26. СУРА АШ-ШУАРА (ПОЕТИТЕ)

 Меканска с изключение на знамение 197 и знамения от 224 до края, които са медински. Съдържа 227 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  Та. Син. Мим.

2.  Тези са знаменията на ясната Книга.

3. Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!

4.  Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.

5.  И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.

6.  Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което са се подигравали.

7.  И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?

8.  В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи.

9.  Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

10.  И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората–угнетители,

11.  хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, -

12.  каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец

13.  и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!

14.  И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”

15.  Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас ­ чуващи.

16.  Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете.

17.  Пусни с нас синовете на Исраил!”

18.  Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?

19.  И направи, каквото направи. Ти си от непризнателните.”

(Вж. 28:15)

20.  Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените.

21.  И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори да бъда от пратениците.

22.  И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?”

23.  Рече Фараонът: “А какво е Господа на световете?”

24.  Каза: “Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”

25.  Рече [Фараонът] на околните: “Чувате ли?”

26.  Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господа на древните ви предци...”

27.  Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”

28.  Каза [Муса]: “Господа на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”

29.  Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”

30.  Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?”

31.  Рече [Фараонът]: “Дай го, ако говориш истината!”

32.  И хвърли Муса тоягата си, и ето я – явна змия!

33.  И извади ръката си, и ето я – сияйнобяла за гледащите!

34.  Каза [Фараонът] на първенците около него: “Този е вещ магьосник.

35.  Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”

36.  Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,

37.  да ти доведат всички вещи магьосници!”

38.  И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.

39.  И се каза на хората: “Събрахте ли се?”

40.  [Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”

41.  И когато магьосниците дойдоха, казаха на Фараона: “Ще има ли за нас отплата, ако ние победим?”

42.  Каза: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”

43.  Муса им каза: “Хвърляйте, каквото ще хвърляте!”

44.  И хвърлиха те своите въжета и тояги, и казаха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”

45.  И Муса хвърли своята тояга, и ето я – поглъща онова, с което измамват!

46.  Тогава магьосниците паднаха в поклон доземи.

47.  Казаха: “Повярвахме в Господа на световете,

48.  Господа на Муса и Харун!”

49.  Каза [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”

50.  Казаха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем.

51.  Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.”

52.  И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”

53.  И изпрати Фараонът събирачи в градовете:

54.  “Тези [синове на Исраил] са малко хора.

55.  Те ни разгневяват,

56.  но ние всички сме бдителни.”

57.  И така Ние ги пропъдихме от градини и извори,

58.  и от съкровища, и от знатно място.

59.  Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.

60.  И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].

61.  И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса казаха: “Ние сме настигнати.”

62.  Каза: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”

63.  И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина.

64.  И сторихме там другите да се приближат.

65.  И спасихме Муса и всички с него.

66.  После издавихме другите.

67.  В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

68. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

69.  Прочети им вестта за Ибрахим!

70.  Когато каза на баща си и народа си: “На какво служите?”,

71.  казаха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.”

72.  Каза: “Чуват ли ви, когато ги зовете,

73.  или ви помагат, или вредят?”

74.  Казаха: “Не, но заварихме бащите си така да правят.”

75.  Каза: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили,

76.  вие и древните ви предци?

77.  Те са мои врагове, а не Господа на световете,

78.  Който ме е сътворил и ме напътва,

79.  и Който ме храни, и ми дава да пия,

80.  и ако се разболея, Той ме изцелява,

81.  и Който ще ми отреди смърт, а после ще ме съживи,

82.  и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.

83.  Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!

84.  И стори достойно да ме споменават идните [поколения],

(Тази молба на Ибрахим, мир нему, била приета от Аллах Всевишния и той е споменаван и почитан от всички общности след него.)

85.  и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай!

86.  И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.

87.  И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени,

88.  в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,

89.  освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”

90.  И Раят ще бъде приближен за богобоязливите.

91.  И Адът ще бъде показан на заблудените.

92.  И ще им се каже: “Къде са онези, на които сте служили

93.  вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?

94.  Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,

95.  и войските на Иблис – всичките.

96. Ще рекат, карайки се там:

97.  “Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,

98.  когато вас приравнявахме с Господа на световете.

99.  И ни заблудиха не други, а престъпниците.

100. Сега нямаме нито застъпници,

101. нито близък приятел.

102.     Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.”

103.     В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

104.     Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

105.     Народът на Нух взе пратениците за лъжци.

106. Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите?

107.     Аз съм доверен пратеник за вас,

108.     затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

109.     И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете,

110.     затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, –

111.     казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”

112.     Каза: “Но знам ли аз какво са вършили?

113.     Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате.

114.     Аз не ще прогонвам вярващите.

115.     Аз съм само явен предупредител.”

116.     Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.”

117.     Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец.

118.     Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!”

119.     И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Кораб.

120.     Сетне издавихме останалите.

121.     В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

122.     Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

123.     И адитите взеха пратениците за лъжци.

124.     Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите?

125.     Аз съм доверен пратеник за вас,

126.     затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

127.     И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

128.     Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?

129.     И правите дворци, сякаш ще векувате.

130.     И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.

131.     Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

132.     И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание,

133.     и ви е дал и добитък, и синове,

134.     и градини, и извори!

135.     Страхувам се за вас от мъчение във велик Ден.”

136.     Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците.

137.     Това са само обичаите на предците.

138.     И не ще бъдем измъчвани.”

139.     И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

140.     Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

141.     И самудяните взеха пратениците за лъжци.

142.     Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?

143.     Аз съм доверен пратеник за вас,

144.     затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

145.     И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

146.     Нима ще бъдете оставени тук в сигурност –

147.     сред градини и извори,

148.     и насаждения, и палми с узрял плод,

149.     и да изсичате умело в планините домове?

150.     Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

151.     И не слушайте повелята на престъпващите,

152.     които рушат по земята и не поправят!”

153.     Казаха: “Ти си само омагьосан.

154.     Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”

155.     Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.

156.     И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”

157.     Но я заклаха, после съжаляваха.

(Вж. 7: 73)

158.     И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

159.     Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

160.     И народът на Лут взе пратениците за лъжци.

161.     Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите?

162.     Аз съм доверен пратеник за вас,

163.     затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

164.     И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

165.     Нима ходите при мъжете измежду световете,

(Вж. 7: 81)

166.     а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.”

167.     Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!”

168.     Каза: “Аз мразя вашето деяние.

169.     Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”

170.     И спасихме него и семейството му ­ всички,

171.     освен една старица сред останалите.

(Вж. 7:  83)

172.     После унищожихме другите.

173.     И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни]. И колко лош бе дъждът за предупредените!

174.     В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

175.     Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

176.     И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци.

(Вж. 15: 78)

177.     Шуайб им каза: “Не се ли боите?

178.   Аз съм доверен пратеник за вас,

179.     затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

180.     И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

181.     И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!

182.     И претегляйте с точни везни!

183. И не смалявайте от нещата на хората, и не злосторствайте по земята, сеейки развала!

184.     И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”

185.     Казаха: “Ти си само омагьосан.

186.     Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.

187.     Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”

188.     Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.”

189.     И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден.

190.     В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

191.     Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

192.     Този [Коран] е низпослан от Господа на световете.

193.     Спусна го довереният Дух [Джибрил]

194.     в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите

195.     на ясен арабски език.

196.     Той е [споменат] в писанията на предците.

197.     Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил?

198.     И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,

199.     и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.

200.     Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.

201.     Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение.

202.     А то ще ги сполети внезапно, без да усетят.

203.     Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”

204.     А нима за Нашето мъчение бързат?

205.     Как мислиш, ако им дам още години да се понаслаждават,

206.     а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,

207.     с какво ще ги избави даденото им за наслада?

208.     Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители

209.     с напомняне. И не сме Ние угнетители.

210.     И не сатаните го спуснаха.

211.     Не им е отредено и не могат да го сторят.

212.     Недостъпно е за тях да го чуят.

213.     И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните!

(Тук чрез Пророка, мир нему, се отправя обръщение  към цялото човечество. Вж. 28: 86–88. )

214.     Предупреди най-близките си роднини

215.     и спусни крилото си над вярващите, които те последват!

216.     А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”

217.     И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,

218.     Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам],

219.     и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.

220.     Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.

221.     Да ви известя ли при кого слизат сатаните?

222.     Слизат при всеки клеветник, грешник,

223.     който надава ухо, и повечето от тях са лъжци.

224.     Поетите ги следват заблудените.

225.     Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?

226.     И говорят, каквото не правят,

227.     освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат.

(От редица достоверни хадиси се разбира, че Ислямът разграничава поезията, която не проповядва злото и е добронамерена, от онази, която по-горе е характеризирана като заблуда. Сред сподвижниците на Пророка, мир нему, имало поети, на които се  възхищавал.)