Главна страница | заплахи

Каква нужда има Господ от нашето богослу­жене?


Отговор: 
   "Наистина Аллах, Всечистия и Всевишния, Богатия сам по Себе Си, няма абсолютно никаква нужда от твоето богослужене, човече, а и въобще от нищо, ала ти имаш насъщна потребност от него. Духът ти боледува и богослуженето е изцелителният балсам за раните му и за болките на личност­та ти. Това бе доказано в много Послания от светлина (Рисале-и Нур).
   Представи си, че някой болен разговаря с някой милосърден лекар, който му съчувства и настоява да си взима лекарството, а той му казва: "Каква нужда имаш от това лекарство, че да ме караш толкова настоятелно да го взи­мам?" Не би ли разбрал от думите му колко глупави и нелепи са разсъжденията му и кол­ко слабоумна е логиката му?
   А ето какво тълкуване може да се даде на предупреждението, отправено от Свещения Коран за изоставянето на молитвата, и на страховитата заплаха за болезнено наказание. Както султанът, за да запази и защити подани­ците си, наказва сурово някой долен човек, извършил престъпление, засягащо правата на другите хора, така и Владетеля на вечността и безсмъртието наказва строго онзи, който из­оставя молитвата, защото грубо нарушава, потъпква и погазва правата на създанията - Неговите поданици и творения - и ги подлага на свиреп духовен гнет. Така е, защото съвър­шенствата им се изявяват под формата на въз­хвала и богослужене с лице, обърнато към Всемъдрия създател, всевишен е Той. Който изоставя молитвата, не вижда и не ще види богослуженето на създанията. И нещо повече, той отрича поклонението и в това се съдържа огромно подценяване на създанията и прене­брегване на стойността им. А всяко от тях е извисено вечно послание, изписано със зна­менията на богослуженето и възхвалата, с които се обръща към Създателя, най-великият и най-върховният е Той. Всяко от тях е и огле­дало за изява на Господните Имена, излъчва­щи светлина. След като се отрече богослуже­нето, създанията се низвергват от високото им и издигнато положение, съществуването им не изглежда иначе освен само като празно и лишено от смисъл, нравствените им функции отпадат и се предполага, че тези създания са мъртви, безполезни, безплодни и без значе­ние. Който изоставя молитвата, той ги прези­ра, смята ги за жалки и нищожни, пренебрег­ва достойнството им, отрича съвършенствата им и атакува основанията за съществуването им.

Да, всеки човек гледа света от собствен ъгъл и в съответствие с онова, което собстве­ното му огледало показва. Създателя и Ваятеля, всечист е Той, е сътворил човека с облик, който позволява вселената да се съизмерва и съпоставя с него, дарил го е със специфичен свят - част от необята - и е обагрил този интимен мир в зависимост от убежденията в сърцето на конкретната личност.

Тъжният, отчаян и плачещ човек вижда създанията разплакани и отчаяни, докато щастливият със самочувствие ги вижда ус­михнати и радостни. Така и онзи, който из­пълнява богослуженето и споменава Аллах сериозно, с пълно съзнание, с чувство и ми­съл, открива част от богослуженето и просла­вите на другите създания и дори ги вижда като непоколебима истина и реалност. А кой­то изоставя поклонението ибадет от небреж­ност или защото го отрича, той твърде много се заблуждава и греши за творенията, отрича напълно и изцяло се противопоставя на исти­ната за техните съвършенства, и така наруша­ва правата им.

 

И нещо повече, изоставящият молитвата угнетява също и душата си, която не е негова собственост, а е подвластна рабиня на своя Стопанин, Господар, Създател и Творец. Именно затова истинският му Господар го предупреждава строго и му отправя сурова заплаха, за да получи Неговата рабиня от по­веляващата зло душа онова, което u се полага по право. В допълнение, когато човек изоста­ви богослуженето - плод на природата му и цел на естеството му, - той престъпва допус­тимите за него граници пред Божията мъд­рост и Господната воля, за което заслужава сурово наказание.

От казаното дотук можем да обобщим, че изоставящият богослуженето угнетява душа­та си, която е подвластна на Истината (Ал- Хак), всечист е Той, и е Негова рабиня, но съ­що така нарушава и правата на съвършенства­та на вселената, и ги угнетява. Да, както неверието е презрение и пренебрежение към създанията, така изоставянето на богослуже­нето е отрицание на съвършенствата на вселе­ната и престъпление срещу Божията мъдрост. Затова изоставящият богослуженето заслужа­ва сурова заплаха и строго наказание. Тук се крие причината за заплашителния и предуп­реждаващ стил, избран в Свещения Коран, за да се изрази споменатото по-горе право и да се изкаже истината. Стилът е в пълна хармо­ния със съдържанието и съответства напълно на контекста, а именно това е красноречието."

Избрани части от "Послание за природата"

 

 

Share this