по темата най интересуваните Корана

(( ОСЕМНАЙСЕТИ КРАСНОРЕЧИВ ЗНАК))

(((Най-великото чудотворство на Най-достойния Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е Свещеният Коран, който съдържа стотици аргументи в полза на пророческата мисия. В Двайсет и пето слово бе доказано неговото чудноречие в четирийсет аспекта, затова ще насочим читателя към него за разяснение на това велико съкровище от изключителни ценности. Тук ще се задоволим да хвърлим светлина само върху три конкретни положения.

Първо положение

Въпрос: Ако се каже, че тайната на кораничното чудноречие се крие в неговата превъзходна реторика, и някой попита защо, след като би трябвало всяка прослойка хора да получи своя дял от проникновение за това съкровище, само един на хиляда забележителни учени стигат до подобно знание?

Отговорът на този въпрос е, че чудноречието на Свещения Коран обхваща всяка прослойка хора, но всеки от тях усеща и възприема определени аспекти и забелязва специфични нюанси.

Например на реториците Коранът разкрива очевидните си достойнства в изследваната от тях област. На поетите и ораторите той демонстрира високия си, прекрасен, уникален и неповторим стил– стил, който е харесван и одобряван от всяка група хора, без някой да се осмели да му подражава, и който не се банализира от многото повтаряне, и не овехтява с хода на времето. Това е свеж и ярък стил, който винаги запазва младостта и силата си на въздействие. Той съдържа поезия в прозата и проза в поезията, което го прави едновременно и извисен, и приятен. 

И още, чудноречието на Свещения Коран съобщава невероятни вести от отвъдното, с което отправя предизвикателство към прослойката на жреците и гадателите, претендиращи, че разкриват тайни от неведомия свят.

И още, Свещеният Коран показва своето чудноречие на историците и на учените, които следят произтичащото в света, като споменава факти за отминали народи и разказва за тяхната действителност, а също предрича бъдещи събития, независимо дали са в земния, междинния (барзах) или отвъдния живот. Той предизвиква и тях с великолепното си красноречие. 

Коранът изявява чудноречието си и пред социолозите и политолозите, като им разкрива свещените си норми. Да,Достопочтеното законодателство (шериат), което произтича от Премъдрия Коран, напълно показва тайната на това чудноречие. 

На онези, които са се задълбочили в божественото знание и в истините за битието, той също демонстрира достойнствата си, като осветлява извисените и свещени божествени истини или позволява да се усети наличието на това чудноречие.

 На онези, които вървят по пътя на суфизма и светостта, Свещеният Коран разяснява своята ценност чрез съкровищата от тайни, съдържащи се в морето от пулсиращи знамения, сякаш вълни. 

 Така пред всяка от споменатите четири прослойки Свещеният Коран разтваря прозорец, който гледа към очевидното чудноречие. Той разкрива качествата си дори на онези обикновени хора, които нямат друга способност освен да слушат и не могат да се задълбочават и да вникват в явленията. Виждаме, че те вярват на неговото чудноречие и го усещат само като го слушат, защото такъв непросветен човек си казва: „Стилът на Корана се различава напълно от стила на другите книги. Тогава има две положения. Едното е, че той стои на по-ниско равнище в сравнение с тях, а това е невъзможно и дори най-заклетите му врагове и противници не са изричали подобно светотатство. Второто положение е, че стилът на Свещения Коран превъзхожда всички останали книги, тоест е изключителен и необикновен.

 Невежият, който не е способен на друго освен да слуша, разбира чудноречието по този начин, и за да му помогнем да задълбочи донякъде своята възприемчивост, ще му разясним следното.

 Още при възникването си Свещеният Коран поражда у хората две силни желания, свързани с предизвикателството. Първото е стремежът на последователите му, поради огромната им любов, да му подражават, и от обич да имитират недостижимия му стил и да копнеят за уподобяването му. Второто е породената у враговете и опонентите му амбиция за противодействие и критика, за да се опровергаят твърденията за чудноречието на Свещения Коран.

 Споменатите две силни желания са станали причина за появата на милиони книги на арабски, които са на разположение и ако сравним най-талантливите и най-ярките от тях със Свещения Коран, тоест ако можем да ги обхванем като цялостен текст и да ги съпоставим с него, всеки слушател и читател ще каже без колебание, че Коранът е напълно различен и неповторим. Следователно той се намира на друго стилистично равнище и или стои по-ниско от тях, което без всякакво колебание не отговаря на истината и никой не си е позволил да каже подобно нещо, дори сатаната е неспособен да го изрече, или остава да приемем аргумента, че с великолепното си чудноречие стилът на Свещения Коран превъзхожда този на всички познати ни книги, взети накуп.

 И нещо повече, непросветеният и невеж човек, който въобще не разбира съдържанието на Свещения Коран, чувства чудноречието му по това, че когато го чете, не изпитва скука. Той си казва: „Продължвам да го чета, без да сещам никаква досада и дори ми става още по-приятно, ако го чета повече. Ако чуя няколко пъти прекрасни и възхитителни поеми, непременно ще ми доскучае. Безспорно Коранът не е поетическо слово.

 Така и децата, които желаят да научат наизустят Свещения Коран, чувстват чудноречието му в това, че крехкият им и все още неразвит ум е способен да запамети кораничните знамения въпреки че съдържат неясни за тях места. Виждаш как те усвояват Свещения Коран без никакви затруднения и с огромна лекота, докато в съкото време не могат да научат наизуст и една страничка от друг текст.

 И дори болните и агонизиращите, които чувстват болка при всеки звук и дори най-кратката думичка е мъчение за тях, се наслаждават на Свещения Коран и неговите знамения звучат в слуха им, благи, сякаш райско питие. Така и те усещат чудноречието му.

 Накратко, Свещеният Коран не лишава никого от своето удивително и неповторимо въздействие. Всяка от четирийсетте различни степени и групи хора получават своя дял от чудноречието му или просто го чувстват, дори онези, които не притежават знание и са глухи, та им е достъпно само „видимото за очите”, без да могат да чуват или да разбират и осъзнават със сърцето си.19 Тук би могло да се даде следният пример.

 Думите от публикувания кораничен текст, изписани от калиграфа Хафиз Ибрахим, взаимно се срещат и се гледат една друга. Ето пример за това. В сура Кахф (Пещерата) се казва:

 „…осмото е кучето им.” (18: 22)

 Ако книжното тяло се пробие с игла през думата „кучето”, тя ще стигне до думата китмир (ципица от фурма) от сура Фатир (Твореца, 35: 13). Така с леко отклонение се разкрива името на кучето. Също и думата мухдарун (доведени) се повтаря на две места в сура Йа Син (36: 53, 127) и освен че и двете места попадат едно върху друго, с леко отклонение те се засичат със същата дума в сура Саба (34: 38).

19 Тази група хора, лишена от слух, знание и разбиране, която владее само видимото за очите, достига до чудноречието на Корана в най-общ план, твърде ограничено и бегло. Двайсет и девето писмо и Трийсето писмо тълкуват напълно ясно този вид чудноречие, което кара да го усеща дори слепият. Имахме намерение да напишем Трийсето писмо по най-добрия начин, но се наложи то да се премести от първоначалното му място и да се включикъм Знаците на чудноречието (Ишарат ал-и‘джаз). Ние преписахме Свещения Коран, за да демонстрираме споменатата по-горе прелестна страна от неговото чудноречие. Дано Аллах Всевишния позволи този труд да бъде благополучно публикуван. – Б. а.

Така и думата масна (две) се повтаря на три места в Свещения Коран – в сура Фатир (Твореца, 35:

1), сура Саба (34: 46) и сура Ан-ниса (Жените, 4: 3), като на две от тях думата попада върху същата дума, без това да се дължи на случайност.

 Много са примерите за подобни съвпадения, дума да се повтаря на няколко места и те да попадат почти едно върху друго с малки отклонения. Виждал съм дори преписи на Свещения Коран, в които съвпадащите фрази са отбелязани с червено мастило. Тогава си казвах, че тези факти са знаци за вид чудноречие. После започнах да се взирам в изреченията на Корана и установих, че между тях има взаимовръзка и паралел, които засягат не само формата, но и точното им значение.

 И понеже подреждането на Корана е направено под ръководството на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и е преписите му са извършени от талантливи калиграфи, в прелестното му

оформление и в красивото му изписване се съдържа знак за неговото чудотворство. Така е, защото подобни явления не могат да бъдат плод на случайност или продукт на човешко хрумване. Ако не бяха недостатъците на печатната техника, паралелните думи щяха да съвпадат напълно.

 Виждаме също, че в дългите и средните по обем медински сури се среща красноречиво и съгласувано повторение на великото име Аллах, което се употребява определен брой пъти – пет, шест, седем, осем, девет или единайсет, наред с това, че се наблюдава прекрасна хармония в цифровите съотношения на повторенията от двете страни на съответния лист или на паралелните страници20.

20 * Слушайки и четейки Свещения Коран, хората, които много споменават Аллах и са удостоени със съкровени прозрения, се зареждат с висша сериозност, вниманието им се концентрира, мислите им напълно се избистрят и съсредоточават, а сърцето им се изпълва с покой. Те вникват дълбоко в съдържанието на Корана, въпреки прелестните му и римувани слова, въпреки неповторимото му красноречие и стилистичното му великолепие, което привлича погледите. В други случаи, когато става дума за обикновени текстове, красноречието, словесното изкуство, римата и ритъмът, блестящата форма накърняват искреността и сериозността, покваряват спокойствието и равновесието на сърцето, разпръсват мислите на съзерцаващия. Най-прелестната, най-всеотдайната, най-сериозната, най-съкровената и най-издържаната в поетическа форма изповед е известната молитва на имам аш-Шафии, която е станала причина да се сложи край на скъпотията и глада в Египет. Чел съм я много пъти и съм забелязал, че стихотворната Ӝ форма и наличието на рима не успяват да запазят искреността и сериозността на съкровението. В продължение на близо девет години този текст беше мое любимо четиво, но въпреки това не можах да съчетая сериозността и всеотдайността, от една страна, и неговия ритъм и рима, от друга. Затова категорично се убедих, че отличната естествена рима, която характеризира единствено Свещения Коран, и спецификата на поетическата му форма са едно от проявленията на неговото чуднословие, защото и при тяхното наличие се запазва сериозната искреност, спокойствието и равновесието на сърцето, без с нещо да се накърни вътрешният мир. Така че ако хората, които много споменават Аллах и са удостоени със съкровени прозрения, не усетят с разума си този вид чуднословие, те ще го почувстват със сърцето си.

* Една от духовните тайни на чудноречието на Свещения Коран е, че той разяснява великата и ярка степен на вярата на Най-великия Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който е бил удостоен с проявлението на Най-великото име. Така Коранът разяснява и учи чрез естествен стил – като известна свещена карта, и тълкува и дава знания за тази висока степен на истинската велика и всеобхватна религия, разясняваща издигнатите истини на отвъдния свят и на света на Господството (рубубия).

 Така Свещеният Коран представя речта на Господа на световете, Който е на върха на Своето могъщество и величие и на абсолютното си Господство. Би трябвало изказ с подобен стил, разграничаващ истината от лъжата, и коранично разяснение от подобен вид да останат абсолютно недостижими за човешкия разум, дори ако умовете на хората се съберат в единствен ум.Така е казано и в Свещения Коран:

 „Кажи: „И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.” (17: 88)

 От гледна точка на тези три основни положения не е възможно някой да имитира Свещения Коран и абсолютно е изключено някой да създаде подобен на него.

 [В много от ръкописните копия на Корана, известни под названието рукнар] знаменията в края на страницата завършват с прекрасна рима. Тайната на това е, че най-дългото знамение в Корана е това за даването назаем (2: 282) и то обхваща една страница, докато сурите Ал-Ихлас и Ал-Каусар заемат един ред. Така се проявяв прелестно мерило и знак за чудноречието на Свещения Коран.

 При изследването на това положение се задоволих с по-незначителни, малко на брой и кратки примери. То се ограничи върху твърде малко знаци, защото бързах да го напиша, въпреки че това изследване е изключително важно, обхватно и велико, и че то разяснява необичайно важно и красиво чудо от гледна точка на Божията сполука, съпътстваща Послания от светлина (Рисале-и Нур). Да, това прекрасно чудо и тази велика истина изявяват поредица от чудеса на Послания от светлина по отношение на пет или шест вида съвпадения, а също разкриват осезателен вид коранично чудноречие и формират източник на неведоми знаци и символи. Това действително се случи после, когато бе изготвен ръкопис на Свещения Коран, ясно показващ съвпадането на думите, които възвеличават Всевишния. Появиха се и осем малки послания под заглавие Осемте символа. Бяха написани и пет послания, които удостоверяват истинността на Рисале-и нур и дават висока оценка на тяхната стойност с оглед на тайната на съвпаденията. При написването на Чудесата на Мухаммед тази велика истина бе предусетена, но за съжаление авторът видя само малка част от нея и разясни само една капка от нейното море. Той приключи с това и повече не се върна към него. – Б. а.)))

                 ''ЧУДЕСАТА НА МУХАММЕД'' (Рисале-и Нур)

 Скъпи читатели. Искам да подчертая следното: в този текст авторът има предвид  четенето на Свещеният Коран от оригинал (на арабски), от хора знаещи арабски. Известно е, че една дума на арабски може да съдържа много значения и всички от които много разнообразни. Същото обаче не се отнася за превода на Свещеният Коран.

Тъй като превода е начина, по който го разбира самият преводач !

Още в самото начало, веднага след отговора, на първият параграф се каза, че различните групи хора разбират различни неща и гледат от различни аспекти и забелязват различни нюанси. Именно превода на Свещеният Коран е гледната точка на преводача, нюансите, които тои ги е забелязал. Следователно то превода на Свещеният Коран никога не може да бъде като оригинала, а само един лъч от това слънце.

Селям, братко

Накратко Коран в печатен вариант и с превод на български, може да се намери в районните мюфтийства на Главно мюфтийство.
 

Друг вариант е да се изтегли само превод на български от тук: "http://www.grandmufti.bg/images/news/2014/11/Prevod.pdf".

Селям Алейкум.

Свещения Корана е написан от 42-ма книжници на откровенията. Най-известните сред тях са Абдуллах Ибн Сад в Мека и Убай Ибн Каб в Медина. Всеки низспослан айет е бил записван върху хартия, плат, кожа, камани, тухли и лопатни кокали от животни.

Всеки Рамазан, Пророка Мохамед с.а.в е повтарял низспосланите айети и сури открай до край с ангела Джибирил.

Докато Пророка беше жив откровението продължаваше и поради това Корана не можеше да се превърне в книга (Мусхаф). [1] Ако се беше направило по този начин, щеше да се налага да се правят често промени, защото Пророка е жив и всеки момент може да дойдат нови айети и така написаното до тогава трябва да се изтрие и напише на ново.

От друга страна всички сури и айети са били запомняни от много хафизи и четени непрекъснато. При някои от сподвижниците се намираха написани части от Корана. Освен това Пророка беше още жив и нямаше нужда от тревоги за запазването на Корана.

Пророка Мохамед с.а.в е карал сподвижниците си да пишат низспосланите сури под формата на страници, използвайки най-подходящите налични материали. Докато е бил жив Свети Мохамед сподвижниците са пазели низспосланото до тогава в паметта както и в своите бележки.

Превръщането на Корана в Мусхаф.

След смъртта на Пророка а.с Коранът трябваше да бъде съставен и подреден по начин, който да не оставя никакви съмнения относно Пророчеството и словото на Аллах. След одобрението на цялата ислямска общност (Умма) по онова време корана беше събран и поставен по между две корици, така че никой да не може да възрази дори и за думичка от него до съдния ден. Зейд Ибн Сабит разказва:

“ След убийството на 16-те сподвижници[2] в битката  Ямаме[3] Абу Бакр ми заповяда да събера Корана между две Корици. Кълна се в Аллах, че ако ми бяха казали да изместя планина, нямаше да е толкова трудно, колко отговорността да събера Корана. И за почнах да събирам Корана от палмови клони, плоски камъни и от паметта на хората.“[4]

Според единодушните[5] сведения на източниците, Абу Бакр е заповядал на Зейд (р.а) никога да не разчита на паметта си, и да търси поне двама свидетеля за всеки низспослан айет.

Въпреки, че Зейд Ибн Сабит е бил много добър Хафъз[6] той също не е разчитал на други хафъзи добри като него, той е следвал изключително прецизен и научен метод, като е намирал за всеки айет по двама писмени свидетеля. Страниците събрани по този начин по времето на Абу Бакр (р.а) са се наричали “Ел-Мусхаф“.  

Този Мусхаф първо е бил при Абу Бакр р.а после е бил при Омар р.а. След смъртта на Омар е бил предаден на майката на вярващите  която е била светицата Хафса. 

По времето на Халифа Осман е взет от светицата Хафса за да може да се размножи, и са били назначени 4 човека и те са: Зейд, Абдуллах Ибн Зубайр, Саид Ибн Ас и Абдуррахман Ибн Харис. Освен Зейд всички са били от Курайш.

Работата на тази комисия продължи 5 години. Приготвиха се 7 Мусхафа, които бяха прочетени на открито в присъствието на хората в джамията в Медина. Хората бяха удовлетворени. След това всеки Мусхаф бе изпратен на различни центрове в ислямската земя.

[1] Мусхаф означава събрани и подвързани заедно страници. Под това се има предвид всички сури и айети от Корана събрани, събрани заедно, подвързани и поставени между две корици.

[2] Сподвижници са тези, които са виждали и били заедно с нашия Пророк Мохамед (с.а.в), присъствали по време на неговите проповеди. Вярващи в донесеното на Мохамед от ангела Джибирил изпратен от Аллах.

[3] Битката в Ямама е се състой между Сподвижниците изпратени от Ебу Бакр р.а и тези, които твърдяха, са пророци. Битката се състояла в района на Ямама през 632г. Битката е кръстена така защото се е състояла в източната част на Рияд. Мюсюлманската армия под командването ан Халид бин Велид е загубила повече от две хиляди мюсюлмани. А другата армия на Мусайлиматул-казаб ( Лъжливо твърдение за пророчество) изгуби двадесет хиляди души.

[4] Хадис, Бухари.

[5] Единодушие означава съгласие консенсус.

[6] Хафъзи са онези, които знаят Корана наизуст.

Не бива да се забравя, че независимо на какъв език е низспослан Корана, значенията въпросите и отговорите щяха да бъдат едни и същи. Логично е, че откровението трябва да дойде с език, който хората владеят и разбират. Аллах е предопределил Пророка да бъде от арабски произход, а Аллах не дава отчет на хората.

Езика на Пророка, който говореше и разбираше беше арабски. Ако Корана беше се низспослал на друг език, тогава разбира се, че Пророка нямаше да го разбира.  Задължението на Пророка беше да предава и обяснява Корана. Ако корана беше на друг език, който Пророка не разбира нямаше как да го разбере и предаде на хората.

“(Не изпращаме пратеник, освен с езика на неговия народ, за да им обясни (заповедите на Аллах).“[1]

Тъй като една небесна книга не може да бъде изпратена на всички езици едно временно, така и един Пророк не може да се появи на всички народи едновременно. От това разбираме, че изборът на език и народ е логична необходимост.

Всемогъщият Аллах е изпратил Корана на арабски език. Разбира се, за да научим значението му, е необходимо да четем надеждни и обяснителни преводи и тефсири.  Разбира се, че четенето на превода и тефсирите написани от експерти и знаещи в своята област е нашето основно задължение.

Но по време на намаз трябва да изказваме Корана на арабски, тоест да се чете оригнала на Корана. Превода не може да замести оригнала. Освен това дори и да не го разбираме има полезност за нас като четем Корана на арабски.

Пример: Човек чийто език е загубил способността си да усеща вкус, няма ли да се възползва от храните, които яде? Знаем, че дори и човек да не усеща вкус от храната която яде, тя ще отиде до необходимите органи и ще даде своята полезност. Четенето на Коран е същото като горе дадения пример. Тоест душата, духат и чувствата на човек, който ум не разбира значението на Корана напълно, ще получат своя дял като се чете оригнала.

От друга страна, нека погледнем благодатта на Аллах, че дори и да не разбираме Корана, тъй като четенето му е акт на поклонение, Той дава[2] десет благословии за всяка изчетена буква. Свещени и специални дни като петак, курбан байрам, рамазан и нощта на Кадир тези благословии се увеличават.

[1] Ибрахим 14/4.

[2] Хадис, Тирмизи, Севабу‘л-Кор‘ан, 16, 2912.

Корана е книга пълна с чудеса. Тези, които искат да разберат дали Корана е книга пълна с чудеса? Те са длъжни да научат арабския език. Защото Корана е на арабски език, а когато се направи превод на какъвто и да е език той си губи тънкостите и смисъла.

Този, който знае арабски ако погледне с милост и съвест, ще види не обичаен стил на литература и красноречие и ще разбере, че е свръхчовешка книга. Този човек също ще бъде изумен от точността на новините, които Корана дава за миналото и за в бъдещето.

Тези, които не разбират арабски могат частично да се възползват четейки тефсирите на Корана. Преди всичко трябва да се знае, че този свят е свят на изпитания и когато чудесата на Корана се разказват тайната на изпитанието не трябва се разкрива. Тоест за тези, които искат да вярват ще намерят достатъчно чудеса за да се убедят напълно, разбира се, че тази врата е оставена отворена и за тези, които не искат да повярват за да не се развали изпитанието и да си остане мъдро. В противен случай не може да има изпитание. Когато разглеждаме Корана не трябва да се пропуска много важна тънкост. Ако Корана казваше: “Слънцето е по-голямо Един Милион и 300 хиляди пъти от земното кълбо и разстоянието по-между тях е повече 149 милиона километри.“ Хората от онова време не биха могли да разберат това твърдение и биха го отрекли. И за днешните хора щеше да бъде повече от ясно чудо, но тогава нямаше вече да има изпитание. А изпитание е това: “Да се отвори врата в разума но да не се отнема правото на избор.[1]“

Нашата молба към тези, които четат чудесата на Корана е да не забравят, че сме в изпитание и да се върнат 1400 години назад и да оценят тези чудеса според онези времена.

Чудесата, които ще изброим долу са разкрити в двадесети век. фактът, че тези чудеса са били съобщено от Пророка Мохамед (с.а.в) преди 1400 години, е несъмнено категорично доказателство за неговото пророчество. Някои от тях са следните.

1. В Свещеният Коран преди повече от 1400 години се разказва за създаването[2] на вселената от нищото, разделянето[3] на небесата и земята, когато първо начално са били съединени, и непрекъснатото разширяване[4] на вселената са описани като чудеса. Тези, които се интересуват от тези чудеса могат да прочетат биг банг теорията която се намира в тази книга на шести въпрос.

1. Едно от откритията на двадесети век, е че всяка звезда и небесни тела намират в една и съща сфера в орбита. На тази ситуация Корана дава знак със следния айет:

“ Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната, всички по орбита плават.“[5]  

Не е възможно човек да узнае тази информация по онова време без никаква технология, и става неизбежно да се потвърди, че Мохамед е Пророк изпратен от Аллах.

1. В Корана се казва, че слънцето не е неподвижно небесно тяло, и че винаги се движи с определена скорост. Векове по-късно науката потвърждава това използвайки технологиите, които са напреднали. А именно; “И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.“[6]

Предвид тази информация човек не може да се сдържи да каже: Ля илахе иллаллах Мохамед е пратеник на Аллах. Ля Илахе Иллаллах Мохамеден расулуллах.

1. “И ще видиш планините – мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават.“[7]

Всемогъщия Аллах споменава планините като отминаващи. Тяхното движение е доказателство, че земята се върти. Този айет е силно доказателство още отпреди векове, че се движи в кръг. Тази истина е разбрана чак в двадесети век. След като всичко е толкова ясно, какъв ли ще е мотивът на невярващите в съдния ден, и как ли ще се извинят на Аллах.

1. “Днес спасяваме твоето тяло, за да бъдеш знамение за онези след теб. Ала мнозина от хората са нехайни към Нашите айети.“[8]

В Египет за да запазят телата на фараоните са ги мумифицирали. Фараона, който е бил против Муса а.с (Мойсей) в последствие удавен в морето. Тялото на фараона е запазено без да се мумифицира до днес. Това е едно от чудесата на Аллах за хората. Неговото тяло е намерено на място наречено “Джебелейн“ на брега на червено море. Неговото тяло се съхранява в „Британския музей.“[9] Установено е, че тялото съхранявано в музея е на поне 2500-3000 години. Фактът, че Бедиуззаман Саид Нурси, който е един от големците на ислямския свят, е заявил много категорично, че това тяло принадлежи на фараона от времето на Муса алейхи селям. Също, с това негово заявление, ни става категорично ясно, че това е тялото на фараона, който е бил против Муса алейхи селям.

1. “Пусна Той двете морета да се срещнат, но между тях има преграда, която не престъпват.“[10]

Да изразът в айета е умопомрачителен, защото ни информира, че въпреки всички гигантски бури и вълни, моретата не се сливат едно в друго. Като се има на предвид, че дори в една малко чаша не може да се задържат две различни водни течности без да се смесват.

Науката както винаги пак потвърждава Корана и доказва, че е слово на Аллах. И казва следното: Капитан Кусто[11] е открил голяма водна завеса на мястото, където се срещат Средиземно море и Атлантическия океан, която пречела на водите да се слеят. В по-късните изследвания той е видял, че същата водна завеса съществува и във всички други морета.

Когато е разгледал хадиса и айета от Корана за моретата през 1962 е останал много изумен. Не знаем дали е приел исляма или не.

1. Корана разказва как сладката и солената вода не се смесват в следния айет:

“Той е, Който разположи в съседство двете морета, едно-сладко, а друг то- солено, горчиво. И стори между тях граница възбранена преграда.“[12]

Има и други води, които не се смесват със солените води на моретата, и това са сладководните реки. Една от тях е най-голяма река в света, река Нил. Въпреки, че тя се влива в Средиземно море, водите ѝ не се смесват със солената вода в морето.

И това пак е открито в двадесети век, но Корана ни го съобщава още преди 1447 години.

Ние наистина не можем да намерим думи за изказване за тези, които все още се съмняват в Корана.

1. В сура Рум се разказва, че римляните са били победени „В най-ниската точка на земята“. Този израз сочи към много важен геоложки факт, който никога не е могъл да бъде известен по времето, когато Корана е бил низспослан.

Учените, които са изследвали най-ниска точка на земята, са установили, че тази точка е районът на мъртво море, където византийците са били победени през 613-614 г.

Всички тези проучвания са установени с развитата технология в тази епоха. Как тогава може да се каже за Корана, че е писано от човек? След като Корана дава информация и полезни знания за хората? С какво друго име бихме нарекли Корана? Не трябва ли да наричаме Корана Книгата на Аллах?

1. Звездата Тарик чукаща на вратата.“Кълна се в небето и във Вечерницата! А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? Звезда пронизваща светлината.“[13]

С развитието на науката и технологиите през нашият век, звуци издавани от много планети в слънчевата система са били записани.

Най-интересната от тях е звездата, която учените наричат “Пулсар“ която е спомената в Корана като звездата Тарик. (Вечерницата)

Да, тази звезда „Тарик“ издава звук, точно като човек, който чука на врата. Най-интересното е, че думата „Тарик“на арабски означава „удрящ силно като чук и чукащ по врата“.

Този факт, който беше разкрит преди 1400 години, когато не е имало технологии, може да се обясни с това, че Корана е слово на Аллах.

1. Желязото е един от елементите в Корана, който привлича внимание. В сура наречена Хадид, което означава „желязо“, се казва следното.

“И низспослахме желязото в което има здрава твърдост и различни ползи за хората.“ [14]

Думата „Ензелне“ спомената в айета като “свалихме“ изглежда, че съдържа много важно научно чудо. Защото съвременните астрономически открития разкриват, че желязото на земята е от гигантски звезди от космоса.

Желязото не само на земята, но и в цялата слънчева система е било получено извън самата слънчева система, защото температурата на слънцето не е достатъчна за образуването на елемента желязо.

Слънцето има 6000 градуса по целзий, и температурата на ядрото е от 20 милиона градуса по целзий. Желязото може да се образува само в звезди, много по големи от слънцето, при температури от няколко стотин милиона градуса.

Когато количеството желязо в тези звезди, наричани нова или свръхнова надвиши определената тежест, звездата вече не може да издържи и експлодира. В резултат на тези експлозии става възможно желязото да се разпръска в нашата слънчева система.

От това се разбира, че желязото не се е образувало на земята, а е било донесено от звездите наречени нова или свръхнова. Ясно е, че тази информация не е могла да бъде научно определена през 7-ми век, когато корана е бил низспослан.

1. Смъртта на Абу Лахаб и жена му като неверниц.

“ Погинаха и двете ръце на Абу Лахаб. И той погина. Него избави неговият имот и онова, което е придобил. Ще гори в огън с пламъци той. И жена му носеща дърва. На шията ѝ ще има въже от сплетени влакна.“[15]

Абу Лахаб живя 7 години след този айет. Този айет не се е низспослал когато той е бил болен на легло. Този айет се е низспослал когато Абу Лахаб е бил здравословно силен с власт с авторитет тогава. Корана е съобщил, че той и жена му ще умрат като неверници.

Сега помислете над това: Корана казва, че “Абу Лахаб и жена му ще умрат като неверници.“ Ако лицемерно Абу Лахаб и жена му бяха излагали и бяха казали “Станахме мюсюлмани“ Дори и да беше лъжа, истината на Корана и на Пророка щеше да бъде унищожена.

Тук ни става ясно, че Аллах знае, че те дори и няма да си направят труда да излъжат, че са станали вярващи, и ни съобщава, че ще умрат като неверници. От този извод може да се разбере, че Корана е слово на Всезнаещият Аллах.

Чудесата на Корана не се ограничават само с това. В Корана има още десетки чудеса. С напредването на науката и знанието ще се разберат още много други чудеса. За да не стане дълго се смирихме да напишем само толкова.[16]

[1] Бедиуззаман Саид Нурс, Рисале-и Нур, Писмата, деветнадесето писмо, четвърти знак.

[2] Ан‘ам, 6/101.

[3] Анбия, 21/30.

[4] Зарият, 51/47.

[5] Анбия, 21/ 33

[6] Ясин, 36/38.

[7] Намл, 27/88.

[8] Юнус, 10/92.

[9] Британския музей е един от най-атрактивните музеи в Лондон, Британския музей е сред водещите музеи в Англия и дори в Европа.

[10] Рахман, 55/ 19-20.

[11] Жак-Ив Кусто е роден на 11 юни 1910 г. в малкото градче  Сен-Андре-дъо-Кубзак . Капитан Кусто, известен като Жак-Ив Кусто, е френски изследовател на океана, режисьор на научно-популярните филми "Подводна одисея", изобретател на водолазно оборудване и автор на много книги за подводния свят.

[12] Фуркан, 25/53.

[13] Сура Тарик е 86‘та сура и се състой от 17 айета. Тук са дадени само първите три айета. 

[14] Сура Хадид: 57/25.

[15] Сура теббет, 111/1-5.

[16] Бедиуззаман Саид Нурси доказва в своят тефсир наречен ишарату‘л и‘джаз  и словата в 25‘то слово, че Корана е слово на Аллах с рационални доказателства.

Пророците изпратени преди Пророка Мохамед с.а.в, са били изпратени не за цялото човечество а са били изпратени само за определени общности. Когато хората след всеки Пророк сменяха донесената книга, Аллах изпращаше друг Пророк с друга книга която да поправи предната променена книга от хората.

За това онези книги не бяха под защитата на Аллах. Понеже Пророка Мохамед с.а.в е последният изпратен Пророк, за цялото човечество до съдния ден и за това с него изпратения Коран е под защитата на Аллах. Ако Аллах не беше взел под защитата си Корана, хората пак щяха да я променят и да насочат хората към изопачени и измислени религии. И понеже няма да дойде друг Пророк хората никога нямаше да могат да намерят правилния път.

Ето защо Корана е изпратен и запазен с неговия неизменен печат, обхващащ всички времена и места.

“Наистина Ние низспослахме напомнянето и Ние непременно ще го пазим.“[1]

Най-голямата наука се преподава в университетите. На първокласниците, може ли да се преподава в университет? Разбира се, че не може. Човечеството е като учебно заведение. Всички епохи са като училищни отдели. Преподавателите на тези отдели са Пророците. От Адам до днес хората все са вземали уроци от пророците. В последствие са стигнали до университетско ниво. Така хората достигнаха ниво в което могат да вземат уроци за ислямската религия.

Корана е изпратен поради тези причини.

[1] Сура Хиджир, 15/9.