1. Ако нямаше разрешение за да се възползват хората от месото на тези животни, може би нямаше дълго да съществуват на тази земя. Особено болни и стари животни щяха да се мъчат и щяха да бъдат убивани по жестоки начини. За това Великият Аллах е разрешил да се колят преди да остареят или разболеят, за да може да се възползваме от тяхното чисто месо. В тази заповед има много милосърдие, както за хората така и за животните.
2. Понеже животните нямат разум, не могат да изпитват болка мислейки за миналото или за бъдещето. Тоест едно животно няма притеснение от вчера или от утре. Живее момента. За това тези хора, които говорят назад напред първо трябва да помислят за истината, че животните нямат ум като хората.
Примерно едно животно завалено на земята за да се заколи, не може да мисли по следния начин: “Олеле ще ме боли много, ще се разделя с всичко красиво на тази земя, децата ми ще останат сираци и т.н.“ Само по време на клането може да изпита малко болка, но Ако ножа е достатъчно остър и тази болка няма да я усети, следователно ще се отърве и от последната болка.
3.Един ден Пророка е видял, че един човек е положил една овца на земята и сложил крака си върху нея и си е острел ножа. Пророка е казал: “Искаш да я убиеш десетки пъти ли ? Де да беше си наострил ножа преди да я събориш на земята.“[1] Този хадис ни съветва да бъдем милостиви дори и към животно, което ще се коли.
4. Днес научно е доказано, че хора, които не ядът червено месо, си причиняват здравословни проблеми. Като се погледне от тази гледна точка тези хора, които са против месото и Байрама, са против разрешението на Аллах, Който е позволил да се възползваме от тяхното месо и са против срещу здравословното хранене.
5. Пазрешението на Аллах да се възползваме от месото на животните, осигурява екологичен, социален и икономичен баланс. Хора, които се прехранват с животновъдство, са доста много. Това и за икономиката на държавата играе много голяма роля. Неизбежна истина. С това разрешение и заповед на Аллах, животните получават заслуженото внимание на хората. Еко системата и социалната система и икономиката успяват да спазват балансът си.
[1] Хадис, Таберани, Меджму‘л- Кебир.
