по темата най интересуваните Не спохождане

Скъпа сестро;

1 - Преди да прибегнем до убиване на живите твари в дома ни е нужно да потърсим начин да ги изеведем без да им навредим. Необходимо е да проявим усилия да опазваме живота на всяко живо същество.

2 - Ако въпреки това не можем да ги възспрем(изведем) и ни вредят, то убиването им не е грях и е позволено(джаиз). 

3 - Убиването на животни в природата или навън, които не ни вредят, със сигурност е едно погрешно разбиране. Най-малкото е нежелателно (мекрух).

Поздрави, 

Екип vaprosiislam.com

   ПЕТО ПОЛОЖЕНИЕ

То включва пет въпроса, които се нуждаят от разяснение.

Първи въпрос

Истинската и действително вредната беда е онази, която поразява вярата. От нея няма друг изход освен човек да прибегне до Аллах Пре­славния, да падне пред него ничком и смирено да му се моли без прекъсване. А бедите, които не засягат религията, в действителност не са бе­ди, защото част от тях са предупреждения от Милосърдния, Който ги изпраща, за да буди Своите раби от нехайството им. Така и пастирят предупреждава овцете си, когато излязат от пас­бището, като хвърля по тях камъни, а и те на свой ред усещат, че господарят им ги възпира и предпазва от нещо опасно и вредно за тях, и се връщат назад доволни и спокойни. По същия на­чин и много от видимите беди са Божие предуп­реждение и милосърдно пробуждане на човека.

Другата част от нещастията са изкупление за греховете. Трета част също е Божи дар за успо­кояване на сърцето чрез премахване от него на нехайството, което сполетява човека, и за да по­чувства той вложената в природата му слабост и безпомощност.

Що се отнася до бедата, в която хората изпа­дат при болест, тя, както вече бе споменато, не е реално нещастие, а е Господна милост, защото пречиства от греховете и отмива мръсотията им. Това се споменава и в един от достоверните пророчески хадиси: "Винаги щом мюсюлманин го сполети огорчение, Аллах сторва греховете му да окапят, както окапват листа на дърво."

И така, нашият предтеча Айюб, мир нему, не зовял в своите молитви заради самия себе си и за да получи покой, а от съображения за своя Господ, когато болестта започнала да му пречи да споменава Аллах с езика си и да мисли за Не­бесното царство със сърцето си. Той помолил за оздравяване, за да може да отслужва богослу­жебните си задължения изцяло и пълноценно. И ние също би трябвало с тази молитва да целим преди всичко оздравяване на духовните ни рани и язви, произтичащи от извършването на грехо­ве и провинения, както и обръщане към Аллах Всемогъщия, когато материалните болести ни пречат да извършваме цялостно своето богослужене. Тогава би трябвало смирено и покорно да Му се молим и да търсим помощ от Него, без да протестираме и да се оплакваме. Когато напъл­но сме удовлетворени от всеобхватното Му гос­подство, би трябвало абсолютно да се удовлет­воряваме от участта и съдбата, която ни е пред­определил. А оплакванията, които подсказват, че възразяваме на Неговата присъда, както и хленчът и скръбта, са по-близо до критиката на справедливото Божие предопределение и до съмнението във всеобхватното Му милосърдие. Който критикува съдбата, тя го сразява. Който се съмнява в милосърдието, се лишава от него. Когато човек със счупена ръка я използва за мъст, той я дочупва. Когато пострадалият посреща своята беда с оплакване, безпокойство, съпротива и тревога, той удвоява изпитанието.

Втори въпрос

Винаги щом преувеличиш материалните беди, те се уголемяват, и винаги щом ги oмаловажиш, се смаляват. Например когато човек придаде зна­чение на нощните си кошмари, това ги уголемява във въображението му, а когато ги пренебрегне, те се стопяват и изчезват. Когато човек започне да се отбранява от осите, те го нападат още повече, но ако не им обърне внимание, се разпиляват.

По същия начин и материалните беди: вина­ги щом човек ги преувеличи, насочи внимание­то си към тях и се разтревожи, те проникват от чисто физическата сфера на тялото в сърцето и се установяват там. А когато в него се развива и духовна болест, която става опора на физичес­ката, последната придобива стабилност и се задържа дълго. Но когато човек изтръгне коре­ните на тревогата и внушението чрез удовлетво­рение от присъдата на Аллах и упование на Не­говото милосърдие, тогава материалната беда постепенно изчезва и отминава. Така и дървото умира и листата му изсъхват, ако бъдат отрязани корените му. Някога изразих тази истина чрез следните редове: Не се оплаквай от бедата, остави я, клетнико, уповавай се! Ако се посветиш на Вседаряващия, ще получиш благодат. Тогава всичко е дар. Тогава всичко е чистота. Без Аллах земният ти живот е лутане и страх. Нима се оплаква от малката песъчинка онзи, който носи на рамото си цели планини? Оплакването е само беда в бедата и грехове в греховете и в изнемогата. Ако се усмихнеш в лицето на бедата, злощастията вече пресъхват и се стопяват - под слънцето на истината - ледени зърна град.

Тогава земният ти живот е усмивка, усмивка, от която блика изворът на достоверността, усмивка, която сияе с блясъка на достоверността, усмивка, изумена от тайните на достоверността.

Да, както човек смекчава остротата на своя противник, като го посреща радушно и с усмив­ка, и бурята на враждебността отслабва, и огъ­нят на сблъсъка угасва и дори се превръща в приятелство и примирие, така и ако бедата бъде посрещната с уповаване на Всемогъщия, нейно­то въздействие се премахва.

                    ОТ СЪБРАНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ "ПОСЛАНИЯ ОТ СВЕТЛИНА" (РИСАЛЕ-И НУР)

 Ето един откъс от книгата „Послание до всеки болен и изпаднал в беда”, разкриваща няколко от безкрайните прекрасни мъдрости вложени в изпитания (като бедите и болестите).

 ПЪРВИ ЛЕК

Немощни болни човече, не се тревожи, бъди търпелив! Твоята болест не е порок, а е вид ле­карство, защото житейският срок е стопяващ се капитал. Ако той не бъде използван, се губи всичко, и особено ако е изтекъл в спокойствие и нехайство, когато ускорява крачките си към своя край. Болестта ти носи огромни печалби от този твой капитал и не позволява да се пропи­лее бързо - забавя стъпките на живота, задържа го, удължава го, докато даде плодовете си, и ед­ва тогава го пуска да си върви. Затова ако нап­ример човек е бил болен през всичките си жи­тейски периоди, се казва: "Колко дълго е време­то на злощастията, колко кратко е времето на радостта!"

ВТОРИ ЛЕК

Болни човече, чието търпение се изчерпва, търпеливо понасяй, търпеливо благодари! Бо­лестта ти може да превърне минутите от твоя живот в часове богослужене, защото то бива два вида:

първият: богослужене при позитивни ситуа­ции, което се въплъщава в отслужването на мо­литвите, отправянето на зов и други подобни;

вторият: при негативни ситуации, когато човек в беда смирено търси защита от мило­сърдния си Творец, прибягва до Неговото пок­ровителство, старае се да се доближи до Него, изхождайки от усещанията си, които го карат да чувства своята безпомощност и слабост пред болестите и бедите. Със своето смирение той придобива чисто духовно богослужене, лишено от всякакво лицемерие.

Да, съществуват достоверни изказвания на

Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, според които примесеният с болест и изнемога житейски срок е смятан за богослужене от страна на вярващия при условие да не се оп­лаква от Всевишния Аллах. Няколко автентич­ни сведения и правдиви открития дори по­твърждават, че за част от благодарните и търпе­ливи хора една минута болест се равнява на един час съвършено богослужене, а за част от съвършените - на цял ден. Затова, братко, не се оплаквай, а бъди признателен за болест, която превръща една тежка за теб минута в хиляда минути и ти осигурява дълъг и продължителен живот!

ТРЕТИ ЛЕК

Човече, за когото болестта е непосилна, хо­рата не идват на този свят за удоволствие и на­слада. Свидетелство за това е отпътуването на всеки дошъл, посивяването на младежите, спус­кането на всички във водовъртежа на изчезване­то и раздялата. И понеже човекът е най-съвър­шеното, най-извисеното от живите създания, най-богатото на органи, и дори е господарят на всички тях, виждаш, че когато разсъждава за сладостите на миналото и за бедите на бъдеще­то, той прекарва живота си в трудности и печал, принизявайки се до равнището на най-долните твари.

Следователно човекът не е дошъл на този свят, за да води приятно и красиво съществува­не, гален от бриза на покоя и безметежността, а е дошъл, за да придобие блаженството на пребъдващ и вечен живот чрез облекчените въз­можности за търгуване с великия си капитал - житейския срок. Ако не е болестта, в резултат на здравето и благополучието човек ще изпадне в нехайство и земното битие ще изглежда в очи­те му приятно, сладко, свежо. Тогава ще го по­рази болестта на забравата - не ще си спомня за отвъдния свят и ще отбягва да мисли за смъртта и гроба. Така капиталът на скъпоценния му жи­вот ще се стопи и ще се пропилее напразно. А болестта скоро ще го пробуди, ще отвори очите му с думите: "Ти не си нито вечен, нито оставен без надзор, а си подчинен на определена функ­ция. Отмахни от себе си заблудата, помни своя Творец, знай, че отиваш към гроба, готви се и се въоръжавай за него!"

Следователно болестта изпълнява ролята на честен и пробуждащ наставник и съветник, и тогава няма причини да се оплакваме от нея в тази насока, а трябва да се приютим под сянката на благодарността. Когато премазващите крач­ки на болестта натежат, е нужно да потърсиш от Всевишния търпение.

(((ЧЕТВЪРТИ ЛЕК

Болни човече, който се оплакваш, знай, че нямаш право на това, а трябва да си признате­лен и трябва да си търпелив, защото твоето би­тие, твоите органи и системи не ти принадлежат - не си ги произвел сам и не си ги купил от ни­коя фирма или завод. Следователно те са чужда собственост. Владетелят на тези неща се разпо­режда във владението си, както желае. Това бе изложено с пример в Двайсет и шесто слово, посветено на съдбата. Ето примера.

Богат и изкусен производител възлага на ня­кой бедняк срещу определено възнаграждение да работи за него един час като модел. За да по­каже изящното си производство и значимото си богатство, той облича човека във везана риза, която сам е ушил, и в бляскава инкрустирана одежда, изтъкана от него с изключителна красо­та и майсторство. Творецът работи над произве­дението си, демонстрира различни положения и форми, за да разкрие чудесата на своето изкуст­во и шедьоврите на своя талант - реже, подме­ня, удължава, скъсява и т.н. Как мислиш, има ли право този нает бедняк да каже на твореца май­стор: "Изморяваш ме, обременяваш ме, притес­няваш ме, като искаш ту да се наведа, ту да се изправя. Със своето рязане и скъсяване разва­ляш бляскавото изящество на ризата, която кра­си снагата ми и разхубавява тялото ми. Ти ме угнетяваш и не си справедлив към мен."))) 

            За по-подробна информация, ви препоръчваме да посетите нашия сайт и да прочетете книгата, озаглавена „Хасталар Рисалеси” („Послание до всеки болен и изпаднал в беда”), написана от ислямският учен Бедиюззаман Саид Нурси.

Какво Пратеника на Аллах, мир и благослов за него, има предвид под "Причината е като извършителя."?
Това, което се разбира от този хадис, е, че всеки, който стане причина да се извърши някое дело е като негов извършител. Тоест, ако делото е добро, посредникът-човек, станал причина за него, получава същата награда каквато и извършителят.
И обратното, ако човек стане причина да се извърши злина, то тогава той получава същия грях какъвто и самият извършител.

   ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ЛЕК

Болни човече, пред чиито очи е спусната пе­лена, ако разбереш, че зад воала пред погледите на вярващите хора се крие светлина (и то как­ва!) и има духовно око, ще кажеш: "Благодаря и хиляди пъти признателност на милосърдния ми Господ!". За обяснение на този мехлем ще раз­кажа следната случка.

Нещастие сполетя лелята на Сюлейман от Барла, който продължи да ми служи осем годи­ни, без да ми досади нито веднъж и без да ме притесни с каквото и да било, напълно всеот­дайно и почтително. Клетницата бе поразена от слепота и светлината бе угаснала в очите и. По­неже тази праведна жена ми имаше изключи­телно доверие, много повече, отколкото заслу­жавах, тя се вкопчи в мен, когато напусках джа­мията, и ми каза: "За Бога, помоли се на Аллах за очите ми!". Аз на свой ред превърнах праведността на тази благословена вярваща жена в за­стъпник и ходатай за зова си, и отправих към Аллах молба със смирение и богоугодност: "Боже, Господи мой, заради светостта на нейна­та праведност възстанови зрението и!" На след­ващия ден от близкия окръжен град Бурдур дой­де лекар офталмолог и я излекува. Аллах и вър­на зрението, а след четирийсет дена отново зат­вори очите и. Много ме заболя, много се молих за нея и се надявам да е било откликнато на зова ми в полза на нейния отвъден живот. Иначе този мой зов погрешно ще се е превърнал в молба против нея. Тя остана да живее само още чети- рийсет дена, за да завърши житейския си срок. След изтичането му се отправи към милостта на Аллах.

И така, лишаването на тази жена, за която молим състрадание, от благото на зрението и от възможността да се любува на тъжните градини на Барла, и спускането на воал между нея и пре­красните поля за четирийсет дена, сега са полу­чили своето възмездие в гроба и, където тя че­тири хиляди дена гледа Рая и съзерцава зелени­ната на Небесните градини. Това е по причина на нейната твърда и дълбока вяра, и на нейната сияйна и велика праведност.

Да, когато пред очите на вярващия се спус­нат воалите на слепотата и той влезе в гроба в такова състояние, пред него се отваря възмож­ността да наблюдава според степента си Сияй­ния свят с по-широк поглед, отколкото остана­лите покойници. Както ние на земята виждаме с очите си повечето неща, а слепите вярващи не са способни на това, така и в гроба незрящите, ако са били вярващи и благочестиви, ще виждат повече - всеки според степента си, - в сравне­ние с останалите покойници. Те ще съзерцават Градините и блаженствата на Рая - всеки спо­ред степента си, - сякаш са снабдени с телеско­пи, които улавят прелестни гледки от Рая и ги прожектират като на киноекрани пред тези сле­пи хора, лишени в земния живот от светлината на зрението.

Ти можеш, братко, да придобеш озареното око, разкриващо Рая над върховните небеса, до­като си още в гроба. Това ще стане чрез търпе­ние и благодарност за спуснатия пред зрението ти воал. Знай, че единственият лекар - специа­лист по очни болести, способен да вдигне заве­сата пред погледа ти, за да виждаш с окото на вярата, е Премъдрият Коран.

ВТОРИ ПРОБЛЯСЪК

АЙЮБ, КОЙТО СТОИ НАЧЕЛО НА ТЪРПЕЛИВИТЕ

"И [спомени] Айюб, който призова своя Гос­под: "Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърд­ният от милосърдните." (21: 83)

Горната прекрасна съкровена молитва, от­правена от нашия предтеча Айюб, мир нему, който стои начело на търпеливите, е с изпитан ефект и силно въздействие. Затова трябва да се озарим със светлината на споменатото знаме­ние, като изричаме в съкровените си молитви:

 "Господи, засегна ме беда, а Ти си Най-мило­сърдният от милосърднте."

Накратко ще обобщим известната история на Айюб, мир нему. Той дълго време понасял тър­пеливо нелечима болест. Раните и язвите му по­крили цялото тяло, но той останал твърд и про­дължил да се надява на огромна награда и да моли за нея Върховния, Всемогъщия. Когато червеите, прояждащи раните му, стигнали до езика и сърцето му - органите за споменаване и опознаване на Аллах, той се обърнал смирено към прещедрия си Господ със следната нежна молитва:

    "Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните."

Страхувал се това да не на­кърни богослуженето му, а не просто защото търсел покой. Върховния, Всемогъщия отклик­нал на тази искрена умна молитва по чудотво­рен и свръхестествен начин, като премахнал бо­лестта му, напълно възстановил здравето му и щедро го обсипал с даровете на всеобхватното Си милосърдие.

В този Втори проблясък се съдържат пет прекрасни положения.

ПЪРВО ПОЛОЖЕНИЕ

В сравнение с външните рани, сполетели Айюб, мир нему, нас ни мъчат и вътрешни бо­лести, и духовни страдания, и сърдечни пороци. Жертви сме на всичко това и ако някой може да ни преобърне отвътре навън и отвън навътре, ще стане ясно, че сме обременени с тежки рани и язви и ще проличат много повече увреждания и пороци, отколкото външните рани на Айюб, мир нему. Така е, защото всеки придобит от нас грях и всяко проникнало в съзнанието ни съм­нение отварят дълбоки рани в сърцата ни и по­раждат кървави язви в духа ни. И нещо повече, раните на Айюб, мир нему, са подлагали на опасност краткия му земен живот, докато наши­те духовни рани подлагат на опасност безпре­делния ни отвъден живот. Следователно ние се нуждаем много и много пъти повече, отколкото Айюб, мир нему, от неговата благородна молит­ва. Както червеите, породени от раните му, са поразили сърцето и езика му, така и съблазните и съмненията - опазил Аллах!, - породени от раните ни в резултат на извършените от нас гре­хове, поразяват отвътре сърцето - местоположе­нието на вярата. Те я разколебават и прояждат сърцето. Засягат и езика - говорителя на вярата, като му отнемат сладостта на споменаването на Аллах и духовното блаженство, и не престават да го отдалечават от това, докато го накарат да замлъкне напълно.

Да, грехът прониква дълбоко в сърцето и пуска корените си в недрата му. Той не спира да набива в него черни точки, докато успее да за­тъмни светлината на вярата и да го удави в мрак - опустошено, грубо и жестоко.

Във всеки грях и всяко провинение се съдър­жа път, който води към неверието, и ако не бъде веднага премахнат чрез молба за опрощение, той се превръща в духовен червей и дори в ду­ховна змия, която хапе и терзае сърцето. Нека обясним това със следния пример. Някой из­вършва тайно срамен грях и много се притесня­ва другите да не научат за него. Тогава съще­ствуването на ангелите и на духовния живот го обременява и иска да го отхвърли, дори при на­личието на незначително основание за това.

И друг пример. Някой сторва голям грях, за който се отсъжда мъчение в Пъкъла. Винаги щом чуе предупреждение за Ада и неговите ужаси, той иска от все сърце Адът да не съще­ствува и дори елементарно основание или не­значително съмнение пораждат у извършителя на греха смелост да отрече Пъкъла, освен ако не се е защитил от него чрез молба за опрощение.

И трети пример. Някой не изпълнява рели­гиозните си задължения и не ги отслужва както трябва. Той изживява болезнено и най-малкото предупреждение от страна на дребния си начал­ник, че се е забавил да изпълни единствена не­значителна задача. А когато проявява леност при изпълнението на религиозните си задълже­ния след многократно повтаряни заповеди от великия Аллах, това буди у него силно притес­нение и угнетява духа му, което го води до же­ланието тихомълком да си каже: "Да не бе пове­лявал да Му се служи!" А подобно желание го кара да отхвърля божествеността на Преслав­ния и дори да изпитва към Него враждебност. При възникването и на най-малкото съмнение в сърцето му относно съществуването на Пре­славния той се устремява към него, сякаш е ка­тегоричен аргумент, и тогава пред такъв човек се разтваря голямата врата на явната гибел и за­губа. Но този злощастник не осъзнава, че със своето отрицание се е превърнал в мишена на милион пъти по-ужасна и по-страшна тегоба в сравнение с онази, която е изпитвал при своето нежелание за богослужене. Той прилича на ня­кой, който бяга от ухапване на комар, за да по­падне на змия.

Нека в светлината на тези три примера бъде разбрана тайната на следното коранично знаме­ние:

"Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили." (83: 14)

                       ОТ СЪБРАНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ " ПОСЛАНИЯ ОТ СВЕТЛИНА"

                                                            ( РИСАЛЕ-И НУР )