Главна страница | Живот

Почина мой приятел, искам да утеша семейството му, но как след като аз самият съм дълбоко в душата си потресен и може би дори малко отчаян?


Отговор: 

 

((СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ ЗА ЕДНО ДЕТЕ))

(Това е писмо, изпратено  по повод смъртта на любимото  дете на едно семейство.)

 

"И няма нещо, което да не прославя Неговата възхвала."(17:44)

 

"И благовествай търпеливите, които щом бе­да ги сполети, казват: "Ние на Аллах принад­лежим и при Него се завръщаме." (2: 155-156)

Братко, много ме заболя от вестта за смъртта на детето ти, но присъдата е от Аллах. Девизът на исляма е да се задоволяваме с отредената ни участ и да се примиряваме със съдбата.

Моля Аллах, Пречистия и Всевишния, да ви удостои с прелестно търпение и да стори покой­ното дете да стане ваш защитник в отвъдния свят и застъпник в Съдния ден.

 

ПЪРВО ПОЛОЖЕНИЕ

Смисълът и тайната на кораничното знамение  "вечномлади юноши" (56: 17) е както следва. Непълнолетните починали рожби на вярващите ще бъдат подобаващо увековечени в Рая като обичани деца, ще са източник на вечна радост в обятията на бащите и майките, които са отишли там, и ще са средоточие, осигурява­що на родителите най-нежното от вечните чув­ства - любовта към децата и ласката към рож­бите.

И понеже в Рая ще са на разположение вся­какви наслади, не е прав онзи, който казва, че там няма място за обичта и грижите към децата, защото хората не ще се плодят и множат. Напро­тив, в Рая е великата победа, постигана чрез лю­бов към малчуганите и игра с тях в пълна чис­тота и наслада. Там това ще продължи милиони години, без да го опорочи нито болка, нито скръб, и то ще замени обичта към децата и за­бавленията с тях в продължение на няколкото кратки, тленни и помрачени десетилетия на земния живот.

Всичко това става реалност в споменатото коранично знамение чрез израза "вечномлади юноши", превръща се в средоточие на най-голя­мото щастие за вярващите и стига до тях като най-великото благовестие.

 

ВТОРО ПОЛОЖЕНИЕ

Веднъж в затвора попаднал благороден чо­век, чийто любим син го последвал и дошъл с него. Бащата много страдал от тегобите на свое­то безсилие да осигури на детето си спокой­ствие наред с личните болки, които понасял.

Милостивият владетел изпратил при него вестител, който да му съобщи следното: "Въп­реки че това дете е твое, то е един от моите по­даници и човек от народа. Ще го взема от теб, за да го отгледам в красив и пищен дворец." Чове­кът започнал да плаче, да скърби и да охка, каз­вал: "Не, не давам и не пускам детето си! То е извор на утеха за мен." Приятелите му в затвора възразявали: "Човече, няма защо да тъжиш и няма смисъл да те боли. Ако страдаш заради де­тето си, то ще отиде в разкошен и просторен дворец вместо да пребивава в тази мръсна, смрадлива и тясна тъмница. Ако пък те боли за теб самия и търсиш лична полза, то при престоя си тук, след като не напусне, твоето дете ще страда от много тегоби наред с голямата теснотия и силната мъка, за да можеш ти да се сдо­биеш с временна и съмнителна облага. А ако отиде там, ще се превърне в средство да полу­чиш хиляди ползи и облаги. Така е, защото че­дото ти ще стане причина владетелят да те удо­стои със своето милосърдие и то ще се застъпва за теб. Би трябвало господарят да пожелае ня­кой ден да те ощастливи, като те срещне със си­на ти, и да поиска ти да си готов за подобна сре­ща. Несъмнено той не ще го изпрати при теб в затвора, а ще те заведе при него, ще те освободи оттук и ще те изпрати в онзи дворец, за да се на­сладиш на срещата с детето си, ако си бил вер- ноподаник и си имал доверие на владетеля."

В светлината на този пример, скъпи братко, трябва да разсъждават и другите подобни на теб вярващи, когато починат децата им, и да си каз­ват: "Това дете е невинно, а Творецът му е ми­лосърден и прещедър. Вместо ограничената нежност и недостатъчното възпитание, което давах на своето чедо, то сега се намира в пре­гръдката на Божията милост и Божията грижа го е прибрала под великото си крило, като го е извадила от затвора на земните тегоби, беди и болки, и го е изпратила в сенчестата Градина на великия си Рай. Честито за това дете!

Кой знае какво би правило то и как би по­стъпвало, ако бе останало на този свят. Затова не страдам за него, а го виждам с щастлива участ. Остава ми да мисля за личната си насла­да. Да, ако покойната ми рожба не бе напуснала земния живот, тя би ми осигурила за десетина години временната детска любов и игра, опоро­чена от болки. Чедото ми би могло да бъде пра­ведно и читаво, да е способно да се справя със земните дела, да е по силите му да помага и да си сътрудничим. Но със смъртта си то ми обез­печава детската обич за десетки милиони годи, при това - във вечния Рай, става ми и застъп­ник, за да вляза там и завинаги да блаженствам. И значи не бива силно да страдам нито за него, нито за себе си, защото ако някой изгуби бърза и съмнителна полза, но спечели хиляда отложе­ни и и все пак сигурни облаги, той не ще изпит­ва болезнена скръб и въобще не ще оплаква за­губата отчаян.

ТРЕТО ПОЛОЖЕНИЕ

Покойното дете е само творение на милосър­ден Творец и Негов раб. С цялото си същество то е едно от произведенията на Пречистия и е поверен от Него приятел на родителите, за да бъде под тяхна грижа. Той е отредил майка му и баща му да бъдат негови верни слуги и е дарил на всеки от тях сладостно състрадание - неза­бавна награда за това тяхно дело.

А сега Всемилостивия Творец - истинския Владетел на детето, Който го притежава девет­стотин деветдесет и девет процента от хиляда, си го взима съгласно законите на Своето мило­сърдие и мъдрост, като слага край на грижите за него. При това положение не подобава на вярва­щите хора да тъгуват в отчаяние и да плачат в ридания, което би означавало, че се оплакват пред действителния му Господар, Притежателя на хилядата процента, заради един въображаем процент. Така биха могли да постъпят единстве­но нехайните и заблудени хора.

ЧЕТВЪРТО ПОЛОЖЕНИЕ

Ако земният свят бе вечен вовеки веков, ако хората в него бяха безсмъртни и обезсмъртени, ако раздялата бе завинаги, тогава болезнената скръб и отчайващата мъка биха имали някакъв смисъл. Ала докато земният свят е странно­приемница, дотогава всички - и аз, и ти, и ние - неизбежно ще отпътуваме там, където е отишло покойното дете.

И още нещо, тази смърт не е събитие, споле­тяло единствено него, а е път, следван от всич­ки. Няма човек на земята, който някой ден да не тръгне по него.

След като раздялата не е завинаги, тогава в идните дни ще се срещнем в Междинния свят (барзах) и в Рая. Затова трябва да кажем: "При­съдата е от Аллах. Нему привадлежи онова, кое­то Той взима и дава. Безропотно, с добро търпе­ние и благодарност казваме: "Слава на Аллах за всяко състояние!"

ПЕТО ПОЛОЖЕНИЕ

Състраданието, което е най-нежното, най- красивото, най-милото и най-сладкото от прояв­ленията на Божието милосърдие, е сияен елек­сир. То е много по-всеобхватно в сравнение с любовта и е най-бързото средство за стигане до Истината (ал-хак) - до Преблагословения и Всевишния. Метафоричната и земната обич се превръщат в истинска любов с огромни труд­ности и влюбеният открива Аллах, превелико е величието Му. Така и състраданието, но без трудности, привързва сърцето към Аллах Пре­славния, за да се стигне до Него по най-краткия път и в най-чистата форма.

Майката и бащата еднакво обичат детето си с любов, колкото цялата земя, и когато им бъде отнето, ако са били щастливи и вярващи, те ще отвърнат лице от земния живот и ще му обърнат гръб, и ще открият, че истинският Благодетел присъства. Тогава ще си кажат: "Докато зем­ният живот е мимолетен и тленен, той не заслу­жава сърцето да се привързва към него." И ще открият, че неразривно са свързани със света, в който детето им е заминало, и ще придобият ду­ховна извисеност.

Нехайните и заблудените са лишени от щас­тието и благовестията на тези пет истини. Пре­ценете от следващите редове колко болезнено е за тях да видят единственото си и всеотдайно обичано дете да се гърчи в предсмъртна агония. Те веднага си мислят, че рожбата им ще легне в гроба вместо в меката си постеля, защото си представят смъртта като отиване в небитието и вечна раздяла, и си въобразяват, че в пръстта се остава завинаги. В резултат на нехайството и за­блудата на тези хора не им хрумва мисълта за състраданието на Всемилостивия, Милосърд­ния, и за блаженството на вовеки пребъдващия Му Рай. Можете да прецените доколко ги из­мъчва болка и отчаяна, безпросветна скръб.

А вярата и ислямът - средствата за постига­не на щастие в двата Дома - казват на вярващия: "Това дете, обзето от предсмъртна агония, ще бъде изпратено от милосърдния си Творец в светостта на Рая, след като е било изведено от този скверен свят. И нещо повече, Той ще го стори да бъде застъпник за родителите си, както и тяхна вечна рожба." Затова не се тревожи, не скърби! Раздялата е временна. Бъди търпелив и си казвай:


"Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме."(2:156)


Пребъдващият, Той е пребъдващият вовеки!


  

                      Саид Нурси

 

Share this