4. СУРА АН-НИСА (ЖЕНИТЕ)
Мединска. Съдържа 176 знамения.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] родствата! Наистина Аллах ви наблюдава.
2. И давайте на сираците имотите им, и не подменяйте доброто с лошо, и не поглъщайте имотите им към своите имоти! Това е огромен грях.
3. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате – две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи – с една или с ваши подвластни. Това е най-малкото, за да не се отклоните.
(Разрешението да се встъпва в брак с повече от една жена отдавна е повод за нападки от недоброжелатели, но то трябва да се разглежда и в исторически план, и като начин за предпазване от съблазните на прелюбодейството. Това предписание ставало особено актуално през епохи на войни и бедствия, когато броят на мъжете рязко намалявал. Бракът с повече от една жена не е задължение, а само законосъобразна възможност, до която се прибягва в краен случай. Който се страхува, че не ще успее да спази най-важното изискване за предприемане на подобна стъпка – справедливост към всички съпруги, – трябва да се въздържи. Позволява се женитба с подвластни, т.е. с наложници, без да се уточнява техният брой. )
4. И давайте на жените задължителната плата от сърце! А ако ви отстъпят нещо от него, яжте го със здраве и охота!
5. И не давайте на несъзнаващите своите имоти, които Аллах е сторил да са ви опора, но ги хранете от тях и ги обличайте, и им говорете благи думи!
6. И изпитвайте сираците, докато станат за брак, и щом забележите у тях зрелост, предайте им техните имоти и не ги изяждайте разточително и припряно, да не би да порастат. И който [настойник] е богат, нека се въздържа, а който е беден, нека яде с приличие [от наследството на сираците]. И когато им предавате имотите, вземете свидетели пред тях. Достатъчен е Аллах да потърси сметка.
7. За мъжете има дял от наследството на родителите и най-близките, и за жените има дял от наследството на родителите и най-близките – малко или много – предписан дял.
(Като отхвърля някои предислямски традиции, горното знамение разкрива, че и на жената се полага законен дял от наследството и че тя задължително трябва да го получи.)
8. И когато на подялбата присъстват близки и сираци, и нуждаещи се, дайте им от него и им говорете благи думи!
9. И да се плашат те [от несправедливост], както биха се страхували, ако оставят след себе си невръстни потомци! И да се боят от Аллах, и да говорят уместни думи!
10. Които поглъщат имотите на сираците несправедливо, те поглъщат в стомасите си огън и ще горят в пламъци.
11. Повелява ви Аллах за вашите деца: за мъжкото е дял, колкото за две женски. А ако са повече от две жени, за тях са две третини от наследството на мъжа. А ако е една, за нея е половината. А за родителите му, за всеки един от тях, е шестината от наследството му, ако е имал дете. А ако не е имал дете и го наследят родителите му, за майка му е третината. А ако е имал братя, за майка му е шестината след завещание, което е завещал, или дълг. Не знаете кой ви е по-близък по изгода, бащите или синовете ви. [Така е] предписано от Аллах! Аллах е всезнаещ, всемъдър.
(При уреждането на наследството делът се определя в зависимост от отговорностите на наследниците и свързаните с тях разходи. Според ислямското семейно право мъжът дава зестра при встъпване в брак и поема разноските по сватбата. И след женитбата отново той е онзи, който е длъжен да се грижи за препитанието на семейството и да подпомага близки роднини, изпаднали в нужда. Това е причината за него да се определи два пъти по-голям наследствен дял.)
12. За вас е половината от наследството на съпругите ви, ако не са имали дете. А ако са имали дете, за вас е четвъртината от наследството им след завещание, което са завещали, или дълг. А за съпругите е четвъртината от вашето наследство, ако не сте имали дете. А ако сте имали дете, за тях е осмината от вашето наследство след завещание, което сте завещали, или дълг. А ако мъж или жена бъдат наследени и нямат родители и деца, но имат брат или сестра, за всеки от тях е шестината. А ако са повече, те са съдружници в третината след завещание, което е завещано, или дълг, без да има ощетен. [Така е] завещано от Аллах! Аллах е всезнаещ, всеблаг.
13. Тези са границите на Аллах. А който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, Той ще го въведе в Градините, под които реки текат. Там ще векуват. Това е великото спасение.
14. А който не се подчинява на Аллах и на Неговия Пратеник, и престъпва Неговите граници, Той ще го въведе в Огъня. Там ще векува и ще има унизително мъчение за него.
15. А срещу онези от жените ви, които извършат прелюбодеяние, вземете четирима измежду вас за свидетели. А засвидетелстват ли, дръжте жените в домовете, докато смъртта ги прибере или Аллах им стори път.
16. И двамата от вас, които го извършат, подложете на мъчения! А ако се разкаят и поправят, оставете ги! Аллах е приемащ покаянието, милосърден.
(Първото от горните две знамения разкрива наказанието за прелюбодеяние при семейни, а второто – при несемейни. Това се прилагало през ранноислямския период. С по-късните знамения и хадиси тези положения са отменени и са въведени други наказания – определен брой удари с тояга за прелюбодеяние при несемейни и убиване с камъни при семейни.)
17. Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, после скоро се покаят. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е всезнаещ, всемъдър.
18. И не е покаянието за онези, които правят злини, а щом дойде при някого от тях смъртта, казва: “Сега се покаях.” – нито за онези, които умират отричащи. За тях Ние сме приготвили болезнено мъчение.
19. О, вие, които вярвате, не ви се позволява да взимате в наследство жените против тяхната воля. И не ги потискайте, за да отнемете част от онова, което сте им дали, освен ако извършат явно прелюбодеяние. И живейте с тях, както подобава. А ако сте ги възненавидили, то може и да възненавидите нещо, а Аллах да е вложил в него много добро.
20. А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен грях?
21. И как ще го вземете, след като сте се отдали един на друг, и те са взели от вас солиден обет?
(Вж. 2: 229)
22. И не встъпвайте в брак с жените, с които са встъпвали в брак бащите ви, освен което е било [преди Исляма]. Това е непристойност, гнусота и злочест път.
23. Под възбрана са за вас майките ви, дъщерите, сестрите, лелите, вуйните, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата, и жените, които са ви кърмили, и млечните ви сестри, и майките на жените ви, и заварените под ваша опека дъщери на жените ви, при които сте влезли [във връзка], а ако не сте влезли – не е прегрешение за вас; и съпругите на синовете ви, които са ваша плът; и да съберете две сестри, освен което е било. Аллах е опрощаващ, милосърден.
24. … И омъжените жени освен подвластните ви. Това е предписанието на Аллах за вас. Отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с имотите си – целомъдрено, а не с разврат. А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата. И няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата. Аллах е всезнаещ, всемъдър.
(“съпругите, от които сте се възползвали” са онези, с които мъжът е встъпил във временен брак – ранноислямска практика, която по-късно се отменя.)
25. Който от вас не може да се разпростре да встъпи в брак със свободни вярващи жени, тогава – с някои от подвластните ви вярващи момичета. Аллах най-добре знае вашата вяра. Вие сте един от друг. Встъпвайте в брак с тях с позволението на техните господари и им дайте задължителната плата с добро. Нека са целомъдрени, а не развратници, нито такива, които си взимат приятели. Ако извършат прелюбодеяние, след като се омъжат, за тях е половината от наказанието за свободните жени. Това е за онзи от вас, който се страхува от грях. А да търпите е най-доброто за вас. Аллах е опрощаващ, милосърден.
26. Аллах иска да ви разясни обичаите на вашите предшественици и да ви напъти за тях, и да приеме покаянието ви. Аллах е всезнаещ, всемъдър.
27. Аллах иска да приеме покаянието ви, а онези, които следват страстите, искат надалече да ви отклонят.
28. Аллах иска да ви облекчи, понеже човекът бе сътворен слаб.
29. О, вярващи, не изяждайте своите имоти с измама помежду си, а нека търговията бъде единствено по ваше взаимно съгласие. И не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е милосърден.
30. А който върши това с престъпление и несправедливост, ще го изгаряме в Огъня. За Аллах това е лесно.
31. Ако избягвате големите грехове, които са ви забранени, ще потулим провиненията ви и ще ви въведем в достойна обител.
32. И не възжелавайте онова, с което Аллах предпочете едни от вас пред други! За мъжете има дял от онова, което са заслужили, и за жените има дял от онова, което са заслужили. И молете Аллах за Неговата щедрост! Аллах всяко нещо знае.
33. На всеки сторихме наследници за онова, което са оставили двамата родители и най-близките. А на онези, с които са се обвързали вашите клетви, въздайте дела им! Аллах на всяко нещо е свидетел.
(Обвързаните с клетва са нещо като наследници по договор – предислямски езически обичай, отхвърлен в сура 8: 75.)
34. Мъжете стоят над жените с онова, с което Аллах е предпочетел едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни, те пазят и в отсъствие [на своите съпрузи] онова, което Аллах е опазил. А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [после] отдръпнете се от тях в постелите и [ако трябва] ги удряйте! А покорят ли ви се, не търсете средство против тях! Аллах е всевишен, всевелик.
35. А ако ви е страх от раздор между двамата, пратете съдник от неговото семейство и съдник от нейното семейство. Ако искат сдобряване, Аллах ще ги помири. Аллах е всезнаещ, всесведущ.
36. И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите – добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към подвластните ви! Аллах не обича горделивия, самохвалеца,
37. онези, които се скъпят и повеляват скъперничество на хората, и скриват онова, което Аллах им е дал в Своята щедрост, – приготвихме Ние за отричащите унизително мъчение, –
38. и онези, които раздават своите имоти на показ пред хората, а не вярват нито в Аллах, нито в Сетния ден; и онзи, на когото сатаната е приятел. Колко лош приятел е той!
39. И какво би им станало, ако вярваха в Аллах и в Сетния ден, и раздаваха от онова, с което Аллах ги е подсигурил? Аллах добре ги знае.
40. Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка. А щом е добрина, Той я удвоява и дарява от Себе Си велика отплата.
41. Как тогава ще бъде, щом доведем от всяка общност свидетел, и теб доведем [о, Мухаммед] да свидетелстваш за тях?
(Всеки пророк ще бъде свидетел за хората от своята общност – кой е приемал вярата във Всевишния, и кой я е отхвърлял.)
42. В тогавашния Ден онези, които са отричали и не са се подчинили на Пратеника, ще поискат да се изравнят със земята. Ала не ще потулят от Аллах и една случка.
43. О, вие, които вярвате, не пристъпвайте към молитвата пияни, докато не осъзнаете какво говорите; нито омърсени – освен ако сте пътници, – докато не се изкъпете! И ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жена, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста пръст и обършете лицата и ръцете си. Аллах е извиняващ, опрощаващ.
(Дава се предписание при липса на вода за обредно измиване или изкъпване да се използва чиста пръст. Това е т.нар. таяммум.)
44. Не видя ли ти, че дарените с дял от Писанието купуват заблудата и искат да се заблудите по пътя?
45. Аллах най-добре знае враговете ви. Достатъчен е Аллах за покровител и достатъчен е Аллах за закрилник.
46. Някои от юдеите разменят местата на думите и казват: “Чухме и не се подчинихме!” и “Чуй нечутото!”, и “Зачети ни!”, като кривят език и хулят религията. А ако кажеха: “Чухме и се покорихме!” и “Чуй”, и “Погледни ни!”, щеше да е по-добре за тях и по-право. Но Аллах ги прокле за тяхното отрицание и не вярват освен малцина.
47. О, дарени с Писанието, повярвайте в онова, което низпослахме, потвърждавайки наличното у вас, преди ликове да изтрием и образа в тил да обърнем, или да прокълнем и тези, както проклехме хората на Съботата. Повелята на Аллах непременно се изпълнява.
(Хората на Съботата са юдеите.)
48. Аллах не прощава да се съдружава с Него, но прощава всичко друго на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.
49. Не видя ли ти онези, които изкарват себе си за най-чистите? Не, Аллах пречиства когото пожелае и не ще бъдат угнетени дори колкото с влакънце от фурма.
50. Погледни как съчиняват лъжа за Аллах! Това стига за явен грях.
51. Не видя ли ти дарените с дял от Писанието? Вярват в магията и в сатаната, и казват за отричащите: “Тези са на по-прав път, отколкото са вярващите.”
52. Тези са, които Аллах е проклел. А за когото Аллах прокълне ти не ще намериш закрилник.
53. Нима притежават дял от властта! Тогава те не ще дадат на хората и браздица от костилка на фурма.
54. Или завиждат на хората за онова, което Аллах им е дарил в Своята щедрост? Ние дарихме вече рода на Ибрахим с Писанието и с мъдростта, и им дарихме велико царство.
55. Някои от тях повярваха в него, а някои се отвърнаха. Достатъчни са пламъците на Ада.
56. Онези, които отричат Нашите знамения, ги изгаряме в Огъня. Всякога, щом кожата им се опече, я сменяваме с друга кожа, за да вкусят мъчението. Аллах е всемогъщ, всемъдър.
(Това знамение съдържа едно от безспорните научни чудеса на Корана. От него разбираме, че сетивните центрове на човешкото тяло се намират в кожата. Съвременните медицински открития потвърждават този факт.)
57. А онези, които вярват и вършат праведни дела, ще въведем в Градините, под които реки текат и там ще векуват завинаги. Ще имат там пречисти съпруги. И ще ги настаним под дебела сянка.
58. Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици и когато съдите между хората, да съдите справедливо. Как прекрасно е това, с което Аллах ви наставлява! Аллах е всечуващ, всевиждащ.
59. О, вие, които вярвате, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас! И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! Това е най-доброто и най-хубавото за изход.
60. Не видя ли ти онези, които твърдят, че са повярвали в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб? Искат да се съдят при тирана, а им бе повелено да го отхвърлят. Сатаната иска да ги въведе в дълбока заблуда.
61. И когато им се каже: “Елате при онова, което Аллах е низпослал, и при Пратеника!”, виждаш лицемерите да се отвръщат от теб надалеч.
62. А как ще бъде, щом ги сполети беда заради онова, което ръцете им са сторили отнапред? После ще дойдат при теб, кълнейки се в Аллах: “Искахме само добротворство и умиротворение.”
63. Това са онези, за които Аллах знае какво имат в сърцата си. Бъди сдържан с тях и ги поучавай, и им говори въздействащи думи!
64. Не изпращахме никой пратеник освен за да му се покорят с позволението на Аллах. И ако дойдеха при теб [о, Мухаммед], когато угнетяваха себе си, и помолеха Аллах за опрощение, и Пратеника помолеше за тяхното опрощение, щяха да видят, че Аллах е приемащ покаянието, милосърден.
65. Но не, кълна се в твоя Господ, те не ще са повярвали, докато не ти отредят да станеш съдник във всеки възникнал спор помежду им; после не ще им е трудно в душата си да изпълняват твоето решение и напълно се подчиняват.
66. И ако им предпишехме: “Убийте себе си!” или “Излезте от домовете си!”, не биха го сторили освен малцина от тях. А ако направеха това, за което са наставлявани, то щеше да е най-доброто за тях и най-силно да ги укрепи.
67. Тогава щяхме да им дарим от Нас велика отплата
68. и да ги насочим по правия път.
69. Които се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с онези, които Аллах е дарил: пророците, преданите, мъчениците за вярата и благочестивите. Колко добри са те за другари!
70. Такава е щедростта от Аллах. Достатъчно Аллах знае.
71. О, вие, които вярвате, вземете предпазни мерки и настъпвайте на отреди или настъпвайте вкупом!
(Ислямът разрешава войната за законна отбрана, за премахване на насилието и гнета по земята, за осигуряване на истинска свобода на религията и изповеданията. Дълг на мюсюлманите е да бъдат винаги готови за война, но без законна причина те не воюват, а превръщат бойната си готовност в гаранция за мира.)
72. Сред вас все някой изостава и щом ви се случи беда, казва: “Аллах ми дари благодат, защото не бях с тях.”
73. А щом ви се случи Аллах да е щедър към вас, той все казва, сякаш не е имало помежду ви приятелство: “Ех, и аз да бях с тях, та да спечеля велика печалба!”
74. И нека се сражават по пътя на Аллах онези, които продават долния живот, за да получат отвъдния. А на онзи, който се сражава по пътя на Аллах и бъде убит или надвие, Ние ще дадем велика отплата.
75. И защо да не се сражавате по пътя на Аллах и заради слабите от мъжете, жените и децата, които казват: “Господи наш, изведи ни от това селище с угнетяващи обитатели! И стани наш покровител, и стани наш закрилник!”
76. Които вярват, се сражават по пътя на Аллах, а които отричат, се сражават по пътя на идолите. Сражавайте се с ближните на сатаната! Слабо е коварството на сатаната!
(“идолите” – тагут. Вж. 2: 256)
77. Не видя ли ти онези, на които бе казано: “Възпирайте ръцете си [от сражение] и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат!” А когато им бе предписано сражение, ето че част от тях се уплаши от хората, както се плаши от Аллах, и дори повече. И рекоха: “Господи наш, защо ни предписа сражение? Защо не ни отложи до близкия [ни] край?” Кажи: “Насладата на долния живот е оскъдна, а отвъдният е най-доброто за богобоязливите. И не ще бъдете угнетени дори с влакънце от фурма.”
78. Където и да сте, смъртта ще ви настигне, дори да сте във въздигнати кули. И ако им се случи добрина, казват: “Това е от Аллах.”, а ако им се случи злина, казват: “Това е от теб [о, Мухаммед]!” Кажи: “Всичко е от Аллах.” Какво им е на тези хора, та почти не проумяват дума?
79. Каквато и добрина да ти се случи, тя е от Аллах, и каквато и злина да ти се случи, тя е от самия теб. Изпратихме те Пратеник при хората. Достатъчен е Аллах за свидетел.
80. Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах. А отметнат ли се, Ние не те изпратихме за техен пазител.
81. И казват: “Покоряваме се!”, а отделят ли се от теб, група от тях крои нощем друго, а не онова, което говори. Но Аллах записва какво кроят нощем. Бъди въздържан с тях и на Аллах се уповавай! Достатъчен е Аллах за блюстител.
82. Нима не разсъждават над Корана? И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия.
(Свещеният Коран е цялостно послание като доктрина и стилистика, а също и като съвкупност от предписания. Човешките думи са белязани от субективност и относителност. А Книгата на Аллах е напълно истинна и неизменна. Тя се характеризира с трайна неповторима красота и безупречност, с убедителност и хармония, със строга последователност, комплексност и универсалност, въпреки че засяга времето отпреди сътворението до края на времето. Това съвършенство е достатъчно, за да ни убеди, че Свещеният Коран не е човешко творение, а е низпослание от Аллах.)
83. И щом получат вест за безопасност или страх, разгласяват я. А ако бяха я отнесли към Пратеника и удостоените с власт измежду им, щяха да я разберат онези от тях, които могат да я проумеят. И ако не бе щедростта на Аллах към вас, и Неговата милост, щяхте да последвате сатаната, освен малцина.
84. И сражавай се [о, Мухаммед] по пътя на Аллах! Отговорен си единствено за себе си. И подбуждай вярващите! Дано Аллах възпре мощта на онези, които отричат! Аллах е най-силен по мощ и най-силен по наказание.
85. Който се застъпва за добро дело, ще има дял от него, а който се застъпва за лошо дело, ще има бреме от него. Аллах за всяко нещо въздава.
86. И щом ви поздравят с поздрав, поздравете с по-хубав от него или отвърнете със същия! Аллах за всяко нещо държи сметка.
87. Аллах! Няма друг бог освен Него! Ще ви насъбере Той в Деня на възкресението, няма съмнение в това. А кой е по- правдив в словото си от Аллах?
88. Какво ви е, та спрямо лицемерите сте две групи? Низвергна ги Аллах заради онова, което са придобили. Нима искате вие да насочите онзи, когото Аллах е оставил в заблуда? Когото Аллах остави в заблуда, ти не ще намериш път за него.
89. Желаят и вие да отричате, както и те отрекоха, за да бъдете равни. И не взимайте ближни от тях, докато не се преселят по пътя на Аллах! А отметнат ли се, хващайте ги и ги убивайте, където ги заварите – и не взимайте от тях нито ближен, нито закрилник –
90. освен добралите се до народ, с който имате договор; или дошлите при вас със свити сърца, че са се сражавали срещу вас или че ще се сражават срещу своя народ. И ако Аллах бе пожелал, щеше да ги овласти над вас и да се сражават срещу вас. А отдръпнат ли се, без да се сражават, и ви предложат мир, Аллах не ще ви отвори път против тях.
91. Ще откриете и други, които искат и с вас да са в безопасност, и със своя народ – в безопасност. Всякога, щом биваха връщани към изкушението, биваха низвергвани в него. И ако не се отдръпнат и не ви предложат мир, и не удържат ръцете си, хващайте ги и ги убивайте, където ги заварите! Дадохме ви явен довод срещу тези.
92. И не трябва вярващ да убива вярващ, освен по погрешка. Който убие вярващ по погрешка, нека освободи вярващ роб и връчи откуп на семейството му, освен ако опростят. Ако [убитият] е вярващ от враждебен вам народ, нека се освободи вярващ роб. А ако е от народ с договор между вас, нека се връчи откуп на семейството му и се освободи вярващ роб. Който няма възможност, нека говее два поредни месеца за покаяние пред Аллах. Аллах е всезнаещ, всемъдър.
93. А който умишлено убие вярващ, възмездието му е Адът, там ще векува. Аллах му се гневи и го проклина, и за него е приготвил велико мъчение.
(Горните знамения са низпослани по конкретен повод и могат да бъдат разбрани единствено в неговия контекст. Когато лицемерите, под което разбираме главно юдеите, дезертирали в битката при Ухуд и това едва не причинило трагедия за мюсюлманите, тяхната постъпка породила настроения срещу тях. Някои мюсюлмани искали да ги избият, други – да ги изолират. Трябвало да се избегнат и двете крайности, което именно се предписва в знаменията. Станало ясно, че юдеите крият опасност, ако бъдат допуснати до военните съвети, където се взимат решения, и при всички случаи са източник на деморализация. В крайна сметка срещу тях не били предприети репресии, напротив, дали им възможността да добротворстват. Ако се включели самоотвержено и искрено в делото, това можело да изкупи тяхната страхливост и да възстанови доверието в тях. Но ако отново напуснат полесражението, те ще бъдат третирани като врагове освен че ще бъдат наказани като дезертьори по време на война. Израза „докато не се преселят” се тълкува от ал-Бухари като изоставяне на всичко забранено. Глаголът „преселят” е от същия корен, от който произлиза преселението хиджра, и може също да се тълкува като емигриране от територия, където не се позволява да се практикува религията. Но то носи по-широк смисъл. Ако по време на война някой се придържа към дисциплината и избягва нарушенията, той може да бъде смятан за член на общността. Ако се включва във военните съвещания само за да издава решенията им на врага, може да бъде смятан за предател. Нещо повече, той е по-лош от врага в битка, защото е скрит враг. Към него не може да има милост, особено при рецидив и по време на война. Но и при това положение се допускат две изключения, когато не се прилага смъртно наказание: когато дезертьорът потърси убежище при племе, с което има мирен договор, независимо дали е съставено от мюсюлмани, или не – то ще го възпира от враждебни действия; вторият случай е, когато някой не желае да воюва срещу Исляма, но не желае и да се присъедини към ислямската армия, която може да встъпи в сражение със собственото му племе. Но той трябва да докаже своята искреност. Следващите знамения третират детайлно ясни юридически предписания по темата.
94. О, вие, които вярвате, когато странствате по пътя на Аллах, изяснявайте си и не казвайте на онзи, който ви отправи поздрав: “Ти не си вярващ”, стремейки се към мимолетността на долния живот. При Аллах има много печалби. Такива бяхте преди, но Аллах ви облагодетелства. Изяснявайте си! Всесведущ е Аллах за вашите дела.
(При един от походите на мюсюлманската войска дошъл човек, поздравил и произнесъл свидетелството, че няма друг бог освен Аллах. Сподвижникът на Пророка Усама ибн Зайд, Аллах да е доволен от него, убил непознатия, защото си помислил, че просто желае да спаси живота си. След като тази вест стигнала до Пророка, той се натъжил и упрекнал другарите си: „Нима разтворихте сърцето му и разбрахте, че е сторил това от страх!” Усама дълбоко се разкаял. Пророка отправил зов за него към Всевишния, а после му наредил да освободи един роб.)
95. Не са равностойни онези от вярващите, които си седят вкъщи, освен безсилните, и онези, които се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Аллах предпочете борещите се чрез своите имоти и души да са с едно стъпало над седящите вкъщи. На всеки Аллах обеща Най-прекрасното, но Аллах предпочете борещите се пред седящите вкъщи – с велика отплата:
(„освен безсилните” се тълкува и като „без да имат рани”. Безсилните са ранените, слепите и хората с друг физически недостатък, който не им позволява да се включат в боя, както и тези на преклонна възраст. Те са освободени от участие в борбата по пътя на Аллах.)
96. със степени от Него и с опрощение, и милост. Аллах е опрощаващ, милосърден.
97. Когато ангелите приберат угнетилите себе си, ще им кажат: “В какво положение бяхте?” Ще кажат: “Бяхме слаби на земята.” Ще кажат: “Не беше ли просторна земята на Аллах, та да се преселите по нея?” На тези мястото им е Адът – и колко лоша участ е той! –
98. освен за слабите от мъжете, жените и децата, които са немощни и не намират път.
99. Тези Аллах може и да извини. Аллах е извиняващ, опрощаващ.
100. А който се пресели по пътя на Аллах, ще открие по земята много убежища и обилие. А който напусне дома си, преселвайки се заради Аллах и Неговия Пратеник, и после го настигне смъртта, чака го отплатата му от Аллах. Аллах е опрощаващ, милосърден.
(Преди да се установят в ал-Медина мюсюлманите били подложени на гонения от меканските езичници и част от тях се принудили да емигрират в Етиопия. По-късно сподвижниците на Мухаммад, мир нему, постепенно се изселили от Мека в ал-Медина. През 622 г. – началото на ислямското летоброене хиджра (преселение) – и той ги последвал.)
101. А когато странствате по земята, не е прегрешение за вас да съкращавате молитвата, ако се страхувате, че ще ви навредят онези, които отричат. Отричащите са ваш явен враг.
102. И когато си сред вярващите и им водиш молитвата, нека с теб стои група и да вземат своите оръжия. И щом се поклонят в суджуд, нека застанат зад вас. После нека дойде друга група, която още не се е молила, и да отслужи молитвата с теб, и да вземат предпазни мерки, и да са с оръжията си. Онези, които отричат, желаят да нехаете за своите оръжия и вещи, та да се нахвърлят срещу вас отведнъж. И не е прегрешение за вас, ако дъжд ви напакости или сте болни, да положите оръжията си, но вземете предпазни мерки. Аллах е приготвил за отричащите унизително мъчение.
103. И когато завършите молитвата, споменавайте Аллах прави, седнали и на хълбок! А когато сте вън от опасност, отслужвайте молитвата [изцяло]! За вярващите молитвата е предписание в определено време.
104. И не се уморявайте да издирвате [вражески] народ! Ако ви е заболяло, и тях ги боли, както и вас е заболяло, но вие се надявате на Аллах за онова, за което те не се надяват. Аллах е всезнаещ, всемъдър.
105. Ние ти низпослахме Книгата с правдата, за да отсъждаш между хората с онова, което Аллах ти е показал. И не се препирай заради изменниците!
106. И моли прошка от Аллах! Аллах е опрощаващ, милосърден.
107. И недей да спориш за онези, които изменят на себе си! Аллах не обича никой изменник, грешник.
108. Крият се от хората, но от Аллах не ще се скрият. Той е с тях, когато нощем замислят думи, от които е недоволен. Аллах обхваща техните дела.
109. Ето, вие спорехте заради тях в долния живот, но кой ще спори с Аллах заради тях в Деня на възкресението? Или кой ще им бъде блюстител?
110. Който стори зло или себе си угнети, а сетне помоли Аллах за прошка, ще открие, че Аллах е опрощаващ, милосърден.
111. И който придобие грях, той го придобива само в свой ущърб. Аллах е всезнаещ, всемъдър.
112. И който придобие провинение или грях, сетне набеди за това непричастен, той се е нагърбил с клевета и явен грях.
113. И ако не бе щедростта на Аллах и Неговата милост към теб, група от тях щеше да те заблуди. Но единствено себе си заблуждават и с нищо не ще ти навредят. Аллах ти низпосла Книгата и мъдростта, и те научи на онова, което не си знаел. Велика е щедростта на Аллах към теб.
114. Безполезни са много от тайните им беседи, освен ако някой повелява подаяние или добротворство, или помирение между хората. Който върши това в стремеж към благоволението на Аллах, Ние ще го дарим с велика отплата.
115. А който противоречи на Пратеника, след като му се е изяснило напътствието, и следва друг, а не пътя на вярващите, него ще насочим накъдето сам се е обърнал и ще го изгаряме в Ада. Колко лоша участ е той!
116. Аллах не прощава да се съдружава с Него, но прощава всичко друго на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той дълбоко се е заблудил.
117. Те не зоват Него, а само женски божества, и зоват само сатана–метежник.
118. Прокле го Аллах и той каза: “Кълна се, ще отнема определена част от Твоите раби
119. и ще ги заблуждавам, и ще ги подбуждам към копнежи, и ще им повелявам да срязват ушите на добитъка, и ще им повелявам да изменят творението на Аллах.” Който приема не Аллах, а сатаната за ближен, той ще понесе явна загуба.
120. Обещава им и ги подбужда към копнежи. Ала сатаната им обещава само измамност.
121. На тези мястото им е Адът и не ще намерят избавление от него.
122. А които вярват и вършат праведни дела, ще ги въведем в Градините, под които реки текат. Там ще векуват завинаги – истинно обещание от Аллах. А кой е по-правдив от Аллах в словата?
123. Нито е до вашите копнежи, нито е до копнежите на хората на Писанието – който върши зло, ще му се въздаде същото и не ще намери друг освен Аллах нито покровител, нито закрилник.
124. А който върши праведни дела, мъж или жена, и е вярващ, тези ще влязат в Рая и не ще бъдат угнететени дори с браздица от костилка на фурма.
125. И кой е с по-хубава религия от онзи, който всецяло се е отдал на Аллах, добротворства и е последвал изповеданието на Ибрахим Правоверния? Аллах прие Ибрахим за приятел.
126. На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах обхваща всяко нещо.
127. И искат да постановиш за жените. Кажи [о, Мухаммед]: “ Аллах ви постановява за тях, както и четеното вам в Книгата – за сираците на жените, на които не давате предписания дял, желаейки да встъпите в брак с тях, и за невръстните сред децата, и да се отнасяте справедливо към сираците. Каквото и добро да извършите, Аллах го знае.
128. И ако жена се страхува от своя съпруг, от неприязън или отдръпване, не е прегрешение за тях помежду им да се помирят. Най-добро е помирението. В душата е заложено скъперничеството. И ако добротворствате и сте богобоязливи – всесведущ е Аллах за вашите дела.
129. И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга, сякаш е висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи – Аллах е опрощаващ, милосърден.
(“Висяща” e жената, чийто съпруг не общува с нея, но не й дава развод.)
130. А ако двамата се разделят, Аллах ще обогати всекиго от всеобхватното Си [обилие]. Аллах е всеобхватен, всемъдър.
131. На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. И повелихме на дарените с Писанието преди вас и на вас да се боите от Аллах. А ако отричате, на Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах е всебогат, всеславен.
132. На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Достатъчен е Аллах за блюстител.
133. Ако пожелае, Той ще ви унищожи, о, хора, и други ще доведе. Аллах има сила за това.
134. Който е пожелал наградата на долния живот – при Аллах е наградата и на долния живот, и на отвъдния. Аллах е всечуващ, всевиждащ.
135. О, вие, които вярвате, бъдете твърди в справедливостта – свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките! Дали е богат или беден – Аллах е най-достоен за всеки от тях. И не следвайте страстта, за да не се отклоните! И ако изопачите или се откажете [от свидетелстване] – всесведущ е Аллах за вашите дела.
136. О, вие, които вярвате, вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Книгата, която е низпослал на Своя Пратеник, и в Писанието, което е низпослал преди! А който отрича вярата в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите писания, и в Неговите пратеници, и в Сетния ден, той дълбоко се е заблудил.
137. Които повярват, после отрекат, после повярват, после пак отрекат, после отрицанието им се усили – Аллах не им прощава, нито им посочва път.
138. Извести лицемерите, че за тях има болезнено мъчение –
139. за онези, които взимат отричащите за ближни вместо вярващите. Нима у тях търсят могъществото? На Аллах е цялото мотъщество.
140. Той вече ви низпосла в Книгата: “Щом чуете да бъдат отричани знаменията на Аллах и да бъдат подигравани, не сядайте с такива, докато не встъпят в друг разговор. Иначе ще сте като тях.” Аллах ще събере в Ада всички лицемери и отричащи,
141. които ви дебнат. Ако имахте победа от Аллах, казваха: “Не бяхме ли заедно с вас?” А ако отричащите имаха успех, тогава казваха: “Не ви ли завладяхме и не ви ли защитихме от вярващите?” Аллах ще отсъди между вас в Деня на възкресението. Аллах не ще стори за отричащите път против вярващите.
142. Лицемерите се стараят да измамят Аллах, но Той мами тях. Изправят ли се за молитва, се изправят лениви, за показ пред хората, и не споменават Аллах освен малко,
143. непостоянни са – ту към тези, ту към онези. А когото Аллах оставя в заблуда, ти не ще намериш път за него.
144. О, вие, които вярвате, не взимайте за ближни отричащите вместо вярващите! Нима искате да предоставите на Аллах ясен довод срещу вас?
145. Лицемерите са най-ниско на дъното на Огъня и не ще намериш за тях закрилник,
146. освен които се разкаят и поправят, и се привържат към Аллах, и са предани на Аллах в религията си. Тези са с вярващите. И ще дари Аллах вярващите с велика отплата.
147. За какво Аллах да ви измъчва, ако сте признателни и вярващи? Аллах е всепризнателен, всезнаещ.
148. Аллах не обича да се огласява злото освен от угнетения. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
149. Ако показвате добро или го прикривате, или извинявате зло – Аллах е извиняващ, всесилен.
150. Които отричат Аллах и Неговите пратеници, и искат да отделят Аллах от Неговите пратеници, и казват: “Вярваме в едни и отричаме други”, и искат да поемат среден път,
151. тези са истинските отричащи. И приготвихме за отричащите унизително мъчение.
152. На тези, които вярваха в Аллах и в Неговите пратеници, и разлика не правеха между никого от тях, Той ще даде наградите им. Аллах е опрощаващ, милосърден.
153. Хората на Писанието искат да им свалиш Писание от небето. И от Муса искаха дори повече от това. И рекоха: “Покажи ни Аллах открито!” И ги порази мълнията заради техния гнет. Сетне приеха телеца [за бог], след като им се явиха ясните знаци, а Ние ги извинихме за това и дадохме на Муса ясен довод.
(В надменността си юдеите поискали да бъде низпослано наведнъж цялостно Писание, както по времето на Муса, мир нему.)
154. И въздигнахме отгоре им Планината поради техния договор, и им рекохме: “Влезте през вратата, кланяйки се доземи!” И им рекохме: “Не престъпвайте в Съботата!” И взехме от тях солиден договор.
155. Защото нарушиха своя договор и отричаха знаменията на Аллах, и убиваха пророците несправедливо, и говореха: “Сърцата ни са под броня.” – да, Аллах ги запечата [сърцата им], защото отричат и не вярват освен малцина –
156. и защото отричаха Мариам и говореха против нея, казвайки огромна клевета,
157. и говореха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” – но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, само следват предположението. Със сигурност не го убиха те.
(Аллах Всевишния избавил Нух от потопа, Ибрахим – от огъня, Муса – от Фараона, Мухаммед – от засадата на съдружаващите. Спасил и Иса от евреите – уподобил на него човека, който го предал и той бил убит вместо Месията.)
158. Да, възнесе го Аллах при Себе Си. Аллах е всемогъщ, всемъдър.
159. Сред хората на Писанието няма такъв, който да не е повярвал в него преди неговата смърт, а в Деня на възкресението той ще е свидетел против тях.
(Според ислямските извори Иса, мир нему, ще се завърне на земята, след като бил въздигнат от Аллах Всевишния на небето, и всички хора на Писанието ще узнаят истината за него и ще повярват, че той е пророк. На земята Иса, мир нему, ще отсъжда според предписанията на Корана. Накрая и него, подобно на всички хора, ще го настигне смъртта. )
160. И поради гнета на юдеите им забранихме разрешени за тях блага, и защото възпираха много от пътя на Аллах,
161. и защото взимаха лихвата, а им бе забранена, и изяждаха имотите на хората с измама. И за отричащите сред тях приготвихме болезнено мъчение.
162. Ала утвърдените в знанието сред тях и повярвалите вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб, и отслужващите молитвата, и даващите милостинята закат, и вярващите в Аллах и в Сетния ден – на тях ще въздадем велика отплата.
163. Ние ти дадохме откровение, както дадохме на Нух и на пророците след него, и дадохме откровение на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и потомците [му], и Иса, и Айюб, и Юнус, и Харун, и Сулайман, и на Дауд дарихме Забур;
(Забур – псалмите на Давид.)
164. пратеници, за които вече ти разказахме преди, и пратеници, за които не сме ти разказали, – и Аллах говори на Муса в разговор, –
165. пратеници–благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците. Аллах е всемогъщ, всемъдър.
166. Но Аллах свидетелства, че онова, което низпосла на теб, го низпосла със Своето знание, и ангелите свидетелстват. И достатъчен е Аллах за свидетел.
167. Които отричат и възпират от пътя на Аллах, те дълбоко се заблуждават.
168. Които отричат и угнетяват, Аллах не ще им прости и не ще им посочи път,
169. освен пътя към Ада, там ще векуват завинаги. За Аллах това е лесно.
170. О, хора, Пратеника ви донесе правдата от вашия Господ – и повярвайте! Това е най-доброто за вас. А ако отричате – на Аллах е всичко и на небесата, и на земята. Аллах е всезнаещ, всемъдър.
171. О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята религия и не говорете за Аллах друго освен правдата! Месията Иса, синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той отправи към Мариам, и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “Троица!” Престанете! Това е най-доброто за вас. Аллах е единственият Бог. Всечист е Той, за да има рожба! Негово е всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах за блюстител.
172. Месията не ще презре да бъде раб на Аллах, нито приближените ангели. А който презре да Му служи и се възгордее – Той всички ще насъбере при Себе Си.
173. А които вярват и вършат праведни дела – Той ще изплати напълно техните награди и ще им надбави в Своята щедрост. А които презират и се възгордяват – Той ще ги измъчва с болезнено мъчение. И освен Аллах за себе си не ще намерят друг нито покровител, нито закрилник.
174. О, хора, при ва дойде довод от вашия Господ и ви низпослахме ясна светлина.
175. А които вярват в Аллах и се привържат към Него – Той ще ги въведе в милост от Него и в щедрост, и ще ги насочи към Себе Си по правия път.
176. И искат да постановиш. Кажи: “Аллах ви постановява за [наследството на] хора, които нямат деца и баща им не е жив. Почине ли мъж и няма дете, а има сестра, нейно е половината от онова, което е оставил, а и той я наследява, ако не е имала дете. А щом са две, за тях са две третини от онова, което е оставил. А щом са повече братя и сестри, за мъжкото е дял, колкото за две женски.” Аллах ви обяснява, за да не се заблудите. Аллах всяко нещо знае.
