по темата най интересуваните Грях

Според Ехл-и Сунна[1] някой, които е повярвал в Аллах и пратената истинска религия, но върши грях осъзнавайки, че е грях, той не става нито неверник, нито лицемер, нито пък политеист. Но става Фасък.[2] Дори и да горят в ада те няма да останат за винаги там. На вярващия извършил много грехове не може да се казва неверник. Не трябва обаче да се забравя, че във всеки грях има път към богохулството. Следователно ако този вярващ продължава да върши грях, този грях може да го заведе и до неверничество. Мюсюлманинът трябва да изпитва поне тъгата и мъката в сърцето си за всяко забранено действие, което извършва, и за всяко задължително действие което не изпълнява.

Ако не се въздържа от забранени действия, не изпълнява задължителните действия, и не изпитва болка и скръб заради това, означава че той няма дял от вярата.[3]

“Във всеки грях има път към неверие“[4] Това изразява много важна истина, така: някои, които вършат постоянно грях, те свикват с това и не може да ги оставят. Тази привързаност от ден на ден го завлича към духовна опасност, той даже започва да вярва, че няма да има и наказание за това, дори и даже започва да смята, че адът не трябва да го има за тези неща. Тоест грехът, който се държи в сърцето, може да доведе и до неверие[5], Аллах да ни опази.

За да не изпадне човек в такава опасност подлъгвайки се на сатаната, непременно трябва да се откаже от този грях, да се стегне и да не върши повече този грях.

[1] Това се отнася до мнозинство от (90%) мюсюлманска общност, които приемат Пророка Мохамед и неговите сподвижници и ги вземат за пример в животите си. Това е известно също като „Суннизъм“. Тъй като тази група се предържа към сунната и духовната сила на общността. Това се нарича и Ехл-и Суннет-и вел джемаат. 

[2] Фасък са онези неверници и онези мюсюлмани, които извършват грехове. Всеки неверник е фасък, но всеки фасък може да не е неверник.

[3] Бедиуззаман Саид Нурси, Емирдаг Ляхикасъ.

[4] Бедиуззаман Саид Нурси, “Лемалар“  “втора Лема.“ (светкавиците) (втора светкавица).

[5] Бедиуззаман Саид Нурси, Светкавиците 7-ма страница. Месневии-и Нурийе, 115 страница.

Няма грях, който да не се прости след покаяние и изричане на тевбе. Стига да извършим тевбето според изискванията. Изказването не тевбе според изискванията се нарича: Насух тевбе. Това означава след извършването на грях да съжалява, да се покая и да иска прошка от Аллах и да не се връща пак в същия грах.

За не покаяните грехове само ширк няма да се прости. А другите Аллах ако пожелае ще ги прости.

Главните на големите грехове са следните:

Съдружаването на Аллах с други, убийство, клевета за прелюбодеяние, Прелюбодеяние, да се бяга от война, да се прави магия, консумиране на сирашко имущество, не подчиняването на родителите, близо до камъка на Мека да се извършва грях, лихварство, кражба, пиене на Алкохол, хазартни игри и нарушаването на правата на другите.

Най-големият грях е да не признаеш Аллах и да му предписваш съдружници в Неговата същност, качества и действия, в следващия айет Аллах съобщава, че ще прости за всички грехове ако иска, но не и за ширк: “Аллах не прощава да се съдружава с Него, но прощава всичко друго на когото пожелае, А ако някой съдружава с Аллах, той извърша огромна клевета и голям грях.“[1] Ако някой се откаже от отричането си и да извършва ширк, и повярва в Аллах, разбира се, че Аллах ще му прости това. Един вярващ никога не трябва да се отчайва от милостта на Аллах и да бъде сигурен в Неговото наказание, това не е правилно, един вярващ колкото и грехове да извърши трябва да остане между страха и надеждата. Никога не трябва да обръща лице от Аллах. Това се обяснява в следните айети:

“Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове (щом се покаете и извършите тевбе) Той е Опрощаващия, Милосърдния.“[2]

“Извести Моите раби ( о, Мохамед), че аз съм Опрощаващия, Милосърдния!

И че Моето мъчение е болезнено мъчение.“[3]           

Пророка Мохамед с.а.в ни съобщава благата вест: За човек, който е убил 100 човека и след извършено тевбе му е било простено.[4] Тоест какъвто и грях да сме извършили ако се отречем и се покаем извършвайки тевбе, ще ни бъде простено.

След толкова много благи вести, се чудим на онези, които са в отчаяние.

[1] Сура Ниса, 4/48

[2] Сура Зумар, 39/53.

[3] Сура Хиджр, 49-50.

[4] Бухари, Енбиа 54; Муслим, Тевбе 46, 47, 48,

Думата ширк означава съдружаване на Аллах. Тя е противоположната дума на „Тевхид“  Корана кани хората към тевхид, тоест към Единството на Аллах.

В корана се споменава, че ширк е много голям грях.[1] И че никога няма да се прости[2](освен ако не се покая и изрече тевбе).

Ширка има много разновидности:

1. Да се кланя и подчинява на създания без живот е ширк.
2. Да се вярва, че има други богове освен Аллах, както във вярата на християните (света троица)
3. Да се вярва, че даден предмет или статуя ще ви приближи към Аллах е ширк.[3]
4. Други от разновидностите на ширка е че те измежду тях така правят, че дават божество на хора, които обичат и започват да им се подчиняват оставяйки заповедите на Аллах в заден план.[4]

Скрит ширк: Лицемерие и хвалба пред хората забравяйки волята на Аллах.

Един ден Пророка Мохамед с.а.в каза на сподвижниците си, които бяха до него: “Нещото за което най-много се боя за вас е малкия ширк.“ Те го попитаха какво е малък ширк? Той отговори: В съдния ден, когато хората ще бъдат възнаградени за делата си, Аллах ще каже на лицемерниците: Идете при онези, на които искахте да покажете делата си в света, и вижте дали можете да намерите някаква награда от тях.“[5] 

Втория скрит ширк : Това е да се мисли –безразсъдно-,[6] че създанията, които служат като причини при създаването имат силата на влияние.

Макар, че причината за дадена ситуация е уникална, надценяването ѝ води до скрит политеизъм. Примерно, човек без да е разбрал в нехайството си започне да мисли, че дъждът идва от облаците, медът идва от пчелите, млякото идва от кравите, плодовете и зеленчуците идват от дърветата и нивите, изцелението идва от лекарствата и лекарите, препитанието идва от шефовете, фабриките и магазините, означава скрит ширк (скрит политеизъм). Не трябва да се забравя, че причините са заповед на Аллах, с които трябва да се съобразяваме, което означава молитва чрез деяние, но трябва се знае, че последствието е от Аллах а не от причините. Можем да вземем за пример семето което поставяме под пръстта, и знанието, че последствието е от Аллах е правило в ислямската вяра тевхид.

[1] Сура Локман, 31/13.

[2]  Сура Ниса, 4/48.

[3] Сура Зумер, 39/3.

[4]  Сура Тевбе, 9/31

[5] Хадис, Ахмед Бин Ханбел, V, 428, 429.

[6] Някой, който вярва, че самите причини имат силата да влияят, е изпаднал в открит политеизъм. (ширк)

Прелюбодеяние е полов акт между жена и мъж, които не са женени. Половия акт между приятелка и годеница също е прелюбодеяние.

Прелюбодеянието в исляма и преди исляма е забранено в всички небесни религии. Счита се за много грозно и гнусно поведение, и се води от един от големите грехове. В Корана се казва следното: “И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и злочест път. “[1]

“Те не зовът друг бог заедно с Аллах, и не отнемат ничии живот освен по право,- и не прелюбодействат. А който върши това, ще се срещне с болезнено наказание.“[2]

Наказанието за прелюбодеяние, извършено от неженен мъж или жена, е установено в айета[3] а сунната постановява[4], че наказанието е по тежко за ония, които са в брак и извършат прелюбодеяние с други. Упълномощените държавни органи наказват тези, които извършват прелюбодеяние или кражба. Ако те не ги накажат, никой от обществото няма право да ги накаже. В този случай лицето извършило това трябва да се покая.

Великият Аллах заповядва следното: “На всяка прелюбодейка и всеки прелюбодеец ударете по сто бича и да не ви обземе състрадание към тях, като прилагате религията на Аллах, ако вярвате в Аллах и Сетния ден! И да присъстват група от вярващите в наказанието им.“[5]

Няколко хадиса за прелюбодеянието:

“Когато човек извършва прелюбодеяние, вярата (имана) го напуска и виси над главата му като облак. Когато остави прелюбодеянието, вярата му се връща в него.“[6]

Прелюбодеецът не прелюбодейства като вярващ; крадецът не краде като вярващ; пиещият алкохол не го пие като вярващ. След като направи тези неща, вратата на покаянието ( вратата на тевбето) е все още отворена за него.“ [7]

Прелюбодеянието е не само полов акт: “Прелюбодеянието на очите е да гледат забраненото, прелюбодеянието на ушите е да слушат забраненото, прелюбодеянието на езика е да говори псувни споменавайки срамните места на хората, прелюбодеянието на ръцете е когато вършат грях, прелюбодеянието на крака е когато ходят към греха. Що се отнася до сърцето, то желае и репродуктивния орган или го изпълнява, или  го осуетява.“[8]

О, Али когато изведнъж видиш грях премахни очите си от там и не гледай втори път, защото първия неволен поглед е простен, но за втория се пише грях.[9]

Ако прелюбодеецът се покае ще му бъде ли простено?

Свързано с покаянието Великият Аллах в един айет казва следното:

“ О, вярващи, покайте се пред Аллах с искрено покаяние и Аллах да ви прости и да ви въведе в райските градини сред, които текат реки.“[10] Аллах тук казва, че който се покае искрено ще му бъде простено. А в хадиса се разказва следното за искреното покаяние: “ Насух тевбе е това: Наистина да се съжалява за извършените грехове. Да се извършват задължителните поклонение. Да се избягват враждебности и жестокости. Сдобряване с онези, които са обидени и недоволни. И да се вземе окончателно решение, че повече никога няма да се върне към този грях.“[11]

[1] Сура Исраа, 17/32.

[2] Сура Фуркан, 25/68.

[3] Сура Нур, 24/2.

[4] Хадис, Муслим, Худуд: 24.

[5] Сура Нур, 24/2.

[6] Хадис, Ебу Давуд, Суннет 16, (4690); Тирмизи, Иман 11, 2627.

[7] Хадис, Бухари, Худуд, 20.

[8] Хадис, Бухари, исти‘заан 12, Кадер 9; Муслим, Кадер 20-21. Отделно виж Ебу Давуд, Никях 43.

[9] Хадис, Ебу Давуд, Никях, 42-43/2149; Тирмизи, Едеб, 28/2777, Хейсемии, VIII,63.

[10] Тахрим, 66/8.

[11] Хадис, Кензую‘л-Уммал, 2/3808.