Превъзходството зависи от оценката на Аллах (с.т.).
Аллах направи тази оценка и каза: “Най-висшият от вас в очите на Аллах е най-благочестивия от вас.“[1]
“Таква“, означава да се боим от Аллах, да избягваме строго това, което е забранил за нас.
Когато разгледаме айетите за качествата на благочестивите хора; Виждаме, че благочестието е символ и знак на живият ислям в неговата цялост. А превъзходството пред Аллах, зависи от степента на благочестието.
Нашият Пророк Мохамед (с.а.в) разказва в един хадис следното:
“Най-почтеният от вас в очите на Аллах е най-благочестивият от вас. Арабина няма превъзходство над друга нация нито пък друга нация има превъзходство над арабина. Белокожият човек няма превъзходство пред чернокожият човек и чернокожият човек няма превъзходство над белокожият човек. Превъзходството е благочестието.“[2]
“Този, който призовава към расизъм не е от нас. Този, който се бори за каузата на расизма не е от нас. Този, който умира за каузата на расизма не е от нас.“[3]
Този хадис е достатъчен за да обясни, че расизма е традиция на невежеството. Аллах сътвори всички хора от Адам (а.с). следователно никой не превъзхожда друг поради националността си, цвета на кожата си , езика и други. Превъзходството е възможно само с благочестие.
В обобщение, мюсюлманинът не може да бъде расист и расиста не може да бъде мюсюлманин.
[1] Худжурат, 49/13.
[2] Хадис ел-мюснед х. но: 23489; хайсеми, меджмау‘з- Зеваид, х.но: 5622
[3] Хадис, Ебу Давуд, Едеб, 111-112
В нашата религия един от най-големия грях е лъжата. Ебу Дерда (р.а) е провел сериозността на тази тема с Пророка Мохамед С.а.в и попитал Пророка: О, пратенико на Аллах, мюсюлманина може ли да открадне? Пророка отговаря: Да, може да се заблуди и да направи тази грешка. А Може ли да извърши прелюбодеяние? Отговора и да не му хареса на Ебу Дерда, Пророка отговаря с: Да, може да направи тази грешка. Тогава О, Пратенико на Аллах, мюсюлманина може ли да излъже? Пророка отговаря: Само този, който не вярва измисля лъжа.“[1]
Фактът, че лъжата е изобразена като по-лоша от кражба и прелюбодеяние е специфичен, а не общ. Едно от значенията на това е следното: Лъжата е основа на неверието. Тези, които не крадат не прелюбодействат, не пият алкохол, могат да се неверници, но няма неверник който да не лъже. Защото, някой който казва, че ислямът не е правилната религия вече е излагал.
Затова мюсюлманина не лъже, и лъжеца не може да бъде мюсюлманин. Някой, който е присвоил лъжата като характер, означава че вярата му е фалирала. С този хадис се обърнало внимание върху тази специфика. С това заедно, този, който приема, че лъжата е грях и изпитва покаяние в сърце то си не става неверник, той става грешник.
Основната причина лъжата да е сред най-големите грехове е, че тя може да предизвика много по големи грехове. Аллах в Корана заповядва: “О, вярващи, бойте се от Аллах и говорете истината.“[2] и ни предупреждава колко е грозна лъжата.
Лъжата не е допустима при никакви обстоятелства. Ако казването на истината ще причини вреда, тогава няма нищо лошо да се говори не ясно затворено, без да се лъже директно. Няма такова нещо като, малка лъжа и голяма лъжа, лъжата си е лъжа. Няма розова, няма зелена лъжа! Лъжата си е лъжа. Отстъпките водят до отстъпки. С презрение изказвани “Малки Лъжи“ могат да се превърнат в навици. И в крайна сметка този човек ще започне да казва големи лъжи и ще бъде осъден от Аллах като лъжец.
Пророка ни предупреждава в следния хадис: “Пазете се от лъжата. Лъжата води до грях, който води до ада. Ако човек постоянно лъже, и търси лъжи, ще бъде записан като лъжец при Аллах.“[3]
Места където лъжата е позволена, Разказ от Юммю Гюлсюм: “ Не си спомням Пратеника на Аллах да е разрешил лъжата освен тези три случая: 1, Във война. 2, при сключване на мир между хората. 3, За запазването на семейството.“[4]
Аллах да не опази от всякакъв вид лъжа.
[1] Хадис, Кензую‘л-Уммал, хадис номер:8994.
[2] Ахзаб, 33/70.
[3] Хадис, Бухари, Едеб, 69.
[4] Хадис, Муслим, Бирр 101.
