Какво губи човек, който не се уповава на Всевишния Аллах (дж.дж.)?
Както вярата е светлина, а също и сила,
човекът, който придобие истинска вяра, може да противодейства на света и да се освободи от тежестта на събитията, като се опира на силата на своята вяра и ще плува, развличайки се на кораба на живота и в пълна безопасност и невредимост сред бездънните вълни на жестоки събития, и ще казва:"Уповавам се на Аллах!" И ще повери тежкото си бреме на съхранение в могъщата ръка на Абсолютния Всемогъщ. Така ще прекоси пътя на земния живот в душевен мир, с лекота и в спокойствие, докато стигне до Междинното (барзах) и си даде отдих, а оттам може да се издигне, като полети към Рая, за да влезе във Вечното блаженство.
Ако човек престане да се уповава на Аллах, той не само не ще може да се извиси и да полети към Рая, но и бремето му ще го дърпа надолу, към най-презрените и долни създания. Следователно вярата изисква единобожие, водещо до всеотдайност, която налага упование, а то от своя страна облекчава пътя към щастието в двата Дома.
Но съвсем не мисли, че упованието означава да се отхвърлят причините и да се отклонят напълно! То само изразява знанието, че причините са завеси в Ръката на Божието могъщество, които трябва да се наблюдават и ухажват, но хващането и взимането им е един вид зов чрез дела. Тогава изискването на последствията и наблюдаването на резултатите е право единствено на Преславния и Всевишния. Признателността, прославата и възхвалата се дължат само на Него.
Онзи, който се уповава на Аллах и онзи, който не се уповава на Него приличат на двама мъже, които носят тежки товари на главата и раменете си. Те са купили билети и са се качили на огромен кораб. Единият се разтоварил веднага щом се качил на кораба и седнал върху багажа си да го наблюдава. Другият от глупост и заслепение не постъпил така. Казали му: "Свали си тежкия товар, почини си от бремето!" А той отвърнал: "Не, не ще го сторя, страх ме е да не се изгуби. Аз съм силен, не ми тежи, ще го пазя, както съм си натоварен." Пак му казали: "Но, братко, този надежден господарски кораб, който ни е приютил и ни вози, има по-силна и здрава снага в сравнение с всички нас. Той е способен да пази и нас, и багажите ни повече, отколкото ние самите. Възможно е да припаднеш и заедно с багажа си да се озовеш в морето, защото лека-полека силата ти ще се стопи, немощното ти рамо и тази твоя глупава глава не ще са способни да носят бремето, което все повече ще ги гнети. А и капитанът на кораба, ако те види в такова състояние, ще помисли, че си поразен от лудост или си изгубил разума си, и ще те изпъди или изхвърли навън, или ще заповяда да те задържат и да те напъхат в затвора. Ще каже: "Този вероломник хвърля подозрение върху кораба ни и ни се подиграва." И ще станеш за посмешище на хората, защото като показваш надменност, която крие слабост, но това се забелязва от проницателните хора, и със своетотщеславие, което носи безсилие, и със своето притворство, което съдържа в себе си лицемерие и унижение, ти се превърна в прицел на насмешки и подигравки. Нима не виждаш, че всички започнаха да ти се присмиват и да те пренебрегват?"
След като изслушал всички тези думи, клетникът си възвърнал здравомислието, стоварил бремето си на палубата, седнал върху него и рекъл: "Слава на Аллах! Нека Той напълно е доволен от теб, че ме избави от умората, унижението, затвора иподигравките!"
О, човече, който си далече от уповаването на Аллах, върни се към своето здравомислие и благоразумие като този мъж! Уповавай се на Аллах, за да се спасиш от нуждата, да не просиш от творенията, да се избавиш от треперенето и страха пред събитията, и да се отървеш от лицемерието и присмеха, от вечното злощастие и от оковите на земнитеугнетения!
"Двадесет и трето слово"
