по темата най интересуваните Брак-никях

Скъпи братко,

Мъж който има намерение да има повече от един брак, и е твърдо решен да спазва справедливостта между съпругите си относно поведение, приспиване, полагане на грижи и удовлетворяване на нуждите и изпитва нужда от втори брак, то тогава втория брак се счита за позволен (джаиз). В противен случай, въпреки че не е пречка за автентичността (истинноста) на брака, то той ще е влезнал в грях. Ако не отговаря на споменатите условия то ще извършил грях и ще е накърнил и правата на раб на Аллах (права които хората имат един над друг пред Всевишния).

Аллах, е позволил многобрачието в Коран'и Керим. Но при положение че справедливостта не може да бъде спазена е препоръчан еднобрачния живот. Поради тази причина може спокойно да заключим че многобрачието не е правилно докато няма наложителна причина. Понеже при брак с повече от една жена, справедливостта е почти невъзможна или поне много сложна, то става ясно че това не е хапка за всяка уста (не е работа за всеки човек).

Заедно с всичко споменато, ако човек счита че втория брак е наложителен, то при условие че брака се сключва пред свидетели, не се счита за необходимо това да бъде съобщено на близките му.

Селям,

Екип vaprosiislam.com

Скъпа читателко;

В разговорите относно забраждането срещаме три основни схващания: Срамота (порицание),престъпление и грях. Когато даден израз, действие или начин на обличане не съвпада с ценностните възприятия на една общност, то то бива порицавана (засрамваща) постъпка. При положение че е противозаконна, то бива възприета като престъпление. И в случай, че е против религията, то това бива грях.

Докато някои считат, че ако нещо не е противозаконно то не е и грях, други стигат до предположения от рода на "ако нещо бива извършвано от всеки, това означава че то вече не е грях". Всяко едно от двете виждания са напълно погрешни.

Порицаването от обществото (посрамването), никога не може да бъде мерило за истината. Хора които изграждат идеите, мислите и действията си само на база общественото порицание, са дали жертва личността си в полза на общественото мнение и са се превърнали в роби на масата.

Всъщност възможно ли е да приемаме всяка порицавана от обществото "грешка" или всяко възприемано от обществото "добро"? Ако всъщност беше така, не би ли трябвало човек да променя личността си според всяка общност в която се намира, и да сменя цветове като един своеобразен хамелеон?

Много подходящо за темата ни е следното изказване на един западен мислител:

"Вероятно човек не може да си помисли нещо по-ужасно от това да яде месото на собствения си баща; но в миналото са съществували общности с подобни традиции. И правели това от любовта и уважението към родителите си. По този начин искали починалия да бъде погребан в най-подходящия и почитан гроб. Искали телата и споменът от родителите да остане в телата им, та чак до мозъка на костите им. Родителя чрез смилането и усвояването, оживявал отново в техните тела. При подобен начин на възприятие дълбоко вкоренен в мозъка и вените на даден човек, не би било трудно да се установи, че за такива хора разлгането и оставянето на телата на родителите им да бъдат усвоени от червеи, би било равносилно на ужасяващ грях."

Сега, нека помислим: В случай че мнозинството от хората около нас, чрез силна пропаганда, са одобрили подобна идея, бихме ли постъпили така за да бъдем одобрени от обществото? От тук следва че "порицанието"(от обществото) е изцяло субективно и не е фактор, който би променил истината. Дамите които избягват да се забрадят поради посрамването (порицаването) се делят на две основни групи. Едната група казва: "Защо да е грях да ходя незабрадена?", а другата група изказвайки личното си мнение казва: "Няма такова нещо, като забраждане в Исляма."

На пръв поглед изглежда че няма голяма разлика между двете групи. Ала наистина това са две различни сами по себе си теми. Ако разтърсите хората които се изказват с думи от рода на "Какво ще стане ако се забради, ако ще направи нещо, то ще го направи и със забрадка.", то неимоверно всеки път ще видите че това са или хора непознаващи достатъчно Исляма или неуспяващи да изпълнят заповедите в Исляма въпреки знанието си.

Тези хора, опитвайки се да се оттърват от дълбоките угризения на съвестта които усещат, правят подобни изказвания, и вместо да се покайват, се опитват да покажат непозволеното като позволено. Сякаш убеждавайки отсрещния, отговорността за делата им ще отпадне от тях. А всъщност ако дадено действие е грях то си е грях и обратното. Това не може да се установи от масата (мнозинството от хора). Когато в религията забраждането съществува, то друг не може да твърди обратното. Но и в същото време никой не бива да си позволява да налага това насила.

А по темата за мястото на забраждането в Исляма, съществуват множество мнения (фетви). Понеже част от мюслюманите в наши дни, не отдават достатъчно значение в религията на подобни мнения (фетви) от ислямските учени, ще направим директни извадки от Свещения Коран и ще предадем и съответните пояснения към тях.

Всевишния, се обръща към Пратеника (с.а.с.) в сура Нур по следния начин:

24.31. "И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи], или наложниците си, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!"

Ако прочетем айетът внимателно, може да се установи следното:

Първо: Обръщението е към вярващите жени. От това следва, че за жените забраждането е един от белезите по които се разпознава вярата им и е религиозно задължение(фарз) само за вярващите жени. При положение, че човек не е вярващ, то той не е отговорен за забраните и задълженията в Исляма. По-точно казано, човек трябва е приел съществуването на Аллах, както и че Коранът е Негово послание и Мухаммед(с.а.с.) е негов пратеник, едва след което е възможно той да е обект на заповедите и забраните на Всевишния.

Второ: Греховния поглед не е забранен само на мъжете (24.30.), а и на жените.

Трето: Относно показването на украшенията.

Ще предадем накратко едно от поясненията (тефсир) относно споменатата в айета дума "украшения":

"Колкото и думата украшение да означава, вещ която служи за украса, и от това че само по себе си гледането на подобна вещ не може да бъде грях, следва че думата е използвана с цел да се посочат местата на които се закачат или слагат тези украшения, а именно местата като ушите, шията и около раменете. Целта на айета бивайки покриването на вярващите жени и имайки предвид, че е обръщение към бедни и богати, то ако го разберем като украшение в буквалния смисъл на думата, тогава айетът би бил низпослан само на богатите. А всъщност обръщението е обобщаващо "кажи на вярващите жени" (бел.ред. не се споменават други условия и обстоятелства) . Друга важна точка е че за жените техните украшения не са тези вещи, а точно тези техни телесни части. Следователно забранените за откриване телесни части, всъщност се явяват отделно и техни украшения." (виж. Hak Dini Kur’an Dili, пояснение свързано с айета).

Четвърто: Вярващите жени да слагат забрадките си, не като жените от периода преди Исляма, които ги вързват за вратовете си и ги пускат да стърчат отзад, а да покрият главите и областта около шията си с тях.

В друг айет от Свещения Коран виждаме следното знамение:

33.59. О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден.

В този айет, забраждането е ясно заповядано, и смисълът на тази заповед се обяснява по следния начин: "вярващите жени, бидейки различавани от другите жени, да не бъдат обезпокоявани, да не бъдат обект на съблазнявания и да не бъдат измъчвани душите им от подобни деяния към тях."

Поздрави,

Екип vaprosiislam.com

(превод сп. Zafer)

Скъпи читателю,

Преводът на споменатия айет е следния:

4.1. "О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] родствата! Наистина Аллах ви наблюдава."

Самият факт че родствените връзки са споменати заедно с боязънта от Аллах, показва колко силно и явно е значението на поддържането на тези връзки в Исляма. В частност в този първи айет на сура Ниса, както и в контекста на самата сура връзки от женски род обвързани с мъжете (като майки, сестри, съпруги) и тяхното поддържане и уважаването на правата им биват поставяни на такова ниво на уважение, че биват споменавани заедно с богобоязънта, и придава и един почерк на уважение за следващите знамения в сурата. От гледна точка на айетите и хадисите думата "рахим", роднини (роднински връзки), бива тълкувана по различни начини, и по-конкретно има различни виждания относно кои роднини включва самата тя.

Според някои това са онези роднини с които е забранен бракът, според други става дума за онези на които се пада част от имуществото като наследство. А други ислямски учени твърдят че независимо от статута им в семейството, всички близки на човека са негови роднини. Последното твърдение е по-обхватно от гледна точка на обществения живот. Всъщност думата "ЕРХАМ" е множественото число на думата "рахим", която пък на свой ред има и значение на майчина утроба, органът в който се развива човека преди раждането си. В същото време думата има значение и на роднински или близки взаимоотношения (връзки). В крайна сметка "съла-и рахим" бива употребяване в контекста "добродетелност към роднините", а "кат-и рахим", като прекратяване на близките (роднинските) взаимоотношения. А тук специално е акцентирано върху причините за близост. Винаги думата "рахим" поражда смислова връзка с думи като обич, умиление, състрадателност, милост, а те са вродени женски качества, поради което се прави и връзката, че това се отнася и за отношенията към жените, и по-конкретно да се държи с тях с милост и състрадателност, да се опазва тяхната чест и уважението към тях поради вложената в тях нежност и крехкост, както и опазването им физически от нападения, манипулации и недобронамери взаимоотношения потъпкващи ценностите на брака. Тук също се визират и отношенията към другите членове на семействто, децата, в общи линии поддържането на топли изпълнени с обич взаимоотношения към роднините, е в основата на любовка към Аллах и страха от Аллах, и това трябва да бъде и мерило за добродетелността. От тази гледна точка, нито жената, нито мъжът не бива да излизат извън границите на Всевишния, и да не се поддават на настървеността и егото, които подхранват горделивостта, а с оглед на роднинските взаимоотношения преди всичко да се спазват повелите на Аллах.

По темата има много хадиси. Ето и някои от тях :

1. "Рахим" (поддържането на роднинските връзки) "виси" от небесата и казва: "Аллах да съблюдава, този който ме съблюдава, и Аллах да напусне, този който ме напусне" (Müslim, Birr, 17);

2. Сред спазването на повелите на Аллах, най-бързо бива давано въздаянието за поддържането на роднинските връзки. А сред греховете най-бързо бива давано въздаянието за прелюбодеянието и лъжесвидетелството. (Razi, Tefsir, 9/172);

3. "Аллах удължава живота на онези които поддържат роднинските връзки и постоянстват в милостинята. И отдалечава лошата смърт. И отдалечава лошите и отвращаващи неща." (Feyzü'l-Kadir, 4/237, no: 5140);

4. "Най-добрата милостиня е тази която се дава на враждебния роднина" (Darimi, Zekat, 38) .

Накратко изразът "бойте се от своя Господ", в основни линии очертава границите с които да се поддържа общите добри взаимоотношения между хората, както и да не се прекрачват границите на междуполовите взаимоотношения и да не се злоупотребява с тях, а "И бойте се от Аллах" обхваща поддържането на роднинските и семейните връзки и избягването на тяхното прекъсване. И по-конкретно дали в общите или в личните взаимоотношения, бойте се да не излезете срещу повелите на Аллах. Защото Аллах е "всечуващ, всевиждащ". Всичките ви действие са под Негово владение. Нито едно от дейтвията, думите или намеренията ви не могат да бъдат скрити от него.

С най-добри пожелания!

Жените, които са в хайд не могат да говеят, но след като премине това състояние задължително трябва да говеят за дните, които са изпуснали.

А жените, които са кърмачки или бременни преценят сами дали ще могат да говеят или не, но ако преценят, че говеенето е опасно за детето или за самите тях и не говеят (тоест ако преценят, че е опасно могат да не говеят), то след преминаването на това състояние задължително говеят за дните, които са изпуснали.

Бременните и кърмещите жени са като хората, които правят джихад по пътя на Аллах (дж.дж.).

Скъпа читателко;

В разговорите относно забраждането срещаме три основни схващания: Срамота (порицание), престъпление и грях. Когато даден израз, действие или начин на обличане не съвпада с ценностните възприятия на една общност, то то бива порицавана (засрамваща) постъпка. При положение че е противозаконна, то бива възприета като престъпление. И в случай, че е против религията, то това бива грях.