Шиитите[1] твърдят, че Халифатът[2] е право на Али р.а преди всички останали. Едно от техните твърдения е случката в “Гадир Хум“ : Това беше завръщането от прощалния Хадж. Пророка Мохамед (мир нему) и неговите сподвижници спряха на място, наречено Гадир Хум, разположено между Мека и Медина. След като си починаха там и извършиха обедната молитва, Пророка се обърна към сподвижниците и каза следното:
“ На когото съм приятел аз, и Али е негов приятел. О Аллах, който е приятел на Али бъди и Ти негов приятел; и който е враг на Али бъди и Ти негов враг. Който помогне на Али и Ти му помогни.“[3]
Шиите погрешно тълкуват този хадис. В Гадир Хум Пророка Мохамед (мир нему) обявява ценността на Али, а не неговата позиция като Халифат. Внук на Али р.а Хасан ел Мусенна[4] разказва следното: “Пратеника на Аллах нямаше предвид позицията на Али р.а като Халифа или Султан. Ако искаше да каже това той щеше да го каже ясно и пряко, защото пратеника на Аллах беше от най ясно говорещите сред мюсюлманите.“[5]
Следното предания от свети Аббас разкрива светлина по въпроса: “Когато пратеника на Аллах беше на смъртното си легло, аз казах на Али, отиди и попитай Пророка кой ще бъде отговорник след него? Ако отговорността ще бъде наша да я знаем ако ще е на друг да ни даде съвет какво да правим.“ Али р.а (Нека Аллах да е доволен от него) ми отговори следното: “Кълна се в Аллах ако поискаме това от него няма да ни го даде. Поради това след смъртта му хората ще ни попречат да бъдем отговорни след него. Не, кълна се в Аллах, че няма да отида и да говоря по тази тема с Пророка.“[6]
Един ден жителите на Басра попитали Али р.а: “ Има някаква заповед или указ, че Пратеника на Аллах е оставил теб за отговорен като Халифат след него?
“Не, няма. Кълна се в Аллах, че аз съм първия който го потвърждава и повярва в него, не мога да бъда и първия, който лъже от негово име. Ако имаше такава заповед към мен, нямаше да позволя на Ебу бакр и Омар да се качат на неговия амвон. Ако нямах силата да се съпротивлявам, щях да се бия с ръце…“[7]
Практическото доказателство за това, е че Али е приел уважавал и обичал и трите халифата преди него. Всички останали слухове са нищо повече от клюки.
Едно друго предполагаемо твърдение е случката „къртас“ Един ден когато състоянието на, Пророка се е влошило е казал: Донесете ми молив и хартия за да ви напиша нещо, което никога няма да ви отклони правилния път. Омар също е бил там, и е попречил да донесат молив и хартия, като е казал: “Имаме книгата на Аллах със себе си тя ни е достатъчна.“ И тогава е започнал спор и Пророка е казал: “При мен не може да се спори. Оставете ме сам.“[8] В ислямската история тази случка се нарича (Къртас). Шиитите твърдят това: Ако на Пророка се беше дало лист и молив той щеше да напише, че след себе си оставя Али р.а отговорен като Халиф.
Но това тяхно твърдение е не правилно в много отношения. Първо, Ако Пророка искаше да назначи Али р.а, нямаше да се откаже с възражението на Омар р.а. Щеше да го назначи на всяка цена. Нещо повече: Пророка почина пет дни след тази случка, ако възнамеряваше да назначи Али р.а щеше да го направи в рамките на тези пет дни.
А, някои Шиити твърдят, че Али е приел Ебу Бакр и Омар р.а защото го е било страх от тях. Това да се обвинява най-безстрашния сред сподвижниците, в малодушие е меко казано, тъмен разум. Ние дори не чувстваме нужда да отговаряме на тези Шиити относно тяхното твърдение, че Али е направил “таккия“[9] Ако пратеника на Аллах беше дал такава заповед, Али щеше да се подчини на всяка цена. Това, че се подчинил на трите халифата преди него е доказателство, че такава заповед не е имало. Той доказва, че такава заповед не е имало, като им се подчинява и ги признава като “Шейх Ул-ислям.“[10]
Друго доказателство за това е войната “Съффин.“ Тъй като е знаел, че собствения си халифат за законен, а халифата на Муавия за не-законен, той не се е отказал от Халифата и е воювал за това. Това е практическо доказателство,[11] че той не е действал страхливо, нито е правил Таккия.
Аллах и пратеника ще дадат такава заповед, Али ще мълчи и ще се подчинява на трите халифата преди него? Това е чиста клевета за Али р.а. Аллах да пази.
А, някои шиити твърдят, че имам Али ра, е мълчал за да не предизвика раздори, и скромно се подчинявал на трите халифа преди него. С тези не основателни твърдения шиитите, сами изпадат в много смешно положение. Добре де, Ако Имам Али е мълчал преди 1400 години, за да не предизвика раздори, защо тези, които твърдят това след 1400 години повдигат такъв въпрос и предизвикват раздори?
Али р.а се е подчинил на предишните халифати, не защото го е било страх, а защото ги е смятал за по достойни от себе си за тази позиция. Много преди това Али р.а е обещал на Осман р.а, че ще му се подчини ако той стане Халиф. Той обичаше и трите Халифа преди него и не се колебаеше да го изрича публично.
Когато Али стана халиф, той не даваше да се говори лошо за нито един от предните халифати.
Той толкова обичаше Омар р.а, че омъжи дъщеря си за него.[12] Ако той не обичаше Омар р.а и не приемаше неговата позиция като халиф, щеше ли да омъжи дъщеря си за него? Не! Дори и цял свят да се събере пак нямаше да го направи.
[1] Шиа-Шиите е общото име на различните течения, които твърдят, че халифата принадлежи на Али р.а и неговите деца след Смъртта на светия Пророк Мохамед с.а.в. Те има твърдения от айети и хадиси за това
[2] Халиф-Халифат е лицето, което след смъртта на Пророка Мохамед с.а.в е отговорно за действията като негов заместник и за управлението на задълженията, имам на мюсюлманите и защитник на шериата.
[3] Хадис, Ахмед Б. Ханбел, Мюснед, IV/268.
[4] Хасан ел Муссена е внук на Пророка Мохамед с.а.в той е син на големия Хасан р.а, който е син на Фатима р.а и Али р.а. Тоест пра внук на Пророка а.с и внук на Али р.а.
[5] Исмаил Мутлу ерата на 4.те халифата, страница. 333.
[6] Хадис, Бухари, Магази: 4447.
[7] Тариху‘л-Хулефа, стр. 155.
[8] Хадис, Мюснед, l, стр. 325.
[9] Таккия означава, криене на истината, изглеждане различно от това, което е.
[10] Шейх Ул-ислям е позиция която започва през 1424 г. и продължава до 1922.г накратко означава: лице дефинирано с най- висша власт и знание по въпроси, свързани с ислямската религия.
[11] Али е бил във всички войни, който е водел прав и на правилната страна.
[12] Х. Ибрахим Хасан, ислямска истори, стр, 317; периодът на четирите халифата.
