21. СУРА АЛ-АНБИЯ (ПРОРОЦИТЕ)
Меканска. Съдържа 112 знамения.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Наближава за хората тяхната равносметка, а те нехайни се отдръпват.
2. Всякога, щом получат ново напомняне от своя Господ, те го слушат, подигравайки се,
3. с нехайни сърца. И скришом си шепнеха угнетителите: “Този [Мухаммед] не е ли само човек като вас? Нима ще последвате магията, щом ясно я виждате?”
4. Каза [Мухаммед]: “Моят Господ знае всяко слово на небесата и на земята. Той е Всечуващия, Всезнаещия.”
5. А те казаха: “Объркани сънища. Той само си го е съчинил. Той е само поет. И нека ни донесе знамение, както предишните бяха изпращани!”
6. Нито едно селище, което погубихме преди тях, не повярва, че те ли ще повярват?
7. И преди теб изпращахме Ние само мъже, на които давахме откровение. И питайте знаещите, ако самите вие не знаете!
8. И [пратениците] не ги сторвахме с тела, които не се хранят, и не бяха безсмъртни.
9. Сетне им изпълнявахме обещаното и спасявахме тях и когото пожелаем, и погубвахме престъпващите.
10. Вече ви низпослахме Книга, в която има прослава за вас. Нима не проумявате?
11. И колко селища, които угнетяваха, Ние разрушихме и създадохме след тях други народи!
12. И щом усетеха Нашето мъчение, ето ги – бягат от него!
13. Не бягайте и се върнете там, където бяхте свикнали на разкош, и към своите жилища, за да бъдете питани!
14. Казваха: “О, горко ни, наистина бяхме угнетители.”
15. И продължаваха така да викат, докато не ги покосявахме и изпепелявахме.
16. Не сътворихме Ние небесата и земята, и всичко помежду им на игра.
17. Ако търсехме забава – а не ще го сторим – щяхме да си я набавим от това, което е при Нас.
18. Ние хвърляме правдата срещу лъжата и я поразява, и ето я – погива! Горко ви заради онова, което приписвате [на Аллах]!
19. Негови са всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него, не се големеят да Му служат и не се изморяват.
20. Прославят Го нощем и денем, и не престават.
21. Или [отричащите] се сдобиха от земята с божества, които възкресяват?
22. Небесата и земята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах. Всечист е Аллах, Господа на Трона, от онова, което Му приписват!
23. Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани.
24. Или приеха вместо Него други богове? Кажи [о, Мухаммед]: “Дайте своя довод! Това е послание за онези, които са с мен, и послание за онези преди мен.” Но повечето от тях не знаят истината и се отдръпват.
25. И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!”
26. И рекоха [отричащите]: “ Всемилостивия се сдоби с рожба!” Всечист е Той! Ала не, те [ангелите] са само удостоени раби.
(Това е отговорът на Аллах за онези, които твърдят, че ангелите са Негови дъщери.)
27. Не Го изпреварват със слово и по Неговата повеля действат.
28. Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. И се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И от страх пред Него тръпнат.
29. А който от тях каже: “Аз съм бог освен Него!”, този ще накажем с Ада. Така наказваме угнетителите.
30. Не виждат ли онези, които отричат, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?
(Съвременната наука потвърждава общия произход на небето и земята, както и факта, че водата е основният източник на живот.)
31. И направихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее с хората. И направихме в тях клисури за пътища, за да се насочват!
32. И сторихме небето да е пазен свод. А те от Неговите знамения се отвръщат.
(Знаменията, от които отрицателите са отвърнали лица, са луната, слънцето и другите небесни тела, всяко едно от които е доказателство за съществуването и за могъществото на Аллах.)
33. Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават.
34. И за никой човек преди теб [о, Мухаммед] не отредихме да е безсмъртен. Щом и ти ще умреш, нима те ще бъдат безсмъртни?
35. Всеки човек ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със злото, но и в доброто има изпитание, и при Нас ще бъдете върнати.
36. И видят ли те онези, които отричат, подиграват ти се: “Този ли приказва за вашите богове?” Те Напомнянето на Всемилостивия отричат.
37. Човек бе създаден припрян. Аз ще ви покажа Своите знамения, ала не искайте от Мен да прибързвам!
38. И казват [отричащите]: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”
39. Ако онези, които отричаха, знаеха времето, когато не ще могат да защитят от Огъня нито лицата, нито гърбовете си, и не ще им се помогне!...
40. А Огънят ще ги връхлети внезапно и ще ги слиса, и нито ще могат да го избегнат, нито ще бъдат изчакани.
41. Бяха подигравани пратеници и преди теб, но онези, които им се присмиваха, ги обграждаше онова, на което са се подигравали.
42. Кажи: “Кой друг ще ви закриля и денем, и нощем освен Всемилостивия?” Ала те от напомнянето на своя Господ се отвръщат.
43. Или освен Нас имат богове, които да ги бранят? Те нито могат на себе си да помогнат, нито от Нас ще бъдат избавени.
44. Но Ние оставяме тези и бащите им да се понасладят, докато възрастта им напредне. Нима не виждат, че Ние стесняваме [за отричащите] земята по нейните краища? Нима те ще надделеят?
(Стесняването на земята се доказва и от най-новите научни изследвания. Този факт, споменат в Свещения Коран, свидетелства за вложените в него дълбоки тайни.)
45. Кажи [о, Мухаммед]: “Аз ви предупреждавам само чрез онова, което ми се разкрива.” Но не чуват глухите зова, когато ги предупреждават.
46. И щом ги докосне и полъх от мъчението на твоя Господ, непременно казват: “О, горко ни! Наистина бяхме угнетители.”
47. Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник.
48. И вече дадохме на Муса и Харун Разграничението, и светлина, и напомняне за богобоязливите,
49. които и в уединение се боят от своя Господ, и се страхуват от Часа.
(“... и в уединение” – и в най-скритите си помисли се боят от Всевишния Аллах, въпреки че Той е невидим за тях.)
50. Този [Коран] е благословено напомняне, низпослано от Нас. Нима ще го отхвърлите?
51. И още отрано насочихме Ибрахим по правия път. Познавахме го Ние.
52. Каза на своя баща и на своя народ: “Какви са тези изваяния, на които се посвещавате?”
53. Казаха: “Заварихме предците си на тях да служат.”
54. Каза: “Вие и предците ви сте в явна заблуда.”
55. Казаха: “Нима ти ни носиш истината, или се шегуваш?”
56. Каза: “Не, вашият Господ е Господа на небесата и на земята, Който ги е сътворил, и аз свидетелствам за това.
57. Кълна се в Аллах, ще се разправя с вашите идоли, след като си отидете.”
58. И ги стори на отломки освен най-големия от тях, за да се обърнат към него.
59. Казаха: “Кой стори това с нашите божества? Той е угнетител.”
60. Казаха: “Чухме един младеж да приказва за тях. Викат му Ибрахим.”
61. Казаха: “Доведете го пред хората да засвидетелстват!”
62. Казаха: “Ти ли стори това с нашите божества, о, Ибрахим?”
63. Каза: “Не, направи го това – най-голямото от тях. Попитайте ги, ако могат да говорят!”
64. Тогава те, като дойдоха на себе си, казаха: “Наистина вие сте угнетителите.”
65. После пак обърнаха глави назад [и казаха]: “Ти знаеш – тези не говорят.”
66. Каза: “Нима вместо на Аллах ще служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди?
67. Уф и на вас, и на онова, на което служите вместо на Аллах! Нима не проумявате?”
68. Казаха: “Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!”
69. Казахме Ние: “О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!”
70. И желаеха неговата гибел, а Ние сторихме те да са най-губещите.
71. И спасихме него и Лут [и ги насочихме] към земята, която благословихме за световете.
(На тази земя ще бъдат събрани хората в Деня на възкресението. Там ще дойде повторно Иса и там ще бъде победен антихристът Даджжал.)
72. И му дарихме Исхак, и освен него – Якуб, и на всички отредихме да са праведници.
73. И им отредихме да са водители, напътващи според Нашата повеля. И им разкрихме да вършат добрини и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Те служеха [единствено] на Нас.
74. И на Лут дадохме мъдрост и знание, и го спасихме от селището, което вършеше скверности. То бе от хора на злото и от нечестивци.
(Вж. тълкуването след 7: 81)
75. И го въведохме в Нашата милост. Той бе от праведниците.
76. По-рано спасихме и Нух, когато призова и Ние му откликнахме, и спасихме него и семейството му от огромната горест.
77. И го защитихме от хората, които взимаха за лъжа Нашите знамения. Те бяха хора на злото, затова издавихме всичките.
78. И [спомени] Дауд, и Сулайман, които отсъдиха за нивата, в която се разпръснаха през нощта овцете на хората. И свидетелствахме Ние за присъдата им.
79. Ние сторихме Сулайман да проумее това. И на двамата дадохме мъдрост и знание. И накарахме планините и птиците да Ни прославят заедно с Дауд. Ние направихме това.
80. И го научихме да изработва доспехи за вас, да ви пазят в битка. Не ще ли бъдете признателни?
81. И подчинихме на Сулайман бурния вятър, който духаше по волята му към земята, която Ние благословихме. Ние всяко нещо знаем.
82. И му подчинихме от сатаните някои, които се гмуркаха за него и вършеха и друго освен това. И тях Ние надзиравахме.
83. И [спомени] Айюб, който призова своя Господ: “Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните.”
84. И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и го удвоихме – милост от Нас и напомняне за покланящите се.
85. И [спомени] Исмаил, и Идрис, и Зу-л-Кифл. Всички бяха от търпеливите.
(Едни тълкуватели са на мнение, че Зу-л-Кифл бил пророк, а други – че бил само праведник.)
86. И ги въведохме в Нашата милост. Те бяха от праведниците.
87. И [спомени Юнус–] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: “Няма друг бог освен Теб! Всечист си Ти! Наистина бях несправедлив.”
88. И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите.
89. И спомени [Закария], който призова своя Господ: “Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрия наследник.”
(Вж. сура 19: 7)
90. И му откликнахме Ние, и му дарихме Яхя, и за него поправихме съпругата му. И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас.
91. И [спомени Мариам –] онази, която се опази девствена и у която вдъхнахме от Нашия дух, и отредихме на нея и на сина й да станат знамение за световете.
92. Това е вашата вяра – единствената вяра, а Аз съм вашият Господ. Затова единствено на Мен служете!
(Аллах Всевишния утвърждава, че всички Негови пророци и пратеници са следвали единствена религия – Исляма.)
93. Но [общностите] изпаднаха в разногласие помежду си, ала всички при Нас ще се върнат.
94. Който върши праведни дела и е вярващ, не ще се отхвърли неговото старание. Ние му го записваме.
95. И възбранено е на всяко селище, което сме погубили, да се завърне [на земята].
96. Когато бъдат пуснати [племената] Яджудж и Маджудж, които от всеки склон ще се втурнат,
97. тогава ще е наближило правдивото обещание. И ще се втрещят погледите на онези, които отричат: “О, горко ни, бяхме нехайни към това! Наистина бяхме угнетители.”
98. [О, отричащи], вие и това, на което служите вместо на Аллах, сте горивото на Ада. В него ще влезете.
99. Ако тези бяха богове, те нямаше да влязат в него. Всички там ще векуват.
100. В него ще стенат и не ще чуват.
101. А тези, които са получили най-доброто обещание от Нас, те оттам ще бъдат отдалечени.
102. Не ще чуват от него дори шумолене. В това, което са желали, те ще векуват.
103. И най-големият ужас не ще ги опечали. И ангелите ще ги посрещат: “Това е вашият Ден обещан.”
104. Денят, в който ще навием небето като свитък за писане. Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим – обещание от Нас. Ние непременно ще го направим.
(Познатият ни свят ще бъде навит като пергамент, след като изпълни своето предназначение. Ако Аллах Всевишния е сътворил вселената от нищото, Той е способен да създаде напълно нови небе и земя по съвсем неведом за нас план.)
105. Подир Напомнянето написахме Ние в Забур, че Моите праведни раби ще наследят земята.
106. В този [Коран] има послание за хората, служещи на Аллах.
107. И те изпратихме [о, Мухаммед] наистина като милост за световете.
108. Кажи: “Разкрито ми бе, че вашият Бог е единственият Бог. Няма ли да Му се отдадете?”
109. А отвърнат ли се, кажи: “Всички ви еднакво известих. И не знам дали е близко или далечно това, което ви е обещано.
110. Наистина Той знае явното слово и знае какво спотайвате.
111. И не знам дали това не е изпитание за вас и наслаждение до време.”
112. Каза [Мухаммед]: “Господи, отсъди правдиво! Нашият Господ е Всемилостивия, Моления за помощ против това, което Му приписвате.”
