Главна страница | нещастия

Бихте ли обяснили каква е мъдростта вложена в болестите?


Отговор: 

 Ето един откъс от книгата „Послание до всеки болен и изпаднал в беда”, разкриваща няколко от безкрайните прекрасни мъдрости вложени в изпитания (като бедите и болестите).

 

 

 ПЪРВИ ЛЕК

Немощни болни човече, не се тревожи, бъди търпелив! Твоята болест не е порок, а е вид ле­карство, защото житейският срок е стопяващ се капитал. Ако той не бъде използван, се губи всичко, и особено ако е изтекъл в спокойствие и нехайство, когато ускорява крачките си към своя край. Болестта ти носи огромни печалби от този твой капитал и не позволява да се пропи­лее бързо - забавя стъпките на живота, задържа го, удължава го, докато даде плодовете си, и ед­ва тогава го пуска да си върви. Затова ако нап­ример човек е бил болен през всичките си жи­тейски периоди, се казва: "Колко дълго е време­то на злощастията, колко кратко е времето на радостта!"

ВТОРИ ЛЕК

Болни човече, чието търпение се изчерпва, търпеливо понасяй, търпеливо благодари! Бо­лестта ти може да превърне минутите от твоя живот в часове богослужене, защото то бива два вида:

първият: богослужене при позитивни ситуа­ции, което се въплъщава в отслужването на мо­литвите, отправянето на зов и други подобни;

вторият: при негативни ситуации, когато човек в беда смирено търси защита от мило­сърдния си Творец, прибягва до Неговото пок­ровителство, старае се да се доближи до Него, изхождайки от усещанията си, които го карат да чувства своята безпомощност и слабост пред болестите и бедите. Със своето смирение той придобива чисто духовно богослужене, лишено от всякакво лицемерие.

Да, съществуват достоверни изказвания на

Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, според които примесеният с болест и изнемога житейски срок е смятан за богослужене от страна на вярващия при условие да не се оп­лаква от Всевишния Аллах. Няколко автентич­ни сведения и правдиви открития дори по­твърждават, че за част от благодарните и търпе­ливи хора една минута болест се равнява на един час съвършено богослужене, а за част от съвършените - на цял ден. Затова, братко, не се оплаквай, а бъди признателен за болест, която превръща една тежка за теб минута в хиляда минути и ти осигурява дълъг и продължителен живот!

ТРЕТИ ЛЕК

Човече, за когото болестта е непосилна, хо­рата не идват на този свят за удоволствие и на­слада. Свидетелство за това е отпътуването на всеки дошъл, посивяването на младежите, спус­кането на всички във водовъртежа на изчезване­то и раздялата. И понеже човекът е най-съвър­шеното, най-извисеното от живите създания, най-богатото на органи, и дори е господарят на всички тях, виждаш, че когато разсъждава за сладостите на миналото и за бедите на бъдеще­то, той прекарва живота си в трудности и печал, принизявайки се до равнището на най-долните твари.

Следователно човекът не е дошъл на този свят, за да води приятно и красиво съществува­не, гален от бриза на покоя и безметежността, а е дошъл, за да придобие блаженството на пребъдващ и вечен живот чрез облекчените въз­можности за търгуване с великия си капитал - житейския срок. Ако не е болестта, в резултат на здравето и благополучието човек ще изпадне в нехайство и земното битие ще изглежда в очи­те му приятно, сладко, свежо. Тогава ще го по­рази болестта на забравата - не ще си спомня за отвъдния свят и ще отбягва да мисли за смъртта и гроба. Така капиталът на скъпоценния му жи­вот ще се стопи и ще се пропилее напразно. А болестта скоро ще го пробуди, ще отвори очите му с думите: "Ти не си нито вечен, нито оставен без надзор, а си подчинен на определена функ­ция. Отмахни от себе си заблудата, помни своя Творец, знай, че отиваш към гроба, готви се и се въоръжавай за него!"

Следователно болестта изпълнява ролята на честен и пробуждащ наставник и съветник, и тогава няма причини да се оплакваме от нея в тази насока, а трябва да се приютим под сянката на благодарността. Когато премазващите крач­ки на болестта натежат, е нужно да потърсиш от Всевишния търпение.

Share this