Правилно ли е да пренебрегваме молитвата заради натовареното ни ежедневие?

 “Аллах е с богобоязливите и с благодетелните.” (Коран, Сура пчелите: 128)

Ако искаш да видиш, че отслужването на мо-литвите и избягването на големите грехове е същинска, подхождаща на човека функция, и че то е естествен резултат от сътворяването му, и е в хармония с него, размисли над този кратък разказ в образи. Ето, чуй го.

През Първата световна война в някакъв полк имало двама войници, единият – обучен да служи, сериозен и с чувство за дълг, а другият – невеж за функцията си и поддаващ се на страсти. Онзи, който се усъвършенствал в задълженията си, се интересувал единствено от тренировката и борбата срещу врага. Той въобще не мислел за насъщните нужди и за продоволствието, понеже категорично разбрал, че задължение на държавата е да го храни, да се грижи за делата му, да го снабдява със снаряжение, да го лекува при заболяване и дори да слага късчета в устата му, ако се наложи. Неговото основно задължение била единствено подготовката за военни действия, нищо друго, но знаел, че това не му пречи да се занимава с оборудването и с продоволствена работа като готвене и миене на съдове. Дори тогава ако го бяха попитали какво прави, би отговорил: “Изпълнявам доброволно някои от задълженията на държавата”, а не би казал: “Старая се да придобия някои средства за съществуване.”

А другият, невежият за задълженията си войник, не обръщал внимание на тренировката и не се интересувал от войната. Той казвал: “Това е задължение на държавата, мен какво ме засяга.” И се ангажирал с прехраната си, като се задъхвал в стремежа си да я увеличава. Дори напускал полка, за да върти покупкопродажби по пазарите. Един ден приятелят му -отличник казал: “Братко, основната ти задача е тренировката и подготовката за война. Ти затова си доводен тук. Опри се на владетеля и му се довери относно средствата си за съществуване! Той не ще те остави гладен. Това е негово задължение и негова работа. Та ти си безсилен и беден, не ще можеш сам да си осигуряваш препитание. И нещо повече, ние сме във време на битка и на полесражението на голямата световна война. Боя се, че ще те сметнат зачовек, който не се подчинява на заповедите им и строго ще те накажат.”

Да, две задължения се открояват пред нас.

Едното е задължението на владетеля, и то е да осигурява прехраната ни. Възможно е ние да му служим безвъзмездно за изпълнение на тази негова функция.

 Другото е нашето задължение: да тренираме и да се готвим за войната, като владетелят ни предоставя необходимите помощи и пособия.

Размисли, братко, колко загуби би понесъл и на колко опасности и гибелни ситуации би се изложил нехайният войник, ако не се вслуша в думите на обучения боец!

О, моя ленива душа! Полесражението, което кипи, е бурният ни земен живот. Армията, поделена на полкове, са човешките поколения. Конкретният полк е съвременното мюсюлманско общество. От двамата войника единият е просветеният за Аллах, който изпълнява задълженията си и избягва големите грехове. Той е благочестивият мюсюлманин, който води борба със себе си и със сатаната в боязън да не изпадне в прегрешения и простъпки. А другият е губещият разпътник, който се задъхва подир грижите на битието дотам, че започва да подозира истинския Даряващ препитание. Той се впуска да припечели коматчето си хляб и не обръща внимание дали ще пропусне да изпълни задълженията си и дали ще го съблазнят грехове. Тренировките и занятията са богослуженето начело с молитвата. Войната е борбата на човека със самия себе си и със страстите си, избягването на грехове и на нравствени падения, съпротивата срещу сатаните сред джиновете и хората за спасение едновременно и на сърцето, и на духа от вечната гибел и явната загуба.

Едното от двете задължения е даряването на живот и неговото поддържане, а другото – богослуженето пред Даряващия живот и Хранителя на живота, молбите, упованието и доверието, отправени към Него.

Да, Онзи, Който е дарил живот и го е наченал с най-ярко и дивно майсторство, и го е сторил да бъде чудна и сияйна господна мъдрост, Той го поддържа и единствен Той се грижи за него и го запазва чрез препитанието.        

Нима искаш доказателство? На най-слабите и лишени от разум същества (като например ри-бите и плодовите червеи) е отредено да ядат най-предпочитаната и добра храна. Най-без-помощните и крехки творения (като например децата и малките животни) се хранят с най-ху-бавото и най-приятното препитание.

За да разбереш, че средството за придобиване на позволеното (халал) препитание не е силата и волята, а безпомощността и слабостта, е достатъчно да направиш паралел между глупавите риби и лисиците, между безпомощните рожби на животните и хищниците, между извисяващите се дървета и задъхващите се зверове. 

Онзи, който изоставя молитвата си заради земните грижи, прилича на войника, изоставил тренировката и окопа си и отишъл да се шляе на пазара и да проси. А онзи, който отслужва молитвата, без да забравя своя дял от препитанието, като го търси в кухнята на Прещедрия, Даряващия препитание, за да не бъде бреме за другите, върши прекрасно дело. Това е също мъжко достойнство и благородство, както и вид богослужене.

И още нещо, човешката природа и вложе-ната в нея от Аллах духовна система сочат, че хората са сътворени за богослужене, защото наличните им способности и вършената от тях дейност на този свят не достига равнището и на най-нищожното врабче, което се радва на по-приятен и по-хубав живот. В същото време човекът е владетел на създанията и господар на творенията от гледна точка на духовния и отвъдния живот поради вложените у него знание за Аллах, потребност от Него и богослужене.

Ако ти, душа, си поставяш за главна цел земния живот и му отдаваш всичките си усилия, ще изпаднеш в положението на най-нищожното врабче. А ако си поставяш за заветна цел отвъдния живот и приемаш земния свят като средство и поле за нейното постигане, и се стремиш всецяло към това, ще бъдеш в положението на господар на живите същества и могъщ раб пред своя прещедър Творец, и ще бъдеш почитан и скъп гост в земния свят.

И така, пред теб има два пътя. Избирай кой от тях желаеш! И моли своя милостив Господ за напътствие и успех!