по темата най интересуваните Създаване

Пророка Мохамед (с.а.в) отговаря на този въпрос в един хадис по следния начин:

‘‘Всевишният Аллах създаде Адам от почвата (пръста) взета от всякъде. Синовете на Адам се родиха според тази почва. Някои от тях са бели, други са червени, други са черни. Някои сред тях са средно цветни. Някои от тях са вежливи, някои от тях са груби, някои от тях са зли (с лошо сърце), някои от тях са добри, с добро сърце.‘‘[1]

Тоест различните цветове и характери са създадени в генетичната структура на Адам алейхи селям. А генетичната структура на Адам, съдържаше различни характери и цветове също като генофонда. И в резултат на това днес има различни характери и цветове.

Във вселената има милиарди галактики с размерите на нашата галактика и млечният ни  път, има и милиарди звезди в тези галактики. Не е удачно не възприятието за Всемогъщият Аллах който създава, администрира, управлява, вселената в такава съвършена мярка и ред, че да се зададе въпрос: “Как така Той създава хора с толкова различни цветове, езици и характери  само от майка и баща?“

Има една абсолютна истина която не трябва да забравяме: Всемогъщият Аллах не зависи от причините, които сам е създал. Всички причини и създания са зависими от Него.

[1] Хадис, Ебу давуд, Суннет 17; Тирмизи, Тефсир, бака

Хората са се размножили, раждайки се от жената на Пророка Адам. Хавва е раждала само близнаци. Близнаците, всеки път са се раждали момиче и момче. Тези деца, след определена възраст, Адам ги е венчал, със следващи или предишни близнаци[1].

Добре, какво им е мястото на тези бракове в религията?

От Пророка Адам до Пророка Мохамед с.а.в са изпратени много пророци, които са изповядвали и предавали истинската религия. Принципите на вярата, които са в основата на религията и които са останали едни и същи. Това което наричаме шериат, поклоненията и в светските дела, от Адам до Мохамед в всяка ера са били различни според нуждите на хора, които са били различни.

Примерно, евреите в синагогите а християните в църквите извършват поклонение, но ние мюсюлманите, можем да се кланяме на всякъде по света. В шериата на Моисей вътрешните мазнини на крави и овце са били харам, но днес това за нас е халал.

Адам е първият човек и Пророк. Аллах и на него му е изпратил шериат и религия. И той правеше това което е научил от Аллах. Децата на Адам и техните женитби поради тогавашните условия е било халал, когато тези условия са се променили, вече е станало харам. Ако Аллах направи нещо да е халал то е красиво, но ако реши то да е харам, то вече става грозно. Това е обобщението на този въпрос. Тези женитби тогава са били халал и са били красиви. След определено време са станали харам и не приемливи. Това е толкова просто.

[1] Табери, ибн кесир, разй, Маида, 5/27. Тефсир на айета. 

В последните дни един модерен въпрос: Аллах пита ли ни, че ни създаде? Изпита ли ни? Заповяда ли ни поклонението?

Сега ние ще се опитаме да отговорим на този въпрос, с логиката на питащия този въпрос, и да питаме[1]: Ние къде бяхме преди Аллах да ни създаде, че да ни пита?

Преди да сме били създадени ние нали не съществувах ме?

Може ли да се зададе въпрос на немотата и да се получи отговор? 

Тогава как може да задаваме такъв въпрос? Та все едно сме имали сила да отговорим на този въпрос когато ни е нямало? Както след израза (“Преди Аллах да създаде хората“) се разбира, че човек го е нямало преди да бъде създаден. Тогава може ли да се зададе въпрос на нещо което не съществува и да се получи отговор?

Значи за да се пита такъв въпрос адресираният трябва да съществува. Тези, които задават такива въпроси са създадени от нищото, първо трябва да разберат логиката, че не може да се зададе въпрос на нищото и немотата.

Но да речем, че като ни е нямало Аллах ни е дал ум и ни е питал “какво искаш да станеш?“

Въглища, растения, животно? Или създание със собствен ум и воля? Какво щях ме да отговорим?

[1] Истинския отговор на този въпрос е написан в осма точка “Калу бела“ а тук отговаряме с логиката на тези, които не вярват в (Калу бела).

Великият Аллах не се нуждае от нищо. Въпреки това Той пожела да бъде опознат с Своите имена и качества.

В един хадис свети Мохамед с.а.в разказва:

“Във вечността нямаше нищо друго освен Самият Аллах.“[1]

А в един друг хадис Великият Аллах казва:

“Аз бях едно скрито Съкровище, поисках да бъда опознат, и създадох създанията.“[2]

Всемогъщия Аллах съобщава в Корана, че нищо не е създал напразно и от най-малката частица до най-голямото създание с хвала към Него. Това само не го разбират нехайните хора и джинове.

“Не сътворихме Ние небесата и земята, и всичко помежду им на шега.“[3]

“И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тях на празно.“[4]

“И няма нищо, което да не прославя Неговата възхвала.“[5]

“Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.“[6]

Всички същества прославят Всевишния Аллах със своите специфични езици, и изпълняват възложените им задачи с голямо удоволствие и ентусиазъм. Ако вселената не беше създадена, нямаше да се знае за Имената и Качествата на Аллах. Тези безкрайни красоти нямаше да се знаят. Създавайки вселената, Аллах пожела да покаже безкрайната красота на Своите имена и качества, на съзнателните Си същества, особено на ангели, хора и джинове.

Едното име на Аллах, което е „“Самед“[7]  Аллах не създаде вселената поради нужда. Не може да става дума, че Аллах има нужда от нещо. Ако ще има дума да е да е безкрайна милост.

[1] Хадис, Бухари, Бедул-Халк,1.

[2] Хадис, Аджлуни. II, 132.

[3] Анбия, 21/16

[4] Сад, 38/27

[5] Исра, 17/27.

[6] Зарият, 51/56

[7] Самед: всичко има нужда от Него, А той няма нужда от нищо.

Много често се срещаме с въпроса “Защо е създаден човекът?“ Ако човек си зададе такъв въпрос, или да го зададе на някого, то това се счита за голямо благословение. Като се замислим, слънцето не може да си зададе такъв въпрос, именно и нито една звезда не си е задавала такъв въпрос. Нито пък една пчела не е задала този въпрос на друга пчела или овца на друга овца защото това са не способни създания. Това означава, че човек бива тестван (изпитван) търсейки отговора на този въпрос.

Има един единствен начин да спечелим този изпит, като научим отговора на този въпрос от Този Който ние Създал. Хора, които са стигнали до тази истина са почукали на вратата на истината. И на самите тях им се отговаря с речта на Корана и с език на Пророк:

“Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.“[1]  

“Аз бях едно скрито Съкровище, поисках да бъда опознат, и създадох създанията“[2]

Целта на създаването на човека е да опознае Аллах, да Му повярва и да Му служи в последствие да спечели Неговото доволство и да влезе във вечният Му рай.

Аллах заповядва в 64ти айет от сура Анкабут следното: “Този, земният живот, е само забава и игра. А сетния дом е вечният, ако знаят“

Един вярващ, който осъзнае тази истина, ще живее на този свят като гостенин и ще спазва заповедите и забраните на стопанина на тази гостилница. А най-голямата му цел е печелейки доволството на Всевишния Аллах да стане ценен и да влезе в рая след като си свърши задълженията на този свят.

[1] Зарият, 51/56.

[2] Хадис, Аджлуни. Кешфю‘л хафа, II, 132.

“Не може да се държи сметка на Аллах от това каквото е правил; Но те ще бъдат разпитани.“ [1]

Въпреки това ние като хора и като Ибрахим алейхи селям, който е питал за “спокойствието на сърцето си“[2] става неизбежен въпроса в съзнанието ни: Защо Аллах създаде и злото? Не е ли лошо да се създава зло?

Както всички джинове и хора са създадени за да се покланят на Аллах, така и сатаната е създаден за това. Сатаната като не се подчини на заповедта на Аллах и не се поклони пред Адам, той бе изгонен от Божествената милост. И с негово собствено желание и Божия мъдрост му беше разрешено да заблуждава хората до съдния ден.

Мъдростта, че Аллах е приел това негово желание не е една, а са стотици мъдрости. Всемогъщият Аллах можеше да изпита хората без шепненето на сатаната и можеше да възложи задължението на сатаната на човешката душа, но приемайки желанието на сатаната да отклонява хората от правия път до края на времето, има мъдрост. С това сатаната си увеличава мъчението с милиарди степени в ада. Защото “Който стане причина за нещо, все едно го е извършил сам.“[3]

Причината да бъдат създадени лоши и грозни създания, е че всичко се знае с противоположното, с други думи: “Красотата на красивото се увеличава с грозотата на грозното.“[4] Ако в света нямаше грозота нямаше да може да видим степените на красотата. Ситостта може да се разбере с прекомерния глад. Ако няма тъмно не можем да разберем денят. Ако няма зима, няма да обичаме толкова лятото. Ако го нямаше адът, нямаше раят да бъде оценен напълно както трябва. Ако няма лошо и зло, няма да се ценят и разберат добрините на добрите. Ако Всемогъщият Аллах не позволяваше на хората да богохулстват и ако нямаше неверници, безкрайната красота да си вярващ и да имаш вяра нямаше да бъде разбрана.

Ако погледнем от друго ниво на този въпрос, е че създаването на зло не е за лошо, но извършването на зло, е зло.[5] Защото Аллах не създава за лошо; Той твори за добро. Ние превръщаме това, което Аллах е създал за добро, в зло за нас. Най-добрия пример в това отношение е огънят. Създаването на огънят не е за лошо, но ако го бутнем тогава става лошо. Ако човек използва добре огънят, ще се възползва от него в противен случай ще си навреди.

Друг пример е дъждът. Валежът на дъжд има хиляди последици. Ако, някои хора се биха наранили от дъжда поради невнимание те не могат да кажат, че „създаването на дъжд не е милост“. Те не могат да кажат и постановят, че дъждът е за лошо.

И така сатаната е създаден за да заблуждава хората и да ги придръпне в ада. А защо сатаната преследва хората? : причината за това е хората да могат да станат праведни и да отидат в рая.

За да могат хората да постигнат тази цел, Всевишният Аллах изпрати пророци и книги, които разказаха как хората да се предпазят от сатаната, който ги преследва. Освен това през всеки век ислямски учени[6] и светци, които са истинските наследници на Пророка, предупреждават хората срещу дявола.

След толкова много предупреждения, ние нямаме какво да кажем за този, който сам си следва дявола.

[1] Анбия, 21/23.

[2] Бакара, 2/260.

[3] Хадис, Риязу‘с-Салихиин 20. Баб.174. Хадис, с. 158, 161; сунен-и Ибн-и маадже.

[4] Бедиуззаман Саид Нурси, Рисале-и Нур, Месневи-и Нурийе.  

[5] Бедиуззаман Саид Нурси, Рисале-и Нур, 13,та лема.

[6] Хадис, “учените са наследници на пророците.“ (Бухари, илм, 10)

Всевишния Аллах е изпратил на тази земя рабите си (пророци) и ги е дарил с чудеса за да докажат своите праведни дела. Примерно Пророкът Иса (Исус) който съживяваше[1] мъртвите, който и отваряше[2] очите на слепите по рождение. Пророка Давуд (Дейвид) който месеше желязото като тесто и му предаваше[3] всякаква форма, Пророкът Сюлейман (Соломон) който можеше да измине[4] двумесечно разстояние за един ден с помощта на вятъра, и огъня който не изгори[5] Пророкът Ибрахим (Абрахам). Който бе хвърлен в него.

Едни от най-големите чудеса на Пророкът Адам са знанията на всички речници и езици, който Аллах му е съобщил и научил. Аллах е научил Адам на имената на всички съществуващи елементи.

Тоест различните езици днес се основават на това чудо с което Адам бе дарен.   Това чудо на Адам се споменава в сура Бакара 31-33.

Ако обаче се каже, че  днес говорещите се езици по света са останали от децата на Адам, ще бъде омаловажено. Въпреки, че тези езици идват от Адам и неговите деца, с течение на времето от тези езици произлизат различни диалекти, които се превръщат в други езици. Примерно, днес има над двеста милиона хора говорещи Турски език. Но животът преживян в различните държави и среди е станал причина, турския език да се промени на Казахски, Киргизки, Чагатайски, Уйгурски и Гъоктурски. Същото може да се каже и за западните езици, като френски и италиански, които произхождат от латински. Въпреки, че езиците развити и говорени по-късно са различни, произходът им е един и това се приема така.  

[1] Ал-и имран, 3/49.

[2] Маида, 5/110.

[3] Себе, 34/ 10-11.

[4] Сад, 38/10-11

[5] Анбия, 21/69.