Създаването на отвъдния живот е много лесно за Всевишния Аллах. Има много доказателства за съществуването на отвъдния живот. Желанието в нас винаги да съществуваме и да не се свършваме е едно от силните доказателства за съществуването на отвъдния живот. Срещу чувството за глад и жажда Аллах е създал храната и водата.
Всемогъщият Аллах, който е създал водата, за да противодейства на чувството на жаждата, и храната за да противодейства на чувството на гладът, със сигурност е създал и отвъдния живот за да противодейства на чувството ни за вечен живот.
Ако Аллах не беше създал вечния свят, (отвъдният живот) в форма, в която бихме могли да живеем вечно, Той нямаше да ни даде най-висшето желание за вечен живот. Щом Аллах ни е дал чувството за постоянен живот, със сигурност ще ни даде и безкрайния вечен отвъден живот.
Бедиуззаман Саид Нурси заявява, че желанието на човека за вечен живот е силно доказателство за съществуването на отвъдният вечен живот, както следва: “ Ако не Искаше да даде, нямаше да даде искането.“[1]
Ако Този Който ни е Създал не искаше да видим този свят, щеше ли да ни сложи очи когато бяхме в майчините си утроби? Ако не искаше да чуваме тези красиви гласове щеше ли да ни даде слух? Ако не искаше да ни даде вечен живот, нямаше да даде на човешката душа желанието за вечен живот.
Най- голямото доказателство за съществуването на отвъдния живот, е това желание за „вечен живот“ заложено в човешката душа.
Въобще възможно ли е Аллах който е обещал на вярващите, че ще ги възнагради с вечен и изобилен живот, да не създаде вечното отвъдно и да ги разочарова пред неверниците, които са отричали Аллах, не са имали вяра в Него, както са и отричали вечния отвъден живот, възможно ли това? Разбира се, че това не е допустимо.
Както по времето на Пророка с.а.в така и в по-късни периоди въпросът зададен относно съществуването на отвъдния живот е бил следния: “Дали Аллах може да ни пресъздаде след като ние умрем?“
Расуллулах (с.а.в) когато е съобщил на хората от мека за съживяването след смъртта, един от неверниците по онова време Убай Бин Халеф намери и взе една кост от гробището и я разчупи с ръце, забравяйки собственото си създаване, дойде при Пророка и подигравателно го пита:
“О Мохамед кой ще даде живот на тези изгнили кокали?
Ти вярваш, че Аллах ще съживи тези кокали от ново?
И Пророка отговори: “Да, Аллах ще те съживи и ще те вкара в ада.“[2]
след тази случка започнаха да се низспослават следните айети: И не вижда ли човекът, как Ние го сътворихме от частицата на една вмирисана вода? И после стана- явен Наш противник. И даде той пример на Нас, забравяйки своето сътворение, и каза: “Кой ще съживи костите ни, след като изгният и се разпръснат? Кажи им: “ Ще ги съживи Онзи (Създател), Който ги сътвори първия път. И Той знае най-добре как всичко се сътворява.“[3]
Създаването на отвъдния живот е много лесно за Аллах. Това е обещанието на Аллах, това е най-голямата ни нужда. Стотици айети ни разкриват тези добри вести за отвъдния живот.
Ние нямаме същите клетки днес, каквито сме имали, когато сме се били родили. Клетките в човешкото тяло се обновяват постоянно и на няколко години тялото се пресъздава почти напълно. Невъзможно е да не се учудваме, как човек може да отрича възкресението след смъртта въпреки, че знае и вижда всичко това.
Всемогъщият Аллах Който ни представя примера за възкресение, като създава милиони растения и животни всяка пролет за няколко седмици, да питаме как ще ни съживи след смъртта, произлиза от не познаването Му. Защото, който познава Аллах не би задал такъв въпрос.
[1] Бедиуззаман Саид Нурси, Писмата, двадесет и четвърто писмо пета точка.
[2] Ибну Кесир, тефсир, VI,593. Рияд,1997.
[3] Ясин, 36/77-79.
