Главна страница | упование

Какво губи човек, който не се уповава на Всевишния Аллах (дж.дж.)?


Отговор: 

 ((Трето положение))

   Както вярата е светлина, а също и сила, човекът, който придобие истинска вяра, може да проти­водейства на света и да се освободи от тежестта на събитията, като се опира на силата на своята вяра и ще плува, развличайки се на кораба на живота и в пълна безопасност и невредимост сред бездънните вълни на жестоки събития, и ще казв­а: "Уповавам се на Аллах!" И ще повери тежкото си бреме на съхранение в могъщата ръка на Аб­солютния Всемогъщ. Така ще прекоси пътя на земния живот в душевен мир, с лекота и в спокойствие, докато стигне до Междинното (барзах) и си даде отдих, а оттам може да се издигне, като полети към Рая, за да влезе във Вечното блаженство.

  Ако човек престане да се уповава на Аллах, той не само не ще може да се извиси и да полети към Рая, но и бремето му ще го дърпа надолу, към най-презрените и долни създания. Следователно вярата изисква единобожие, водещо до всеотдайност, която налага упование, а то от своя стра­на облекчава пътя към щастието в двата Дома.

  Но съвсем не мисли, че упованието означава да се отхвърлят причините и да се отклонят напъл­но! То само изразява знанието, че причините са за­веси в Ръката на Божието могъщество, които тряб­ва да се наблюдават и ухажват, но хващането и взимането им е един вид зов чрез дела. Тогава изискването на последствията и наблюдаването на резултатите е право единствено на Преславния и Всевишния. Признателността, прославата и възх­валата се дължат само на Него.

   Онзи, който се уповава на Аллах и онзи, който не се уповава на Него приличат на двама мъже, които носят тежки товари на главата и раменете си. Те са купили билети и са се качили на огромен кораб. Единият се разтоварил веднага щом се ка­чил на кораба и седнал върху багажа си да го наб­людава. Другият от глупост и заслепение не пос­тъпил така. Казали му: "Свали си тежкия товар, по­чини си от бремето!" А той отвърнал: "Не, не ще го сторя, страх ме е да не се изгуби. Аз съм силен, не ми тежи, ще го пазя, както съм си натоварен." Пак му казали: "Но, братко, този надежден госпо­дарски кораб, който ни е приютил и ни вози, има по-силна и здрава снага в сравнение с всички нас. Той е способен да пази и нас, и багажите ни пове­че, отколкото ние самите. Възможно е да припад­неш и заедно с багажа си да се озовеш в морето, защото лека-полека силата ти ще се стопи, немощ­ното ти рамо и тази твоя глупава глава не ще са способни да носят бремето, което все повече ще ги гнети. А и капитанът на кораба, ако те види в такова състояние, ще помисли, че си поразен от лудост или си изгубил разума си, и ще те изпъди или изхвърли навън, или ще заповяда да те задържат и да те напъхат в затвора. Ще каже: "Този вероломник хвърля подозрение върху кораба ни и ни се подиграва." И ще станеш за посмешище на хората, защото като показваш надменност, която крие сла­бост, но това се забелязва от проницателните хора, и със своето тщеславие, което носи безсилие, и със своето притворство, което съдържа в себе си лицемерие и унижение, ти се превърна в прицел на насмешки и подигравки. Нима не виждаш, че всич­ки започнаха да ти се присмиват и да те пренебрегват?"

   След като изслушал всички тези думи, клетникът си възвърнал здравомислието, стоварил бре­мето си на палубата, седнал върху него и рекъл: "Слава на Аллах! Нека Той напълно е доволен от теб, че ме избави от умората, унижението, затвора и подигравките!"

  О, човече, който си далече от уповаването на Аллах, върни се към своето здравомислие и благоразумие като този мъж! Уповавай се на Аллах, за да се спасиш от нуждата, да не просиш от творенията, да се избавиш от треперенето и страха пред събитията, и да се отървеш от лицемерието и присмеха, от вечното злощастие и от оковите на земните угнетения!

                                                                                 "Двадесет и трето слово"

Share this