Когато Аллах създаде тази вселена, Той я подреди според Собствената Си безкрайна мъдрост, а не според инженерството на нашите умове. Нормално е умът ни да не може да схваща и разбира всичко. Всеки човек знае със съвестта си, че в него има две отделни действия, едната е “свободен избор в съдбата си“ тоест човек е свободен да използва волята си както си иска. А другата е извън волята и избора на човека и това е волята на Аллах. Примерно: говор, мълчание, седене, изправяне, влизат в първата група; пулс на сърцето, растежа на тялото, побеляването на косата са от втората група. Делата на първата група се считат така; ние искаме Аллах сътворява. Тоест каквото ние искаме и решим със собствената си воля Аллах го знае и го сътворява.
А в втората група нашата воля няма право на избор. Желаещия и Сътворяващия е Аллах. Ние не сме отговорни за ставащото във втората група. Тоест в отвъдното няма да се държим отговорни за размера на телата си, или цвета на кожата, или за раса, или за полът си, или за ерата в която сме живели.
Да дойдем на най голямата грешка. Направени всички хубави и сполучливи неща ги стопанисва човек и казва изпъчвайки, “ Аз го направих, аз го спечелих…“ Но като стане въпрос за извършените грехове жестокости и грешки той се вкопчва в съдбата и казва “Това го е имало в съдбата ми“ и се опитва да се измъкне.
А истината е следната: Знаем със съвест, че ние не сме пленници на съдбата в никое от нашите дела. Свободни сме да правим всичко със собствена воля. Ние сме, които искат и Аллах създава това което сме искали.
Не налагали фактът, че сме изпратени тук за изпитание? Кандидат, който се явява на изпит, не може да си избере сам залата в която да го изпитат. Той не може да започне или прекрати изпита си сам. Той не може и да определи точкуването на въпросите. Всичко това се определя от изпитателя. След като започне изпита той дава отговори по собствено желание без никой да му се меси или помага. В противен случай това не можеше да се нарича изпит.
Сега нека потърсим отговорите на тези въпроси: Хората на този свят попълват ли собствените си книги с дела, както си искат? Отговор: Да…
Свободни ли са да се съобразяват с Божиите заповеди и забрани? Отговор: Да…
“Ако Всемогъщият Аллах знае с вечното си знание какво ще направя в бъдеще, тогава каква е моята вина?“
На този въпрос отговаряме внимателно по следният начин: “твоята вина е да извършваш това лошо дело“ иначе науката е подчинена на знанието а не знанието на науката. Тоест знанието на Аллах не е причина ние да извършваме дадено дело. С други думи Аллах знае, че ние ще го направим, ние не го правим защото Аллах го знае.
Примерите могат да се умножат по следния начин: Например да кажем, че знаем за един млад човек, който учи в факултет за природни науки. Това наше знание “информация“ е наука. Известно е, че този младеж е в факултет. Тази наука зависи от това знание. И така, знаем, че този младеж учи в този факултет, но нашето знание не е причина той да учи там.
Друг пример: Пророка Мохамед (с.а.в) е съобщил, че Константинопол ще се превземе от Фатих Султан Мехмед. Дошло време това се е случило. Но това не се е случило защото Пророка го е знаел нали?
Последен пример: Ние знаем по кое време е изгрева и залеза на слънцето и според това го пишем на календар. И слънцето точно тогава изгрява и залязва. Нашето знание не е причина то да изгрява и залязва в точното време което сме написали.
В обобщение: Аллах знае какво правим и какво ще правим. Ние не го правим защото Аллах го знае. Точно заради това ние носим отговорност за нещата, които правим и които не правим.[1]
[1] По тази тема може да се погледне писанието на Бедиуззаман Саид Нурси 26‘то слово.
