Терористичните атаки и Ислямът

   Мюслюманинът не може да бъде терорист, както и терористът не може да е истински мюслюманин.

 Ислямът е религия на снизходителността, в която човешкото същество е прието за най-ценното, и в която е прието, че  насилието и нападенията срешу невинни хора са от големите грехове. Вдействителност следния Кораничен айет (стих) потвърждава това по неопровержим начин: 

5.32.  ... който убие човек, без да е за [смъртта на] друг човек или за нечия поквара по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Явиха им се Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха по земята.

   Всъщност истината е, че мюслюманинът не е онзи който способства за смъртта, а е онзи който подпомага или служи на живота. Поради тази причина не бива да забравяме два основни правни принципа поставени от Ислямът.

   Първият: Кораничния  -  6.164 "... никой съгрешил не ще носи греха на друг ..."

С други думи в никакъв случай поради деянията на един злодей или престъпник, не може да бъде наказан друг човек. В правото наказанията и вините са лични.

   Вторият: презумпцията за невинност е основополагаща. Следователно докато няма доказана вина, не може някой да бъде показан за виновник. Наказанието без доказателства е несправедливо. Докато не бъде доказано противното, хората се считат за невинни. Предава се че Пратеника е казал следното : "Един вярващ може да защити себе си в кръга на религията, ако не е убил невинен човек несправедливо."

Ислям произхожда от думата 'селм', което означава мир. А това от своя страна показва, че истинския мир в тялото и душата, може да бъде постигнат единствено чрез  покорство и отдаденост към Аллах. А един мюслюманин може да бъде завършен такъв, единствено ако живее в мир и разбирателство сред обществото.  Живот живян в покорство и служене на Аллах, поражда спокойствие в сърцето и това доставя на обществения житот истински мир (Коран 13:28-29).

 Всички Пратетници на Аллах, са канели човечеството към правия път и са известявали за истината. Тук е мястото да си припомним и един хадис от Пратеника на Аллах (с.а.с.):

"Следните три неща, заедно с вярата са основополагащи:

- Да се помага на хората, дори в периоди на икономическо затруднение;

- Да се моли от все сърце за мир сред човечеството;

- Да се изпълнява към всеки справедливостта, която човек желае и за себе си."

   Също така Пратеника (с.а.с.) е казал следното:

   "Цялото човечество е като едно стадо, като всеки негов член е необходимо да бъде като пазител и пастир за другите, и да поема отговорност за цялото стадо."

   "Живейте заедно, съюзявайте се, не се разединявайте; облекчавайте; не се възпрепятствайте и не се затруднявайте един други му."

"Не е истински вярващ, онзи който ляга сит, докато комшията му е гладен."

"Мюслюманин който вярва в Аллах, е човек който не вреди на имуществото и здравето на другите."

   Накратко, Ислямът не е пренебрегнал нито личността, нито обществото. Напротив, в него се цели да се постигне цялостна хармония и баланс между двете. Посланието на Ислямът е за цялото човечество. Според Ислямът Аллах, е Господът на всички светове (Коран 1:1). А Пратеникът е изпратен на цялото човечество. 

   7.158. "... О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички вас ..."

   21.107. "И те изпратихме [о, Мухаммед] наистина като милост за световете."

   В Ислямът всички хора независимо, от цвят на кожата, език, етнос или националност са приети като равни. Днес в така наречената ера на просветлението, не можем да отречем, че поради гореспоменатите причини съществуват пречки, разделения и дискриминационни практики. Ислямът премахва всички тези дискриминации и подборни разбирания, и заявява на света, че всеки е равен от гледна точка на това, че е създание на Аллах. Ислямът в истинския смисъл на думата съдържа в себе си глобална визия и категорично отхвърля всякакъв тип дискриминация било то расова, класова, етническа, кръвна или национална. Ние като мюслюмани осъждаме всяко нападение срещу човечеството. Изпитваме съжаление и тъга от всеки акт на насилие взимащ на прицел невинни хора. В Ислямът е забранено категорично, всяко убийство в което умират невинни заедно с виновни.  И според постановките в Ислямът, никой не може да бъде държан отговорен грешките на другите. Ислямът в никакъв случай не позволява убийството на невинни и беззащитни хора. И ако в крайна сметка, както се твърди в медийното простванство, се окаже че подобни актове се извършват от някои мюслюмани, в името на религията ни бихме обявили тези хора за виновни и грешни. Бихме искали да уточним, че угнетителите независимо от тяхната религиозна, расова или полова принадлежност, трябва със сигурност да бъдат наказани, с което да се постигне възспиращ ефект.

   Поствавени пред тези обстоятелства, като  единици и общности не бива да забравяме следната истина: Ако в един дом или кораб се намират девет невинни и един безмилостен главорез, сами бихте предположили какъв гнет би било, ако някой реши да унищожи домът или потопи корабът. Дори на това място да има девет главореза и един невинен, под никакъв законов предтекст или желание за възмездие този дом не би могъл да бъде разрушен. Това със същата сила е валидно и за този тип събития. 

Със селям и дуа.