9. СУРА АТ-ТАУБА (ПОКАЯНИЕТО)

 Мединска с изключение на последните две знамения, които са мекански. Съдържа 129 знамения.

1.  Снемане от Аллах и от Неговия Пратеник на задълженията спрямо съдружаващите, с които се договорихте.

2.  Затова странствайте по земята [о, съдружаващи] четири месеца и знайте, че не ще обезсилите Аллах и че Аллах опозорява отричащите!

3.  И прогласяване от Аллах и от Неговия Пратеник към хората в деня на най-голямото поклонение хадж, че Аллах е непричастен към съдружаващите, както и Неговият Пратеник. И ако се покаете, за вас е най-доброто, а ако се отметнете, знайте, че не ще обезсилите Аллах! И възвести онези, които отричат, за болезнено мъчение,

4.  освен онези от съдружаващите, с които се договорихте и после не ви ощетиха с нищо, и не подкрепяха никого срещу вас. И приключете своя договор с тях до края на срока му! Аллах обича богобоязливите.

5.  А изтекат ли месеците на забрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.

6.  И ако те моли за защита някой от съдружаващите, защити го, та да чуе той Словото на Аллах! После го заведи на безопасно за него място! Това е, защото са хора незнаещи.

7.  Как може да има за съдружаващите договор с Аллах и с Неговия Пратеник, освен за онези, с които се договорихте при Свещената джамия? И докато са честни спрямо вас, бъдете честни спрямо тях и вие! Аллах обича богобоязливите.

8.  Как? Надвият ли ви, те не спазват спрямо вас нито родство, нито обет. Угаждат ви на думи, а сърцата им се противят. И повечето от тях са нечестивци.

9.  Продават на нищожна цена знаменията на Аллах и възпират от Неговия път. Лошо е онова, което вършат!

10.  Не спазват спрямо вярващ нито родство, нито обет. Тези са престъпващите.

11.  И ако се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, тогава те са ваши братя в религията. Разясняваме знаменията на хора проумяващи.

12.  И ако нарушат клетвите си подир своя обет, и поругаят вашата религия, сражавайте се с водителите на отричането, за да престанат! Няма клетви за тях.

13.  [О, вярващи] нима не ще се сражавате с хора, които нарушиха своите клетви и възнамеряваха да изгонят Пратеника? Първом те настъпиха срещу вас. Нима се страхувате от тях? Аллах най-много заслужава да се страхувате от Него, ако сте вярващи.

14.  Сражавайте се с тях! Аллах ще ги накаже с вашите ръце и ще ги опозори, и ще ви помага срещу тях, и ще изцери гърдите на хора вярващи,

15.  и ще премахне гнева от сърцата им. Аллах приема покаянието на когото пожелае. Аллах е всезнаещ, всемъдър.

16.  Или смятате, че ще бъдете оставени, без Аллах да узнае кои от вас се борят и взимат за довереник само Аллах и Неговия Пратеник, и вярващите? Всесведущ е Аллах за вашите дела.

17.  Съдружаващите нямат право да поддържат джамиите на Аллах, свидетелствайки сами, че отричат. На тези са пропаднали делата им и в Огъня ще векуват.

(„да поддържат” – да строят или ремонтират; да посещават за богослужене; да населяват и изпълват с оживление.)

18.  Поддържа джамиите на Аллах само онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат, и не се страхува от друг освен от Аллах. Може тези да са напътените.

19.  Нима сторвате така, че снабдяването на поклонниците с вода и поддържането на Свещената джамия да бъде като [богослуженето на] онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и се бори по пътя на Аллах? Те не са равнопоставени пред Аллах. Аллах не напътва хората угнетители.

20.  Които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, те са с най-високата степен при Аллах и те са спечелилите.

21.  Благовества ги техният Господ, че ще получат милосърдие и задоволство от Него, и Градини, в които ще имат постоянно блаженство,

22.  там ще векуват завинаги. При Аллах има велика отплата.

23.  О, вие, които вярвате, не взимайте за покровители своите бащи и братя, ако са предпочели отричането пред вярата. А които от вас го сторят, те са угнетителите.

24.  Кажи: “Ако вашите бащи, синове, братя и съпруги, и родът ви, и имоти, които сте придобили, и търговия, за която се страхувате от застой, и жилища, които харесвате, са ви по-любими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от борба по Неговия път, то чакайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах не напътва нечестивите хора.

25.  Аллах ви помогна на много места и в Деня на Хунайн, когато ви възхити вашата многобройност. Ала тя не ви спаси от нищо. И отесня за вас земята, въпреки че е просторна. После обърнахте гръб в бягство.

(След като Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, завладял Мека, той потеглил с хиляди бойци към ат-Таиф, срещу племената Хауазин и Сакиф. Подведени от своята мощ, някои мюсюлмани самонадеяно казали:“Тази армия вече е непобедима.” Ала в долината Хунайн претърпели поражение в сблъсък с много по-малобройната войска на противника, тъй като се предоверили на численото си превъзходство.)

26.  После Аллах низпосла успокоението Си на Своя Пратеник и на вярващите. И низпосла воини, които вие не видяхте, и наказа онези, които отричаха. Това е възмездието за отричащите.

27.  После Аллах ще приеме покаяние подир това от когото пожелае. Аллах е опрощаващ, милосърден.

28.  О, вие, които вярвате, съдружаващите са скверност! Да не се приближават до Свещената джамия след тази тяхна година! И ако ви е страх от бедност, Аллах ще ви надбави от Своята благодат, ако пожелае. Аллах е всезнаещ, всемъдър.

29.  Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра – докато не дадат налога [джизя] безусловно и с покорство.

30.  И казаха юдеите: “Узайр е синът на Аллах.” И казаха християните: “Месията е синът на Аллах.” Това го казва устата им в подражание на казаното от онези, които преди отричаха. Аллах да ги порази! Как така се подлъгват!

31.  Те приеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, и Месията, сина на Мариам. А им бе повелено да не служат на друг освен на единствен Бог. Няма друг Бог освен Него. Всечист е Той от онова, което съдружават с Него!

32.  Искат да угасят светлината на Аллах с устата си, но Аллах отхвърля друго освен съвършенството на Своята светлина, дори отричащите да възненавиждат това.

33.  Той е, Който изпрати Своя Пратеник с напътствието и с правата вяра, за да я въздигне над всички религии, дори съдружаващите да възненавиждат това.

34.  О, вие, които вярвате, мнозина от правниците и монасите изяждат с измама имотите на хората и възпират от пътя на Аллах. Които трупат злато и сребро, без да раздават от него по пътя на Аллах – извести ги за болезнено мъчение

35.  в Деня, когато то ще бъде нажежено в Огъня на Ада и ще бъдат жигосани с него челата и хълбоците, и гърбовете им. “Това е, което натрупахте за себе си. Вкусете, каквото сте трупали!”

36.  Броят на месеците при Аллах е дванайсет месеца според предписанието на Аллах в деня, когато Той сътвори небесата и земята. Четири от тях са месеци на забрана. Това е правата вяра. Не угнетявайте през тях себе си и всички се сражавайте със съдружаващите, както и те всички се сражават с вас! И знайте, че Аллах е с богобоязливите!

37.  Отсрочването [на месеците на забрана] само увеличава отричането. Онези, които отричат, се заблуждават в това – разрешават го в една година и го възбраняват в друга, за да натъкмят броя на забранените от Аллах месеци. Позволяват онова, което Аллах е забранил. Разкрасено им бе злото на деянията им. Аллах не напътва отричащите хора.

38.  О, вие, които вярвате, какво ви стана, та щом ви се каза: “Устремете се към битка по пътя на Аллах!”, закретахте по земята? Нима се задоволихте с долния живот вместо с отвъдния? Насладата на долния живот спрямо отвъдния е твърде малка.

39.  Ако не се устремите към битка, ще ви накаже Той с болезнено мъчение и ще ви замени с друг народ, и не ще Му навредите с нищо. Аллах за всяко нещо има сила.

40.  Ако вие не му помагате [на Мухаммед], Аллах вече му помогна, когато онези, които отричаха, го прогониха – и бе един от двама, когато бяха в пещерата; когато той каза на своя другар: “Не тъгувай! Аллах е с нас.” И низпосла Аллах Своето успокоение над него, и го подкрепи с воини, невидими за вас, и стори Той словото на онези, които отричаха, да бъде най-презряното, а Словото на Аллах – най-върховното. Аллах е всемогъщ, всемъдър.

41.  Устремете се към битка и силни, и слаби, и се борете чрез своите имоти и души по пътя на Аллах! Това е най-доброто за вас, ако сте знаели.

(С постановката в знамение 91 от същата сура болните и онези, които са толкова бедни, че не могат с нищо да допринесат за победата, са били освободени от това предписание.)

42.  Ако бе близка печалба и лесно пътуване, щяха да те последват. Но далечен им се видя трудният път и ще се кълнат в Аллах: “Ако можехме, щяхме да излезем заедно с вас.” Те погубват себе си, а Аллах знае, че са лъжци.

43.  Аллах да те извини [о, Мухаммед]! Защо им разреши [да останат], преди да ти се разкрият онези, които говорят истината, и без да си узнал лъжците?

(В горното знамение се отправя укор към Пратеника на Аллах, мир нему, защото позволил да не се включат в битка група лицемери, които го помолили да бъдат освободени.)

44.  Онези, които вярват в Аллах и в Сетния ден, не те молят за разрешение да се борят чрез своите имоти и души. Аллах знае богобоязливите.

45.  А те молят за разрешение само онези, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и се съмняват сърцата им, и в своето съмнение се колебаят.

46.  А ако искаха да излязат [за битка], щяха да се подготвят за това. Но Аллах възненавидя тяхното намерение и вся у тях леност, и им се каза: “Останете с оставащите!”

47.  Ако бяха излезли сред вас, щяха да ви надбавят само объркване и щяха да се втурват, целейки смут помежду ви. Някои от вас се вслушват в тях. Аллах знае угнетителите.

48.  Стремяха се и по-рано към смут и преобръщаха заради теб делата, докато не дойде правдата и не се прояви повелята на Аллах, въпреки че те ненавиждат това.

49.  Сред тях някой казва: “Позволи ми [да остана] и не ме въвличай в изкушение!” А нима те не бяха изпаднали в изкушение? Адът обгръща отричащите.

(Някои лицемери поискали да бъдат освободени от похода, като се оправдавали с това, че имат слабост към жените и ако вземат участие в тази битка и видят византийските девойки, не ще се въздържат и ще се поддадат на изкушение.)

50.  Ако ти се случи добрина, тя ги огорчава, а ако ти се случи беда, казват: “Навреме се заехме със своето дело.” И се разотиват весели.

51.  Кажи [о, Мухаммед]: “Ще ни се случи само онова, което Аллах ни е предписал. Той е нашият Покровител. На Аллах да се уповават вярващите!”

52.  Кажи: “Нима очаквате за нас друго освен една от двете добрини, докато ние очакваме за вас [повеля] от Аллах да ви се случи мъчение от Него или с нашите ръце? Очаквайте! И ние с вас очакваме!”

(Едната добрина е победа в битката, а другата – да загинат по пътя на Аллах.)

53.  Кажи: “Дарявайте доброволно или по принуда! – Никога не ще се приеме от вас. Вие сте хора–нечестивци.”

54.  Не пречи да се приемат от тях даренията им друго освен това, че отричат Аллах и Неговия Пратеник, и че идват на молитва само лениви и даряват само с нежелание.

55.  И да не те възхищават нито имотите им, нито децата им! Аллах иска да ги накаже с това в долния живот. И ще излязат душите им, както са отричащи.

56.  И се кълнат в Аллах, че наистина са от вас, но те не са от вас, а са хора страхливи.

57.  Ако намерят убежище или пещери, или проход, ще свърнат натам – необуздани.

58.  Някои сред тях те клеветят заради милостинята. И ако им се даде нещо от нея – доволни са, а ако не им се даде, ето ги –­ негодуват!

59.  А ако бяха доволни от това, което им е дарил Аллах, както и Неговият Пратеник, и кажеха: “Достатъчен ни е Аллах, ще ни дари Аллах от Своята благодат, и Неговият Пратеник... Към Аллах се стремим.”

60.  Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за [помощи] по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] – задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, всемъдър.

61.  Сред тях са и онези, които обиждат Пророка и казват: “Той надава ухо за всичко.” Кажи: “Ухо за ваше добро.” Той вярва в Аллах и вярва на вярващите, и е милост за онези от вас, които вярват. А за онези, които обиждат Пратеника на Аллах, за тях има болезнено мъчение.

62.  Кълнат ви се в Аллах, за да ви угодят. Но Аллах, както и Неговият Пратеник, най-много заслужава на Него да угаждат, ако са вярващи.

63.  Нима не знаят, че който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, за него е огънят на Ада, там ще векува. Това е огромният позор.

64.  Лицемерите се опасяват да не бъде низпослана против тях сура, която да извести какво таят в сърцата си. Кажи: “Подигравайте се! Аллах ще изяви онова, от което се опасявате.”

65.  И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?”

(Когато Пратеника на Аллах, мир нему, потеглил на поход за Табук, група лицемери казали зад гърба му: “Вижте го, иска да завладее ромейските дворци. Кой е той, че да ги завоюва ?” Аллах му разкрил тези техни думи. Когато лицемерите били извикани и попитани защо правят това, те се оправдали, че се шегували.)

66.  Не се оправдавайте! Вие стигнахте до отрицание, след като бяхте вярващи. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото са били престъпващи.

67.  Лицемерните мъже и жени са подобни един на друг. Те повеляват отхвърленото и възбраняват одобряваното, и стискат в ръка. Забравиха Аллах, затова и Той ги забрави. Лицемерите са нечестивците.

68.  Аллах обеща на лицемерните мъже и жени, и на отричащите огъня на Ада, там ще векуват. Достатъчен им е той. Аллах ги прокле. И за тях има постоянно мъчение,

69.  както и за онези преди вас. Те бяха по-силни от вас по мощ и с повече имоти и деца, и се наслаждаваха на своя дял. И вие се наслаждавахте на своя дял, както и онези преди вас се наслаждаваха на своя дял, и затънахте, както и те затънаха. На тези са пропаднали делата им и в долния живот, и в отвъдния. Тези са губещите.

70.  Не им ли се яви вестта за онези преди тях – за народите на Нух и на Ад, и на Самуд, и за народа на Ибрахим, и за жителите на Мадян и на сринатите селища [на Лут]? Явиха им се пратениците с ясните знаци. Не Аллах ги е угнетил, а те сами себе си са угнетили.

71.  А вярващите мъже и жени са покровители един на друг. Те повеляват одобряваното и възбраняват отхвърленото, и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, и се покоряват на Аллах и на Неговия Пратеник. Тези Аллах ще помилва. Аллах е всемогъщ, всемъдър.

72.  Аллах обеща на вярващите мъже и жени Градини, под които реки текат – там ще векуват, – и приятни обители в Градините Адн. Благоволението на Аллах е още по-голямо. Това е великото спасение.

(Адн е една от степените на Рая.)

73.  О, Пророче, бори се срещу отричащите и лицемерите, и бъди суров с тях! Мястото им е Адът. Колко лоша е тази участ!

74.  В Аллах се кълнат, че не са казали, но те казаха словата на отрицанието и започнаха да отричат, след като бяха отдадени. И целяха нещо, което постигнаха, и си отмъщаваха само защото Аллах – и Неговият Пратеник – ги обогати от Своята благодат. И ако се покаят, ще е най-добре за тях, а ако се отметнат, Аллах ще ги накаже с болезнено мъчение и в долния живот, и в отвъдния. И нямат на земята нито покровител, нито закрилник.

(Враговете на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, решили да го убият след завръщането му от битката при Табук, но заговорът им се провалил. Някои от съзаклятниците били медински жители, забогатели в резултат на мира, стабилността и справедливото управление на Исляма и Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Вместо да бъдат признателни за благата, те възненавидили техния първоизточник.)

75. Някои от тях дадоха обет пред Аллах: “Ако Той ни дари от Своята благодат, непременно ще даваме милостиня и ще бъдем от праведниците.”

76.  А когато им дари от Своята благодат, тя им се свидеше и се отметнаха, отдръпвайки се.

77.  Впоследствие Той вложи в сърцата им лицемерие до Деня, в който ще Го срещнат, защото нарушиха пред Аллах Своето обещание и защото са лъгали.

78.  Нима не знаеха, че Аллах знае какво потулват и скришом шепнат, и че Аллах е Всезнаещия тайните?

79.  Които злословят за вярващите, дали милостиня по своя воля, както и за онези, които не намират друго [да дарят] освен своето старание – Аллах им се е присмял и има за тях болезнено мъчение.

80.  И да молиш [о, Мухаммед] за опрощението им, и да не молиш за него, и седемдесет пъти да молиш за опрощението им, Аллах никога не ще ги опрости. Това е, защото отричаха Аллах и Неговия Пратеник. Аллах не напътва хората–нечестивци.

81.  Радваха се останалите [вкъщи], че си седят, ­за разлика от Пратеника на Аллах, и възненавиждаха борбата чрез своите имоти и души по пътя на Аллах, и казваха: “Не тръгвайте [на бой] в зноя!” Кажи: “Огънят на Ада е по-жесток зной!” – ако проумяват.

82.  Да се смеят малко и да плачат много – възмездие за онова, което са придобили!

83.  И ако Аллах те върне при част от тях и ти поискат разрешение да излязат [на бой], кажи: “Никога не ще излезете с мен и не ще се сражавате срещу враг заедно с мен. Предпочетохте да си седите първия път, тъй че си седете с оставащите!”

84.  И никога не отслужвай молитва за техен покойник, и не стой на гроба му! Те отрекоха Аллах и Неговия Пратеник и умряха нечестивци.

85.  И да не те възхищават имотите и децата им! Аллах иска да ги накаже с това в долния живот. И ще излязат душите им, както са отричащи.

86.  И когато бе низпослана сура: “Повярвайте в Аллах и се борете заедно с Неговия Пратеник!”, силните сред тях ти поискаха разрешение и рекоха: “Остави ни с тези, които си седят!”

87.  Задоволиха се да стоят с оставащите и бяха запечатани сърцата им, та не разбират.

88.  Ала Пратеника и онези с него, които вярваха, се бореха чрез своите имоти и души. За тези са благата и тези са сполучилите.

89.  Аллах е приготвил за тях Градините, под които реки текат, там ще векуват. Това е великото спасение.

90.  И дойдоха оправдаващите се измежду бедуините [не тръгнали на бой] да искат разрешение. А си седяха [вкъщи] онези, които лъжеха Аллах и Неговия Пратеник. Онези от тях, които отричаха, ще ги сполети болезнено мъчение.

91.  Слабите, както и болните и онези, които не намират какво да дадат, нямат вина, ако са правдиви към Аллах и Неговия Пратеник. Няма упрек срещу добротворстващите – Аллах е опрощаващ, милосърден –

92.  нито срещу онези, които дойдоха при теб да ги закараш, а ти им каза: “Не намирам с какво да ви закарам.” И се обърнаха, а очите им ­ронят сълзи от скръб, че не намират какво да дадат.

93.  Упрекът е само срещу онези, които искат разрешение от теб, а са богати. Задоволиха се да стоят с оставащите и Аллах запечата сърцата им, та не знаят.

94.  Ще ви се извиняват, когато се върнете при тях [след битката]. Кажи: “Не се извинявайте, никога не ще ви повярваме! Аллах ни съобщи вести за вас. Аллах ще види вашето дело – и Неговият Пратеник. После ще бъдете върнати при Знаещия и скритото, и явното, и Той ще ви извести какво сте вършили.”

95.  Ще ви се кълнат в Аллах, когато се върнете там, за да не ги закачате. Не ги закачайте! Те са скверност. Тяхното място е Адът – възмездие за онова, което са придобили.

96.  Кълнат ви се, за да бъдете доволни от тях. Но дори вие да сте доволни от тях, Аллах не е доволен от хората-нечестивци.

97.  Бедуините са най-силни по неверие и лицемерие, и най-склонни да не проумеят границите на онова, което Аллах е низпослал на Своя Пратеник. Аллах е всезнаещ, всемъдър.

98.  Някои бедуини приемат онова, което дават, за налог, и очакват да ви сполетят превратностите. Над тях да е злата превратност! Аллах е всечуващ, всезнаещ.

99.  А някои бедуини вярват в Аллах и в Сетния ден, и приемат онова, което дават, за приближаване към Аллах и към зова от Пратеника. То наистина е приближаване. Ще ги въведе Аллах в Своето милосърдие. Аллах е опрощаващ, милосърден.

(“зова от Пратеника” – букв.: “молитвите на Пратеника”, т. е. той да се моли за тях.)

100.     Най-предните – първите от преселниците и помощниците, и онези, които ги следват с добрина... Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Той е приготвил за тях Градини, под които реки текат, там ще векуват завинаги. Това е великото спасение.

(Преселниците са вярващите, които в името на Аллах напуснали Мека и се установили в ал-Медина, а помощниците са вярващите от ал-Медина, които ги посрещнали и им помагали.)

101.     И сред бедуините около вас има лицемери. И сред жителите на ал-Медина има упорстващи в лицемерието, които ти не знаеш, но Ние ги знаем. Ще ги мъчим два пъти, после ще бъдат върнати към огромно мъчение.

102.     И други, които си признават греховете... Смесиха праведно деяние с друго –лошо. Може Аллах да им приеме покаянието. Аллах е опрощаващ, милосърден.

103.     Вземи от техните имоти милостиня, за да ги пречисти и оневини! И се моли за тях! Твоята молитва е успокоение за тях. Аллах е всечуващ, всезнаещ.

104.     Не знаеха ли, че Той, Аллах, приема покаянието от Своите раби и взима милостините, и че Той, Аллах, е Приемащия покаянието, Милосърдния?

105.     И кажи: “Действайте! Аллах ще види вашето дело – и Неговият Пратеник, и вярващите. И ще бъдете върнати при Знаещия и скритото, и явното, и ще ви извести какво сте вършили.”

106.     А други са получили отсрочка за повелята на Аллах ­– Той или ще ги накаже, или ще приеме покаянието им. Аллах е всезнаещ, всемъдър.

107.     А онези, които построиха джамия за вреда, отричане и разединение сред вярващите, и в очакване на онзи, който преди воюваше срещу Аллах и Неговия Пратеник, непременно ще се кълнат: “Искахме само доброто.” Аллах е свидетел, че са лъжци.

(Християнски монах на име Абу Амир се сражавал срещу Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  при Ухуд и Хунайн. След разгрома на съдружаващите той се отчаял и избягал в Дамаск, откъдето изпратил на лицемерите известие: “Въоръжете се, колкото можете, пригответе се и постройте за мен  храм. Аз отивам при византийския император, оттам ще дойда с голяма войска и ще помета и прогоня Мухаммед и сподвижниците му.” Тогава лицемерите издигнали джамия с цел да разединят мюсюлманите. Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се върнал от похода при Табук, те го поканили да отслужи молитва в построената от тях джамия. Но Аллах Всевишния му повелил да не прави това и да я разруши.)

108.     Никога не стой в нея! Джамията [Кубаа], положена върху основите на богобоязънта от първия ден, е по-достойна да стоиш в нея. Там има хора, които обичат да се пречистват. Аллах обича пречистващите се.

109.     Дали онзи, който полага постройката си върху основите на богобоязънта и благоволението пред Аллах, е по-добър, или онзи, който полага основите на постройката си накрай ронлива стръмнина и рухва с нея в огъня на Ада? Аллах не напътва хората угнетители.

110.     Постройката, която са изградили, не престава да всява съмнение в сърцата им, докато те се пръснат. Аллах е всезнаещ, всемъдър.

111.     Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им. Сражават се по пътя на Аллах, убиват и биват убивани, за да е техен Раят –­ Негово истинно обещание, дадено в Тората, Инджила и Корана. А кой е по-верен на своето обещание от Аллах? Радвайте се на размяната, която направихте с Него! Това е великото спасение.

112.     И които се покайват, служат Нему, възхваляват Го, странстват [по Неговия път], покланят се, падат ничком в суджуд, повеляват одобряваното и възбраняват отхвърленото, и спазват границите на Аллах…

(„странстват” – водят свещена борба джихад или говеят.)

113.     Не подобава на Пророка и на онези, които вярват, да молят прошка за съдружаващите, дори да са роднини, след като им е станало ясно, че те са обречените на Ада.

(Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  помолил Аллах Всевишния да опрости чичо му Абу Талиб, което станало причина за низпославането на горното знамение.)

114.     Молбата на Ибрахим за опрощение на баща му бе само обещание, което той му бе дал. А когато му се изясни, че е враг на Аллах, той се отрече от него. Ибрахим бе умоляващ, благ.

(Пророкът Ибрахим обещал на баща си, че ще се моли на Аллах за неговото опрощение и се обърнал към своя Господ с молба да се смили над него. Но когато разбрал истината за баща си, престанал да се моли.)

115.     Аллах никога не заблуждава хора след тяхното напътване, докато не им изясни от какво да се боят. Аллах всяко нещо знае.

116.     На Аллах принадлежи властта над небесата и над земята. Той отрежда и живота, и смъртта. Нямате освен Аллах друг нито покровител, нито закрилник.

117.     Аллах прие покаянието на Пророка, преселниците и помагачите, които го последваха в тежкия час, след като едва не се отклониха сърцата на група от тях. После Той прие покаянието им. Наистина към тях Той е състрадателен, милосърден.

118.     И към тримата, които останаха [вкъщи]... Докато отесня за тях земята при цялата си шир, и душите им отесняха, и се убедиха, че няма избавление от Аллах освен при Него. После Той се смили над тях, за да се покаят. Аллах е Приемащия покаянието, Милосърдния.

(Тримата – Кааб ибн Малик, Хилал ибн Умайа и Мурара ибн ар-Раби – са вярващите, споменати в знамение 106 като третата група измежду  неизлезлите за битката.)

119.     О, вие, които вярвате, бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!

120.     Не бива жителите на ал-Медина и онези от бедуините, които са около тях, да изоставят Пратеника на Аллах, нито да предпочитат себе си пред него. Така е, защото всякога щом ги сполети жажда или умора, или глад по пътя на Аллах, или направят дори и стъпка, която да гневи отричащите, или постигнат победа над враг, това ще им се запише като праведно деяние. Аллах не погубва отплатата на добротворстващите.

121.     И малко да дадат, и много да дадат, и долина да прекосят, ще им се запише, за да им въздаде Аллах най-доброто за онова, което са вършили.

122.     И не бива вярващите да тръгват на бой вкупом. По една част от всяка тяхна група да се заеме с изучаване на религията, за да увещава народа си, когато се върне при него, та да се предпазят!

123.     О, вие, които вярвате, сражавайте се с отричащите, които са ви наблизо, и нека намерят твърдост у вас! И знайте, че Аллах е с богобоязливите!

124.     И когато се низпослава сура, някои от тях казват: “На кого от вас тази ще засили вярата?” А на тези, които вярват, тя засилва вярата и се радват.

125.     А на тези, в чиито сърца има болест, тя засилва скверността им с още скверност и умират отричащи.

126.     Не виждат ли, че са подлагани на изпитание всяка година един или два пъти? После нито се разкайват, нито се поучават.

127.     И когато се низпослава сура срещу лицемерите, те се споглеждат един друг: “Вижда ли ви някой?” После се отклоняват. Аллах отклонява сърцата им, защото са хора непроумяващи.

128.     Вече ви се яви Пратеник измежду вас самите. Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден.

129.     А отметнат ли се, кажи: “Достатъчен ми е Аллах! Няма друг Бог освен Него! На Него се уповавам. Той е Господа на великия Трон.”