Главна страница | човек

Каква е функцията на вярата у човека? Защо вярата превръща човека в толкова ценно създание и как неверието го унизява?!


Отговор: 

  

"Ние сътворихме човека с превъзходен об­лик. После го отхвърляме най-унизен от уни­зените, освен онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има безспирна награ­да." (Коран, 95:4-6)

 

  (( Първо положение ))

 

  Чрез светлината на вярата човек се издига до най-извисените и придобива стойност, която го пра­ви достоен за Рая, а чрез мрака на неверието се низвергва до най-унизените и изпада в положение, което го подготвя за Адовия огън. Причината за това е, че вярата свързва човека с великия му Съз­дател, като установява здрава връзка и взаимоотношение с Него. Вярата е принадлежност, затова чрез нея човекът придобива висока стойност, до­колкото в него намира израз Божието майсторство и се проявяват знаменията на Господните имена, гравирани по повърхността на неговото битие. А неверието прекъсва това взаимоотношение и тази принадлежност. Мракът му покрива Господното творчество и изличава неговите знаци, поради ко­ето стойността на човека се принизява, доколкото е ограничена единствено в материалната му стра­на. А стойността на материята е незначителна и нищожна, защото е тленна и изчезва, и води вре­менно животинско съществуване.

  Ето сега ще разясним тази тайна с пример. В човешките дела стойността на материала се раз­личава от стойността на изработката и степента на майсторството. Понякога виждаме, че тези две стойности са еднакви, но може материалът да е с по-висока стойност в сравнение със самото изде­лие, а може да се случи и така, че материал от желязо да притежава много висока художествена и естетическа стойност и изключително рядко скъ­по изделие да получи цена за милиони, макар и да е направено от твърде обикновен материал. Ако подобен ценен уникат бъде изложен на пазара на професионалните майстори и се узнае, че е от про­чут и изкусен творец, за него ще дадат милион. Ако същият експонат бъде занесен на железарс­кия пазар, например, може никой да не го поглед­не и да не похарчат и грош за него.

  И човекът е такова изключително изделие на преславния Творец и Създател. Той е най-издигнатото и най-изящното чудо от чудесата на Неговата мощ. Творецът го е създал като проявление на всич­ки Свои най-прекрасни Имена, сторил го е да бъде ­ орбита на всички Негови оригинални гравюри, кои­то разкриват величието Му, и го е превърнал в ума­лен пример и образец за цялата вселена.

  Когато светлината на вярата се стабилизира у човека, тя разкрива всички премъдри гравюри у него, дори подбужда и другите да ги прочетат. Вярващият ги чете с размисъл и ги чувства с цялата си душа. Той кара и другите да се запознаят с тях и да размислят, и сякаш казва: "Аз съм създание и творение на Превеликия Творец. Вижте как у мен се проявява Неговото милосърдие и щедрост!" В подобни широки смисли намира израз Господното творчество в човека.

  Следователно вярата, тоест принадлежността към Преславния Създател, прави видими всички скрити в човека Негови произведения. Така стой­ността на хората се определя според проявлението на Господното творчество и блясъка на Божието огледало. Този незначителен човек се издига до най-високата степен сред всички създания, защото става достоен за Господното слово и получава чест, която го подготвя за Господното гостоприем­ство в Рая.

  Ако неверието, тоест прекъсването на принад­лежността към Аллах, се прокрадне у човека, то­гава всички смисли на гравираните най-прекрасни и премъдри Божи имена пропадат в мрака, окончателно се изтриват и е невъзможно да бъдат прочетени. Така е, защото не може да бъдат разбрани духовните аспекти, насочени към Всемогъщия Тво­рец, след като Той, Преславният, е забравен. По­вечето знамения на премъдрото и драгоценно Бо­жие творчество и по-голямата част от висшите ду­ховни гравюри дори се преобръщат и изличават. Онова от тях, което остава и е видимо за очите, се приписва на незначителни причини, на природата и случайността, и окончателно пропада и изчезва. Всеки от тези бляскави скъпоценни камъни се прев­ръща в мрачно черно стъкълце и тогава значени­ето му се ограничава единствено в животинската материя. Както казахме, целта на материята и ней­ният плод е човек да просъществува през кратък и частичен живот като най-слабия, най-нуждаещия се и най-злощастния измежду творенията, а после да се разложи накрая и да изчезне. Така неверието разрушава човешката същност и от скъпоценен камък я превръща в долнопробен въглен.

                                                                                               " Двадесет и трето слово"

Share this