Главна страница | съществуване

Каква е ролята на причинно-следствената връзка, на която се уповава съвременното общество и наука, след като всичко е в ръцете на Всевишния?


Отговор: 

 "Човече, боготворящ причините,

... , естеството на всяко нещо е сътворено като са­мото него, защото е новосъздадено, а не е извечно, и е белязано от знака на изкусността и майсторството, и причината за външното съ­ществуване на всяко нещо е възникнала във времето, и всяко нещо се нуждае от твърде много средства, инструменти и принадлеж­ности, за да го има. След като това е така, би трябвало някой Всемогъщ с абсолютно могъ­щество да е сътворил естеството във всяко не­що и да е създал причината за него, и би тряб­вало Той да е абсолютно богат, без потребнос­ти, да не се нуждае от съдружници и безпо­мощните средства да не участват заедно с Не­го в сътворяването и в Господната Му власт.

Опазил Аллах друг освен Него да бъде Всемогъщия, Богатия без нужди, Върховния! Та именно Той е Преславния и Всевишния, Който едновременно и директно сътворява от Своята висота и причината, и следствието, и поражда между тях видима и осезаема причинност, и ги свързва чрез ред и организация, като превръща причините и природата във воал, забулващ Неговото колосално могъще­ство, и в завеса, скриваща Неговото величие и грандиозност, за да се запази достойнството Му всечисто и свято в своята висота и вместо да се жалват от Него за очевидните(на пръв поглед) недоста­тъци и да се оплакват за явния гнет в нещата, вината се стоварва върху причините.

Кое е по-лесно за разбиране и по-близо до ума: да си представим, че производител е на­правил корпуса, механизмите и принадлеж­ностите на някой часовник, после ги е монти­рал в съответствие с формата и функциите му, задействал ги е в безупречен ред и е баланси­рал с изключителна точност движението на стрелките му; или да си представим, че в кор­пуса, в прецизните механизми и в стрелките на часовника майсторът е сложил по една чу­додейна машина, на която е поверил произ­водството му, за да го направи с безжизнените си ръце. Нека заедно кажем: "Не е ли това пустословие, абсурд и невъзможна ситуация? ..."

Кое е по-допустимо и по-приемливо за ло­гиката на разума: да си представим, че някой писател е написал сам своята книга, след като си е набавил необходимите пособия - масти­ло, писалка и хартия; или да си представим, че писателят е създал специална печатна ма­шина за конкретната книга - а това е много по-сложно и изисква повече майсторство и прецизност, отколкото съчиняването на кни­гата, - след което u е наредил: "Започни сега ти да пишеш!", без да се намесва в работата u. Не е ли подобно налудничаво предположение неразрешим проблем за разума и създаването на машината не поражда ли многократно по-голямо затруднение, отколкото писането на самата книга?

Но може и да кажеш: "Създаването на пе­чатна машина е по-трудно и по-сложно, от­колкото съчиняването на книгата, но машина­та е способна да произведе за кратко време хиляди копия от книгата, така че тя е улесня­ващо средство."

Отговорът е следният: "Чрез постоянно об­новяващите се проявления на Най-прекрасни­те Си имена и разкриването им под различни форми Твореца и Ваятеля - всеславен е Той - сътворява с абсолютната Си мощ отличител­ните индивидуални черти и особености на нещата, така че никое творение да не прилича напълно на друго и да бъде неповторимо. То­ва е вечна Книга, Господна Книга.

Да, за да изрази смислите на своето съще­ствуване, всяко нещо се нуждае от собствени специфични качества и белези, чрез които да бъде разпознавано, да се различава от всички други неща и да не е сходно с тях. Погледни и внимателно се взри в човешкото лице, ще ви­диш, че в това малко пространство са събрани множество индивидуални черти, които го отличават от всички други лица още от епохата на Адам, мир нему, до ден днешен и вовеки-веков, въпреки приликата и сходство­то в човешката природа и естество. Това е очевиден и категорично доказан факт.

Чертите на всяко лице са оригинална и специфична книга за самото него - автономна книга, която не зависи от останалите книги. За да бъде тя публикувана и така майсторски да се направи и подреди, е необходимо да има пълен набор от печатни букви с подходящ размер и те да бъдат поставени на точните им места, за да може "авторът" на това лице да го "напише" по оригинален и изцяло различен начин в сравнение с останалите "книги".

Би трябвало също така да се набавят всич­ки необходими материали, да се поставят на съответните им места, после да се включат всички нужни за лицето елементи. Всичко то­ва несъмнено изисква да се разполага със спе­циална фабрика или печатница за всички де­тайли на всяко отделно лице.

И още, ако предположим, че такава печат­ница съществува, не ще ли се нуждае тя от определена организация и синхронизиране на работата u? И освен че се налага някой да сор­тира и подрежда буквите u, самото отпечатва­не също ще изисква строга последователност и дисциплина.

А веществата и елементите, които се съ­държат в тялото на всяко живо същество, са стократно по-сложни и с по-прецизна органи­зация, отколкото материалите на печатницата. Те са доставени от различни кътчета на света, съобразени са с определени изчисления, из­мерени са с точни теглилки, комбинирани са в строга пропорция в зависимост от потребнос­тите и накрая са сложени в ръката на печатар­ската машина. На първо място и преди всичко този дълъг цикъл от действия се нуждае от създател, който да е направил предполагаема­та машина, а то не е нищо друго освен въз­произвеждащата способност на Всемогъщия Творец и всепроникващата Му воля.

Следователно представата за вероятното съществуване на природата като някаква пе­чатница е абсолютно очевидна и безсмислена небивалица. Както видяхме в споменатите по-горе примери за часовника и книгата, именно Твореца, Носителя на величието, Който е Способния на всяко нещо, е Създателя и на причините, и на следствията, и Свързващия ги в едно с мъдростта си. По Своя воля Той е определил природата на нещата и им е отре­дил да бъдат огледало, отразяващо проявле­нията на Великия естествен закон (шариат), по модела на който е създадена вселената и който се изразява в нормите и обичаите на Аллах, свързани с нейния ред и организация. Именно Той е сътворил с мощта Си лицето на природата, която е получила съществуване на видима реалност, после е създал нещата по нейния образец и ги е смесил със съвършена мъдрост.

Оставяме сега на твоя, ... , ум да отсъ­ди: кое от двете предположения е по-допусти­мо според теб и в кое ти е по-лесно да повяр­ваш? Дали в логичната истина, произтичаща от неограничен брой категорични аргументи, която се налага като действителна реалност, или в допускането, че на всяко отделно нещо са предоставени необходимите безчет меха­низми и органи, и са поверени дейности, от­личаващи се с мъдрост и проницателност? Нима можем да си обясним това с т. нар. "природа" и с причините, които са мъртви и безчувствени, и самите са сътворени? Не е ли това невъзможен абсурд, излизащ от рамките на вероятността? "

 Избрани части от "Послание за природата"

Share this