Каква е функцията на вярата у човека? Защо вярата превръща човека в толкова ценно създание и как неверието го унизява?!
Каква е функцията на вярата у човека? Защо вярата превръща човека в толкова ценно създание и как неверието го унизява?
Dear Brother / Sister,
"Ние сътворихме човека с превъзходен облик. После го отхвърляме най-унизен от унизените, освен онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има безспирна награда." (Коран, 95:4-6)
(( Първо положение ))
Чрез светлината на вярата човек се издига до най-извисените и придобива стойност, която го прави достоен за Рая, а чрез мрака на неверието се низвергва до най-унизените и изпада в положение, което го подготвя за Адовия огън. Причината за това е, че вярата свързва човека с великия му Създател, като установява здрава връзка и взаимоотношение с Него. Вярата е принадлежност, затова чрез нея човекът придобива висока стойност, доколкото в него намира израз Божието майсторство и се проявяват знаменията на Господните имена, гравирани по повърхността на неговото битие. А неверието прекъсва това взаимоотношение и тази принадлежност. Мракът му покрива Господното творчество и изличава неговите знаци, поради което стойността на човека се принизява, доколкото е ограничена единствено в материалната му страна. А стойността на материята е незначителна и нищожна, защото е тленна и изчезва, и води временно животинско съществуване.
Ето сега ще разясним тази тайна с пример. В човешките дела стойността на материала се различава от стойността на изработката и степента на майсторството. Понякога виждаме, че тези две стойности са еднакви, но може материалът да е с по-висока стойност в сравнение със самото изделие, а може да се случи и така, че материал от желязо да притежава много висока художествена и естетическа стойност и изключително рядко скъпо изделие да получи цена за милиони, макар и да е направено от твърде обикновен материал. Ако подобен ценен уникат бъде изложен на пазара на професионалните майстори и се узнае, че е от прочут и изкусен творец, за него ще дадат милион. Ако същият експонат бъде занесен на железарския пазар, например, може никой да не го погледне и да не похарчат и грош за него.
И човекът е такова изключително изделие на преславния Творец и Създател. Той е най-издигнатото и най-изящното чудо от чудесата на Неговата мощ. Творецът го е създал като проявление на всички Свои най-прекрасни Имена, сторил го е да бъде орбита на всички Негови оригинални гравюри, които разкриват величието Му, и го е превърнал в умален пример и образец за цялата вселена.
Когато светлината на вярата се стабилизира у човека, тя разкрива всички премъдри гравюри у него, дори подбужда и другите да ги прочетат. Вярващият ги чете с размисъл и ги чувства с цялата си душа. Той кара и другите да се запознаят с тях и да размислят, и сякаш казва: "Аз съм създание и творение на Превеликия Творец. Вижте как у мен се проявява Неговото милосърдие и щедрост!" В подобни широки смисли намира израз Господното творчество в човека.
Следователно вярата, тоест принадлежността към Преславния Създател, прави видими всички скрити в човека Негови произведения. Така стойността на хората се определя според проявлението на Господното творчество и блясъка на Божието огледало. Този незначителен човек се издига до най-високата степен сред всички създания, защото става достоен за Господното слово и получава чест, която го подготвя за Господното гостоприемство в Рая.
Ако неверието, тоест прекъсването на принадлежността към Аллах, се прокрадне у човека, тогава всички смисли на гравираните най-прекрасни и премъдри Божи имена пропадат в мрака, окончателно се изтриват и е невъзможно да бъдат прочетени. Така е, защото не може да бъдат разбрани духовните аспекти, насочени към Всемогъщия Творец, след като Той, Преславният, е забравен. Повечето знамения на премъдрото и драгоценно Божие творчество и по-голямата част от висшите духовни гравюри дори се преобръщат и изличават. Онова от тях, което остава и е видимо за очите, се приписва на незначителни причини, на природата и случайността, и окончателно пропада и изчезва. Всеки от тези бляскави скъпоценни камъни се превръща в мрачно черно стъкълце и тогава значението му се ограничава единствено в животинската материя. Както казахме, целта на материята и нейният плод е човек да просъществува през кратък и частичен живот като най-слабия, най-нуждаещия се и най-злощастния измежду творенията, а после да се разложи накрая и да изчезне. Така неверието разрушава човешката същност и от скъпоценен камък я превръща в долнопробен въглен.
" Двадесет и трето слово"
Въпроси и ислям
