Главна страница | намаз

Мога ли да използвам козметика (парфюм, крем, боя за коса), която има в състава си алкохол?


Отговор: 

   Това дали козметиката съдържаща алкохол се счита за чиста или не, е въпрос отнасящ се за това дали алкохолът се счита за мръсотия (неджасет). Както се знае в религията ни алкохолът е забранен (харам), с цел запазване на разума и се счита за един от големите грехове. Последния низпослан айет относно алкохола е следния.   

 

"5.90.  О, вие, които вярвате, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!

5.91.  Сатаната иска именно да посее между вас вражда и ненавист чрез виното и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?

 

 

   Както се вижда тук алкохолът е описан, като "мръсен". Това е първата важна точка относно нашата тема. Ако приемем, че алкохолът е "мръсен", пред нас ще се появи темата какво е алкохол "хамр", а това е втората важна точка в нашата тема. Преди да минем към пояснения на тези точки би било полезно да припомним следното: забранения в Ислямът алкохол, в най-широкия смисъл е "хамр", а именно опияняващия алкохол, а не всеки вид "алкохол". Следователно, ако има неопияняващи алкохоли, то те не влизат в забранения клас напитки, или по-точно не са "хамр".

   Също така, това едно нещо да е мръсно и да не се пие са две различни неща. Поради тази причина, не всяко нещо, което не се пие е и мръсно. Ето защо, някои стари и нови учени (алими) са на мнение, че бивайки алкохолът "хамр" забранен за пиене, самия той не е мръсен, и допира му с тялото и дрехите не пречи на намаза. Например с това мнение от старите учени са Раби'а, Лейс б. Са'д, приятелят на Имам Шафи ел-Мюзени, а от по-съвременните някои Багдатски и Кайравански учени, а още по-близки съвременници са Сан'ани, Шевкани и Съддък Хасан Хан. Останали като едно малко малцинство, тези учени се обосновават по следния начин: Споменаването на алкохола, като "мръсен" (риджс), не пояснява, че той е физческа мръсотия, а духована мръсотия. Също така, когато бива забранен алкохолът, изсипването му по улиците на Медина също доказва, че е чист. Защото ако беше мръсен, нямаше да бъде позволено улиците да бъдат замърсени с него.

   Освен, че тези учени са малцинство, също така и доводите, които извеждат се считат за слаби. Поради тази причина, "Мучтехидите (имамите, които могат да се изказват по религиозни правни въпроси), са достигнали до иджма (единно решение), че алкохолът е неджис." (5)

Поради следните дов:

1. Алкохолът е описан като мръсен с думата "риджс". В арабския "риджс" се използва за, лоша миризма, изпражнения, фекалии, както за физическа така и за духовна мръсотия, "риджс" може да се използва за наказание, докато "рикс" означава физическа мръсотия. Ако се имаше предвид духовна мръсотия, не би била използвана думата "риджс"(6).


2. Когато Пратеника (с.а.с.) бил запитан за използването на приборите на езичниците, той отговорил, да ги измият и тогава да ги използват. Имайки предвид, че  те за разлика от нас употребяват свинско и алкохол, то поради тази причина се изисква техните прибори да бъдат измити преди да се използват (7).

3. В айета се изисква непременно "избягване" на алкохолът, не е казано само "не пийте". Избягването е не само да не се пие, а и да не се припарва до него. 
 

   След като установихме, че според мнозинството учени "хамрът" е мръсен, ако разберем на какво се казва "хамр", ще разберем и отговора на въпроса в началото.

 

Според Имам Ебу Ханифе и учените от Куфа "хамр" е веществото приготвено от грозде без топлинна обработка, чрез изчакване и отделяне на пяна, което предизвиква пиянство. На другите вещества се казва "набиз". Почти всички други фъкъхски учени (учени по ислямско право) са на мнението, че "хамр" е всяко опияняващо вещество. Защото:

1. Има различни хадиси (предания), които поясняват че всяко опияняващо вещество е "хамр". (9)

2. В хадис от Енес (р.а.) се казва:

"Когато алкохолът беше забранен, много малко от алкохолът (хамр) се правеше от грозде. Питиетата (хамр-овете) ни основно се приготвяха от сухи и пресни фурми" (10)

оттук може да се заключи, че алкохолните напитки които са направени и от фурми се наричат "хамр".

 

3. В хадис от Ибн Омар се казва : "Когато беше низполслана забраната за алкохолът (хамр), той се произвеждаше от пет неща: Грозде, фурми, пшеница, ечемик и царевица."

"Хамр е онова, което забулва съзнанието." (11) е израз, който е много по-ясен по тази тема. 

4. Както беше споменато и в предишния хадис, значението на думата "хамр" е забулване, покриване, затваряне, а буквалния речников превод е покриващ съзнанието, или по-точно всяко опияняващо нещо се нарича "хамр". Фахреддин Рази в този ред на мисли счита това за силно доказателство, "помислете върху това, че това е подкрепено и от множество хадиси" казва той самия. (12)

5. В айета, в който е забранен алкохолът е забранен и хазартът, като причина за тази забрана (или мъдростта в нея) е заявено, че шейтанът чрез тези две неща иска да посее между хората вражда и ненавист. Имайки предвид, че това може да се причини от всяка опияняваща напитка, няма разлика между коя да е от тези напитки.

6. Също така в този айет е забранен хазартът, от което алимите (ислямските учени) са заключили еднозначно чрез иджма (единно решение), че всеки вид хазард е харам (забранен). (13). От което следва, че същото е валидно и за всякакъв вид алкохол. И без това съществува и хадисът: 

"Това което опиянява в голямо количество е харам и в малко колиичество."(14)

Това е виждането и в трите основни мезхеба (мезхеб - ислямска правна школа), също така фетва в това направление е дадена и в Ханефитския мезхеб.(15)

След като се убедихме чрез тези и множество други хадиси, че всяко опияняващо вещество се нарича "хамр", а "хамр"-ът според множеството ислямски учени е мръсен, то тогава излиза наяве, че алкохоли като одеколон, спирт и т.н. с опияняващи свойства според множеството от учени са харам (забранени) и са мръсни. Но при Ханефитите и особено при имам Азам (Ебу Ханифе) и Ебу Юсуф (по тези теми имам Мухаммед в основни линии мисли, като другите мезхеби) са анализирали темата в дълбочина присъща за химици и са разделили напитките спрямо свойствата им на седем различни групи. Обясненията и обосновките дадени от тези имами по темата не бива да се подминават или пренебрегват. Според техия анализ, който може да се намери в книгите на Имам Касани "Бедайине" (V/1 12) и на Имам Серахси "Ел Мебсут" (XXIV/2):


1. Вино (хамр) е течност, която е производна от гроздов сок без топлинна обработка, чрез изчакване и отделяне на пяна. Това според всички имами е голяма мръсотия. Дори малко количество от него (1 дирхем) е пречка за намаза (молитвата). (16)

2. Питиета производни от пресни или сушени фурми, както и от стафиди. Тези се считат също за голяма мръсотия, също като виното. Съществува и едно предание, че не са мръсотия. Според Ебу Юсуф (считайки ги за малка мръсотия) само в големи количества са пречка за намаза.(17)

3. Останалата част от седемте групи алкохолни напитки - дори и да е харам да се пият - не са мръсни и не възпрепятстват намаза.

Изводът, който може да направим от всичко това е, че единодушно алкохолните напитки направени от грозде и фурми без топлинна обработка са харам (забранени) и мръсни (неджс).

Според мезхебите извън Ханефи, всяка опияняваща в голямо количество напитка е забранена и в малко количество и е мръсна (неджс).

Според Ханефи мезхеба, особено според Ебу Ханифе и Ебу Юсуф, напитките, които не са направени от фурми и грозде, въпреки че са харам за пиене, не са мръсни.

Ако се върнем на основния ви въпрос: Одеколон, спирт, шампоан, парфюм, крем или подобна козметика съдържащи алкохол с различен произход от грозде или фурми, или пък са с подобен алкохолен произход, но този вид алкохол не е опияняващ, според гореспоменатите два имама те не са мръсни и не представляват пречка за намаза. Според друга част от учените, които образуват мнозинство, в случай, че съдържат опияняващ алкохол са мръсни. В този случай пред мюсюлманинът има два избора:



1. Ако е в състояние - да избягва дори тези козметични продукти и да прояви религиозна чувствителност, като следва мнението на мнозинството учени

"Остави съмнителното, предпочети онова, което не е."(18)

"Хелялът и харамът са ясни... Между тях има неща, в които има съмнение. Който страни от тях, пази религията си."(l9)

и взима за мерило споменатите хадиси.

2. Или; да счете, че е достатъчно Имам Азам (Ебу Ханифе) и Ебу Юсуф да са на това мнение. "В религията има облекчение."(20) е споменато в хадис. За неща които са неизбежно често срещани, ако има вратичка за допустимост, вероятно е по-добре да се каже че е допустимо. И казвайки "Нашето време не е времето за избягване на съмнителните неща", да не избягва подобни продукти. 

Както се вижда темата е по-скоро свързана и със религиозната чувствителност на самия човек. Трябва обаче да се отбележи и следното: В подобни козметични продукти, с изключение на одеколон и спирт (етилов алкохол), е много вероятно алкохолът да образува нови съединения с други вещества и да загуби опияняващите си свойства. Както казахме в началото, не всичко, в което съдържа в съставките си алкохол е харам (забранено) или неджис (мръсно), но за по-конкретни отогвори по въпроса с видовете алкохоли (като химически съединения) са нужни мюсюлмани химици с познанания и в Исляма и в химията. 

Аллах да улеснява изборите, чувствителността и съобрателността ни спрямо Неговата религия.
Селям алейкум.

Превод: Екип vaprosiislam.com
Автор:  Prof. Dr. Faruk Beşer

Източници:

(01) Kurtubi, VI/288.
(02) es-Seylü'l-Cerrâr, 1/35-36.
(03) Karaman, Meseleler, 1/312.
(04) Kurtubî, същия
(05) Ebu Abdillah, Rahmetü'l-ümme, 373.
(06) Kurtubî, VI/287-288.
(07) същия.
(08) Kurtubi, VI/289.
(09) Виж за пример bk., Müslim, eşribe, 73; Ebu Dâvud, eşribe, 5; Tirmizî, eşribe, I.
(10) Müslim, eşribe, 7,8.
(11) Buhâri, Tefsir, (5) 10, eşribe, 2; Müslim, Tefsir, 33, 34; Ebu Dâvud, eşribe, l; Nesai, eşribe, 20, 24, 46.
(12) Fahruddin Râzî, VI/43. '' (85) Kurtubi, III/52.
(13) Ebu Davûd, eşribe, 5; Tirmizi, eşribe, 3; Nesai, eşribe, 25; Ibni Mace, eşribe, 10.
(14) Elmalılı, H/763.
(15) Kasânî,VI/ll3.
(16) Kasani, VI. l 15.
(17) Buharî, Buyu', 3; Tirmizî, kıyâme, 60; Müsned, III/153.
(18) Buharî, iman 39, Buyu', 2; Müslim, Müsâkât 107, 108; Ebu Dâvûd, Buyu', 3; Tirmizî, Buyu', 1; Nesâî, Buyu', 2; Müslim, Müsâkât, 107, 108; Ebu Dâvûd, Buyu', 3; Tirmizî, Buyu', I; Nesâî, Buyu', Kudât, II; Ibn Mâce, Fiten, 14.
(19) Buharî, iman, 29; Nesâî, iman, 28; Müsned, V/69.
(20) İbn Nüceym, el-Eşbâh, II/108.

 

Share this