Как битхе отговорили на твърдението "...нищо не се поражда от небитието и че нищо не из­чезва от материалния свят, а онова, което дви­жи вселената, е само синтез и анализ на мате­рията."

  "Когато философи­те, на които не се е отдала възможността да се издигнат, за да обгледат създанията в светли­ната на Ясния Коран, ги видят през призмата на "природата" и "причините", те установяват, че хипотезата им за тяхното съществуване и формиране вследствие на тези два фактора поражда тежки и объркани проблеми до сте­пен на абсурд. Вече разяснихме някои вероят­ности и невъзможни ситуации по този въпрос. Изправени пред непреодолима пречка, фило­софите се поделят на две групи.

Част от тях стават софисти и намразват ра­зума, който е специфична особеност на чове­ка, за да паднат до най-долното стъпало на животинския свят. Мисленето им ги отвежда до цялостно отхвърляне на битието, дори на собственото им съществуване, когато видят, че подобно отрицание е по-рационално, по- лесно и по-допустимо за ума, отколкото пред­ставата за "природата" и "причините" като господари на творението. Тогава те просто от­ричат собственото си съществуване и това на всички останали създания и изпадат в без­дната на абсолютното невежество.

Втората група вижда, че ако повери сътво­ряването на "причините" и на "природата", както правят заблудените хора, тогава създа­ването и на най-дребното нещо, например ко­мар или семенце, би породило безгранични проблеми и би изисквало недостижима за ума велика мощ. Затова философите от тази група се принуждават да отрекат самото сътворява­не, като заявяват, че нищо не изниква от неби­тието, посочват също, че е невъзможно нещо материално да изчезне и постановяват, че на­личното не се губи. Те си въобразяват нали­чие на съвкупност от някакви умозрителни условия и процеси, протичащи между анализ и синтез, събиране и разделяне, които уж се пораждат от движението на атомите и стече­нието на случайни обстоятелства и съвпаде­ния.

Виж как онези, които се смятат за връх на интелекта, изпадат на дъното на глупостта и невежеството, и вече знай как заблудата на човека, комуто е оказана почит, но той е изос­тавил и анулирал вярата си, го превръща в по­смешище и всеки му се присмива и го подиг­рава.

На свой ред и ние ще попитаме тези хора: "Как е възможно да се изключи създаването на някое нещо от страна на абсолютното мо­гъщество, което всяка година създава по зем­ната повърхност четиристотин хиляди вида живи същества и което е сътворило небесата и земята за шест дена, и което всяка пролет за шест седмици създава пред очите и в присъ­ствието на човека жива вселена от растения и животни, отличаваща се с по-видимо май­сторство и по-явна мъдрост, отколкото цялата вселена? И как е възможно да се изключи ве­роятността абсолютното могъщество да е създало плодовете на своето знание, след като именно то определя техните програми и про­порции в кръга на всевечното знание и ги съ­творява с абсолютна лекота, както се проявява тайнопис със съответната химическа течност. Пълна глупост и невежество, много по-голе­ми от тези на софистите, е отричането на фак­та, че всевечното могъщество е създало външния свят чрез плодовете на своето зна­ние, които са лишени от видима реалност, но действително съществуват."

Тези жалки злощастници, надменни като фараони, са абсолютно безсилни, с незначи­телна свобода на волята и право на избор, не­способни да унищожат и ликвидират каквото и да било, и да създадат дори прашинка или вещество от нищото. След като природата и причините, на които тези хора с гордост се покланят, са неспособни и не е по силите им да сътворяват от нищото, виждаме, че те пра­вят глобално обобщение и формулират универсално правило: "Материята не възник­ва и не изчезва." Опитват се да придадат то­тална всеобхваност на това дълбоко погреш­но заключение, като го обявят за валидно и спрямо мощта на Абсолютния всемогъщ, всечист е Той.

Да, Абсолютния всемогъщ, Носителя на величието, следва два модела на сътворяване.

Първи модел

Той се състои в оригинално творчество и съзидание. Тоест Всечистия сътворява дадено нещо от нищото и пак от него създава и му предоставя всичко необходимо.

Втори модел

Той се състои във възпроизвеждане и май­сторска изработка. Тоест Всечистия поражда част от създанията от елементите на самата вселена, като разкрива съвършенството на Своята мъдрост, изявява Най-прекрасните си имена и други подобни тънки съображения. Той изпраща на създанията атоми и вещества, които Му се покоряват в рамките на Неговия обичай да дарява препитание на вселената, и ги подчинява на тези създания, за да им при­даде завършеност и да доведе докрай тяхното формиране.

И така, Абсолютния всемогъщ прилага два стила на сътворяване: съзидание и възпроиз­веждане. Да се унищожи наличното и да се създаде несъществуващото е изключително лесно за Него. И нещо повече, това е Него­вият постоянен и всеобщ закон. Би трябвало да изпадне в мрака на нищото онзи, който каз­ва, че творящото могъщество е неспособно да създаде несъществуващото и така отхвърля факта, че то сътворява от нищото триста хи­ляди вида създания и освен че им осигурява техните атоми, им придава форми, качества, специфични черти, състояния.

А онзи, който е отхвърлил природата и е тръгнал по пътя на истината, казва: "Слава на Аллах, много пъти слава - колкото са атоми­те, - на Онзи, Който ми даде възможност да успея в постигането на съвършената вяра и ме избави от илюзиите и заблудите! Благодаре­ние на Него изчезнаха всички съмнения и колебания, които ме терзаеха!"

Слава на Аллах за религията на исляма и за съвършената вяра!

Рекоха: "Пречист си Ти! Нямаме друго зна­ние освен това, на което Ти ни научи! Ти си Всезнаещия, Всемъдрия!" (2: 32) 

Избрани части от "Послание за природата"