Може ли да ми обясните точните граници на пестеливостта и скъперничеството? Не си ли приличат те? Как да разберем дали един човек е пестелив или скиперник?
Dear Brother / Sister,
(( Шесто положение))
Има голяма разлика и значителна дистанция между пестеливостта и скъперничеството. Така и скромността, която е похвално качество, е противоположна на себеунижението и угодничеството, което е порицавана черта, въпреки привидното сходство между тях. И достойнството, което е похвално качество, е противоположно на високомерието, което е лоша черта, въпреки привидното сходство между тях. Подобно е положението и с пестеливостта, която е една от извисените пророчески добродетели и дори е една от осите, около които се върти редът на Господната мъдрост, управляваща вселената. Това качество няма никаква връзка със скъперничеството, в което се смесват низост, стиснатост и алчност. И нещо повече, между тях няма абсолютно никакви допирни точки освен външната прилика. Ето случка, която потвърждава тази истина.
Тя е свързана с Абдуллах - един от известните седем Абдуллаховци и от изтъкнатите учени сред сподвижниците, и най-големия от синовете на Омар ибн ал-Хаттаб, ал-Фарук ал-Азам (Най- великия мъдрец) - халиф на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Веднъж на пазара този забележителен сподвижник встъпил в остър спор за нещо, което не струвало и един грош. Той искал да се съхрани пестеливостта и да се запазят честността и доверието, които крепят търговията. В това време го видял друг сподвижник, който допуснал, че е малко скъперник и му се сторило прекалено да е такъв, след като е син на Повелителя на вярващите и наместника на земята. Проследил го до дома му, за да разбере нещо за положението му, и установил, че прекарал известно време при портата с някакъв бедняк, с когото поприказвал любезно и приятелски. После излязъл през втората порта и се поразговорил с друг бедняк, който седял там. Този факт озадачил сподвижника и той побързал да разпита двамата бедняци:
- Може ли да ми обясните какво направи синът на Омар, когато се спря с вас.
- Даде на всеки от нас по една жълтица.
Това го поразило и си казал изумен:
"Всеславен е Аллах, какво удивително нещо! На пазара той вдигна голям скандал заради един грош, а в дома си раздава стократно повече на двама сиромаси, при това - доброволно и без да разбере някой." Отишъл при сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, и го попитал:
- Повелителю, как да разреша тази загадка - на пазара ти постъпи така, а в дома си - иначе?
Отговорил му с думите:
- Онова, което се случи на пазара, бе в резултат на пестеливост и благоразумие. Направих го в защита на честността и в подкрепа на правдивостта, които са основа и дух на разменните отношения, а не защото ми се свиди или съм скъперник. Вкъщи постъпих така, защото изпитах състрадание и нежност в сърцето си и почувствах духа си извисен и съвършен. Нито едното бе скъперничество, нито другото - разхищение.
Указвайки на тази тайна, най-великият имам
Абу Ханифа ан-Нуман, Аллах да е доволен от него, посочва: "Няма разточителство в доброто, както и няма добро в разточителството." Тоест както не е възможно да се прекалява в доброто и в благотворителността спрямо онзи, който го заслужава, така и въобще не е добре да се прекалява.
"ПОСЛАНИЕ ЗА МЕСЕЦ РАМАДАН, ЗА ПЕСТЕЛИВОСТТА И ЗА БЛАГОДАРНОСТТА"
Въпроси и ислям
