Kакво би навредило на колосалността Му(на Всевишния) и какво би ощетило властта Му, ако отправим известна похвала и към вторичните причини, които са породили дребните и незначителни неща?Ще накърни ли това с нещо властта Му?

Dear Brother / Sister,

 Скъпи читателю, аз бих задал този въпрос по следният начин:

"Какво би навредило на колосалността Му - всеславен е Той! - и какво би ощети­ло властта Му - всевелик и върховен е Той!, - ако отправим известна похвала и към вторич­ните причини, които са породили и създали дребните и незначителни неща? Ще накърни ли това с нещо властта Му, всечист и всеви­шен е Той?"

Отговорът е следният:

"Както категорично доказахме в част от посланията на Рисале-и Нур, спецификата на властта (хакимия) е такава, че напълно от­хвърля и се противопоставя на чуждата наме­са в нея. И най-нисшият ръководител или дре­бен служител не приема намеса в рамките на своите правомощия, дори от собствения си син. Някои султани са убивали невинните си синове само защото са ги подозирали, че въз­намеряват да се намесят във властта им, въпреки че са били донякъде праведни и доб­родетелни. Този факт показва доколко въп­росният закон - законът за отхвърлянето на намесата - е вкоренен в същността на власт­та. Той прониква във всяко нещо, като се за­почне от съперничеството за управлението на някоя малка област и се стигне до борбата на двама владетели за автономна власт в рамките на една държава. Така без всякакво съмнение става ясно, че стремежът към самостоятел­ност на властта налага закона за предотвратя­ване на съучастието в нея, който е разкрил своята сила и въздействие в продължение на дългата човешка история, а също и своите ре­зултати: смутове, убийства, изгнаничество, реки от пролята кръв.

Помисли си за човека - той е безсилен сам да се управлява, нуждае се от сътрудничество с другите и притежава бледа сянка от власт и надмощие, а до такава степен отхвърля наме­сата в делата си, не позволява на другите да му се бъркат, не приема съдружие във върхо­венството си и се стреми с всички сили да от­стоява своята независимост и автономност. Помисли си за това, а после разсъди за Абсо­лютния Владетел, възправил се на Трона на господството (рубубия), за Него - Абсолют­ния Повелител, доминиращ над всички чрез божествеността (улухия), Абсолютния Суве­рен, независим в Своята единственост и из­ключителност, Абсолютния Богат, Който не се нуждае от нищо в абсолютната Си мощ. Това е Аллах, нашият Господ, Носителя на ве­личието.

"Послание за природата"(РИСАЛЕ-И НУР)

Въпроси и ислям