Главна страница | принос

Какво допринася вярата в живота на един човек?


Отговор: 

   ((Второ положение))

 

  Както вярата е светлина, която озарява човека, придава му сияние, разкрива всички Божии писа­ния в него и го кара да ги прочете, така тя озарява също и вселената и спасява миналите и идните векове от непрогледните мрачини.

  Ще разясним тази тайна с пример, като се оп­рем на една от тайните на следното коранично зна­мение:

   

         "Аллах е Покровителят на вярващите. Той ги извежда от тъмнините към светли­ната. "(Коран 2: 257)

 

  Видях въображаем епизод. Една срещу друга се издигаха две високи планини, а между върховете им бе изпънат поразителен огромен мост, под който лежеше дълбока и бездънна долина. Аз сто­ях на моста, а над земята бе надвиснал гъст мрак отвсякъде и не се виждаше почти нищо. Поглед­нах надясно и забелязах внушително гробище под покрова на безкрайни тъмнини, поне така си го представих. После погледнах от лявата си страна и сякаш забелязах надигащи се вълни от мрак, с които се бяха устремили поразяващи беди и ог­ромни злощастия, и сякаш се готвеха да се стова­рят. Хвърлих поглед надолу под моста и пред очите ми се показа дълбока бездънна пропаст. Не притежавах друго освен ръчно фенерче. Светлината се бе скрила пред този велик грохот от мрачини. Използвах фенерчето и пред мен изникна ужасна гледка: видях лъвове, хищници, зверове и призраци навсякъде, дори по краищата на моста. Възжелах да не бях притежавал фенерчето, което ми разкри всички тези ужасяващи твари, защото накъдето и да насочвах светлината му, съзирах по­разителни опасности. Обзе ме скръб и заохках: "То­ва фенерче ми носи беда и нещастие." Гневът ми избухна, хвърлих фенерчето на земята, то се счупи и  сякаш така натиснах копчето на огромен елек­трически прожектор, и се осветиха всички създа­ния, и тъмнините се разсеяха, и се стопиха, и из­чезнаха напълно. Всяко място и всяка посока се изпълни с тази светлина. Истината за всяко нещо се изяви ясно и установих, че ужасният висящ мост е само улица в просторна равнина. Разбрах, че огромното гробище, което бях видял от дясната си страна, са само красиви зелени градини, които из­лъчват хубост и светлина, и пращат в сърцето щас­тие и радост, а сред тях са се събрали хора, които споменават Аллах и Го прославят, и това е място на прекрасен и благороден форум, на великолепна служба, на възвишено богослужене начело със си­яйни мъже. Дълбоките долини, поразителните бе­ди и неясните събития, които бях видял отляво, бяха само зелени залесени планини, които радва­ха погледа, а зад тях се намираше велик дворец за пиршества, чудни ливади, прекрасен парк. Да, та­ка ги бях видял с въображението си. Страшните твари и хищните зверове, които бях зърнал, бяха само питомни домашни животни: камили, бикове, овце, кози. Тогава изрекох кораничното знамение:

 

"Аллах е Покровителят на вярващите. Той ги извежда от тъмнините към светли­ната."

 

   И започнах да повтарям: "Слава на Аллах за светлината на вярата!" После се събудих от то­ва видение.

  И така, двете планини са началото и краят на живота, тоест те са земният свят и светът на Меж­динното (барзах). Мостът е житейският път. Дясната страна е отминалото време, а лявата бъдещето. Ръчното фенерче е човешкият егоизъм, който се опира на себе си, горд е с наличното у него знание и не се вслушва в небесното откровение. А демоните и свирепите зверове са чудните събития в света и неговите реалности.

  Човек, който се опира на своя егоизъм и щеславие, и попада в капана на мрака на нехайството, и е подлаган на изпитания с оковите на убийстве­ната заблуда, е подобен на мен в първото ми състояние от въображаемия епизод. С оскъдната свет­линa на фенерчето, което дава изопачено и несъвършено знание той вижда отминалото време като огромно гробище в тъмнините на небитието. А бъ­дещето той си го представя обезлюдено, беди и нещастия там си играят и го превръщат в сляпа спучайност. Представя си също така всички събития и реалности, всяко от които служи и е на под­чинение на премъдър и милостив Господ, като сви­репи зверове и погубващи удари. За такъв човек е валидно казаното в следното коранично знамение:          

   сатаните са покровители на невяр­ващите. Те ги извеждат от светлината към тъмнините." (2: 257)

  Ако Божието водителство подпомогне човека и вярата намери път към сърцето му, и фараонската гордост на душата му се счупи и разломи, и чуе книгата на Аллах, тогава той ще прилича на мен във второто ми състояние от въображаемия епизод, светът ще се озари от ден и ще се изпълни с Божията светлина. Целият свят ще произнася:

 

" Аллах е Светлината на небесата и на зе­мята. " (Коран, 24:35)

 

  Тогава отминалото време не ще бъде огромно гробище, както го представя въображението, а вся­ка от неговите епохи, както я вижда проникновени­ят поглед на сърцето, ще изобилства от богопоклоннически функции под ръководството на изпра­тен пророк или група от святи праведници, които управляват тази висока мисия, разпространяват я и утвърждават устоите й сред паството по най-пъл­ноценния начин и в най-съвършената форма. След като тези многочислени групи от хора с чисти ду­ши приключат изпълнението на житейските си ми­сии и вродените си задължения, те отлитат и се издигат на извисени места, като повтарят "Аллах е Най-великият!" (Аллаху акбар) и проникват през прег­радата на бъдещето. Когато човек обърне поглед наляво, ще види отдалече с бинокъла на вярата, че зад превратностите на Междинното (барзах) и на Съдния ден, които са с големината на високи планини, се намират дворците на райското щастие и там се простират без начало и без край угощени­ята от Всемилостивия. И тогава ще се убеди, че всяко събитие във вселената, като например ура­ганите, земетресенията, епидемиите и други подоб­ни на тях, са само покорни и подвластни служите­ли. И ще види, че пролетните бури, дъждът и други подобни на тях явления, които изглеждат дра­матични и неприятни, в действителност и по същество са само орбити на прекрасни мъдрости. Този човек ще види дори смъртта като преддверие към вечен живот и ще види гроба като врата към нетленно щастие. По този образец можеш сам да съпоставиш всички аспекти, като установиш истината според примера.

 

((Трето положение))

   Както вярата е светлина, а също и сила, човекът, който придобие истинска вяра, може да проти­водейства на света и да се освободи от тежестта на събитията, като се опира на силата на своята вяра и ще плува, развличайки се на кораба на живота и в пълна безопасност и невредимост сред бездънните вълни на жестоки събития, и ще казв­а:"Уповавам се на Аллах!" И ще повери тежкото си бреме на съхранение в могъщата ръка на Аб­солютния Всемогъщ. Така ще прекоси пътя на земния живот в душевен мир, с лекота и в спокойствие, докато стигне до Междинното (барзах) и си даде отдих, а оттам може да се издигне, като полети към Рая, за да влезе във Вечното блаженство.

  Ако човек престане да се уповава на Аллах, той не само не ще може да се извиси и да полети към Рая, но и бремето му ще го дърпа надолу, към най-презрените и долни създания. Следователно вярата изисква единобожие, водещо до всеотдайност, която налага упование, а то от своя стра­на облекчава пътя към щастието в двата Дома.

  Но съвсем не мисли, че упованието означава да се отхвърлят причините и да се отклонят напъл­но! То само изразява знанието, че причините са за­веси в Ръката на Божието могъщество, които тряб­ва да се наблюдават и ухажват, но хващането и взимането им е един вид зов чрез дела. Тогава изискването на последствията и наблюдаването на резултатите е право единствено на Преславния и Всевишния. Признателността, прославата и възх­валата се дължат само на Него.

   Онзи, който се уповава на Аллах и онзи, който не се уповава на Него приличат на двама мъже, които носят тежки товари на главата и раменете си. Те са купили билети и са се качили на огромен кораб. Единият се разтоварил веднага щом се ка­чил на кораба и седнал върху багажа си да го наб­людава. Другият от глупост и заслепение не пос­тъпил така. Казали му: "Свали си тежкия товар, по­чини си от бремето!" А той отвърнал: "Не, не ще го сторя, страх ме е да не се изгуби. Аз съм силен, не ми тежи, ще го пазя, както съм си натоварен." Пак му казали: "Но, братко, този надежден госпо­дарски кораб, който ни е приютил и ни вози, има по-силна и здрава снага в сравнение с всички нас. Той е способен да пази и нас, и багажите ни пове­че, отколкото ние самите. Възможно е да припад­неш и заедно с багажа си да се озовеш в морето, защото лека-полека силата ти ще се стопи, немощ­ното ти рамо и тази твоя глупава глава не ще са способни да носят бремето, което все повече ще ги гнети. А и капитанът на кораба, ако те види в такова състояние, ще помисли, че си поразен от лудост или си изгубил разума си, и ще те изпъди или изхвърли навън, или ще заповяда да те задържат и да те напъхат в затвора. Ще каже: "Този вероломник хвърля подозрение върху кораба ни и ни се подиграва." И ще станеш за посмешище на хората, защото като показваш надменност, която крие сла­бост, но това се забелязва от проницателните хора, и със своето тщеславие, което носи безсилие, и със своето притворство, което съдържа в себе си лицемерие и унижение, ти се превърна в прицел на насмешки и подигравки. Нима не виждаш, че всич­ки започнаха да ти се присмиват и да те пренебрегват?"

   След като изслушал всички тези думи, клетникът си възвърнал здравомислието, стоварил бре­мето си на палубата, седнал върху него и рекъл: "Слава на Аллах! Нека Той напълно е доволен от теб, че ме избави от умората, унижението, затвора и подигравките!"

  О, човече, който си далече от уповаването на Аллах, върни се към своето здравомислие и благоразумие като този мъж! Уповавай се на Аллах, за да се спасиш от нуждата, да не просиш от творенията, да се избавиш от треперенето и страха пред събитията, и да се отървеш от лицемерието и присмеха, от вечното злощастие и от оковите на земните угнетения!

                                                                                 "Двадесет и трето слово"

Share this