Свещеният Коран е писмо от Всевишния за всички хора и цялото човечество. Без съмнение в тази книга се съдържа безгранично знание и наука и тя е извор на безкрайна мъдрост. Как хората биха могли да достигнат такова ниво на знание?

Как?

Dear Brother / Sister,

 

(( ОСЕМНАЙСЕТИ КРАСНОРЕЧИВ ЗНАК))

(((Най-великото чудотворство на Най-достойния Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е Свещеният Коран, който съдържа стотици аргументи в полза на пророческата мисия. В Двайсет и пето слово бе доказано неговото чудноречие в четирийсет аспекта, затова ще насочим читателя към него за разяснение на това велико съкровище от изключителни ценности. Тук ще се задоволим да хвърлим светлина само върху три конкретни положения.

Първо положение

Въпрос: Ако се каже, че тайната на кораничното чудноречие се крие в неговата превъзходна реторика, и някой попита защо, след като би трябвало всяка прослойка хора да получи своя дял от проникновение за това съкровище, само един на хиляда забележителни учени стигат до подобно знание?

Отговорът на този въпрос е, че чудноречието на Свещения Коран обхваща всяка прослойка хора, но всеки от тях усеща и възприема определени аспекти и забелязва специфични нюанси.

Например на реториците Коранът разкрива очевидните си достойнства в изследваната от тях област. На поетите и ораторите той демонстрира високия си, прекрасен, уникален и неповторим стил– стил, който е харесван и одобряван от всяка група хора, без някой да се осмели да му подражава, и който не се банализира от многото повтаряне, и не овехтява с хода на времето. Това е свеж и ярък стил, който винаги запазва младостта и силата си на въздействие. Той съдържа поезия в прозата и проза в поезията, което го прави едновременно и извисен, и приятен. 

И още, чудноречието на Свещения Коран съобщава невероятни вести от отвъдното, с което отправя предизвикателство към прослойката на жреците и гадателите, претендиращи, че разкриват тайни от неведомия свят.

И още, Свещеният Коран показва своето чудноречие на историците и на учените, които следят произтичащото в света, като споменава факти за отминали народи и разказва за тяхната действителност, а също предрича бъдещи събития, независимо дали са в земния, междинния (барзах) или отвъдния живот. Той предизвиква и тях с великолепното си красноречие. 

Коранът изявява чудноречието си и пред социолозите и политолозите, като им разкрива свещените си норми. Да,Достопочтеното законодателство (шериат), което произтича от Премъдрия Коран, напълно показва тайната на това чудноречие. 

На онези, които са се задълбочили в божественото знание и в истините за битието, той също демонстрира достойнствата си, като осветлява извисените и свещени божествени истини или позволява да се усети наличието на това чудноречие.

 На онези, които вървят по пътя на суфизма и светостта, Свещеният Коран разяснява своята ценност чрез съкровищата от тайни, съдържащи се в морето от пулсиращи знамения, сякаш вълни. 

 Така пред всяка от споменатите четири прослойки Свещеният Коран разтваря прозорец, който гледа към очевидното чудноречие. Той разкрива качествата си дори на онези обикновени хора, които нямат друга способност освен да слушат и не могат да се задълбочават и да вникват в явленията. Виждаме, че те вярват на неговото чудноречие и го усещат само като го слушат, защото такъв непросветен човек си казва: „Стилът на Корана се различава напълно от стила на другите книги. Тогава има две положения. Едното е, че той стои на по-ниско равнище в сравнение с тях, а това е невъзможно и дори най-заклетите му врагове и противници не са изричали подобно светотатство. Второто положение е, че стилът на Свещения Коран превъзхожда всички останали книги, тоест е изключителен и необикновен.

 Невежият, който не е способен на друго освен да слуша, разбира чудноречието по този начин, и за да му помогнем да задълбочи донякъде своята възприемчивост, ще му разясним следното.

 Още при възникването си Свещеният Коран поражда у хората две силни желания, свързани с предизвикателството. Първото е стремежът на последователите му, поради огромната им любов, да му подражават, и от обич да имитират недостижимия му стил и да копнеят за уподобяването му. Второто е породената у враговете и опонентите му амбиция за противодействие и критика, за да се опровергаят твърденията за чудноречието на Свещения Коран.

 Споменатите две силни желания са станали причина за появата на милиони книги на арабски, които са на разположение и ако сравним най-талантливите и най-ярките от тях със Свещения Коран, тоест ако можем да ги обхванем като цялостен текст и да ги съпоставим с него, всеки слушател и читател ще каже без колебание, че Коранът е напълно различен и неповторим. Следователно той се намира на друго стилистично равнище и или стои по-ниско от тях, което без всякакво колебание не отговаря на истината и никой не си е позволил да каже подобно нещо, дори сатаната е неспособен да го изрече, или остава да приемем аргумента, че с великолепното си чудноречие стилът на Свещения Коран превъзхожда този на всички познати ни книги, взети накуп.

 И нещо повече, непросветеният и невеж човек, който въобще не разбира съдържанието на Свещения Коран, чувства чудноречието му по това, че когато го чете, не изпитва скука. Той си казва: „Продължвам да го чета, без да сещам никаква досада и дори ми става още по-приятно, ако го чета повече. Ако чуя няколко пъти прекрасни и възхитителни поеми, непременно ще ми доскучае. Безспорно Коранът не е поетическо слово.

 Така и децата, които желаят да научат наизустят Свещения Коран, чувстват чудноречието му в това, че крехкият им и все още неразвит ум е способен да запамети кораничните знамения въпреки че съдържат неясни за тях места. Виждаш как те усвояват Свещения Коран без никакви затруднения и с огромна лекота, докато в съкото време не могат да научат наизуст и една страничка от друг текст.

 И дори болните и агонизиращите, които чувстват болка при всеки звук и дори най-кратката думичка е мъчение за тях, се наслаждават на Свещения Коран и неговите знамения звучат в слуха им, благи, сякаш райско питие. Така и те усещат чудноречието му.

 Накратко, Свещеният Коран не лишава никого от своето удивително и неповторимо въздействие. Всяка от четирийсетте различни степени и групи хора получават своя дял от чудноречието му или просто го чувстват, дори онези, които не притежават знание и са глухи, та им е достъпно само „видимото за очите”, без да могат да чуват или да разбират и осъзнават със сърцето си.19 Тук би могло да се даде следният пример.

 Думите от публикувания кораничен текст, изписани от калиграфа Хафиз Ибрахим, взаимно се срещат и се гледат една друга. Ето пример за това. В сура Кахф (Пещерата) се казва:

 „…осмото е кучето им.” (18: 22)

 Ако книжното тяло се пробие с игла през думата „кучето”, тя ще стигне до думата китмир (ципица от фурма) от сура Фатир (Твореца, 35: 13). Така с леко отклонение се разкрива името на кучето. Също и думата мухдарун (доведени) се повтаря на две места в сура Йа Син (36: 53, 127) и освен че и двете места попадат едно върху друго, с леко отклонение те се засичат със същата дума в сура Саба (34: 38).

19 Тази група хора, лишена от слух, знание и разбиране, която владее само видимото за очите, достига до чудноречието на Корана в най-общ план, твърде ограничено и бегло. Двайсет и девето писмо и Трийсето писмо тълкуват напълно ясно този вид чудноречие, което кара да го усеща дори слепият. Имахме намерение да напишем Трийсето писмо по най-добрия начин, но се наложи то да се премести от първоначалното му място и да се включикъм Знаците на чудноречието (Ишарат ал-и‘джаз). Ние преписахме Свещения Коран, за да демонстрираме споменатата по-горе прелестна страна от неговото чудноречие. Дано Аллах Всевишния позволи този труд да бъде благополучно публикуван. – Б. а.

Така и думата масна (две) се повтаря на три места в Свещения Коран – в сура Фатир (Твореца, 35:

1), сура Саба (34: 46) и сура Ан-ниса (Жените, 4: 3), като на две от тях думата попада върху същата дума, без това да се дължи на случайност.

 Много са примерите за подобни съвпадения, дума да се повтаря на няколко места и те да попадат почти едно върху друго с малки отклонения. Виждал съм дори преписи на Свещения Коран, в които съвпадащите фрази са отбелязани с червено мастило. Тогава си казвах, че тези факти са знаци за вид чудноречие. После започнах да се взирам в изреченията на Корана и установих, че между тях има взаимовръзка и паралел, които засягат не само формата, но и точното им значение.

 И понеже подреждането на Корана е направено под ръководството на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и е преписите му са извършени от талантливи калиграфи, в прелестното му

оформление и в красивото му изписване се съдържа знак за неговото чудотворство. Така е, защото подобни явления не могат да бъдат плод на случайност или продукт на човешко хрумване. Ако не бяха недостатъците на печатната техника, паралелните думи щяха да съвпадат напълно.

 Виждаме също, че в дългите и средните по обем медински сури се среща красноречиво и съгласувано повторение на великото име Аллах, което се употребява определен брой пъти – пет, шест, седем, осем, девет или единайсет, наред с това, че се наблюдава прекрасна хармония в цифровите съотношения на повторенията от двете страни на съответния лист или на паралелните страници20.

20 * Слушайки и четейки Свещения Коран, хората, които много споменават Аллах и са удостоени със съкровени прозрения, се зареждат с висша сериозност, вниманието им се концентрира, мислите им напълно се избистрят и съсредоточават, а сърцето им се изпълва с покой. Те вникват дълбоко в съдържанието на Корана, въпреки прелестните му и римувани слова, въпреки неповторимото му красноречие и стилистичното му великолепие, което привлича погледите. В други случаи, когато става дума за обикновени текстове, красноречието, словесното изкуство, римата и ритъмът, блестящата форма накърняват искреността и сериозността, покваряват спокойствието и равновесието на сърцето, разпръсват мислите на съзерцаващия. Най-прелестната, най-всеотдайната, най-сериозната, най-съкровената и най-издържаната в поетическа форма изповед е известната молитва на имам аш-Шафии, която е станала причина да се сложи край на скъпотията и глада в Египет. Чел съм я много пъти и съм забелязал, че стихотворната Ӝ форма и наличието на рима не успяват да запазят искреността и сериозността на съкровението. В продължение на близо девет години този текст беше мое любимо четиво, но въпреки това не можах да съчетая сериозността и всеотдайността, от една страна, и неговия ритъм и рима, от друга. Затова категорично се убедих, че отличната естествена рима, която характеризира единствено Свещения Коран, и спецификата на поетическата му форма са едно от проявленията на неговото чуднословие, защото и при тяхното наличие се запазва сериозната искреност, спокойствието и равновесието на сърцето, без с нещо да се накърни вътрешният мир. Така че ако хората, които много споменават Аллах и са удостоени със съкровени прозрения, не усетят с разума си този вид чуднословие, те ще го почувстват със сърцето си.

* Една от духовните тайни на чудноречието на Свещения Коран е, че той разяснява великата и ярка степен на вярата на Най-великия Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който е бил удостоен с проявлението на Най-великото име. Така Коранът разяснява и учи чрез естествен стил – като известна свещена карта, и тълкува и дава знания за тази висока степен на истинската велика и всеобхватна религия, разясняваща издигнатите истини на отвъдния свят и на света на Господството (рубубия).

 Така Свещеният Коран представя речта на Господа на световете, Който е на върха на Своето могъщество и величие и на абсолютното си Господство. Би трябвало изказ с подобен стил, разграничаващ истината от лъжата, и коранично разяснение от подобен вид да останат абсолютно недостижими за човешкия разум, дори ако умовете на хората се съберат в единствен ум.Така е казано и в Свещения Коран:

 „Кажи: „И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.” (17: 88)

 От гледна точка на тези три основни положения не е възможно някой да имитира Свещения Коран и абсолютно е изключено някой да създаде подобен на него.

 [В много от ръкописните копия на Корана, известни под названието рукнар] знаменията в края на страницата завършват с прекрасна рима. Тайната на това е, че най-дългото знамение в Корана е това за даването назаем (2: 282) и то обхваща една страница, докато сурите Ал-Ихлас и Ал-Каусар заемат един ред. Така се проявяв прелестно мерило и знак за чудноречието на Свещения Коран.

 При изследването на това положение се задоволих с по-незначителни, малко на брой и кратки примери. То се ограничи върху твърде малко знаци, защото бързах да го напиша, въпреки че това изследване е изключително важно, обхватно и велико, и че то разяснява необичайно важно и красиво чудо от гледна точка на Божията сполука, съпътстваща Послания от светлина (Рисале-и Нур). Да, това прекрасно чудо и тази велика истина изявяват поредица от чудеса на Послания от светлина по отношение на пет или шест вида съвпадения, а също разкриват осезателен вид коранично чудноречие и формират източник на неведоми знаци и символи. Това действително се случи после, когато бе изготвен ръкопис на Свещения Коран, ясно показващ съвпадането на думите, които възвеличават Всевишния. Появиха се и осем малки послания под заглавие Осемте символа. Бяха написани и пет послания, които удостоверяват истинността на Рисале-и нур и дават висока оценка на тяхната стойност с оглед на тайната на съвпаденията. При написването на Чудесата на Мухаммед тази велика истина бе предусетена, но за съжаление авторът видя само малка част от нея и разясни само една капка от нейното море. Той приключи с това и повече не се върна към него. – Б. а.)))

                 ''ЧУДЕСАТА НА МУХАММЕД'' (Рисале-и Нур)

 Скъпи читатели. Искам да подчертая следното: в този текст авторът има предвид  четенето на Свещеният Коран от оригинал (на арабски), от хора знаещи арабски. Известно е, че една дума на арабски може да съдържа много значения и всички от които много разнообразни. Същото обаче не се отнася за превода на Свещеният Коран.

Тъй като превода е начина, по който го разбира самият преводач !

Още в самото начало, веднага след отговора, на първият параграф се каза, че различните групи хора разбират различни неща и гледат от различни аспекти и забелязват различни нюанси. Именно превода на Свещеният Коран е гледната точка на преводача, нюансите, които тои ги е забелязал. Следователно то превода на Свещеният Коран никога не може да бъде като оригинала, а само един лъч от това слънце.

 

Vaprosi İslam