*

 О, моя душа, никога не казвай, че времето се е променило, че епохата вече е друга, че хората са се потопили в земния живот, запленени са от него и са пияни от грижите на съществуването! Защото смъртта не се променя и раздялата не се превръща в оставане, и също не се променя. Човешкото безсилие и бедност също не се променят и дори нарастват. Отпътуването на хората не престава и дори ускорява своя ход, и продължава. И освен това не казвай: “Аз съм като всички хора!”, защото всеки един от тях ще ти е другар единствено до прага на гроба, но не и по-натътък.