Главна страница | Вяра

Как след като Всевишният ни е създал със способности позволяващи ни да Го обичаме безкрайно и да му служим, част от хората приемат абсолютните теории на атеизма?


Отговор: 

ВТОРИ ПРОБЛЯСЪК

АЙЮБ, КОЙТО СТОИ НАЧЕЛО НА ТЪРПЕЛИВИТЕ



"И [спомени] Айюб, който призова своя Гос­под: "Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърд­ният от милосърдните." (21: 83)

Горната прекрасна съкровена молитва, от­правена от нашия предтеча Айюб, мир нему, който стои начело на търпеливите, е с изпитан ефект и силно въздействие. Затова трябва да се озарим със светлината на споменатото знаме­ние, като изричаме в съкровените си молитви:

 "Господи, засегна ме беда, а Ти си Най-мило­сърдният от милосърднте."

 

Накратко ще обобщим известната история на Айюб, мир нему. Той дълго време понасял тър­пеливо нелечима болест. Раните и язвите му по­крили цялото тяло, но той останал твърд и про­дължил да се надява на огромна награда и да моли за нея Върховния, Всемогъщия. Когато червеите, прояждащи раните му, стигнали до езика и сърцето му - органите за споменаване и опознаване на Аллах, той се обърнал смирено към прещедрия си Господ със следната нежна молитва:


    "Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните."
 

Страхувал се това да не на­кърни богослуженето му, а не просто защото търсел покой. Върховния, Всемогъщия отклик­нал на тази искрена умна молитва по чудотво­рен и свръхестествен начин, като премахнал бо­лестта му, напълно възстановил здравето му и щедро го обсипал с даровете на всеобхватното Си милосърдие.

В този Втори проблясък се съдържат пет прекрасни положения.

ПЪРВО ПОЛОЖЕНИЕ

В сравнение с външните рани, сполетели Айюб, мир нему, нас ни мъчат и вътрешни бо­лести, и духовни страдания, и сърдечни пороци. Жертви сме на всичко това и ако някой може да ни преобърне отвътре навън и отвън навътре, ще стане ясно, че сме обременени с тежки рани и язви и ще проличат много повече увреждания и пороци, отколкото външните рани на Айюб, мир нему. Така е, защото всеки придобит от нас грях и всяко проникнало в съзнанието ни съм­нение отварят дълбоки рани в сърцата ни и по­раждат кървави язви в духа ни. И нещо повече, раните на Айюб, мир нему, са подлагали на опасност краткия му земен живот, докато наши­те духовни рани подлагат на опасност безпре­делния ни отвъден живот. Следователно ние се нуждаем много и много пъти повече, отколкото Айюб, мир нему, от неговата благородна молит­ва. Както червеите, породени от раните му, са поразили сърцето и езика му, така и съблазните и съмненията - опазил Аллах!, - породени от раните ни в резултат на извършените от нас гре­хове, поразяват отвътре сърцето - местоположе­нието на вярата. Те я разколебават и прояждат сърцето. Засягат и езика - говорителя на вярата, като му отнемат сладостта на споменаването на Аллах и духовното блаженство, и не престават да го отдалечават от това, докато го накарат да замлъкне напълно.

Да, грехът прониква дълбоко в сърцето и пуска корените си в недрата му. Той не спира да набива в него черни точки, докато успее да за­тъмни светлината на вярата и да го удави в мрак - опустошено, грубо и жестоко.

Във всеки грях и всяко провинение се съдър­жа път, който води към неверието, и ако не бъде веднага премахнат чрез молба за опрощение, той се превръща в духовен червей и дори в ду­ховна змия, която хапе и терзае сърцето. Нека обясним това със следния пример. Някой из­вършва тайно срамен грях и много се притесня­ва другите да не научат за него. Тогава съще­ствуването на ангелите и на духовния живот го обременява и иска да го отхвърли, дори при на­личието на незначително основание за това.

И друг пример. Някой сторва голям грях, за който се отсъжда мъчение в Пъкъла. Винаги щом чуе предупреждение за Ада и неговите ужаси, той иска от все сърце Адът да не съще­ствува и дори елементарно основание или не­значително съмнение пораждат у извършителя на греха смелост да отрече Пъкъла, освен ако не се е защитил от него чрез молба за опрощение.

И трети пример. Някой не изпълнява рели­гиозните си задължения и не ги отслужва както трябва. Той изживява болезнено и най-малкото предупреждение от страна на дребния си начал­ник, че се е забавил да изпълни единствена не­значителна задача. А когато проявява леност при изпълнението на религиозните си задълже­ния след многократно повтаряни заповеди от великия Аллах, това буди у него силно притес­нение и угнетява духа му, което го води до же­ланието тихомълком да си каже: "Да не бе пове­лявал да Му се служи!" А подобно желание го кара да отхвърля божествеността на Преслав­ния и дори да изпитва към Него враждебност. При възникването и на най-малкото съмнение в сърцето му относно съществуването на Пре­славния той се устремява към него, сякаш е ка­тегоричен аргумент, и тогава пред такъв човек се разтваря голямата врата на явната гибел и за­губа. Но този злощастник не осъзнава, че със своето отрицание се е превърнал в мишена на милион пъти по-ужасна и по-страшна тегоба в сравнение с онази, която е изпитвал при своето нежелание за богослужене. Той прилича на ня­кой, който бяга от ухапване на комар, за да по­падне на змия.

Нека в светлината на тези три примера бъде разбрана тайната на следното коранично знаме­ние:

"Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили." (83: 14)

 

                       ОТ СЪБРАНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ " ПОСЛАНИЯ ОТ СВЕТЛИНА"

                                                            ( РИСАЛЕ-И НУР )

Share this