В предание от ибни Месуд р.а от Муслим разказва следното: Някои от сподвижниците дойдоха при Пророка и го попитаха: “О, пратеник на Аллах, на някои от нас ни идват такива лоши мисли, че ние предпочитаме да изгорим до въглен, или да паднем от небесата и да станем на парчета, от колкото да ги изговорим.(тези мисли могат ли да ни навредят?) Пророка отговаря: “Не, този ваш страх е знак на силната ви вяра.“[1]
По тази тема можем да кажем следните пет препоръки.[2]
- Понеже дявола знае, че в човека се намира съкровище, като вяра и поклонение, той започва да атакува вярващия в Аллах като му внушава лоши мисли. Вярващия който изпадне в такова положение, трябва да знае, че това е от дявола и да си каже следното: Дявола знае, че аз съм вярващ и иска да ми отнеме вярата към ислям със лошите мисли, които ми внушава, но няма да може да вземе от мен нищо. Това са негови последни опити; когато разбере, че няма да може да ме върне от вярата ще си тръгне. След това човек не трябва да обръща внимание върху лошите мисли. Само трябва да знае, че това са от дявола и да продължи без да ги прилага в живота си.
- Лошите мисли не се стока на сърцето:
Щом сърцето започва да не се чувства добре, то значи, че лошите мисли не са негова стока. Ако беше така сърцето нямаше да се обезпокоява, следователно и дявола нямаше да се занимава с такова сърце. Сърцето никога не е съгласно с лошите мисли и не ги притежава, за това и се обезпокоява.
- Ако весвесето (лошата мисъл) не се ли прилага със собствена воля, тогава човек не е отговорен.
За отговорност се изисква съзнание и воля. Както животните и тези, които са си изгубили умът не са държат отговорни. Така че ако имаме лоши мисли извън нашата воля (при условие че не се съгласяваме с тях) не се държим отговорни.
- Мислите и мечтите са като огледало. Когато държим огледало в ръцете си, и видим една змия в огледалото, възможно ли е тя да ни ухапе през огледалото? Или огъня, който се вижда през огледалото да ни изгори? Може ли праха насъбрал се върху диаманта да го развали? Също като тези примери, като се знае, че лошите мисли са от дявола, и се вземат нужните предпазни мерки, не могат да ни навредят даже те могат да станат причина за издигане на духовното ни ниво.
- Когато се помисли, че лошите мисли вредят, тогава те наистина стават вредни.
От разказаното до сега, ако се прави противоположното, тогава лошите мисли стават вредни. Да, ако се помисли, че лошите мисли са вредни, и се задържим върху тях ровейки се с любопитство в тях тогава те стават вредни. Колкото ги уголемяваме и обръщаме вниманието си върху тях, те толкова по големи стават и започват да вредят. Най-важното лекарство за това, е да се знае какво е лоша мисъл, да се има знание по темата за която идва лошата мисъл, да се разбере със сигурност, че е лоша мисъл и да се направи искрено искане от Аллах за да може да се отърве от лошите мисли.
[1] Хадис, Муслим, Иман 209 (132), Ебу Давуд, Едеб, 118 (5110)
[2] Има духовна рецепта в Рисале-и Нур тринадесета лема (13. Лъч) за лошите мисли (весвесе).
