ВЪВЕДЕНИЕ
О, човече! Знай, че има страшни думи, които излизат от устата на хората и носят мирис на безверие; вярващите понякога ги употребяват, без да осъзнават това. Ще изложим три от най-важните от тях.
Първата: „Евджедетху’л-есбаб“, тоест:
„Причините създават това нещо.“
Втората: „Тешеккеле бинефсихи“, тоест:
„То се образува само от себе си, става и възниква само.“
Третата: „Иктезатху’т-табиат“, тоест:
„Това е естествено; природата го изисква и го създава.“
Да, след като съществата съществуват и това не може да бъде отречено; и след като всяко същество идва в съществуване изкусно и мъдро; и след като не е предвечно, а възниква наново - тогава, о, безбожнико, непременно за това същество, например за това животно, ще кажеш едно от следните:
Или ще кажеш, че причините в света го създават, тоест че чрез събирането на причините това същество получава съществуване;
или че то само се образува;
или че възниква по изискване на природата и чрез въздействието на природата;
или че е създадено чрез могъществото на Един Всемогъщ и Величествен Творец.
И понеже разумно няма друг път освен тези четири, ако категорично се докаже, че първите три пътя са невъзможни, невалидни и неприемливи, тогава по необходимост и съвсем очевидно четвъртият път - пътят на Единобожието - се установява без никакво съмнение.
ПЪРВИЯТ ПЪТ
Това е твърдението, че нещата и създанията се образуват чрез събирането на причините в света.
От многото невъзможности, които произтичат от това, ще споменем само три.
ПЪРВА НЕВЪЗМОЖНОСТ
В една аптека има стотици буркани и шишета, пълни с най-различни вещества.
От тези лекарства трябва да бъде направена една жива смес. Също така от тях трябва да бъде направен един удивителен, животворящ лек.
Влизаме в тази аптека и виждаме, че има много образци от тази жива смес и от този животворящ лек.
Изследваме всяка една от тези смеси.
Виждаме, че от всяко шише е взето с особена мярка: от едното един-два дирхема, от другото три-четири дирхема, от трето шест-седем дирхема и така нататък - различни количества от различни вещества.
Ако от едно от тях бъде взето дори един дирхем по-малко или повече, сместа не може да бъде жива и не може да прояви свойствата си.
Изследваме и този животворящ лек.
От всеки буркан е взето вещество с такава точна мярка, че ако бъде дори с една частица по-малко или повече, лекарството ще изгуби своето свойство.
А бурканите са повече от петдесет, и от всеки един е взето различно количество, сякаш всяко е измерено с отделна и специална везна.
Възможно ли е по какъвто и да е начин различните количества, взети от тези шишета, да са се получили така, че при някаква странна случайност или от ударите на бурен вятър шишетата да се съборят, от всяко да изтече точно необходимото количество - нито повече, нито по-малко - и всички те да се съберат и да образуват тази смес?
Има ли нещо по-приказно, по-невъзможно и по-неистинно от това?
Дори едно магаре да стане двойно по-магаре, а след това да стане човек, би избягало, казвайки:
„Не приемам тази идея.“
Ето, както в този пример, всяко живо същество несъмнено е като една жива смес.
И всяко растение е като един животворящ лек, съставен от множество различни вещества и елементи, взети с изключително чувствителна мярка.
Ако това се припише на причините и елементите и се каже:
„Причините го създадоха“,
тогава това е стократно по-далеч от разума, невъзможно и неистинно - точно както да се твърди, че сместа в аптеката се е получила от самото падане и разливане на шишетата.
Накратко:
В тази огромна аптека, наречена вселена, жизнените вещества могат да възникнат само чрез мярката на предопределението и съдбата на Предвечния Премъдър, чрез безкрайна мъдрост, безкрайно знание и воля, която обхваща всичко.
А нещастникът, който казва:
„Това е дело на слепите и глухи всеобщи елементи, природа и причини, които текат без граници като порой“,
е по-глупав от един безумен пиян човек, който бълнува:
„Този удивителен лек се е получил сам, защото шишетата са паднали и съдържанието им се е изляло.“
Да, това неверие е едно глупаво, пиянско и безумно бълнуване.
ВТОРА НЕВЪЗМОЖНОСТ
Ако всичко не бъде приписано на Единствения и Единен Всемогъщ и Величествен Аллах, а бъде приписано на причините, тогава е необходимо множество елементи и причини от света да участват в съществуването на всяко живо същество.
Но събирането на различни, противоположни и несъвместими причини в тялото дори на едно малко създание като мухата, при съвършен ред, изключително чувствителна мярка и пълно съгласие, е толкова очевидно невъзможно, че всеки, който има съзнание дори колкото крилото на една муха, ще каже:
„Това е невъзможно. Не може да бъде.“
Да, малкото тяло на една муха е свързано с повечето елементи и причини във вселената; дори може да се каже, че е тяхно обобщение.
Ако не бъде приписано на Предвечния Всемогъщ, тогава тези материални причини трябва лично да присъстват до нейното тяло; дори трябва да влязат вътре в малкото ѝ тяло. Нещо повече - трябва да влязат дори в една клетка на окото ѝ, което е малък образец на нейното тяло.
Защото, ако причината е материална, тя трябва да се намира до и вътре в следствието.
В такъв случай трябва да се приеме, че в онази клетчица, в която не могат да се поберат дори крачетата на две мухи, тънки като върха на игла, основните части на света, елементите и природните сили се намират материално вътре и работят там като майстори.
Ето, дори най-глупавите софисти биха се срамували от подобно учение.
ТРЕТА НЕВЪЗМОЖНОСТ
Според установеното правило:
„Ако едно същество притежава единство, то непременно може да произлезе от Единния, от една ръка.“
Особено ако това същество притежава изключително съвършен ред, чувствителна мярка и всеобхватен живот, тогава съвсем очевидно показва, че не е излязло от многобройни ръце, които са причина за различия и безредие, а е излязло от една-единствена ръка, притежаваща огромна сила и мъдрост.
Въпреки това да се припише такова подредено, премерено и единно същество на обърканите ръце на безбройни, неодушевени, невежи, нападащи, безсъзнателни, слепи и глухи природни причини - при положение че сред безбройните възможности, чрез събирането и смесването им, тяхната слепота и глухота още повече се увеличават - е толкова далеч от разума, колкото да се приемат сто невъзможности наведнъж.
Да оставим настрана тази невъзможност.
Материалните причини непременно въздействат чрез непосредствено действие и допир.
Но допирът на природните причини е само до външната страна на живите същества.
А ние виждаме, че вътрешността на живите същества — до която ръцете на тези материални причини не достигат и с която не могат да влязат в контакт — е десет пъти по-подредена, по-фина и по-съвършена по отношение на изкуството от външната им страна.
И макар малките живи същества и дребните животинки да са толкова малки, че ръцете и инструментите на материалните причини по никакъв начин не могат да се поместят в тях, дори не могат напълно да докоснат и външността им, те са по-удивителни по изкуство и по-чудесни по сътворение дори от най-големите създания.
Следователно да се припишат те на онези неодушевени, невежи, груби, отдалечени, големи, взаимно противоположни, глухи и слепи причини е възможно само ако човек е сто пъти по-сляп и хиляда пъти по-глух.
А ВТОРИЯТ ПЪТ Е „ТЕШЕККЕЛЕ БИНЕФСИХИ“
Тоест:
„То се образува само от себе си.“
И това изречение съдържа много невъзможности; от много гледни точки е неистинно и невъзможно.
Като пример ще изложим три от тези невъзможности.
ПЪРВА НЕВЪЗМОЖНОСТ
О, упорити отрицателю!
Твоята самонадеяност те е направила толкова глупав, че си склонен до известна степен да приемеш сто невъзможности наведнъж.
Защото ти съществуваш.
И не си проста материя, неодушевена и непроменяща се.
Напротив, ти си като изключително подредена машина, която непрестанно се обновява, и като удивителен дворец, който постоянно се променя.
В твоето тяло непрекъснато работят частици.
Твоето тяло е свързано с вселената и има взаимоотношения с нея — особено по отношение на препитанието и особено по отношение на продължаването на човешкия род.
Частиците, които работят в твоето тяло, трябва да не нарушават тези връзки и тази взаимна зависимост за да не ги нарушават, действат внимателно и предпазливо. Сякаш гледат цялата вселена, виждат в нея твоите връзки и според това заемат своето положение.
А ти чрез външните и вътрешните си сетива се възползваш според онова удивително положение на тези частици.
Ако не приемеш, че частиците в твоето тяло са малки служители, които се движат според закона на Предвечния Всемогъщ, или че са една Негова армия, или върховете на перото на съдбата — всяка частица като връх на перо — или точките на перото на могъществото — всяка частица като една точка — тогава на всяка частица, която работи в твоето око, трябва да дадеш такова око, което едновременно да вижда всички части на цялото ти тяло и цялата вселена, с която си свързан.
И трябва да ѝ дадеш разум, сто пъти по-голям от разума на един гений, за да знае и познава цялото ти минало и бъдеще, твоя род и произход, изворите на твоите елементи и източниците на твоето препитание.
Да приписваш на една частица на човек като теб, който по тези въпроси няма дори колкото частица разум, знание и съзнание колкото хиляда Платоновци, е хиляда пъти по-безумно суеверие.
ВТОРА НЕВЪЗМОЖНОСТ
Твоето тяло прилича на един удивителен дворец с хиляда купола, във всеки от които камъните стоят във въздуха, облегнати един в друг, без подпорни колони.
Но всъщност твоето тяло е хиляда пъти по-удивително от този дворец.
Защото дворецът на твоето тяло непрестанно се обновява при съвършен ред.
Ако оставим настрана изключително удивителните дух, сърце и духовни способности, само всеки орган от твоето тяло е като отделно помещение с купол.
Частиците, подобно на камъните в този купол, се подпират една в друга с пълно равновесие и ред и показват удивителна постройка, необикновено изкуство и чудеса на могъществото като окото и езика.
Ако тези частици не са служители, подчинени на заповедта на Майстора на този свят, тогава всяка частица трябва едновременно да бъде абсолютен господар над всички частици в цялото тяло и в същото време да бъде напълно подчинена на всяка една от тях;
да бъде подобна на всяка една от тях и в същото време, по отношение на господството, да ѝ бъде противоположна;
да бъде източник и начало на повечето качества, които принадлежат единствено на Необходимия по Съществуване;
и едновременно да бъде крайно ограничена и крайно неограничена.
А да се припише едно толкова подредено и единно произведение, което чрез тайната на единството може да бъде дело само на Единствения и Единен, на безбройните частици — всеки, който има дори колкото частица съзнание, ще разбере, че това е една съвсем очевидна невъзможност, дори сто невъзможности.
ТРЕТА НЕВЪЗМОЖНОСТ
Ако твоето тяло не е написано с перото на Предвечния Всемогъщ, Който е Единственият и Единен, а е отпечатано и принадлежи на природата и причините, тогава в твоето тяло — започвайки от една телесна клетка — трябва да се намират, като кръгове един в друг, толкова природни калъпи, колкото са хилядите сложни състави в него.
Защото например, ако книгата, която държим в ръката си, е написана на ръка, едно-единствено перо, опирайки се на знанието на своя писател, може да напише всичко в нея.
Но ако не е написана и не бъде приписана на неговото перо, а се каже:
„Тя е възникнала сама от себе си“
или бъде приписана на природата, тогава, подобно на печатна книга, за всяка нейна буква е необходимо отделно желязно клише, за да бъде отпечатана.
Както в печатницата има толкова метални букви, колкото са буквите в текста, и чрез тях буквите се появяват, така вместо едно-единствено перо трябва да има толкова пера, колкото са буквите.
Нещо повече, както понякога се случва - вътре в една голяма буква с дребен почерк е изписана цяла страница, тогава за отпечатването само на тази една буква ще бъдат необходими хиляди отделни пера.
А ако тези неща са вложени едно в друго и, в съвършен ред, образуват форма като твоето тяло, тогава за всяка част във всеки кръг ще са необходими толкова калъпи, колкото са съставните елементи.
Да допуснем дори, че приемеш за възможен този начин, който съдържа в себе си сто невъзможности. Но за да бъдат направени тези подредени и изкусно изработени железни букви, съвършени калъпи и пера, ако и те не бъдат приписани на едно-единствено перо, тогава за направата на тези пера, калъпи и железни букви ще бъдат необходими отново толкова пера, калъпи и букви, колкото са самите те.
Защото и те са направени и също са подредени и изкусно изработени.
И така нататък -това ще продължава безкрайно във верига.
Ето, разбери и ти: това е такава идея, че в нея има толкова невъзможности и измислици, колкото са частиците в твоето тяло.
О, упорити отрицателю! Засрами се и се откажи от тази заблуда.
ТРЕТАТА ДУМА: „ИКТЕЗАТХУ’Т-ТАБИАТ“
Тоест:
„Природата го изисква; природата го прави.“
И това твърдение съдържа много невъзможности. Като пример ще споменем три от тях.
ПЪРВА НЕВЪЗМОЖНОСТ
Ако изкусното и мъдро сътворяване, което се вижда в съществата, и особено в живите същества, не бъде приписано на перото на съдбата и могъществото на Предвечния Слънцеподобен Творец, а бъде приписано на сляпата, глуха и безмислена природа и сила, тогава ще бъде необходимо природата, за да създава, да притежава във всяко нещо безброй духовни машини и печатници; или пък във всяко нещо да бъде вложена такава сила и мъдрост, които да могат да сътворяват и управляват цялата вселена.
Защото, както проявленията и отраженията на слънцето се виждат в малките парченца стъкло и капчиците по лицето на земята, ако тези подобия и отражения на малки слънца не бъдат приписани на едното слънце в небето, тогава ще трябва да се приеме, че във всяко малко парченце стъкло, в което не може да се побере дори главата на клечка кибрит, съществува едно естествено, вродено слънце, притежаващо свойствата на истинското слънце — външно малко, но по смисъл изключително дълбоко.
И така ще трябва да се приемат толкова естествени слънца, колкото са стъклените частици.
По същия начин, ако съществата и живите създания не бъдат пряко приписани на проявленията на Имената на Предвечния Слънцеподобен Творец, тогава ще трябва да се приеме, че във всяко същество, и особено във всяко живо същество, има една природа, една сила, дори сякаш един бог, който притежава безкрайна сила и воля, безкрайно знание и мъдрост.
А този начин на мислене е най-неистинната и най-измислена от всички невъзможности във вселената.
Човекът, който приписва изкуството на Създателя на вселената на една въображаема, незначителна и безсъзнателна природа, несъмнено показва, че е сто пъти по-безсъзнателен и по-низш от животно.
ВТОРА НЕВЪЗМОЖНОСТ
Ако тези същества, които са изключително подредени, премерени, изкусно сътворени и изпълнени с мъдрост, не бъдат приписани на един безкрайно Могъщ и Премъдър Зат, а бъдат приписани на природата, тогава ще бъде необходимо природата да постави във всяка частица почва толкова машини и печатници, колкото са всички печатници и фабрики в Европа, за да може тази частица почва да стане източник и работилница за израстването и оформянето на безбройните цветя и плодове.
Защото в една шепа пръст, която изпълнява ролята на саксия за цветята, действително се вижда способност да оформя и изобразява всички различни форми и облици на цветята, чиито семена последователно се поставят в нея и които са много различни едно от друго.
Ако това не бъде приписано на Всемогъщия и Величествен Аллах, тогава това състояние не може да се осъществи, освен ако в почвата в тази шепа не се намира отделна духовна и природна машина за всяко цвете.
Защото семената, подобно на семенната течност и яйцата, по отношение на материята си са еднакви.
Тоест те представляват смес от водород, кислород, въглерод, азот и те са съставени от безредна, безформена смес, подобна на тесто; а въздухът, водата, топлината и светлината също са прости и безсъзнателни и се разпространяват към всичко като поток.
Следователно това, че безбройните цветя излизат от тази почва всяко поотделно, в напълно различна форма, с изключителен ред и изкуство, очевидно и по необходимост изисква в онази шепа почва да се намират — в духовен и миниатюрен мащаб — толкова печатници и фабрики, колкото цяла Европа, за да могат да изтъкават толкова много живи тъкани и хиляди различни платове с различни шарки.
Ето, прецени докъде извън границите на разума е стигнала неверническата мисъл на природниците.
И виж колко далеч от разума и науката са паднали онези глупави пияници в човешки образ, които смятат природата за създател и въпреки това твърдят:
„Ние сме учени и разумни.“
Виж как са превърнали в свое учение една измислица, която е невъзможна и по никакъв начин не може да бъде възможна; засмей им се и ги презри!
Ако кажеш:
„Ако съществата бъдат приписани на природата, възникват такива удивителни невъзможности и трудности, достигащи степента на невъзможното. Но когато бъдат приписани на Единствения и Самодостатъчния Зат, как тези трудности изчезват? И как онази тежка невъзможност се превръща в такава лесна необходимост?“
Отговорът е:
Както при първата невъзможност отражението на слънцето, с пълна лекота и без усилие, показва своето въздействие чрез малки подобия на слънцето — от най-малкото парченце стъкло до повърхността на най-голямото море — но ако връзката им със слънцето бъде прекъсната, тогава ще трябва да се приеме външното съществуване на едно естествено и истинско слънце във всяка частица, което е трудно до степен на невъзможност.
По същия начин, ако всяко същество бъде пряко приписано на Единствения и Самодостатъчния Зат, тогава с лекота, достигаща степента на необходимостта, чрез връзка и проявление, всичко необходимо за всяко същество може да му бъде доставено.
Но ако тази връзка бъде прекъсната, ако служението се превърне в безредие и всяко същество бъде оставено само на себе си и на природата, тогава с трудности и затруднения, достигащи степента на невъзможното, ще трябва да се приеме, че сляпата природа, намираща се вътре в едно живо същество като мухата, притежава сила и мъдрост, способни да сътворят и управляват цялата вселена, за да може да създаде удивителната машина на тялото на мухата, която е малък указател на вселената.
А това не е една невъзможност, а хиляди невъзможности.
Накратко:
Както е невъзможно и абсурдно Необходимият по Съществуване Зат да има съдружник и подобен на Себе Си, така е невъзможно и абсурдно друг да се намесва в Неговото господство и в сътворяването на нещата, също както е невъзможен съдружник в Неговата Същност.
Що се отнася до трудността във Втората невъзможност:
Както е доказано в много трактати, ако всички неща бъдат приписани на Единствения и Единен, всички неща стават лесни като едно-единствено нещо.
Но ако бъдат приписани на причините и природата, едно-единствено нещо става толкова трудно, колкото всички неща.
Това е доказано с множество категорични доказателства.
Обобщението на едно от тези доказателства е следното:
Както един човек, ако чрез войнишка служба или държавна длъжност бъде свързан с един султан, чрез силата на тази връзка може да извършва дела сто хиляди пъти по-големи от собствената му лична сила.
И от името на своя султан понякога може да плени дори един владетел.
Защото той не носи върху себе си средствата и силата, необходими за делата, които извършва, и за произведенията, които създава, нито е принуден сам да ги носи.
Поради тази връзка със султана, съкровищниците на султана и армията, която стои зад него като опора, носят тази сила и тези средства.
Следователно делата, които извършва, могат да бъдат толкова величествени, сякаш са дела на самия султан, а произведенията, които показва — толкова удивителни, сякаш са дело на цяла армия.
Както мравката, чрез тази служба, разрушава двореца на Фараона.
Мухата, чрез тази принадлежност, погубва Немруд.
И чрез тази принадлежност едно борово семе, голямо колкото житно зърно, израства с всички средства и устройства на огромния бор.
БЕЛЕЖКА: Ако тази връзка бъде прекъсната и семето бъде освободено от тази служба, тогава то ще бъде принудено само да носи в себе си всички средства и цялата сила, необходими за делата, които извършва.
Тогава ще може да върши работа само според силата на своето малко тяло и според количеството средства, които самото то притежава.
Ако в това положение от него бъдат поискани делата, които преди е извършвало с изключителна лекота, тогава в неговото малко тяло ще трябва да се натовари силата на цяла армия, а в него да се постави фабрика за военни средства, принадлежаща на един султан.
Дори онези шутове, които разказват странни измислици и приказки, за да разсмиват хората, биха се засрамили от подобно въображение.
Накратко:
Да се припише всяко същество на Необходимия по Съществуване Зат е лесно до степента на необходимостта.
А да се припише на природата по отношение на сътворяването е трудно до степента на невъзможното и е извън границите на разума.
ТРЕТА НЕВЪЗМОЖНОСТ
За разяснението на тази невъзможност ще приведем два примера, изложени в някои от трактатите.
ПЪРВИ ПРИМЕР
Един много див човек влязъл в един дворец, построен в пуста пустиня и изпълнен и украсен с всички произведения на цивилизацията.
Погледнал вътре.
Видял хиляди подредени и изкусно изработени предмети.
Поради своята дивост и глупост започнал да търси и разсъждава така:
„Никой отвън не се е намесвал; значи някой от предметите вътре в двореца е направил този дворец заедно с всичко, което се намира в него.“
Към каквото и да погледнел, дори неговият див ум не можел да приеме, че това нещо може да е направило всичко останало.
После видял една книга, в която били записани програмата на устройството на двореца, списъкът на намиращите се в него неща и законите за неговото управление.
Макар че тази книга, която няма ръце, очи и чук, също като останалите неща вътре, нямала никаква способност да построи и украси двореца, той, останал без друг изход, по необходимост я намерил по-свързана с целия дворец в сравнение с останалите предмети, понеже била заглавие на научните закони.
И казал:
„Ето, тази книга е построила, подредила и украсила двореца; тя е направила тези неща, поставила ги е и ги е наредила.“
Така превърнал своята дивост в бълнуване на глупци и пияници.
Ето, точно както в този пример, един див човек, носещ мисленето на природниците, което води до отричане на Божествеността, влиза в този дворец на света, който е безкрайно по-подреден и съвършен от двореца в примера и всяка негова страна е изпълнена с чудотворна мъдрост.
И вместо да приеме, че това е произведение на изкуството на Необходимия по Съществуване Зат, Който е извън кръга на възможните същества...
БЕЛЕЖКА
Да, ако има такава принадлежност, семето получава една заповед от Божественото предопределение и става място за проявата на тези удивителни дела.
Но ако тази принадлежност бъде прекъсната, тогава сътворяването на това семе ще изисква повече средства, сила и изкуство, отколкото сътворяването на огромния бор.
Защото всички органи и средства на материалния бор на планината, който е произведение на могъществото, трябва да съществуват в духовното дърво вътре в семето, което е произведение на предопределението.
Понеже фабриката на онова огромно дърво е това семе.
Дървото на предопределението, което се намира вътре в него, чрез могъществото се проявява навън и се превръща в материалния бор.
…без да мисли за Него и отвръщайки се от Него, вижда вътре в кръга на възможните същества един сбор от закони на Божествения обичай и един указател на Господското изкуство, който — бидейки като една плоча на Божественото предопределение, върху която се пише и заличава, и като една книга, която се изменя и преобразява според законите на действието на Божественото могъщество — много погрешно и неправилно е наречен „природа“.
И казва:
„След като тези неща изискват някаква причина, нищо не изглежда толкова свързано с тях, колкото тази книга. Макар разумът по никакъв начин да не може да приеме, че тази книга, която няма очи, съзнание и сила, може да извърши сътворяването — дело на абсолютното Господство, което изисква безкрайно могъщество — все пак, понеже аз не приемам Предвечния Творец, най-подходящото е да кажа: ‘Тази книга е направила това и го прави.’“
А ние казваме:
О, от глупав по глупав глупецо!
Извади главата си от блатото на природата и погледни назад.
Виж Величествения Творец, за Когото всички същества - от частиците до планетите - свидетелстват на различни езици и към Когото сочат с пръст.
И виж проявлението на Предвечния Художник, Който е построил този дворец и е написал в онази книга програмата на двореца.
Погледни Неговия указ, послушай Неговия Коран и се избави от тези бълнувания.
ВТОРИ ПРИМЕР
Един изключително див човек влиза в една величествена казарма.
Вижда общите и съгласувани упражнения на една изключително подредена армия и нейните стройни движения.
Вижда как с движението на един войник един батальон, един полк и една дивизия стават, сядат и тръгват, а при една заповед „Огън!“ стрелят.
Понеже неговият груб и див разум не разбира и отрича командата на един командир, произтичаща от държавния ред и закона на султана, той си въобразява, че тези войници са вързани един за друг с въжета.
Размишлява колко удивително трябва да е това въображаемо въже и остава изумен.
После отива и в петъчния ден влиза в една огромна джамия, подобна на „Света София“.
Вижда как мюсюлманската общност с гласа на един човек става, навежда се, пада на седжде и сяда.
Понеже не разбира шериата, който представлява сбор от духовни и небесни закони, нито духовните правила, произтичащи от заповедите на Законодателя на шериата, той си въобразява, че тази общност е свързана с материални въжета и че тези чудни въжета са ги пленили и ги движат.
И излиза с толкова смешна идея, че би разсмял дори най-дивите зверове в човешки образ.
Ето, точно както в този пример, един отрицател влиза в този свят, който е величествената казарма на безкрайните войски на Предвечния и Вечен Султан, и в тази вселена, която е подредената джамия на Предвечния Обожаван, носейки със себе си отрицателното мислене на природниците, което е чиста дивост.
Той си представя духовните закони на реда във вселената, произтичащи от мъдростта на Предвечния Султан, като материални същности;
и си въобразява, че условните закони на Господското царство и постановленията и правилата на великата природна шериатска система на Предвечния Обожаван — които са духовни и имат само научно съществуване — са външно съществуващи и материални неща.
После поставя тези закони, които произтичат от знанието и словото и имат само научно съществуване, на мястото на Божественото могъщество, дава в ръцете им силата на сътворяването и след това ги нарича „природа“.
А силата, която е само едно проявление на Господското могъщество, приема за същество, притежаващо собствена сила, и за независим могъщ деятел.
Това е дивост, хиляда пъти по-низша от дивостта на човека в примера.
Накратко, онова, което природниците наричат „природа“ - нещо въображаемо и без истинска самостоятелна реалност - ако изобщо има външно съществуване, може да бъде само произведение на изкуството, но не и творец.
Тя е орнамент, но не може да бъде художникът.
Тя е съвкупност от постановления, но не може да бъде постановяващият.
Тя е естествен закон, но не може да бъде законодателят.
Тя е сътворена завеса на величието, но не може да бъде Творецът.
Тя е пасивна природа, но не може да бъде действащият Създател.
Тя е закон, но не е могъщество и не може да бъде Всемогъщият.
Тя е мярка, но не може да бъде източникът.
Накратко:
След като съществата съществуват; и както беше казано в началото на Шестнадесетата нота, разумното разделение не допуска друг път за съществуването на едно същество освен четири възможности.
От тези четири възможности неистинността на първите три беше доказана категорично, като за всяка една от тях бяха изложени по три явни невъзможности.
Следователно по необходимост и съвсем очевидно четвъртият път — пътят на Единството — се доказва категорично.
А този четвърти път е изразен в айета в началото:
„Има ли съмнение относно Аллах, Твореца на небесата и земята?“
Ибрахим, 14:10
Този айет без никакво съмнение и с очевидност показва Божествеността на Необходимия по Съществуване; и показва, че всяко нещо излиза пряко от ръката на Неговото могъщество и че небесата и земята се намират в Неговото владение и разпореждане.
О, нещастни човече, който се покланяш на причините и на природата!
След като природата на всяко нещо, както и самото нещо, е сътворена - защото е изкусно направена и възниква наново - и след като, както всяко следствие, така и неговата привидна причина също е сътворена;
и след като съществуването на всяко нещо се нуждае от множество средства и инструменти;
тогава несъмнено съществува Един Абсолютно Всемогъщ, Който е създал тази природа и е сътворил тази причина.
И каква нужда има този Абсолютно Всемогъщ да прави безсилните посредници съдружници в Своето господство и сътворяване?
Аллах да ни пази!
Напротив, Той създава пряко следствието заедно с причината и за да покаже проявленията на Своите Имена и Своята мъдрост, чрез ред и устройство им дава само една привидна причинност и съпътстване.
И за да могат привидните недостатъци, безмилостности и несъвършенства в нещата да бъдат приписани на тях, Той е направил причините и природата завеса пред ръката на Своето могъщество и така е запазил Своето величие.
Кое е по-лесно?
Един часовникар да изработи колелата на часовника и след това сам да ги подреди и сглоби в часовника?
Или вътре в тези колела да създаде една удивителна машина, а после да предаде направата на часовника на безжизнените ръце на тази машина, за да го изработи тя?
Нима второто не е извън границите на възможното?
Хайде, кажи ти с онзи свой несправедлив разум и сам отсъди.
Или един писар да вземе мастило, перо и хартия и сам лично да напише книгата — това ли е по-лесно?
Или вътре в хартията, мастилото и перото да изобрети една машина за писане, по-изкусна и по-трудна за направата от самата книга, предназначена само за тази една книга, и после да каже на тази безсъзнателна машина:
„Хайде, ти пиши“
и сам изобщо да не се намесва — това ли е по-лесно?
Нима това не е сто пъти по-трудно от самото написване?
Ако кажеш:
„Да, създаването на машина, която пише една книга, е сто пъти по-трудно от написването на самата книга. Но понеже тази машина може да служи за написването на много копия от същата книга, може би в това има някакво улеснение.“
Отговорът е:
Предвечният Художник, чрез Своето безкрайно могъщество, за да показва безкрайните проявления на Своите Имена винаги обновени и в различни форми, е сътворил индивидуалността и особените лица на съществата по такъв начин, че нито едно писмо на Самед и нито една Господска книга не е напълно еднаква с друга.
При всички случаи всяка трябва да има свое различно лице, за да изразява различни значения.
Ако имаш очи, погледни лицето на човека и виж:
От времето на Адем до днес, а може би и до вечността, въпреки че основните органи на това малко лице са еднакви, е категорично установено, че всяко лице има отличителен белег спрямо всички останали лица.
Затова всяко лице е отделна книга.
Само за подреждането на изкуството е необходим отделен комплект за писане, отделно устройство и отделно съставяне.
А за донасянето на веществата, поставянето им по местата им и включването на всичко необходимо за съществуването е необходим съвсем друг стан.
Да допуснем, като невъзможно предположение, че гледаме на природата като на печатница.
Но освен подреждането и отпечатването, които принадлежат на една печатница — тоест поставянето в калъп на определен ред — за създаването и донасянето от различните краища на света на веществата в тялото на едно живо същество, което е сто пъти по-трудно от самото това подреждане, и за доставянето им с особена мярка и специален ред в ръцете на тази печатница, отново е необходимо могъществото и волята на Абсолютно Всемогъщия, Който е създал самата печатница.
Следователно тази възможност и това предположение за „печатница“ е напълно безсмислена измислица.
Ето, както в примерите с часовника и книгата, Величественият Творец, Всемогъщият над всяко нещо, е създал причините и създава и следствията.
Чрез Своята мъдрост Той свързва следствията с причините.
Чрез Своята воля е определил едно проявление на великата Божествена природна шериатска система, която се състои от законите на Божия обичай, свързани с подреждането на движенията във вселената, както и природата на нещата, която е само огледало и място на отражение на това проявление в тях.
А онзи неин аспект, който е получил външно съществуване, Той е сътворил чрез Своето могъщество и е създал нещата върху тази природа, като ги е смесил и свързал едно с друго.
Кое е по-лесно да се приеме?
Тази истина, която е напълно разумна и е резултат от безброй доказателства?
Нима тя не е необходима до степента на очевидност?
Или е по-лесно на онези неодушевени, безсъзнателни, сътворени, направени и прости неща, които наричате „причина“ и „природа“, да се дадат безбройните средства и инструменти, необходими за съществуването на всяко нещо, и да се накарат сами да извършват онези мъдри и съзнателни дела?
Нима това не е извън възможността до степента на невъзможното?
Оставяме това на справедливостта на твоя несправедлив разум.
Отрицателят и поклонникът на природата казва:
„След като ме призоваваш към справедливост, и аз казвам:
Признавам, че пътят, по който вървяхме досега, е сто пъти невъзможен, изключително вреден и крайно грозен.
От предишните ви изследвания всеки, който има дори частица съзнание, ще разбере, че да се приписва сътворяването на причините и природата е невъзможно и абсурдно.
А да се припише всичко пряко на Необходимия по Съществуване е необходимо и задължително.
Казвам:
„Алхамдулилляхи алел-иман“ — „Хвала на Аллах за вярата“
и вярвам.
Само едно съмнение ми остана:
Приемам, че Всевишният Аллах е Творецът.
Но ако някои частични причини имат малка намеса в създаването на незначителни неща и получат малко похвала и възхвала за това, каква вреда би нанесло това на царството на Неговото Господство?
Ще настъпи ли някакъв недостатък в Неговото царство?“
Отговорът е:
Както категорично доказахме в някои трактати, естеството на господството е да отхвърля намесата.
Дори най-нисшият управник или служител не приема намесата на собствения си син в областта на своето управление.
Дори това, че някои религиозни владетели, макар да са били халифи, са убивали невинните си деца поради подозрение за намеса в тяхното управление, показва колко основно и силно действа в господството този закон за отхвърляне на намесата.
От двама управители в една област до двама царе в една държава, законът за недопускане на съдружие, изискван от независимостта на властта, е показал своята сила в човешката история чрез много удивителни безредици и смутове.
Виж как дори една сянка на управлението и властта при безсилните и нуждаещи се от помощ хора до такава степен отхвърля намесата, забранява чуждата намеса, не приема съдружие във властта си и с крайна ревност се стреми да запази независимостта на своето положение.
След това, ако можеш, прецени до каква степен при Един Величествен Зат, при Когото абсолютното господство е на степента на рубубиет, абсолютното повеляване — на степента на улухиет, абсолютната независимост — на степента на ехадиет, а абсолютната ненуждаемост — на степента на абсолютното могъщество, отхвърлянето на намесата, недопускането на съдружие и прогонването на съдружник са необходима последица и задължително изискване на това господство.
А що се отнася до втората част от твоето съмнение:
Ако някои причини станат обект на част от поклонението на някои отделни създания, какъв недостатък би настъпил в поклонението на създанията — от частиците до планетите — насочено към Необходимия по Съществуване Зат, Който е Абсолютно Обожаваният?
Отговорът е:
Премъдрият Създател на тази вселена е сътворил вселената като едно дърво и е направил съзнателните същества най-съвършения му плод; а сред съзнателните същества е направил човека най-всеобхватния плод.
А благодарността и поклонението на човека — които са най-важният му плод, дори резултатът от неговото сътворение, целта на природата му и плодът на живота му — дали този Абсолютен Владетел и Независим Повелител, този Единствен и Единен, Който е сътворил вселената, за да бъде обичан и познат, би предал човека — плода на цялата вселена — и благодарността и поклонението — най-висшия плод на човека — в други ръце?
Нима, напълно противно на Своята мъдрост, би направил безсмислен резултата на сътворението и плода на вселената?
Аллах да ни пази!
И нима би се съгласил поклонението на създанията да бъде отдавано на други по начин, който би означавал отричане на Неговата мъдрост и Господство?
Нима би позволил това?
И след като чрез Своите дела показва до безкрайна степен, че иска да бъде обичан и познат, нима би позволил благодарността, признателността, любовта и поклонението на най-съвършените Си създания да бъдат отдавани на други причини, така че Самият Той да бъде забравен и възвишените цели във вселената да бъдат отречени?
О, приятелю, който се отказа от поклонението пред природата, хайде, кажи ти.
Той казва:
„Алхамдулиллях! Заедно с това, че тези две мои съмнения бяха разрешени, ти ми показа и две толкова светли и силни доказателства за Божественото единство, че Той е Истинският Обожаван и че никой освен Него не е достоен за поклонение, че тяхното отричане би било упорство, подобно на отричането на слънцето и дневната светлина.“
