12. СУРА ЮСУФ (ЮСУФ)
Меканска с изключение на знамения 1, 2, 3 и 7, които са медински. Съдържа 111 знамения.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Алиф. Лам. Ра. Тези са знаменията на ясната Книга.
2. Ние го низпослахме – Коран на арабски, за да проумеете!
3. Ние ти разказваме най-хубавите разкази с откровението, което ти дадохме в този Коран, въпреки че преди него ти бе от незнаещите.
4. Юсуф каза на баща си: “О, татко мой, видях единайсет небесни светила и слънцето, и луната, видях ги да ми се покланят.”
5. Каза: “О, сине мой, не разказвай своето видение на братята си, за да не замислят срещу теб коварство! Сатаната е явен враг за човека.
6. Така ще те избере твоят Господ и ще те научи да тълкуваш сънищата, и ще изпълни Своята благодат към теб, и към рода на Якуб, както я изпълни и към предците ти – Ибрахим и Исхак. Твоят Господ е всезнаещ, всемъдър.”
7. В [разказа за] Юсуф и неговите братя има знамения за търсещите.
8. Когато казаха: “Наистина Юсуф и брат му [Бениамин] са по-любими от нас за баща ни, а ние сме група. Баща ни е в явна заблуда.
9. Убийте Юсуф или го захвърлете на някоя земя, та да ви обърне и на вас внимание баща ви! А после ще станете праведни хора.”
10. Един от тях каза: “Не убивайте Юсуф, а го хвърлете на дъното на кладенец, ако ще вършите нещо! Може да го прибере някой керван.”
11. Казаха: “О, татко наш, защо не ни повериш Юсуф? Добронамерени сме към него.
12. Изпрати го с нас утре да се понаслаждава и забавлява! Непременно ще го пазим.”
13. Каза: “Наистина ще ми е тъжно да го отведете и се плаша да не го изяде вълкът в миг на нехайство от ваша страна.”
14. Казаха: “Ако го изяде вълкът, както сме група, тогава и ние сме загубени.”
15. И когато го отведоха, и се сговориха да го спуснат в кладенеца на дъното, Ние му разкрихме: “Ти непременно ще ги известиш за това тяхно дело, когато не ще те познаят.”
16. И отидоха при баща си вечерта, плачейки.
17. Казаха: “О, татко наш, тръгнахме да се надбягваме и оставихме Юсуф при своите вещи, и вълкът го изяде. Но ти не ще ни повярваш, макар и да говорим истината.”
18. И дойдоха с лъжлива кръв по ризата му. Каза: “Да, разкрасили са ви нещо душите ви. Но най-хубаво е да се изтърпи. Аллах единствен може да помогне в това, което описвате.”
19. И дойде керван, и пратиха своя водоносец, и той спусна ведрото си. И каза: “О, благовестие! Това е юноша.” И го скриха при стоката. Аллах знае техните дела.
20. И го продадоха на ниска цена, за броени сребърници. И се отнесоха към него с пренебрежение.
21. И египтянинът, който го купи, каза на жена си: “Зачитай това, че се е подслонил [при нас]! Може да ни е от полза или да го осиновим.” Така укрепихме Юсуф на Земята, за да го научим да тълкува сънищата. Аллах надделява в Своята повеля, ала повечето хора не знаят.
22. И когато достигна зрелостта си, Ние му дадохме мъдрост и знание. Така награждаваме добротворстващите.
23. И го съблазняваше онази, в чийто дом пребиваваше. Тя залости вратите и каза: “Хайде, ела!” Каза: “Опазил ме Аллах! Моят господар ми даде добър подслон. Не ще сполучат угнетителите.”
24. Вълнуваше я той, но и тя щеше да го развълнува, ако не бе видял довода на своя Господ. Така бе, за да отклоним от него злото и разврата. Той бе от Нашите предани раби.
25. И се погнаха към вратата, и жената скъса ризата му отзад. И се натъкнаха на господаря й при вратата. Тя каза: “Какво е възмездието за такъв, който е поискал зло за твоето семейство, освен да го затворят, или пък болезнено мъчение?”
26. Каза [Юсуф]: “Тя ме съблазняваше.” И заяви свидетел от семейството й: “Ако ризата му е скъсана отпред, жената говори истината, а той лъже.
27. А ако ризата му е скъсана отзад, тя лъже, а той говори истината.”
28. И когато [господарят] видя, че ризата му е скъсана отзад, каза: “Това е от вашето коварство, жени! Коварството ви е огромно.
29. Юсуф, отдръпни се от това! А ти, жено, моли опрощение за своя грях! Ти си от провинилите се.”
30. И заговориха жени в града: “Съпругата на господаря съблазнява своя слуга. Омаял я е да се влюби в него. Виждаме, че тя е в явно заблуждение.”
31. И когато чу за сплетните им, тя ги покани и им приготви гощавка, и даде на всяка по нож, и каза [на Юсуф]: “Излез при тях!” И когато го видяха, те му се възхитиха и порязаха ръцете си, и казаха: “Опазил [ни] Аллах, това не е човек! Това не е друго, а знатен ангел.”
32. Каза тя: “Това е онзи, за когото ме упреквахте. Аз го съблазнявах, а той отказа. Но ако не изпълни онова, което му повелявам, непременно ще го затворят и ще бъде един от унизените.”
33. Каза той: “Господи, предпочитам тъмницата пред онова, към което ме подканят. И ако не отклониш от мен тяхното коварство, ще се увлека по тях и ще съм от безразсъдните.”
34. И му се отзова неговият Господ, и отклони от него коварството им. Той е Всечуващия, Всезнаещия.
35. После [на мъжете] им хрумна да го затворят за известно време, въпреки че видяха знаците.
36. И влязоха заедно с него в тъмницата двама юноши. Единият от тях каза: “Сънувах как изстисквам за вино.” А другият каза: “Сънувах как нося върху главата си хляб, от който птиците кълват. Съобщи ни как да се тълкува това! Виждаме, че си от добротворстващите.”
37. Каза: “Каквато и храна да получите за препитание, ще ви известя как да се тълкува още преди да сте я получили.” То е от онова, на което ме научи моят Господ. Аз изоставих изповеданието на хора, които не вярват в Аллах и отвъдния живот отричат.
38. И последвах изповеданието на своите предци Ибрахим и Исхак, и Якуб. Не бива да съдружаваме нищо с Аллах. Това е щедростта на Аллах към нас и към хората. Ала повечето хора са непризнателни.
39. О, мои двама другари в тъмницата, кое е по-добро – разни богове или Аллах, Единосъщия, Всепокоряващия?
40. Вместо на Него служите само на имена, които вие и предците ви сте именували. Аллах не е низпослал довод за това. Властта е само на Аллах. Той повели да не служите на друг, а само Нему. Това е правата вяра, ала повечето хора не знаят.
41. О, мои двама другари в тъмницата, единият от вас ще поднася на своя господар вино, а другият ще бъде разпънат на кръст и птиците ще кълват от главата му. Отсъдено е делото, за което се допитахте до мен.”
42. И каза на онзи от тях, за когото смяташе, че ще бъде спасен: “Спомени за мен пред своя господар!” Но сатаната го накара да забрави за споменаването пред неговия господар. И [Юсуф] престоя в тъмницата няколко години.
43. И каза царят: “Сънувах седем охранени крави да ги изяждат седем мършави, и седем зелени класа, и други – изсъхнали. О, първенци, обяснете моето видение, ако гадаете виденията!”
44. Казаха: “Объркани сънища. А и ние не знаем да тълкуваме сънищата.”
45. А онзи от двамата, който бе спасен, си спомни след време и каза: “Аз ще ви съобщя неговото тълкуване. Пратете ме [до тъмницата]!”
46. “Юсуф, о, правдиви, разясни ни [видение] за седем охранени крави, които ги изяждат седем мършави, и седем зелени класа, и други изсъхнали, за да се върна при хората и да узнаят!”
47. Каза: “Седем години ще сеете обичайно и каквото пожънете, запазете го в класовете освен малко за ядене.
48. Сетне ще дойдат подир това седем тежки години, изяждащи подготвеното отпреди за тях освен малко, което ще запазите.
49. Сетне ще дойде подир това година, в която ще бъде пратен на хората дъжд и през нея ще изстискват [плодове].”
50. И каза царят: “Доведете ми го!” И когато пратеникът отиде при него, [Юсуф] каза: “Върни се при своя господар и го питай какво подтикна жените да си порежат ръцете! Моят господар познава тяхното коварство.”
51. Каза [царят]: “Какво ви бе намерението, когато съблазнявахте Юсуф?” Казаха: “Опазил ни Аллах, не узнахме за него нищо лошо.” Съпругата на господаря каза: “Сега се разкри истината. Аз го съблазнявах. Той е от правдивите.”
52. [Каза Юсуф:] “Това е, за да узнае, че не му измених тайно. Аллах не напътва коварството на изменниците.
53. И не оневинявам себе си. Наистина душата повелява зло освен онази, над която моят Господ се смили. Моят Господ е многоопрощаващ, милосърден.”
54. И каза царят: “Доведете ми го, да го оставя при мен!” И след като разговаря с него, каза: “От днес ти си при нас довереник с положение.”
55. Каза [Юсуф]: “Отреди ми съкровищниците на Земята [на Египет]! Аз съм вещ пазител.”
56. Така укрепихме Юсуф на Земята. Настаняваше се по нея, където пожелае. Ние отреждаме Нашата милост комуто пожелаем и не погубваме отплатата на добротворстващите.
57. А отплатата в отвъдния живот е най-доброто за онези, които са вярвали и са били богобоязливи.
58. И дойдоха братята на Юсуф, и влязоха при него. Той ги позна, а те не го познаха.
59. И когато им даде техния товар, каза: “Доведете ми своя брат от същия баща! Не виждате ли, че аз изпълвам мярката и съм най-гостоприемният домакин?
60. Ако не ми го доведете, не ще мерите повече при мен и не ще ме доближите.”
61. Казаха: “Ще настояваме за него пред баща му. Наистина ще го направим.”
62. И каза той на слугите си: “Сложете [тайно] стоката им в техните вързопи, за да я познаят, когато отидат обратно при семейството си, та дано се върнат!”
63. И когато се върнаха при баща си, казаха: “О, татко наш, възпряха ни да мерим, затова прати с нас брат ни, да отмерим! Ние непременно ще го пазим.”
64. Каза: “Нима да ви го поверя, както ви поверих и неговия брат преди? Но Аллах е Най-добрия пазител и Той е Най-милосърдния от милосърдните.”
65. И когато разтвориха своя товар, откриха, че стоката им е върната. Казаха: “О, татко наш, какво повече да желаем? Това е нашата стока, върната ни е. И ще надбавим за семейството си храна, и ще запазим своя брат, и ще притурим мерило, колкото за една камила. Това е лесно [спечелено] мерило.”
66. Каза: “Не ще го пратя с вас, докато не ми дадете обет пред Аллах, че непременно ще ми го върнете, освен ако бъдете обградени.” И когато му дадоха своя обет, каза: “Аллах на думите ни е блюстител.”
67. И каза: “О, синове мои, не влизайте през една врата, а влезте през различни врати! И с нищо аз не ще ви избавя от Аллах. Властта принадлежи само на Аллах. На Него аз се уповавам и на Него да се уповават уповаващите се!”
68. И когато влязоха оттам, откъдето баща им повели, нищо не ги избави от Аллах – то бе в душата на Якуб само една потребност, която той задоволи. Той притежаваше знание, защото Ние го научихме, ала повечето хора не знаят.
(Баща им – пророк Якуб – чувства потребност да дава своите напътствия, воден от знанието, което му се разкрива свише. Но той не би могъл да гарантира безопасност и сигурност. Единствената воля и повеля е тази на Всевишния.)
69. И когато влязоха при Юсуф, той настани своя брат при себе си. И му каза: “Аз съм твоят брат. И не се опечалявай заради онова, което са сторили!”
70. И когато им даде техния товар, той сложи [царската] чаша във вързопа на брат си. После глашатай прогласи: “Ей, керванджии, вие сте крадци.”
71. Пристъпвайки към тях, казаха: “Какво сте изгубили?”
72. Казаха: “Изгубихме бокала на царя и който го донесе, ще има товар за една камила. Аз съм негов поръчител.”
73. Казаха: “Кълнем се в Аллах, вече узнахте – не сме дошли да пакостим по земята и не сме крадци.”
74. Казаха: “Какво ще е възмездието за това, ако сте лъжци?”
75. Казаха: “Възмездието за това е онзи, в чийто вързоп се намери – той самият е възмездието за това. Така възмездяваме угнетителите.”
(Според законите на пророка Якуб заловеният крадец трябвало да служи една година при собственика на откраднатото имущество. Според египетските закони на крадеца удряли тояги бой и бил длъжен да изплати откраднатото в двоен размер. Пророкът Юсуф решил да ги накаже според бащиния им закон, за да задържи при себе си своя брат.)
76. И започна [Юсуф] с техните вещи преди вещите на брат си. После я извади от вещите на брат си. Така Ние подучихме Юсуф на хитрост. Нямаше да вземе своя брат според царския закон, освен ако Аллах не пожелаеше. Въздигаме Ние по степени когото пожелаем. А над всеки знаещ има Един всезнаещ.
77. Казаха: “Ако той е откраднал, и негов брат преди крадеше.” И спотаи Юсуф това в душата си, и не им го разкри, каза си: “Вие сте в по-лошо положение. Аллах най-добре знае онова, което описвате.”
(Братята на Юсуф споменават като кражба случай от неговото детство, когато той взел и счупил статуетка, разгневен, че я обожават.)
78. Казаха: “О, мотъщи, той има много стар баща. Вземи някой от нас вместо него! Виждаме, че наистина си от добротворстващите.”
79. Каза: “Опазил ни Аллах да вземем друг освен онзи, у когото си намерихме вещта. Тогава ще сме угнетители.”
80. И когато изгубиха надежда за него, те се отделиха да се посъветват. Големият от тях каза: “Не знаете ли, че вашият баща взе от вас обет пред Аллах, а по-рано злоупотребихте с Юсуф? Не ще напусна тази земя, докато не ми позволи моят баща или Аллах не отсъди за мен. Той е Най-добрия съдник.
81. Върнете се при баща си и кажете: “О, татко наш, твоят син открадна. Свидетелстваме само за онова, което знаем. И не сме пазители на неведомото.
82. И попитай селището, в което бяхме, и кервана, с който пристигнахме! Ние говорим истината.”
83. Каза: “Да, разкрасили са ви нещо душите ви. Но най-хубаво е да се изтърпи. Възможно е Аллах да ми ги доведе всички. Той е Всезнаещия, Всемъдрия.”
84. И се отвърна от тях, и каза: “О, как ми е жал за Юсуф!” И побеляха очите му от скръб, както бе сдържан.
85. Казаха: “Кълнем се в Аллах, не ще престанеш да споменаваш Юсуф, докато здравето ти не се влоши или не умреш.”
86. Каза: “Изплаквам своята скръб и тъга само пред Аллах и знам от Аллах, каквото вие не знаете.
87. О, мои синове, идете и проучете за Юсуф и брат му, и не губете надежда за милостта на Аллах! Само отричащите хора губят надежда за милостта на Аллах.”
88. [Върнаха се при Юсуф] и щом влязоха при него, казаха: “О, могъщи, беда засегна нас и семейството ни. Дойдохме с нищожна стока. Напълни за нас мярката и ни дай милостиня! Аллах възнаграждава даващите милостиня.”
89. Каза: “Дали разбрахте какво направихте с Юсуф и брат му в своето невежество?”
90. Казаха: “Нима ти наистина си Юсуф?” Каза: “Аз съм Юсуф, а това е моят брат. Аллах ни облагодетелства. Който се бои от Аллах и търпи... Аллах никога не погубва отплатата на добротворстващите.”
91. Казаха: “Кълнем се в Аллах, предпочете те Аллах пред нас. Наистина сме се провинили.”
92. Каза: “Днес никой не ви укорява. Аллах да ви опрости! Той е Най-милосърдния от милосърдните.
93. Занесете тази моя риза и я сложете върху лицето на баща ми, и той пак ще стане зрящ! И доведете при мен цялото си семейство!”
94. И когато керванът потегли, техният баща каза: “Наистина усещам мириса на Юсуф, дори да ме сметнете за оглупял.”
95. Казаха: “Кълнем се в Аллах, ти си в старата си заблуда.”
96. И когато благовестителят дойде [с ризата], сложи я върху лицето му и той отново стана зрящ. Каза: “Не ви ли казвах, че знам от Аллах, каквото вие не знаете?”
97. Казаха: “О, татко наш, моли се да ни бъдат опростени греховете! Наистина сме се провинили.”
98. Каза: “Ще моля своя Господ да ви опрости. Той е Многоопрощаващия, Милосърдния.”
99. И щом влязоха при Юсуф, той настани родителите си при себе си и каза: “Влезте в Египет, по волята на Аллах, в безопасност!”
100. И възкачи родителите си на трона, и [всички] паднаха пред него ничком. И каза: “О, татко мой, това е тълкуването на някогашното ми видение. Моят Господ го превърна в истина. Той ми стори добро, когато ме извади от тъмницата и ви доведе от пустинята, след като сатаната пося вражда между мен и моите братя. Моят Господ е благ към когото пожелае. Той е Всезнаещия, Всемъдрия.
101. Господи мой, Ти ми даде власт и ме научи да тълкувам сънищата. Творецо на небесата и на земята, Ти си моят Покровител и в долния живот, и в отвъдния! Прибери ме отдаден на Теб и ме приобщи към праведниците!”
102. Това е от вестите на неведомото, които ти разкриваме [о, Мухаммед]. Не беше ти при тях [братята на Юсуф], когато се наговаряха за своето дело, лукавствайки.
103. Повечето хора не ще повярват, дори и ти да се стремиш.
104. И не просиш от тях отплата за това. То е само напомняне за световете.
105. И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях!
106. И повечето от тях не вярват в Аллах, освен съдружавайки.
107. Нима имат сигурност, че не ще ги покрие мъчение от Аллах или че не ще им се яви Часът внезапно, без да усетят?
108. Кажи: “Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост – аз и всеки, който ме последва. Всечист е Аллах! Аз не съм от съдружаващите.”
109. Изпращахме и преди теб измежду жителите на селищата само мъже, на които давахме откровения. Не ходеха ли [отричащите] по земята, за да видят какъв бе краят на предшествениците им? Отвъдният дом е най-доброто за онези, които са богобоязливи. Нима не проумявате?
110. Тогава, когато пратениците се отчайваха и мислеха, че са ги взели за лъжци, при тях идваше Нашата подкрепа и бяха спасявани онези, които Ние пожелаем. И не ще се отклони Нашата мощ от престъпващите хора.
111. В разказите за тях има поука за разумните хора. То не е предание съчинено, а е потвърждение на онова, което е преди него, и е разяснение за всяко нещо, и напътствие, и милост за хора вярващи.
