Джихад е научаването на религиозните заповеди, изпълняването им, препоръчването на хората, съветването на добрината и отдалечаването от злото. Джихад е, човек да се бори против лошите желания на душата.
Най-важното правило в джихада е правилото да си по пътя на Аллах и исляма.
Един от айетите, който ни учи как да оценяваме и разбираме джихада: “О, вярващи, да ви посоча ли търговия, която ще ви спаси от болезнено мъчение? Да вярвате в Аллах и Неговия Пратеник, и да се борите по пътя на Аллах със своите имоти и души. Това е най-доброто за вас, ако знаете.“[1]
Значи смисъла на джихада е спасението от наказанието, и е търговия за отвъдният ни живот. Дори и да има трудности в джихада, те остават съвсем леки пред онези болезнени мъчения в отвъдното.
От това разбираме, че джихада не е да се убиват хора и да се изпращат в ада. Това се прави за спасението на душата и спасението на другите души от ада. Така се разбира, че джихада е средство за спасение на хората.
Както подкрепата на воюващите срещу злото се счита джихад, така и споделянето на средствата си, за вечното щастие на хората, също е джихад. Както присъединяването към война е джихад, така и да запознаем хората с вярата, да се положат усиля за спасението на вярващите от бунт към Аллах, е също форма на джихад.
Да се мисли за полезност на обществото е също джихад. Трябва отлично да се знае, че материалния джихад го решава държавата. Не може няколко човека да решат да воюват, да убиват, и да пленяват хора. Ако това го правят те са зли хора, които обезателно ще си платят тежко тук на земята така и в отвъдното.
В това столетие в което се намираме духовния джихад е по важен от колкото материалния. Най-големия джихад днес на мюсюлманите е да се сдобият с ислямския морал, който има висока нрава, да се оборудват със знание, с мъдрост и състрадание по правилен начин да запознаят хората с исляма.
Целта на джихада е да опази хората и предотврати нападенията на враговете като Воюваме срещу злите държави, които искат да отнемат свободата на обществото ни.
“Няма принуда в религията.“[2] Но трябва да се воюва с онези, които искат да затворят пътищата към рая.
След победата на войната, хората се оставят на мира и не им се отнема правото на избор в какво да вярват. Ако искат ще приемат исляма, ако не искат ще продължат да живеят със тяхната вяра. Ако не изберат исляма са длъжни да платят джизя[3] този данък е срещу тяхната безопасност на за имущество и живот взема се също и за не присъединяването им към войната за родината си. “И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които ви обявяват война, ала не преувеличавайте! Аллах не обича престъпващите.“[4]
Воюващите по пътя на Аллах ще се съобразят с тази заповед. Няма да се подведат на собствените си желания, ще избегнат да навредят на жени, деца и възрастни. И така ше спазят много от заповедите.
Най-големия джихад се прави с най-големия враг. каза “Най-големия ти враг е твоята душа.“[5] Пророка Мохамед с.а.в при завръщане от войната Тебюк очертава големият ни враг и казва следното: “От малкия джихад се върнахме на големия джихад.“[6]
Да бъдем победени от хората може да стане причина да станем мъченици и да влезем в рая, но войната със собствената си душа трябва да я спечелим на всяка цена защото, ако бъдем победени от душата ще отидем в ада със сигурност.
[1] Сура Ас-Сафф, 61/10-11.
[2] Сура Бакара, 2/256.
[3] Джизя е вид данък за не мюсюлманите.
[4] Сура Бакара, 2/190
[5] Хадис, Газали, Ихя, 3/4; Аджлуни, Кешфю‘л-Хафаа, 1/143.
[6] Хадис Бейхаки.
