На небесата и на земята има знамения за вярващите.[1]
Много е лесно да се докаже съществуващото отколкото не съществуващото. Ако покажем една ябълка вече сме доказали, че тя съществува, но ако отречем, че тя не съществува, трябва да обиколим и проверим цялото земно кълбо за да докажем, че я няма, а това е невъзможно.
Също като горе дадения пример ако някой отрече, че Аллах не съществува, трябва да обиколи цялата вселена и отвъдното, което също е не възможно.
А тези които казват, че Аллах Го има, те имат доста мъдри и умствени доказателства и откровението е едно от ясните доказателства за съществуването на Аллах.
Това са няколко от доказателствата:
Съоръжение и доказателства за възможността:
Ако нещо ще се случва, или няма да се случва, то тогава това притежава равен шанс. Както в ежедневието си казваме, може да бъде или не може да бъде, тоест всяко създание с присъствието си ни казва: Моето съществуване и не съществуване беше равно, ако аз в момента съществувам, Някой с безкрайна наука, воля и мощност е Предпочел моето присъствие пред моето отсъствие, а това може да бъде само Аллах.
Доказателство на изкуството: От атоми и клетки, от зеленчуци и плодове, от животни и хора, от звезди и галактики, едно фино и ослепително прекрасно изкуство което се откроява в нашите очи и съзнания. Както като най-простото изкуство не може да се появи на яве по случайност, така и най-великите създания, като тази вселена и създанията в нея, които са без живот и без съзнание, не могат да се появят по случайност.
Доказателство на мярка и ред. Ако нещо е измерено и подредено то значи, че някой го е измерил и подредил. Създание което е с мярка и размер не може да се появи по случайност. Цифрата на галактиките във вселената достига до милиарди. Сред толкова галактики има неизчислими звезди, които са подредени перфектно движещи се с мярка и мъдрост, без да се блъскат един в друг държащи се във въздуха по умопомрачителен начин. Това ни показва, че това изкуство е само и само на Аллах.
Слънцето което е светлината на това земно кълбо е по голямо с 1 милион и 300 хиляди пъти от земята планета. Представете си хиляди планети като земното кълбо, които са пълни по хиляди пъти с въглища, дърва и газ. Всички тези планети трябва да се изсипят в слънцето, за да може то да функционира само за един ден. Слънцето което се движи с мярка и мъдрост, гори без никакви дърва и въглища, това не може да бъде случайност. Тази ситуация показва като слънце на умовете ни, Собственика на безкрайна воля, мощност, знание и мъдрост, и това не може да бъде друг освен Аллах.
Мъдрост и цел. Във вселената всяко едно създание е създадено по изумителен начин, мъдрост и стил, това оставя “случайността“ извън всичко. Тоест това го може само Аллах, който има безкрайно знание и мъдрост, всичко показва Него Който е Всемогъщ.
Доказателство на чистотата. Чистотата която се вижда на това земно кълбо и във вселената ни съобщава за Аллах Всевишния. Ако в една къща живеят пет или десет души и не се изчисти за една седмица, къщата ще започне да мирише на лошо. А този свят в който живеем е пълен с неизчислими живи и мъртви създания, въпреки това виждаме колко е чисто. Няма възможност тази безупречна чистота да бъде случайност. Това може само с Единството на Аллах да се обясни.
Доказателството на лицата ни, които се различават едно от друго. Милиарди лица, които се различават едно от друго. Аллах, Който е създал всички лица по най-премерена, с различие и правилна форма, сред безкрайните Си възможности оставя случайността деактивирана. С безкрайното Си знание, Аллах показва как знае всички форми на всички лица до най-малкия детайл.
Доказателството на Корана. Корана доказва, че неговото слово е словото на Аллах, същевременно доказва и съществуването на Аллах. Има хиляди доказателства за това. Тези доказателства до най-малкия детайл се намират в ислямски източници. Всички тези доказателства заедно със себе си свидетелстват,[2] че Аллах съществува.
Доказателствата на пророците. В един хадис се казва, че Аллах е изпратил 124 хиляди[3] пророка, а в друг хадис се казва, че са изпратени 224 хиляди[4] пророка, но само Аллах знае колко пророка е изпратил. На всичките тези пророци общото доказателство е ‘Аллах Го има и Е Един‘. Защото целта на пророците е да напомнят на хората и докажат като обявят Единството на Аллах. Най-прекия и не поклатим пример за това е Пророка Мохамед с.а.в.
Доказателствата на ислямските учени. Приблизително 1400 години, цифрата им надвишава и милиони. Ислямските учени доказват по безпрецедентен начин съществуването на Аллах, с научните си трудове, и все още го доказват.
Доказателствата на светците. Наричащи се светци, тези благородни личности чиято цифра минава и милионите, доказват съществуването на Аллах. Те с хубавите си нрави и характери са показвали и чудотворни дела, с които са доказвали и продължават да доказват съществуването на Всевишният Аллах.
В обобщение доказателствата на Аллах нямат край, тук дадохме примери, които могат да отворят врата към ума.
[1] Сура Ел-Джасия 45/3.
[2] За чудо дейността на Корана можете да погледнете от Рисале-и нур Ишарату-л и‘джаз и 25‘то слово.
[3] Хадис Ахмед б. Ханбел, ел-мюснед 5/265-266; ибн Хиббаан, ес-Сахих, 2/77
[4] Бурсеви, Исмаил хаккъ,Тефсиру Руху‘л беян, 2/323; 6/49; 8/125.
