Някои хората попитаха Пророка Мохамед с.а.в за духът. Той не отговори веднага, защото изчака дойде откровение. Айета който дойде беше доста разбираем: “Питат те за духа. Кажи: “Духът е от делото на моя Господ и ви е дадено само малко от знаниетоʼʼ[1]
Това потвърждаваше съществуването на духът, но не беше обяснено много за него, защото и да беше се обяснило нямало е да се разбере.
Когато човешкото тяло достигне определена зрялост в майчината утроба, му се дава духът. С даването на духът се дава и животът, а с вземането на духът от тялото, се осъществява смъртта.
Знаем със сигурност, че духът го има, но не познаваме самия дух. Тялото и духът са като ток и ампула. Когато се счупи ампулата тока не изчезва, а продължава да го има. Също като този пример, когато духът излезе от тяло продължава да съществува. Всевишният Аллах дава подходяща дреха на духът след напускането на тялото, и в задгробното царството продължава живота си.
Духът, който е животът на тялото, е светлина, със съзнание и интелигентно живо същество. С други думи, не е същество с телесна единица. Ако може да се каже, е като блясък или светлина. От после е създаден, но е вечно същество. Едно е и не може да се раздели на части.
Духът е това, което работи в тялото. Духът възприема със съзнанието си, разбира с ума си, претегля и решава със съвестта си, планира с въображението си, съхранява информация с паметта си, чува с ушите си, вижда с очите си, ходи с краката си. Той има много безброй способности. Докато пребивава тялото, духът се нуждае от него (Тялото). Но дори и без тяло, вижда, чува, приказва, мисли, усеща, спомня, изпитва болка и удоволствие.
“Смъртта е раздялата на духът от тялото. Тоест умира тялото а не духът. Със смъртта, ние имаме предвид, че духът е напуснал тялото, изпитанието му е свършило и е отишъл в отвъдното. Иначе духът не умира. Тялото е като дреха на духа. На този свят духът е зависим от тази дреха. Но със смъртта маха тази дреха и облича друга подходяща дреха в отвъдно.“[2]
[1] Сура Исра, 17/85.
[2] За духът и джиновете можете още да прочетете в тефсира на Бедиуззаман Саид Нурси 29-то слово.
