Главна страница | Пророк

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЖИВОТА НА ПРОРОКА МУХАММЕД (Аллах да го благослови и с мир да го дари!)


Пророка Мухаммед е роден на 20 април, по­неделник, през 571 година в град Мека, в семейс­твото на Абдуллах и Амине. Единият му дядо е Абдулмутталиб, а другият Вехб, баба му по ба­щина линия е Фатима, а по майчина линия Бер-ре.

(Какво печелим, когато живеем по начина, повелен ни от Бог?)

По време на раждането му са помагали Ши-фа хатун, Фатима хатун и Умм Еймен. Според свидетелствата им, когато Пророка се раждал стаята била озарена от светлина. Пратеника на Аллах е бил споменат в молитвите на пророка Ибрахим, мир нему, за него съобщил Иса, мир нему, и се е явил на сън на своята майка Амине.

Бащата на нашия Пророк е починал още пре­ди той да се роди. Той бил отпътувал за да тър­гува, но на връщане бил покосен от коварна бо­лест и умрял, след което бил погребан в Медина. Така че Пророка не видял своя баща. След раж­дането си той бил даден за кърмене на млечната си майка Халиме, при която останал до четвър­тата си година, след което в продължение на две години живял с майка си Амине. На шестгодиш­на възраст майка му го завела в Медина за да го представи на роднините им и да посетят гроба на баща му. Селма ханъм, която е майка на Аб­дулмутталиб - дядото на нашия Пророк, била от Медина. Гробът на баща му се намирал в двора на вуйчо му Набига. Майка му Амине е посети­ла гроба на съпруга си и представила Мухаммед на роднина от рода Наджар. На връщане Амине се разболяла и починала в местността наречена Ебва и е била погребана там, Умм Еймен, която ги придружавала по време на пътуването, върна­ла Пророка в Мека и го завела в дома на дядо му.

От шест до осем годишна възраст Пророкът е бил отгледан от дядо си Абдулмутталиб. След смъртта му Пророка преминал под опеката, на чичо си Абу Талиб. Мухаммед се грижел за овцете на своя чичо. Вършел всякаква работа в до­ма на чичо си и така допринасял за увеличаване­то на семейните доходи.

На тринайсетгодишна възраст Мухаммед за­почнал да участва и в търговските дела на чичо си. Дълго време се занимавал с търговия и ста­нал известен със своята честност и акуратност. На двайсет годишна възраст се включил в сдру­жението "Хилфулфудул", основано от някои меканци, с цел да се противопоставят на крадците, узурпаторите, насилниците и разбойниците. В сдружението Мухаммед се радвал на голям авто­ритет.

На двайсет и пет години Мухаммед се ожен­ва за Хатиджа, която била на четирийсет годи­ни. Главната причина, поради която Хатиджа се омъжила за Мухаммед е била неговата почте­ност, той се славел с прозвището ал-Амин (Чес­тния).

Когато бил на трийсет и пет години се нало­жило да отсъди кой да сложи Хаджар ал-Асуад (Черния камък) върху Кааба. След ремонта на свещения храм племената в Мека изпаднали в противоречия помежду си относно това кой ще сложи камъка на мястото му. Тогава Мухаммед предложил всяко племе да излъчи по един пред­ставител, сложили камъка върху голямо парче плат и всички заедно наместили камъка на мяс­тото му. Така била предотвратена евентуална вражда между племената.

Когато Пророка достигнал четирийсетата си година у него се събудило желание за отдалеча­ване от хората и усамотяване сред природата, както и желание за разсъждение над сътворени­ето на битието и вселената. Затова той започнал да се оттегля в пещерата Хира. На тази възраст в 610 година през месец рамазан му се явява Джибрил и така започва да идва откровението. Първото откровение гласяло: "Чети в името на твоя Господ, Който те сътвори!" Така Мухаммед бил натоварен с пророческа мисия от Аллах.

Първите хора, които са приели исляма са съпругата на Пророка Хатиджа, Хазрети Али, Хазрети Зейд ибн Хариса и Хазрети Абу Бакр. Към тях се присъединили още и Хазрети Осман, Абдуррахман ибн Авф, Саад ибн Еби Ваккас, Талха и Зубеир. Начело с нашия Пророк първи­те мюсюлмани били подложени на тежки мъче­ния от страна на езичниците. Хазрети Ясир и съп­ругата му Сумайя били убити, защото са вярвали в исляма и така станали първите мъченици на вярата. От мъжете Билял Хабеши, Абу Фукайха, Хаббаб ибн Ерет, а от жените Умм Абис, Нах-диййе и Зиннира също били измъчвани много.

Към края на шестата година от пророчество­то на Мухаммед към него се присъединили и Хазрети Хамза и Хазрети Омар, които били извес­тни като изключително храбри мъже.

През петата и шестата година от началото на разпространението на исляма с разрешението на Пратеника на Аллах някои от мюсюлманите се преселили в Абисиния, понеже били принудени да го сторят. На седмата година езичниците при­нудили мюсюлманите да се изолират в една част на града и им наложили бойкот. Забранили им да търгуват, да пътуват и да общуват с другите. Това продължило три години. На десетата годи­на от пророчеството починали и съпругата на Мухаммед Хатиджа, както и чичо му Абу Талиб, след което гоненията срещу тях се засилили още повече. Съпругата и чичото на Пророка били влиятелни хора и ги подкрепяли. След тяхната смърт Пророка отишъл в ат-Таиф за да потърси подкрепа отвън. Но жителите на ат-Тацф не приели исляма, нито подкрепили Пророка и от­горе на всичко го изгонили от града, замервайки го с камъни. Пророка едва се спасил от нападе­нието им, скривайки се в някаква градина.

От една страна Пророка понасял жестоките удари на езичниците, но от друга страна той бил издигнат на Нощното възнесение, което било дар от Всевишния. По време на това възнесение Пророка получил несметна благодат от Всевиш­ния Аллах. Той се явил пред Аллах и получил Неговите повели директно, без никакъв посред­ник. В същата нощ на нашия Пророк били съоб­щени много от законите. Дванайсетте повели, които са включени в 22 - 39 коранични знаме­ния, са част от тях.

Въпреки всички трудности Пратеника на Ал­лах продължил да разпространява вярата си.

През единадесеттата година от началото на Пророчеството били сключени споразумения­та в Акаба. По-късно с позволението на Аллах и на Пророка Мухаммед мюсюлманите започнали да се преселват в Медина. В историята на исля­ма този период се нарича хиджра (преселване). Най-накрая и Пророка заедно с Хазрат Абу Бакр също се преселил в Медина. Неговото преселва­не преминало много трудно, понеже Пророка бил преследван от езичниците и затова се нало­жило да се скрие в пещерата Севр. Идолопоклонниците продължили да преследват Пророка чак до Медина, но опитите им завършили с неуспех.

Пратеника на Аллах побратимил мюсюлма­ните от Медина, които били наричани ансари (помагачи) с мюсюлманите от Мека, които би­ли назовавани като мухаджири (преселници).

По-късно започнали и битките между мю­сюлманите и идолопоклонниците. Това са бит­ката при Ухуд, битката при рова, битката при Мурайси. Около Медина открай време живеели юдеи от племената Бану Каинука, Бану Надир и Бану Кораиза. Тези племена застанали срещу мюсюлманите и не спазвали споразуменията, поради което били изселени и наказани. Юдеите от Хайбар, които финансирали противниците на исляма също били неутрализирани. Срещу хрис­тияните също били предприети походи. Още преди смъртта на Пророка те убили неговия пос­ланик, въпреки неприкосновеността му, което дало повод за войните при Муте и Тебук.

През 630 година била превзета Мека. Проро­ка, който бил принуден да напусне родния си град сега се завръщал като завоевател и обявил общо помилване за всички.

След като Пратеника на Аллах се върнал в Медина поканил стотици представители на раз­личните племена от Арабския полуостров. Пове­чето от тях приели исляма.

През 632 г. Пратеника на Аллах отишъл на поклонението хадж, на което проповядвал на над сто хиляди мюсюлмани. Тази проповед, коя­то е смятана за квинтесенция на ислямската ми­съл и която съдържа важни принципи относно спазването на човешките права, е известна под названието "Прощална проповед".

Възлюбеният от нас Пророк, който търпели­во, стремително и смело разпространявал исля­ма, се простил с живота си на 8 юни 632 г., понедел­ник. 

 

Профд-р Хюсеин АЛГЮЛ

 

Share this