38. СУРА САД (САД)

 Меканска. Съдържа 88 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  Сад. Кълна се в Корана, носещ напомняне!

2.  Ала онези, които отричат, тънат в надменност и раздор.

3.  Колко поколения погубихме преди тях! И стенеха те, но вече не бе време за спасение.

(“... преди тях” – преди меканските неверници.)

4.  И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. И казаха отричащите: “Този е магьосник-измамник.

5.  Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително.”

(С тези слова курайшитите отричали Мухаммед. Когато той, мир нему, ги посъветвал да засвидетелстват, че Аллах е един, съдружаващите казали: “Как може единствен бог да управлява всичките същества?”. И не склонили да повярват.)

6.  И си тръгнаха първенците от тях: “Вървете и отстоявайте своите богове! Именно това се възнамерява.

(С други думи, те внушават, че със своята проповед Мухаммед желае да получи високо положение и надмощие.)

7.  Не сме чували за това в последната религия. То е само измислица.

(Последната религия за тях е християнството.)

8.  Нима на него измежду нас е низпослано Напомнянето?” Да, съмняват се в Моето Напомняне. Но те все още не са вкусили Моето мъчение.

9.  И нима при тях са съкровищниците с милостта на твоя Господ – Всемогъщия, Даряващия?

10.  Или е тяхно царството на небесата и на земята, и на всичко между тях? Тогава да се възкачат по пътищата към небесата!

11.  Те са някакво там разгромено войнство от съюзници.

12.  Преди тях мислеха, че е лъжа и народът на Нух, и адитите, и Фараонът –­ владетелят на войските,

13.  и народът на Лут, и самудяните, и обитателите на Горичката. Те бяха съюзени.

14.  Всеки мислеше за лъжци пратениците и затова се изпълни Моето наказание.

15.  И тези ги очаква само един Вик, за който няма отсрочка.

(Този Вик е първото протръбяване с Рога в Съдния ден.)

16. И казват: “Господи, ускори нашия дял преди Деня на равносметката!”

17.  [О, Мухаммед] търпи онова, което изричат! И си спомни за нашия раб Дауд – притежателя на силата! Той винаги се обръщаше към Нас.

(Силата на пророка Дауд се проявявала в издръжливостта му при богослуженето. Ден говеел, ден се хранел, спял само през една третина от нощта, а през останалото време се отдавал на покланяне.)

18.  Накарахме Ние планините да прославят с него вечер и в зори.

19.  И птиците насъбрани – всички му се подчиниха.

20.  И укрепихме неговото царство, и му дадохме мъдрост, и точно отсъждане.

21.  А стигна ли до теб вестта за спорещите, когато се покатериха в светилището?

22.  Те влязоха при Дауд и той се уплаши от тях. Казаха: “Не се страхувай! Ние сме двама спорещи, единият от които ощети другия. Отсъди между нас правдиво и не бъди угнетител, и ни насочи по верния път!”

23.  [Единият каза:] “Това е моят брат. Той има деветдесет и девет овци, а пък аз имам само една овца. И каза: “Повери ми я!” И ме надви в спора.”

24.  Каза [Дауд]: “Угнетил те е, като е добавил твоята овца към своите овци. Мнозина от съдружниците се потискат един друг освен онези, които вярват и вършат праведни дела, ала малцина са те.” И разбра Дауд, че Ние само го изпитвахме, и помоли своя Господ за опрощение, и падна ничком, кланяйки се доземи в суджуд, и се разкая.

25.  И му опростихме това. При Нас той е приближен и има прекрасна обител.

26.  О, Дауд, сторихме те Ние наместник на земята, затова отсъждай между хората правдиво и не следвай страстта, та да не те отклони от пътя на Аллах! За онези, които се отклоняват от пътя на Аллах, има сурово мъчение, защото са забравили Деня на равносметката.

27.  И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тях напразно, както си мислят онези, които отричат. Горко на онези, които отричат, от Огъня!

28.  Нима ще сторим онези, които вярват и вършат праведни дела, да са като сеещите развала по земята? И нима ще сторим богобоязливите да са като разпътните?

29.  Това е Книга, която низпослахме на теб [о, Мухаммед] –­ благословена, за да размишляват над нейните знамения и за да се поучават разумните хора...

30.  И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

31.  Един следобед му бяха показани бързоноги коне, чаткащи с копита.

32.  И каза: “Заради любовта към благата пренебрегнах споменаването на своя Господ, докато [слънцето] се скри зад покривалото [на нощта].

33.  Върнете ги при мен!” И започна да пляска краката и шиите им.

34.  Вече изпитахме Сулайман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той се разкая.

35.  Каза: “Господи мой, опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.”

36.  И му подчинихме вятъра леко да духа според неговата повеля, където поиска.

37.  И сатаните – едни да строят, други да се гмуркат,

38.  а трети – вързани в окови...

39.  Това е Нашият дар [за теб, о, Сулайман], облагодетелствай, или се въздържай безмерно!

40.  И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител.

41.  И спомни си Нашия раб Айюб. Той позова своя Господ: “Сатаната ми причини беда и мъчение.”

42.  [Аллах каза:] “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”

(Айюб, мир нему, се измил с тази вода и се избавил едновременно от всички свои болести.)

43.  И му дарихме [отново] неговото семейство, и още толкова заедно с тях –­ милост от Нас и поука за разумните хора.

(След като били разделени, пророкът Айюб и неговото семейство се събрали. Числеността им се удвоила и ги обгърнало изобилие. Според преданието жената на Айюб, мир нему, един ден се провинила и Айюб се заклел, че когато оздравее, ще й удари сто тояги. Но съпругата му проявила грижи и саможертва, затова Аллах Всевишния определил стоте сламки като символичен жест в изпълнение на клетвата.)

44.  “И вземи в длан снопче сламки, и удари с него, и не нарушавай клетвата си!” И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

45.  И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб – притежатели на сила и прозорливост!

46.  И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното].

47.  И те са при Нас сред добрите избраници.

48.  И спомни си Исмаил и ал-Ясаа, и Зу-л-Кифл! И те са сред добрите.

49.  Това е напомняне. За богобоязливите има прекрасна обител –

50.  Градините Адн с разтворени за тях врати.

51.  Облегнати там, пожелават разни плодове и питиета.

52.  И ще има при тях връстнички с целомъдрен поглед.

53.  “Това ви е обещано за Деня на равносметката.

54.  Това е Нашето препитание. Няма то изчерпване.”

55.  Така е! А за престъпилите има злощастно завръщане ­–

56.  Адът, в който ще горят. И колко лош е за постеля той!

57.  Така е! И нека вкусят това – вряща вода и гной!

58.  И други [мъчения] от същия вид.

(Големите грешници в Огъня ще кажат на своите последователи:)

59.  “Това е тълпа, нахълтала заедно с вас. Няма поздрав за тях. Те ще горят в Огъня.”

60.  Ще отвърнат: “Не, за вас няма поздрав. Вие ни навлякохте това. И колко лошо е то за обиталище!”

61.  Ще кажат: “Господи наш, за онзи, който ни навлече това, надбави двойно мъчение в Огъня!”

62.  И ще кажат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас] хора, които смятахме за злосторници?

63.  Тогава им се подигравахме или не ги забелязвахме.”

64.  Такава е истината за свадата между обречените на Огъня.

65.  Кажи [о, Мухаммед]: “Аз съм само предупредител. Няма друг бог освен Аллах, Единосъщия, Покоряващия,

66.  Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях, Всемогъщия, Многоопрощаващия!”

67.  Кажи: “[Коранът –] това е велико известие,

68.  от което вие се отвръщате.

69.  Нямах знание за върховните първенци [на небесата], как спорят.

70.  Разкрива ми се само, че съм явен предупредител.”

71.  Твоят Господ каза на ангелите: “Ще сътворя Аз човек от глина.

72.  И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, паднете ничком пред него в поклон доземи!”

73.  И се поклониха ангелите всички вкупом

74.  освен Иблис. Той се възгордя и стана един от отричащите.

75.  Каза [Аллах]: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своята Ръка? Възгордя ли се, или си високопоставен?”

76.  Каза: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.”

77.  Каза: “Тогава вън от Рая! Ти си прокуден.

78.  И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.”

79.  Каза: “Господи, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат възкресени!”

80.  Каза: “Ти си сред отсрочените

81.  до определения Ден.”

82.  Каза [Иблис]: “Кълна се в Твоето могъщество, аз непременно ще ги изкушавам всички

83.  освен Твоите предани раби сред тях.”

84.  Каза [Аллах]: “Правда е, само правдата казвам ­

85.  непременно ще напълня Ада с теб и всички от тях, които те последват.”

86.  Кажи [о, Мухаммед]: “Не моля от вас отплата за това и не съм от онези, които добавят от себе си.”

87.  Това е само Напомняне за световете.

88.       След време ще узнаете вестите в него.