1. Днес хората нямат неограничена свобода в нито една страна по света. Във всички конституции и закони по света има десетки забрани. Дане забравяме, че сме длъжни да живеем в дадена общност заедно, и свободата на един човек не трябва да вреди на околните. Защото и другите имат свободата за да не им се вреди.
2. Всеки човек има правото и свободата да си избере религия. Тази свобода е подчертана в айети като: “ Няма принуждение в религията.“[1] “Вие си имате вашата религия и аз си имам своята религия.“[2] Но отхвърлянето на вярата е малко по различно. Исляма позволява на всеки да изповядва каквато и да била религия, но не предоставя същата свобода на онези, които изоставят и се отвръщат от исляма. Причината за това не е ограничаването на избора в религията за човека, а защита на обществото от злините на онези, които отстъпват от вярата. Тъй като тези, които отстъпват от вярата, често са изложени на риск от поведение, което нарушава социалния мир и вреди на обществения интерес. Заради това се вземат нужните предпазни мерки.
3. Хомосексуалност; Това е извън правилата скептична перверзия потвърждавана и не толерирана от всеки човек с непокътната съвест и човечност. Аллах е изпратил исляма с правила съвместим със хората, които е създал. В началото на тези правила са мъжът и жената, създаването им цели размножаването на човечеството. Да се изисква от исляма да толерира извращение като хомосексуалност, означава самият ислям да изостави своята универсална и социологическа мъдрост и да следва капризите на някои извратени хора. А това не е възможно.
4. В исляма има ограничения за облеклото, но няма стандартен формуляр. Всеки може да се облича както си иска в рамките на нормалното установено от исляма. Само исляма не толерира дрехи и облекло, които подкопават морала на обществото, насърчаващи разврата, или не отговарящи на достойнството на хората – независимо от полът. Защото подобни нестандартни поведения не само нарушават обществения морал, но и противоречат на вярата и убежденията на човека.
5. В исляма не справедливото убийство на човек се наказва със смърт. Според исляма убийството на един невинен човек е като убийството на цялото човечество.
Този факт е подчертан в следния айет: “Който убие невинен човек без причина все едно е убил цялото човечество.“[3] Така че който убие невинна душа ще плати наказанието си със собственият си живот. Защото, някой който знае, че ще умре ако убие невинен човек, няма да извърши убийство. А когато положението е такова няма да има нито мъртвец нито и убиец - и двамата ще останат живи.
Този факт също е посочен в следният айет: “За вас във възмездието има живот...“[4]
[1] Бакара, 2/256.
[2] Кафирун, 109/6.
[3] Маида, 5/32.
[4] Бакара, 2/179
