1-)
МОГАТ ЛИ ХОРАТА ДА ПОЗНАЯТ АЛЛАХ, БЕЗ ДА ИМ БЪДЕ ИЗПРАТЕН ПРОРОК?
Познаваме слънцето от неговата светлина. Не е възможно да познаем слънцето без светлината му. Също така Аллах ни се представя със Своите пророци и книги. Опознаването на Аллах без Пророк и книга е не възможно. Защото книга без учител със специфични букви съдържащи много фини знания би била само парче хартия ако няма учител. А значението на тази вселена, която е като книга, не може да се прочете без Пророк и без небесно послание (книга). Дори и хората да разберат, че има Създател, те не могат да Го опознаят, открият Имената Му и качествата Му. Също и не могат да разберат забраните и заповедите Му. Аллах изпраща пророци защото хората имат нужда от тях.
“От къде дойдох на този свят, защо дойдох и накъде ще отивам?“ отговорите на тези въпроси могат да се научат само от пророците.
По тази тема е много важно да се знае, че Аллах не е оставил нито една ера без надзор. За всяка цивилизация е изпращал Пророк.
Първия Пророк е Адам алейхи селям и последния е Мохамед с.а.в. Между тези два пророка са минали много други пророци с не известна цифра. Ние вярваме на всички изпратени пророци от Аллах дори и да не им знаем имената на всичките
[1] Хадис, Ахмед б. Ханбел, ел-Мюснед 5/265-266; Ибн Хиббан, ес- Сахих.2/27; Бурсеви, Исмаил Хаккъ, тефсиру Руху‘л беян, 2/323; 6/49; 8/215.
2-)
НИКОЙ ВЪРНАЛ ЛИ СЕ Е ОТ ОТВЪДНИЯ ЖИВОТ, ЗА ДА ПОВЯРВАМЕ В НЕГО?
Човешкият ум който работи според стандартите на този свят, колкото и да е не способен да разбере отвъдния живот, може да повярва в него с хилядите доказателства, които съществуват за него. Съществуването на дадено нещо, ако е умствено възможно, можем да разберем за него чрез вести. За да предадем някаква вест от дадено нещо или място, не е задължително да отидем там и да го видим с очи.
Фактът, че астрономията ни съобщава за звезди, които светлината дори не достига до нашата земя може да се вземе за пример. Тогава кой е отишъл до тези звезди? Кой се е върнал от там? Ние не се съмняваме, че тези звезди съществуват, защото се доверяваме на експертите от астрономията.
Това ще рече, “че експерти в своята област от астрономията с истински вести са достатъчно доказателство за да им се вярва.“
Със сигурност не може да има по вярна новина от новината дадена от „всички пророци, Корана, след това всички светци и ислямски учени“, които са едновременно експерти в своите области и най-точните и истински източници на новини, за съществуването на задгробния живот и съживяването след смъртта. Разбира се, че никой не може да даде по истински новини от тези.
Фактът, “че Пророка Мохамед с.а.в в нощта на мирач е отишъл в отвъдното и го е разказал като се е върнал.“[1]
Тези, които наричаме светци са хора с отворени сърца, собственици на чудеса, са съобщили за първата спирка от на отвъдното Берзах[2]даже са разказали какво са видели.[3]
След толкова много достоверни източници, които се обединяват върху едно и също нещо е достатъчно доказателство за съществуването на отвъдното.
След всички тези солидни доказателства за съществуването на отвъдното питаме онези, които отричат отвъдния живот:
Вие къде отидохте и погледнахте, че не видяхте и начислявате несъществуването на отвъдното? Какви са вашите доказателства за несъществуването му? Щом казвате, че го няма сте длъжни да донесете някакво доказателство? Какво променят сухите ви приказки без доказателства?
По-лесно е да докажеш съществуването от колкото несъществуването. Ако покажем един сорт ябълка сме доказали че тя съществува, но ако отречем че такъв сорт ябълка не съществува трябва да обиколим и проверим цялото земно кълбо за да докажем че я няма, а това е невъзможно.
Подобно на този пример, този който отрича съществуването на отвъдния живот, трябва да обиколи виждащата се вселена и не виждащият се метафизичен свят и чак след това (с извинение) може да каже, че отвъдното не-съществува, а това не възможно.
Тези, които казват, че има задгробен живот, доказват съществуването му като се позовават на безкрайни рационални доказателства, така и на доказателства на откровение.
Тези, които доказват това с пълни обемни книги, които съдържат и предават знания и елиминират съмненията за тази истина са доста много. А отричащите това, си затварят очите по сред бял ден и си превръщат деня в нощ само за себе си
Иман е да се вярва окончателно в нещо, без съмнение с привързаност от сърце. Това започва с Аллах и Неговото Единство и без съмнение да се вярва, че Пророка Мохамед с.а.в е Негов пратеник. Това, което е донесъл Пророка Мохамед, без съмнения да се знае, че е истина.
“Имана е едно цяло не се дели.“ Тоест, да се вярва без съмнение, колебания и изключение на това, което ни е донесъл Пророка Мохамед с.а.в. Ако едно нещо се отрече от всичките, да опази Аллах вярата е не валидна. За това следователно най-важното за нас е да се сдобием с “Тахкики иман“[1](доказана вяра).
Същността на вяра е да познаваме и да вярваме във всичките правила на вярата, съобщени от нашия любим Пророк, заедно с подкрепящите ги доказателства. С други думи, за всеки мюсюлманин е от съществено значение да познава и вярва на шестте правила на вярата. Всеки мюсюлманин е длъжен да знае правилата на вярата, които са задължителни като намаз, постене, милостиня и хадж, така и трябва да се знаят с всички детайли и греховете като убийство, пиене на алкохол, прелюбодеяние.
Шестте принципа на вярата, които мюсюлмани са длъжни да приемат и утвърждават са следните.
Вяра в Аллах.
Вяра в пророците.
Вяра в книгите.
Вяра в ангелите.
Вяра във възкресението след смъртта. (отвъдния живот)
Вярата в съдбата, и че всичко добро и лошо е от Аллах.
Какво нещо е вярата?
Сърцето и съвестта се заинтересувани от вярата. Който вярва в горе изброените шест принципи, той се счита за вярващ, най-важната същност на вярата е потвърждаването със сърце.
Какво е значението на вярата за хората?
Вярата е причина за създаването на човека. Тоест човек е създаден за да опознае Създателя си и да Му се покланя. Ако човек вярвайки се движи правилно в живота си, след смъртта той ще спечели безкрайно щастие и ще влезе в рая, в противен случай ще се хвърли в огъня, също като изсъхнало дърво което не дава плодове. Без иман не може да се влезе в рая.
За това човек трябва да спечели вярата, да повярва, да си пази вярата за да не я изгуби или тя да отслабне, което също може да бъде причина на загубата на самата вяра. човек трябва до последния си дъх да вярва силно, за това вярата е по важно от света и всичко намиращо се в него.
[1] Тахкики иман е доказана вяра, основана на доказателства, знания изследвания и разбиране. Противоположното на това имитативна вяра. Имитативна вяра (имитация) означава вярване и поклонение въз основа на това, което човек вижда от своето семейство и непосредственото си обкръжение.
4-)
КАК ДА ОТГОВОРИМ НА ХОРАТА, КОИТО КАЗВАТ: „НЕ ВЯРВАМ В ТОВА, КОЕТО НЕ ВИЖДАМ“?
“Гледащия виждайки всички създания създадени с изкуство и не вижда Творецът на всичкото това изкуство ще изпадне странно и много грозно.“[1]
Факт е, че съществуващия свят не може да се състои само от това, което може да се усети с петте сетива. Човек вижда или усеща, с език светът на вкусовете, света на звуците с уши, света на уханията с носа си. Въпреки това не виждайки звуци, ухания и вкусове те не се отричат, че ги няма. Защото, хората имат пълно доверие на ушите, езикът и носът си.
Има електричество, гравитация и лъчи, и много други същества, които нито се виждат нито се чуват, но ние никога не се съмняваме в тяхното съществуване.
Някои хора, които пренебрегват тези факти, правят голяма грешка като казват „Не вярвам в това което не виждам“ и смятат, че целят свят на съществуване се състои само от материалните обекти които се виждат с очи. “Като се има на предвид, че нещо ако не се вижда с око, то това не е доказателство за неговото не съществуване.“ Защото на този свят нещата, които не се виждат са много повече от тези, които са видни с просто око. Дори в човешкото тяло в пъти повече има не видими неща като ум, памет и мечти.
Под речта “Ако не видя не вярвам“ възниква неправилносттатоест: “Оставям работата на мозъка да я вършат очите“ Като се има на предвид, че всяко едно сетиво в човек отваря врата към друг свят. Изпълнението на едното сетиво не може да се очаква от другото. Примерно: окото не може да върши работата на ухото, или носът да изпълнява работата на езика. Човек с око не може да вкусва ни едно ястие, нито пък може да чуе гласът на някое славейче, или да помирише как ухае розата. Ако окото не може да върши тези изпълнения, разбира се, че не може и да извърши работата на умът.
Знае се, че човек, като види с очи някаква свършена работа, дори и майстора да го няма, вижда го с ум без да се колебае. Ако някой каже “Аз щом не виждам майстора на тази скулптура, отричам че има майстор и това е станало от само себе си“ то това значи, че този човек има здравословен проблем с умът си тоест може да се каже, че си е изгубил умът.
Точно както в този пример, тази великолепна вселена, която е произведение, на Някой Който има безкрайно знание и сила, постоянно показва в постоянност на умът Великия Аллах Създателя на всичко. И който каже “ако не видя с очи не вярвам“ се е отдалечил от знанието и умът си.
Мъдрият светец Бедиуззаман Саид Нурси много добре описал хората, които казват „ако не видя не вярвам“ и е казал:
“Онези, които търсят всичко в материята, умът им е слязъл в очите, а очите са слепи в духовността.“[2]
5-)
КАК ДА ОТГОВОРИМ НА ХОРА, КОИТО ВЯРВАТ В ПРЕРАЖДАНЕТО?
Корана отхвърля напълно прераждането.
А когато се яви при някого от тях смъртта, той казва: “Господи мой, върни ме, за да сторя праведно дело в живота, който оставих!“ Ала не! Това си е негово[1] празно слово.
И раздайте от онова, което ви дарихме за препитание, преди да е дошла при някого от вас смъртта и той да каже: “Господи, да би ми дал малко време, щях да раздавам милостиня и да бъда от праведните!“ Но Аллах на никого не ще даде отсрочка, щом му дойде времето. Сведущ е Аллах за вашите дела[2].
Твърдението, че духът преминава от едно тяло в друго се нарича (Реинкарнация).
Според тази вяра, духовете мигрират от тяло в тяло. Според тази вяра човешкия дух след като напусне тялото, преминава в тяло на животно, което живее във вода, суша или въздух. След това преминава в друго тяло на животно, и след това преминава в някое човешко тяло.
Тези, които не вярват в небесни книги и пророци, които не приемат и съществуването на Аллах и вечният живот, си мислят, че желанието за вечен живот в тяхното творение, могат да си го удовлетворяват с тази грешна вяра, за това са се насочили към нея. Основната цел на тези хора защитаващи прераждането е да почернят вярата в Аллах и отвъдния живот. Идеята за прераждането, която противоречи на принципите на всички небесни монотеистични религии, няма никаква научна основа.
Да, мъдростта и милостта на Аллах отхвърлят тази вяра. Може ли Аллах, който е сътворил човека като халиф и султан с превъзходни способности на тази земя, да му снижи духа с хиляди степени и да позволи да пребивава телата на мишки, кучета, змии и маймуни? Справедливостта и мъдростта, милосърдието и състраданието Му няма да го позволят.
Твърдението за прераждането е против обещанията на Всевишният Аллах, които са ад и рай. Заповедите и забраните на Аллах непременно ще се изпълнят според Неговите изисквания. На вярващите в Него е обещал рая и това обещание ще бъде спазено. А с ад ще бъдат наказани зли хора, неверници и лицемери.
Твърдението за прераждането е против за всички изпратени пророци и свалени небесни книги. Ако духовете на хората бяха без надзор в движенията си, нямаше да е нужно да се изпратят толкова много пророци и небесни книги. Най голямото дело на пророците е да докажат съществуването на Аллах, Неговото единство, след това е вечния живот в отвъдното.
Тези, които твърдят прераждането, за истина са няколко деца и няколко идеологически измамници.
Децата нямат никакви провизии, които да могат да декларират това законно. Изявленията им са невалидни от гледната точка на закона и не се взимат на сериозно.
Другата група която приема мисълта за прераждането за истина, са идеологически мошеници. Тези невярващи в Аллах и отвъдния живот материалисти, искат да премахнат всякакви религиозни принадлежности и тенденции. За да премахнат вярата в единството на Аллах и отвъдния живот, те измислят събития, които не са верни, използвайки с жълти стотинки бедни и наивни хора.
Като резултат, тази измислица която се основава на неоснователни твърдения на няколко деца и умишлени измамници нямат нищо общо с истината.
6-)
ТЕОРИЯТА ЗА BIG BANG ПРОТИВОРЕЧИ ЛИ НА ВЯРАТА?
Слава на Аллах, Който сътвори небесата и земята, и стори тъмнините и светлината…“[1]
Тази необятна вселена[2] в която се намираме как се е появила, накъде се движи, как законите, които осигуряват редът и баланса работят? Тези въпроси, във всяка епоха са били любопитни. По тази тема, учени и мислители са направили безброй проучвания и са се сдобили с много теории. До бигбанг теорията се приемаше от учени атеисти “Стационарния модел на вселената“. Според това мнение което важеше до началото на двадесети век, вселената все съществуваше и до безкрайността щеше да съществува, и за вселената нямаше край и начало. Поради тази причина, се отхвърляше съществуването на Създател.
Науката и технологиите, развиващи се през 20-ти век, напълно унищожиха примитивните концепции като “Стационарния модел на вселената“. През 21 век съвременната физика, е доказала, чрез много експерименти, наблюдения и изчисления, че вселената е имала начало, че е била създадена от нищото, и че непрекъснато се разширява.
Фактът, че съвременната физика достига едва към края на този век и доказва “Създаването на вселената от нищото, разделянето на небето и земята, докато те първоначално са били съседни едно на друго и не прекъснатото разширяване на небето“ А тези доказателства Корана ги съобщава преди приблизително четиринадесет века, във време, когато познанията на хората за вселената бяха изключително ограничени. Това беше заявено от Корана по следния начин: Първо Създателя на небесата и на земята[3]…
‘‘Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?[4]‘‘
И земята Ние разстлахме с (Нашата) сила. Ние даваме простор.[5]
Тези факти разкрити през 20,ти век, доказват също една от хилядите истини, че Корана е слово на Аллах и Мохамед с.а.в е Негов пратеник. И така, възникващите факти от бигбанг концепцията станаха също причина за погубването на (Вечната материя) в историята. Добре де, тази не съществуваща вселена кой я създаде от нищото? Разбира се, този въпрос определено показваше съществуването на Аллах.
Известният атеист философ Antonyflew[6] по тази тема казва следното.
„След повече от половин век защита на атеизма Антъни Флю заявява, че научните данни за законите на природата, произхода на живота и сложността на ДНК са го довели до убеждението, че зад Вселената стои разумен Творец.
Много учени, които не са се обусловили сляпо да бъдат атеисти, са приели съществуването на Създател с безкрайна сила Който е Създал вселената, този Създател трябва да е Същество, което е създало и материята, и времето, тоест Той трябва да е Независим и от двете. Известният американски Астрофизик HughRoss[7] обяснява този факт по следния начин: “Ако времето и материята са се появили с експлозия, тогава причината, която е създала вселената (Тоест Създателя) трябва да бъде напълно Независим от времето и пространството във вселената. Това ни показва, че Създателя е над всички измерения във вселената“.
Както каза този учен, материята и времето са създадени от Един безкрайно Могъщ Създател, който е Независим от всички тези концепции. Този Господар на небесата и земята е Аллах.
7-)
КАК ТРЯБВА ДА ОТГОВОРИМ НА ОНЕЗИ, КОИТО ВЯРВАТ В СЪЗДАТЕЛ, НО НЕ ВЯРВАТ В РЕЛИГИИ, КНИГИ И ПРОРОЦИ?
Казаха техните пратеници: Нима има съмнение спрямо Аллах – твореца на небесата и земята?[1]
Този айет доказва ясно голямата истина за съществуването на Аллах. Ако една игла не може без майстор то тогава тази вселена с нещата в нея не могат да съществуват без Аллах. Деистите, които разбират ясно това със съвест и ума си казват, че има “един създател“ и заявяват, че вярват в Аллах. Но душата на всеки човек не иска да бъде под Божии заповеди и забрани а иска да живее свободно без ангажименти. Деистите се опитват да излязат от тази ситуация казвайки думите: “Ние не вярваме в пророци книги и религии.
Въпреки това, вярата в Аллах изисква вяра и в Неговите пророци и книгите, които Той изпрати с тях.
Истините на вярата са едно цяло. Някой който вярва в Аллах, трябва да вярва и в Неговата книга Корана, за да може да опознае своя Господ с правилна вяра.
Човек може да узнае с ум, че си има създател, и че има създател на тази вселена, но не може да узнае, Неговите имена, заповеди и забрани. Вечната родина (Рая) и пътищата към рая, освен ако Той не ги съобщи с Пророк и книга няма как да се знаят. Тогава вярата в Аллах изисква и вяра в книгите, особено в Корана. Ние можем да опознаем Аллах само чрез книгите, които Той е изпратил, вярата в Аллах изисква и вяра в пророците особено и в Пророка Мохамед с.а.в. и в други пророци, които Аллах е изпратил. Защото книгите бяха низспослани на пророците. Вярващия човек в пророци и книги, трябва да вярва и в Ангела Джибирил. Защото книги са низспослани чрез Ангела Джибирил на пророците. А вярата в ангелите е от началната и най-голямата стъпка. Както се вижда тези факти са свързани едно с друго и не могат да се разделят.
Приемането на пророци книги и ангели, изисква и отслужването на фарзовете (задължения) и да се избягват нещата, които са харам (греховете).
В обобщение, приемането на Корана, но отхвърлянето на пророци и книги, не е никак удачно.
И ще кажат: “Ако се бяхме вслушали или размислили, нямаше да сме сред обитателите на пламъците.“[1] Този айет ни съобщава, че нямаме друга алтернатива за спасение от ада, освен да си използваме правилно умът.
Ако човек вярва в Аллах защото иска да е вярващ, това е нелепо. Защото самият ни ум заповядва да вярваме в Аллах.
Има толкова доказателства за да се повярва в Аллах, които са извън мярка, умствени и откровения.
Човек вярва в съществуването на Аллах, защото първо всички същества и умове, след това всички пророци и свещени книги, а след това всички светци и ислямски учени са свидетелствали и доказали, че Аллах го има. Човешкият ум знае, че една картина не може без художник, една книга не може без писар. Поради това, умът се задължава да вярва, ако дявола и душата не се месят.
Въпреки това, някои хора смятат, че изпълняват тази присъща нужда да вярват, като вярват в атеизма. Това прилича на: Цял живот суче от фалшива гръд, нито е сит нито е щастлив.
Мисълта: (Човек ако иска да вярва ще вярва) е напълно грешно. Примерно: “Ако един умен човек иска да се види като крал, с време ще повярва ли, че е станал крал?“
Виждало ли се е някъде в историята, някой, който иска да стане учен, и да вярва, че е такъв, без да практикува никаква наука?
Ние мюсюлманите, не вярваме в Корана и Пророка от собствено желание. Ние вярваме в Корана и Пророка поради хилядите доказателства, които показват, че Корана е слово на Аллах и Пророка Мохамед е Негов пратеник. Поради съществуването на толкова много доказателства ние вярваме.
9-)
ОТКЪДЕ Е ДОШЪЛ ЧОВЕКЪТ НА ТОЗИ СВЯТ, ЗАЩО Е ДОШЪЛ И КЪДЕ ЩЕ ОТИДЕ?
Всяко човешко същество започва[1] пътешествието си от духовният свят, майчината утроба, детството, младостта, старостта, гробът и хашир,[2] (възкресението) което ще продължава към вечно пътешествие. В това пътешествие всички условия са еднакви за всички до петнадесет годишна възраст. Тоест разликата започва от петнадесет годишна възраст с което и изпитанието започва. В това житейско пътуване до петнадесет годишна възраст хората са равни, защото не са достатъчно зрели за да избират със собствена воля пътя, който да изминават. И без значение кои са те, това за всеки е едно и също. Тези, които не са достигнали юношеството те не носят отговорност за действията си.
След петнадесет годишна възраст вече влиза в сила Божието изпитание и всеки има достатъчно воля за да избира пътя, по който да върви. Тоест човек вече може да различава лошото и доброто. И е напълно свободен да избира каквото си иска със собствената си воля. Така и става отговорен за всичко добро или лошо, красиво или грозно, добро или зло, което ще му се случи в следващия етап от живота му, който започва с младостта, продължава със старостта и свършва със смъртта. А в живота след смъртта, тази втора част от живота ни натоварен с отговорности, ще ни бъде представен и показан изцяло.
“Той е, Който сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата. Той е Всемогъщия, Опрощаващия.“[3]
Накратко, създадени сме за вечен живот. Чака ни ад или рай!
10-)
КАК МОЖЕМ ДА ОТГОВОРИМ НА ХОРАТА, КОИТО КАЗВАТ, ЧЕ РЕЛИГИЯТА Е „ОПИУМ“?
Тези, които казват, че религията е опиум са хора, които не вярват в Аллах, пророци и отвъдния живот. Има хиляди доказателства, които доказват, че нито едно от тези твърдения и клевети не са истина. Някои от тези доказателства са следните:
Според исляма, всякаква извършена работа в полза за човечеството се счита за поклонение. Дали религията която съветва следното „Дори и ако апокалипсиса е на път да дойде, насадете дърво, ако имате тази възможност.“[1]Е опиум? Или атеизма, който не вярва в отвъдния живот и не върши никаква блага работа ако не е в собствена полза, е опиум?
Дали ислямът, който защитава потиснатите и бедните от самото начала на появяването си, който е установил институция за зекята (милостинята) и заповядва споделянето на част от богатството на богатите с нуждаещите се, и който категорично осъжда всички форми на не справедливост и жестокост, е опиум?
Или безбожието, което приема позора до такава степен, че да стигна до целуването на краката на другите за своя собствена полза, понеже няма вяра в отвъдния живот и възнагражденията там, си внушава идеята: „Змията която не ме хапе, да живее хиляда години, или какво ми пука, че хората умират от глад, след като аз съм сит.“ Е опиум?
Дали религията на пророците Абрахам, Мойсей, Исус и Мохамед, (Мир и благословия на всички тях) Които са били пример на най-високия морал, състрадание и справедливпост, е опиум?
Или атеизмът, който през цялата история е създал убийци като Кабил, тирани като фараона, опиянени от богатство -никога нежелаещи да споделят от богатствата си- исъвременните тирани като Ленин, Сталин, Мао и други, които са убили стотици хиляди заради позициите си, е опиум?
Накрая нека отбележим, че някои от онези неверници, които прелагат фразата „религията е опиум“ и че религията е наркотик, който се използва за управлението и контрол над обществата и е установяване на диктатори! Е напълно лишено от истина и реалност. Защото самата религия е унищожила диктатори, и е свалила царуването на убийци като Крез и фараоните и е защитавала правата на потиснатите, слабите и бедните.
В резултат на това всеки, с не развалила се съвест, ще разбере дали атеизмът е опиум или ислямската религия.
[1] Хадис, Хеисеми, Меджмау‘з Зеваид, IV 63 (цитирано от Беззар) Ахмед б. Ханбел , Мюснед, III, 191.
