Главна страница | творения

Какво можете да кажете за същността на човешката душа, как я описвате? Какво я обвързва с останалите творения на Всевишния?


Отговор: 

ВТОРА ТЕМА

Тя се състои от пет пункта, които засягат щас­тието и злощастието на човека

С оглед на факта, че човек е сътворен в най- прекрасната форма и е надарен с най-пълноценните способности, той може да излезе на арената на изпитанието, където да бъде подложен на провер­ка в рамките на различни ситуации, степени и рав­нища в такъв порядък, че да се започне от Затво­ра (сиджжин) на най-презрените сред презрените в Ада и се стигне до Градините на най-върховните сред върховните, и да се извисява или да се спус­ка, и да се издига или да пада по степени от влаж­ната земя до Най-върховния Престол, от атома до Млечния път. Пред него се разкриват два безкрай­ни пътя за действие: или възход, или падение. Та­ка този човек е изпратен на земята като чудо на Могъществото, плод на Сътворението и удивител­на рожба на Майсторството.

Сега в пет положения ще ти разясним тайните на това забележително издигане и възнасяне или ужасяващо принизяване и падение.

Първо положение

Човекът се нуждае от повечето видове творе­ния и с тях го свързват близки отношения. Потреб­ностите му се разпространяват по всички кътчета на света, желанията и мечтите му се простират до вечността. Както иска маргаритка, така също иска просторна цъфтяща пролет; както иска прелестна ливада, така иска и вековечна градина; както жа­дува да зърне обичан човек, такa копнее и да ви­ди в Рая Красивия, Владетеля на могъществото; както се налага да отвори вратата на стаята, за да види близък свой приятел, който се намира там, така чувства потребност и да посети Междинния свят (барзах), където се намират деветдесет и де­вет процента от любимите му хора и другарите му; така му е нужно и да потърси убежище при Двери­те на Абсолютния Всемогъщ, Който ще затвори вратата на широката вселена и ще разтвори врата­та на пълноводния отвъден свят, преизпълнен с чудеса, и Който ще унищожи долния свят, за да го замени с отвъдния за избавление на окаяните хо­ра от болката на вечната раздяла.

При такова положение човекът може да обожа­ва само Онзи, в Чиято Ръка се намират ключовете за всички неща и на Когото принадлежат съкро­вищниците на всяко нещо, и Който наблюдава всичко, и присъства навсякъде, но не е обвързан с никое място, и е лишен от слабост, и е пречист откъм недостатъци, и е превисоко над всеки по­рок. Той е Всемогъщият, Владетелят на величие­то, Той е Милосърдният, Владетелят на красотата, Той е Премъдрият, Владетелят на съвършенство­то. Така е, защото никой не може да удовлетвори потребностите на човек с безгранични надежди и стремления освен Онзи, Който притежава безкрай­на мощ и всеобхватно безпределно знание. Само Той заслужава богослужене.

Човече, ако си повярвал единствено в Аллах и си станал раб единствено на Него, ти си спечелил завидно положение над всички творения. Ако си загърбил богослуженето и си го игнорирал, тогава ще станеш унизен раб на безпомощните творения. Ако си се възгордял от собствените си способнос­ти и своето аз, отказал си се от зова и упованието, големееш се, отклонил си се от пътя на истината и правилността, тогава по добротворство и съзида­ние ще бъдеш по-слаб от мравка и пчела, и дори по-слаб от муха и паяк. И ще бъдеш по-тежък от планина, и по-вреден от чума по злосторство и раз­рушения.

Да, човече, у теб има две насоки:

Едната е насоката на съзиданието, присъстви­ето, добротворството, позитивността и делото.

Другата е насоката на разрушението, отсъстви­ето, негативността и възбудата.

От гледна точка на първата насока, насоката на съзиданието, ти си по-незначителен и от пчелата, и от врабчето, по-слаб и от мухата, и от паяка. От гледна точка на втората насока, насоката на раз­рушението, би могъл да превъзхождаш земята, планините и небесата. Ти си способен да носиш на рамото си нещо, от което те биха се побояли, и да придобиеш още по-голямо и значително положе­ние, защото когато добротворстваш и съзидаваш, ти работиш според обхвата на възможностите си, според количеството на усилията си и границите на силата си. А когато злосторстваш и рушиш, злосторството ти прелива и се превръща в заплаха, и разрушението ти се разширява и разпространява. Например, неверието е злосторство, разрушение и опровергаване на истината, но само този единс­твен грях води до презрение към всички създа­ния, до издевателство и неодобрение спрямо тях, а съдържа също и фалшифициране, и отричане на всичките прекрасни Божествени имена. Създани­ята са издигнати, заемат високо положение и из­пълняват значима мисия, те са Господни посла­ния, огледала на Преславния, слуги под Господна повеля. Освен че низвергва тези създания от рав­нището им на такива, които служат на Аллах и са Негови подчинени и раби, неверието ги принизява до степен да бъдат плод на игра и случайност, и не вижда у тях ценност и значимост, поради изчез­ването и раздялата, които ги сполетяват и със сво­ите разрушения и беди ги превръщат в безплодни, нищожни, Тленни материални тела без значение и без полза. В същото време неверието отрицава и игнорира Божествените Имена, чиито гравюри, про­явления и красоти са видни във всички създания като в огледала, и дори онова, което се нарича чо­вечност и което е премъдра поема, по прекрасен начин възвестяваща всички проявления на свеще­ните Божествени Имена, и е чудо на ярко всеобх­ватно могъщество като семе за стволовете на вековечно дърво, неверието отхвърля тази човечност - нейния жив образ, с който превъзхожда земята, планините и небесата, защото е поела на рамене­те си голямото доверие и е предпочетена дори пред ангелите, и е издигната до степен да бъде наместница на земното царство. Тази човечност е хвър­лена от високия си връх на дъното, по-унизена и по-презряна от което и да било бедно, слабо, без­помощно, тленно и презряно творение, и дори е низвергната до равнището на най-противните и бър­зо изчезващи образи.

Накратко казано, повеляващата зло душа е спо­собна да извършва безкрайни престъпления по по­сока на злотворството и разрушенията, но по отно­шение на добрите дела и съзиданието нейният ка­паците е ограничен и частичен. Човек може да раз­руши дом за един ден, ала не може да го построи и за сто дена. Обаче ако човек се освободи от своя егоизъм и потърси добротворството и съзиданието от Божията подкрепа и повери това на Него, и се отдалечи от злотворството и разрушението, и изос­тави следването на страстите на душата, и стане съвършен раб на Всевишния Аллах, като се по­кайва, моли за прошка и споменава Преславния, тогава ще бъде проявление на кораничното зна­мение: 

 "На такива Аллах ще подмени злините с добрини." (25: 70). И великата му склонност към злосторство ще се превърне във велика склонност към добротворство, той ще придобие стойност на "най-прекрасното създание" и ще отлети нависоко, до най-издигнатите върхове.

 

 Нехайни човече, погледни колко милостив и ще­дър е Преблагословеният и Всевишният! Когато справедливостта изисква едно лошо дело да се записва като сто, и едно добро - само като едно, или въобще да не се записва, доколкото това бла­го или ползата от него се получава от самия човек, Той, превелика е мощта Му, записва злото като ед­на злина, а доброто го измерва с десет подобни на него, или със седемдесет, или със седемстотин, или понякога със седем хиляди.

 

Разбери оттук, че влизането в Ада е възмездие за деяния и то е самата справедливост, а влизане­то в Рая е Господна милост, чиста щедрост и не­подправено милосърдие.

                                                                                         ((( 23'то Слово, Рисале-и Нур)))

Share this