по темата най интересуваните Справедливост

1 ЗАЩО АЛЛАХ ДОПУСКА БОЛЕСТИ, ЕПИДЕМИИ, БЕДСТВИЯ И ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ? ЗАЩО НЯКОИ ХОРА СЕ РАЖДАТ С УВРЕЖДАНИЯ? СПРАВЕДЛИВО ЛИ Е ТОВА?

 Причината, поради която Аллах не предотвратява злото на този свят е, изпитанието в което са намираме. Ако тези, които вършеха добри дела имаха по главите си разпръснати рози, а тези които вършеха грехове злини, имаха тръни по главите си, този свят нямаше да бъде място за изпитание.

Пророкът Мохамед (с.а.в) в един хадис каза:

“Ако вярващият е засегнат от болка, умора, болест, тъга, или дори най-малката тъга, Аллах ще опрости, някои от греховете на вярващия поради това.“[1]

Вярващият, който е сполетян от болести беди и мъки, в последствие починал от това, е причина той да стане “Шехида на отвъдното.“[2] Тези болести, бедствия и неприятности, които се случват на вярващия човек и смъртта която настъпва в резултат на това, са средство за да стане “Шехид в отвъдното.“ Тези болести, неприятности и бедствия, които привидно са зли за светският живот, но са 100 % добри за отвъдният живот и това са следните:

“ Тези, които са се удавили във вода, изгорелите в пожар, останалите под развалини, тези които са починали от инфекциозни заболявания като чума, (корона,) тази, които са починали от трескави заболявания като малария, тези, които са починали докато са изучават, тези, които са починали от белодробни заболявания, жени, които са починали по време на раждане или след раждане, тези, които са починали от главоболие, тези, които са починали от болки в корема, починалите от злополука работещи за издръжката на семействата си,  починалите в петък[3] вечер, починалите в гурбет, починалите от ухапвания на скорпион или змия…“[4]

Тези болести злополуки и бедствия имат за цел, да събудят човек от дълбокия сън на нехайството за да му напомнят, че светът е смъртен.  Ако болестите и бедствията накарат човек да се пробуди духовно, то тогава това може да се счете за дар и благо. Защото тогава те стават средство за спасението на вечният живот и влизането в рая.

Бедствията и болестите за вярващите са изкупления за греховете им. Ако нямат грехове, това ще изкупи греховете, които ще извършат в бъдеще. А загубеното имущество в последствие на бедствия се приема като благотворително деяние. Освен това за тези хора, тези неща могат да бъдат причина за спасението им от ада и да станат шехиди и светци.

Нека да не забравяме, че: “Най-важното нещо за човечеството е да се спаси от ада.“[5]

Наградите в отвъдното за тези хора ще бъде според степента на бедата която ги е сполетяла. Примерно слепота, увреждане, рак, бъбречна недостатъчност и жертви в земетресения също и много други болести, които могат да се дадат за пример.  

От тези сериозни заболявания и бедствия, вярващият ще спечели! И ще се възнагради като мъченика (Шехид).  Има вероятност за всеки един изживян час да се превърне в  поклонение.[6]

Някои даже смятат, че всяка минута може да се превърне в ден поклонение. [7]

Тези които, са вкарани в затвора несправедливо всеки час може да се счита за ден поклонение.[8]  Това несправедливо отношение към тези хора ще ги спаси от една голяма беда, ада. А тези, които са влезли в затвора за някакво престъпление, ако се разкаят за грешките си довели до затвор, дано и те да получат също възнаграждение при условие, че изпълняват петкратната задължителна молитва.[9]

Разбира се, че тези възнаграждения се определят и с мъките на болестите и бедите. Също и с вярата към Аллах и искреността към Него. За да се получат тези възнаграждения, човек трябва да се кланя пет пъти на ден, и с търпение да се понасят бедите без да се бунтува. Тоест да се проявява търпение.

Болестите и бедите ще бъдат милост даже и за неверниците, дори и да не могат да влязат в рая те ще бъдат по малко измъчвани в ада.

А тези, които измъчват угнетените за тях ще има заедно с задгробно мъчение и адско мъчение, и ще бъде отмъстено по най-жестокия начин за извършените от тях дела.

Тези творения справедливи ли са ?

Човек никога не е давал нищо на Аллах, за да може да претендира за право пред Аллах. Ако за всичко получено, човек беше дал нещо на Аллах щеше да може да каже “дай ми две очи а не едно, дай ми две ръце а не една“ и да претендира и да пита “защо ми даде само един крак а не два?“ несправедливостта идва от не изплатен дълг, а Аллах какъв дълг има към човека, че да се каже не е сътворил справедливо? 

 

[1] Хадис, Бухари, Марда 1; Муслим, бирр 52, (2573).

[2] Шехидите на отвъдното се за онези, които ще бъдат възнаградени с отвъдни чудеса, а не със световни. Шехид също означава убит несправедливо мюсюлманин, починал от болест, загинал като воюва за ислям. 

[3] Това се отнася само за мюсюлманите, които са се кланяли 5 пъти на ден.

[4] За шехидите извън войната разгледайте следните хадиси: Бухари, Езан, 32, Джихад, 30; Муслим, Имаре, 164; Тирмизи, Дженаиз, 65, Федаюлу‘л джихад, 14; Ахмед Бин Ханбел  I/22, 23, II/323, 325.

[5] Бедиуззаман Саид Нурси, Рисале-и нур, тоягата на Мойсей.(аса-яь Муса)

[6] 25-та Лем‘а от творбата на Бедиуззаман Саид Нурси, озаглавена като (Lemalar)

[7] 2-ра Лем‘а  2-ра точка  от Рисале-и нур. 

[8] Ако влизането в затвора е станало на сила и не справедливо, тогава всеки един прекаран час в затвора може да се счита за ден Богослужение при едно условие, ако се изпълнява петкратната задължителна молитва. Тогава този затвор се превръща в място за аскетизъм за него. И той може да бъде причислен към  праведните. Аскети са тези, които са влизали в пещери и са се отдавали на поклонение към Аллах.

[9] Рисале-и нур слова 13-то слово 2-ра позиция.

2 КАК МИЛОСТТА НА АЛЛАХ ПОЗВОЛЯВА НЕВЕРНИЦИТЕ ДА ОСТАНАТ ЗАВИНАГИ В АДА? СПРАВЕДЛИВО ЛИ Е ТОВА?

По тази тема значението на следния Айет ни разказва относно този въпрос: “Онези от хората на Писанието и от съдружаващите, които не вярваха, ще бъдат в огъня на ада..“[1]

 Защо неверниците ще останат вечно в ада се обяснява в тефсира на Бедиуззаман Саид Нурси по приемлив начин за умовете. Ние тук ще споделим на кратко.

Нека си помислим, че неверника който умира в неверие, и ако живееше вечно той пак щеше да живее в неверие завинаги. Примерно един неверник, който е живял 90 години в неверие ако живее още 900 години пак ще изживее живот си като такъв. Много голям пример за нас е обществото на Ной (Нух). Същността и основата на душата на невярващия е покварена. Следователно, поквареното сърце и покварената душа имат капацитет за вечно отрицание и неверие. И вечното наказание на тази покварена душа не противоречи на милостта и справедливостта на Всевишния Аллах.

Невярващия човек с неверието си отрича всички тези създадени безброй създания. Като ги отрича извърша престъпление като един вид ги убива духовно. В резултат на това престъпление, понеже отрича и вечния Аллах, наказанието му е също вечно и това е напълно справедливо.

Тъй като богохулството е отричане на свещената същност, на имената и качествата на Всемогъщият Аллах, Който е вечен и безкраен. Това се счита за акт на безгранична неблагодарност и обида към Всемогъщият Аллах, като отрича и Неговите благословии, неверника извърша и вечно убийство като отрича личността, свещеното и благословиите на Аллах, това се счита за безкрайно престъпление.

В крайна сметка ни става ясно, че такова тежко престъпление заслужава вечен ад и е справедливо.

 

[1] Ал-Баийна, 6.

3 КАКВА Е МЪДРОСТТА ЗАД БЕДИТЕ, БЕДСТВИЯТА И БОЛЕСТИТЕ, КОИТО СПОЛЕТЯВАТ ДЕЦАТА? ТОВА СПРАВЕДЛИВО ЛИ Е ?

Всемогъщият Аллах ни изпрати на този свят, за да ни изпита. Като изискване на това изпитание Той допусна болести, несправедливост, потисничество, изнасилвания и смърт. Ако боледуваха само злите хора, никой нямаше да е зъл. Всеки щеше да извършва добрини от принуда и никой нямаше да покаже собствената си същност. Ако проблемите идваха само на неверниците тогава и те щяха да се принудят да повярват, а ние знам, че няма принуда във вярата. Ако децата не се разболяваха и не умираха и никой не можеше да им навреди, това щеше да е против Божието изпитание. И тогава всеки ще не ще трябваше да приеме съществуването на Аллах.

Въпреки всичката тази негативност, мъдростта и целта на изпращането ни на този свят, е опознаването на Аллах, вярата в Него и поклонението за да се премине изпитанието в което се намираме.

“Истинското е в отвъдният живот.“[1] Ние мюсюлманите не са основаваме на този смъртен свят. Ние не приемаме този смъртен свят като наша основа. Ние се основаваме и приемаме вечният отвъден живот за реалност. От тази гледна точка оценяваме бедите, които сполетяват децата и потиснатите.

В един хадис Пророка Мохамед с.а.в сравнява: “Отвъдният живот с огромен океан, а количеството на преживеният живот на този свят го сравнява, с вода изтичаща се от пръст, потопен в този океан.“[2]

Според думите на този хадис децата, които са починали преди да достигнат пубертет са загубили няколко капки вода тоест (този свят) но за сметка на това са спечелили вечен океан (раят). Болести, неволи, неприятности и бедствията, които преживяват децата тук ще бъдат голяма милост за техният отвъден живот.

Като награда за родителите, които са изгубили малките си деца тук на този свят, ако умрат като мюсюлмани, децата им ще бъдат с тях в рая и вместо кратка детска любов тук на този свят, те ще изпитат[3] вечна детска и родителска любов за винаги заедно в рая. Нещо повече, нещастията, които сполетяват тези деца, може би ще спасят родителите си от ада. Нека да не забравяме, че: “Най-важното нещо за човечеството е да се спаси от ада.“[4]

В друг хадис Пророкът Мохамед с.а.в дава добра новина: “Ако на един вярващ-а слуга умре дете и този човек бъде търпелив като не бунтува, в рая ще бъде построена къща за него и тя ще бъде наричана ‘домът на хвалбата‘.“[5]

Ако родителите на мъртвите деца не са мюсюлмани, Аллах пак ще се смили над тях за болката, която са претърпели; дори и да не могат да влязат в рая, мъките им в ада ще бъдат по леки. С други думи Аллах ще се отнесе със Своята милост към Своите раби, които ще страдат в ада. И наградите, които ще получат ще намалят тези страдания до нищото. А убийците на тези деца, първо на този свят ако имат ‘съвест‘ ще прекарат земният си живот унизени с болка в съвестта, ще бъдат законно наказани и това за тях ще бъде адът на земята докато умрат. А след като умрат те ще бъдат наказани с вечните мъчения на вечният ад. Те ще имат мъки и в гробният си живот. И така, за тези деца и родители ще бъде отмъстено по най-жестокият начин във вечният живот.

 

[1] Хадис, Бухари, Рикак 1,  Джихат 33, 110.

[2] Хадис, Муслим, Дженнет, 14.

[3] Бедиуззаман Саид Нурси, Рисале-и нур, писмата, седемнадесето писмо.

[4] Бедиуззаман Саид Нурси, Рисале-и нур, тоягата на Мойсей.(аса-яь Муса)

[5] Хадис, Тирмизи, Дженаиз 36.