Главна страница

Всички знаем колко вредно е прахосничеството. А какви са последствията от него?


Отговор: 

(( Седмо положение)) 

Разточителството поражда алчност, а от нея произтичат три последствия.

 

Първо последствие - човек престава да се задоволява с малко, а това го отклонява от жела­нието да полага усилия и да работи. По този на­чин алчният започва да се оплаква и да се жалва вместо да бъде признателен, което го хвърля в обятията на мързела. Той изоставя оскъдните средства, идващи от законния доход[1], и бърза да потърси нелегитимни приходи, които не изиск­ват да се труди и не му струват нищо. Като вър­ви по този път, той жертва и изгубва честта и достойнството си.

 

Второто последствие от алчността е разоча­рованието и загубата. Алчният губи целта си, излага се на обременяване, лишава се от облек­чаване и помощ и дори се превръща в потвърж­дение на известната мъдрост: "Алчният е разо­чарован и губещ."

Алчността и задоволяването с малко оказват влияние и на животинския свят съгласно всеоб­хватен закон и повсеместен обичай. Например дърветата се отличават с природна непретенциозност и това е причина до тях да стига пре­питанието, от което се нуждаят, а животните се устремяват към своята храна и я получават с тежки усилия и страдат от недостиг. Този факт доказва колко огромна е вредата, скрита в алч­ността, и колко велика е ползата, вложена в непретенциозността.

Показателен е също и фактът, че поради непретенциозността на невръстните малки рожби, изричана с езика на тяхното положение, мляко­то - тази прекрасна храна - тече към устата им откъдето не очакват, а дивите зверове се нахвър­лят лакомо и настървено на своето оскъдно и нечисто препитание. Това аргументира твърде­нието ни по най-яркия начин.

Така и условията на живот на тлъстите и ле­ниви риби произтичат от тяхната непретенциозност, която е причина храната им да идва при тях пълноценно и в обилие, а хитроумни живот­ни като лисиците и маймуните остават слаби и хилави, защото са неспособни да си набавят охолно препитание въпреки че ненаситно го преследват. Този факт разяснява доколко алч­ността причинява затруднения и води до пола­гане на тежки усилия, и доколко непретенциозността е източник на спокойствие и безгрижие.

Така и евреите изкарват насъщната си пре­храна по незаконен път и понеже са алчни, взи­мат лихви и следват методи на мошеничество и измама, оскъдното им препитание се примесва с унижение и бедност, а бедуините, които ги краси непретенциозност и се задоволяват с мал­ко, намират достатъчно храна и живеят достой­но и гордо. Всичко това още веднъж напълно подкрепя нашето твърдение.

Много учени[2] и литератори[3] са изпадали в унизителна бедност и оскъден живот заради алчността и амбицията, произтичащи от техния ум и интелигентност. А мнозина глупави и без­помощни хора забогатяват по причина на вроде­ната си непретенциозност. Това категорично ар­гументира извода, че законосъобразното препи­тание се дава според слабостта, нуждата и бед­ността, а не според способността и избора, с които се намира дори в обратнопропорционал- на зависимост. Например препитанието на де­цата намалява, отдалечава се и става трудно за намиране винаги щом нараства степента на из­бора, желанието и умението им.

Да, задоволяването с малко е съкровище за лекия и спокоен живот и източник на спокой­ствие за битието, докато алчността е първоиз- вор на загуба и низост, както това е разяснено в пророческия хадис: "Удовлетворяването с мал­ко е неизчерпаемо съкровище."

 

Третото последствие от алчността е, че тя погубва искреността и покварява делата за от­въдното. Ако някой благочестив вярващ не е ли­шен от амбиция и алчност, той би желал да при­влече към себе си хората, а който очаква това, със сигурност не ще постигне пълната искре­ност. Този резултат е от най-голяма важност и заслужава да бъде взет под внимание.

Обобщение: прекомерността и разточител­ството пораждат липса на скромност в ползва­нето на благата, тоест възниква алчност, а тя убива ентусиазма за работа, хвърля хората в лентяйство и мързел и отваря пред тях вратата на скръбта и на оплакването от живота им, до­като ги накара вечно да стенат от раните на жал­бите и скуката[4]. Алчността покварява искре­ността и отваря пред хората вратата на лицеме­рието и изкуствено стта, така че силата им се пречупва и се насочват по пътя на просията и себеунижението.

А икономичността и пестеливостта дават плодовете на удовлетворяването с малко, и непретенциозността поражда сила въз основа на пророческия хадис: "Могъщ е онзи, който се удовлетворява с малко, и е жалък онзи, който се лакоми." Задоволяването с малко изостря жела­нието за труд и за полагане на усилия, подбужда към тях и води целенасочено към извършването им с усилена работа. Когато човек се труди един ден и на вечерта получи възнаграждението си, на следващия ден той пак ще полага усилия съ­гласно тайната на наличната у него скромност. А разточителният не ще се труди през втория ден заради своето неудовлетворение и дори ако се старае, ще върши работата си без ентусиа­зъм. И така, непретенциозността, която произ­тича от пестеливостта, отваря вратата на благо­дарността и хлопва вратата на оплакването, и човек продължава да е признателен и да просла­вя през целия си живот. Вследствие на скром­ността човек не се озърта за вниманието на околните, защото не се нуждае от тях, и пред не­го се отваря вратата на искреността и се затваря вратата на лицемерието.

Виждал съм огромните вреди и тежките за­губи, настъпващи в резултат на разточителство­то и на липсата на пестеливост - виждал съм ги въплътени в твърде широк диапазон. Ето какво ми се случи.

Преди девет години посетих един благосло­вен град. Понеже бе зима, не можах да видя из­точниците на богатството му и сферите на про­изводството му. Мюфтията на града, Аллах да се смили над него, ми каза и многократно по­втори, че жителите му са окаяни бедняци. Ду­мите му силно ме впечатлиха и развълнуваха. Близо шест години продължих да моля Аллах Всевишния за милост към жителите на града и да страдам за тях. След осем години се върнах там. Бе лято и погледът ми се зарея из градини­те на селището. Тогава си спомних думите на мюфтията, Аллах да се смили над него, и си казах възхитен: "Хвала на Аллах! Реколтата и продукцията на тези градини многократно над­вишават нуждите на града. Жителите му заслу­жават да бъдат твърде богати." Останах изумен от този факт. Но после осъзнах истина, която външните проявления не можеха да скрият и да ме заблудят - истина, от която се ръководех и се ориентирах при разбирането на други истини, а именно: този град е лишен от благодатта си по причина на своето разточителство и липса на пестеливост. Това е накарало мюфтията, Аллах да се смили над него, да каже, че съгражданите му са окаяни бедняци въпреки огромния брой из­точници на богатства и съкровища от ресурси.

Да, потвърдено е от опита и от безброй фак­ти, че даването на милостинята зекят и пестели­востта са причини за добруване и за увеличване на благосъстоянието, докато разточителството и въздържането от зекят лишават хората от бла­годат. Ибн Сина, който е мюсюлманският Пла­тон, старейшината на лечителите и учителят на философите, е коментирал само от гледна точка на медицината следното коранично знамение:

   
                          "И яжте, и пийте, ала не разхищавайте!" (7: 31)
   
      Той е изразил това в следните стихове:

Събрах цялата медицина само в два стиха - най-хубавите думи са най-лаконичните. Малко се храни и след нахранването се въздържай! Здравето е в храносмилането. За хората няма по-тежко състояние от това - да се трупа [в стомаха] храна връз храна.[5]

Ето и едно изумително странно съвпадение, което ни кара да си извлечем поука. Послание за пестеливостта бе преписано от петима или шестима различни кописти, трима от които не владееха добре писмото, при това те се намира­ха на различни места, преписваха от различни копия и имаха различен почерк. Въпреки този факт и независимо че не мислеха за броя на алифите[6] в ръкописите, съвпадащите измежду алифите на всяко отделно копие наброяваха пет­десет и един, без да се включва зовът (дуа), или петдесет и три с него. Броят им съвпадаше с го­дината на създаване и преписване на Послание за пестеливостта: 1351 според календара на Руми или 1353 според летоброенето по хиджра. Няма никакво съмнение, че този факт не може да се отдаде на случайност. Той е знак за издига­не на скритата в пестеливостта благодат до сте­пен на чудо. И наистина тази година заслужава да бъде наречена Годината на пестеливостта.

Да, времето действително потвърди това чудо на пестеливостта, когато след две години човечеството стана свидетел на Втората светов­на война - войната, която донесе и разпростра­ни глад, разруха и различни излишества и прахосничества по всички краища на света, и това принуди хората да се придържат към пестели­востта и по неволя да се обърнат към нея.

"Пречист си Ти! Нямаме друго знание освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Всемъдрия." (2: 32)

 

                "ПОСЛАНИЯ ЗА МЕСЕЦ РАМАДАН, ЗА ПЕСТЕЛИВОСТТА И ЗА БЛАГОДАРНОСТТА"



[1] С отдалечаването от пестеливостта се увели­чават консуматорите и намаляват онези, които творят блага. Всички започват да втренчват по­глед към вратата на правителството. Тогава запа­дат и се сриват промишлеността, търговията и земеделието, които са ос и средоточие на социалния живот. И обществото на свои ред стига до упадък и се принизява, а беднякът става безимотен. - Б. а.

[2] Справедливият и мъдър владетел на Иран Ануширван попитал своя везир Бузургмехр защо се виж­дат учени пред вратите на емирите, а не се виждат емири пред вратите на учените въпреки че науката превъзхожда властването. Той отговорил, че това произтича от знанието на учените и от невеже­ството на емирите. Тоест емирите не знаят стой­ността на науката и затова не отиват да я търсят пред вратите на учените, докато учените знаят цената й и отиват да я получат пред вратите на емирите. Този прекрасен отговор дава оригинално тълкуване на алчността на учените, произтичаща от техния ум, който ги тласка към унижение и бедност.

Подпис: Хюсрев

[3] Има факти, които потвърждават това заклю­чение, например на литераторите във Франция им дават документ за просия, защото владеят отлич­но този занаят.

Подпис: Сюлейман Рушди

[4] Да, ако срещнеш някой разточителен човек, безусловно ще чуеш от него пространни жалби, и колкото и да е богат, езикът му все се оплаква. А ако срещнеш беден, който се задоволява с малко, не ще чуеш от него друго освен признателност към Аллах и прослава. - Б. а.

[5] Тоест най-вредното нещо за тялото e да не се прави пауза между отделните хранения поне за четири или пет часа и стомахът да се тъпче непрестанно за удоволствие. - Б. а.

[6] Алиф е първата буква от арабската азбука. - Б. пр.

Share this