1-)
Вярно ли е, че по време на раждането на пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е угаснал огънят на магите, който е горял непрестанно хиляда години?
2-)
На колко години беше Айша като се омъжи за Пророка Мохамед? (с.а.в.)
Десет години след идването на Пророчеството, Пророкът (с.а.с.) губи съпругата си Хатидже на петдесет годишна възраст и се нуждае от съпруги, които да му помагат в домакинската работа и да се грижат за децата му, както и да го подкрепят в дейностите му по покана към исляма. За това от една страна, той искал Севде, стара и овдовяла жена, а от друга страна е искал Аиша, дъщерята на най-близкият му приятел Ебу Бакр.
(Първо трябва да се знае, че годините на момичетата преди 14 века са се определяли по различен начин. Годините на момичетата са започвали да се четат според месечният им цикъл. Примерно: Ражда се момиче, годините ѝ не се броят, когато ѝ дойде цикълът от него момент тоест от нея година започват да ѝ се броят годините. Преживените години до цикълът им не се броят, след като дойде цъкала от тогава започват да се броят годините. Ако цикъла ѝ e дошъл когато е била на 9 години тя се е считала за една годишна, преживените 9 години не са се смятали. Следователно ако Айша казва, че е била на 9 когато се омъжила за Пророка трябва да се прибавят минимум още 9 години което означава 9+9=18)
Тази молба на Пророка с.а.в беше десет години след началото на откровението. Айша е родена пет или шест години преди началото на откровението. Следователно се оказва, че възрастта, на която Айша се омъжва за Пророка Мохамед (мир иму) е била седемнадесет или осемнадесет.
Тази тема е спомената по-подробно в книгата на Мевлана Шибли "Аср-ъ Саадет“ (Ист. 1928. 2/ 997)
Айша е била на достатъчно зряла възраст, и това го разбираме от Биографията на сестра ѝ Есма. Старите био графически книги разказват следното за Есма:
"Когато Есма беше на сто години, тя почина на 73-тата година от Миграцията на Пророка Мохамед с.а.в. Есма е била на двадесет и седем години по времето на миграцията. Тъй като Айша е била с десет години по-малка от сестра си, тя трябва да е била на седемнадесет години по време на миграцията. Освен това Айша е била сгодена за мъж на име Джубайр преди Пророка (мир иму). Така че тя е била момиче на възраст за брак." (Хатемю'л-Анбия Хз. Мохамед и неговият живот, Али Химмет Берки, Осман Кескиоглу, стр. 210)
* * *
За подробна информация по темата ви препоръчваме да прочетете обясненията по-долу.
Разказите, че Айша е била сгодена, когато е била на шест или седем години и се е омъжила, когато е била на десет години, са най-важните фактори1 за формирането на мнението за възрастта на брака й. Не бива да се забравя факта, че бракът в ранна възраст е бил доста често срещан по онова време.
И физическото развитие на децата тогава е било съвсем друго, сравнение с днес. Поради тази причина въпросът тогава по-онова време никога не е бил на първо място в дневния ред (тенденз) тоест не е бил обект на обсъждане.
Но днес този въпрос е поставен в епицентъра на деня като (тенденз) от онези, които не се съобразяват с условията на онези времена, и превръщат исляма в обект на изследване "отвън" и оценяват и критикуват въпроса от собствената си гледна точка.
Разбира се реакцията на ислямския свят няма да е неутрална и мила в това отношение. Докато някои2 от тях настояват за необходимостта да се приеме въпросът такъв какъвто е, други заявяват, че "Айша е била на по-зряла възраст по-времето на брака си3. По време на тези дискусии, се усеща тежестта на взаимните реакции, балансът не винаги може да бъде поддържан; Факт е също, че макар да се казва, че това е отговор на реакциите на въпросните предания и хадиси, те се пренебрегват и не може да се запази равновесие. Също е грешка да се пренебрегнат други алтернативи в отговор на това отношение.
Както е известно, всяко е дете е дете на епохата в която живее, и трябва да бъде оценявано от поколенията, които идват след него, въз основа на културата на тази епоха.
Обществата се ръководят от "обичаите", които са резултат от общото натрупване, и когато те не се вземат в предвид, е много трудно, дори невъзможно, да се говори за точността им или да се вземат решения за даденото общество когато се пренебрегват факти, които важат за онова време.
Ако погледнем на въпроса от тази гледна точка, добре известен факт е, че момичетата са се развивали по-бързо и са можели да се омъжват по-рано4 по-времето на Пратеника на Аллах, и разликата във възрастта не е била много важна в такива бракове5 по онези времена.
Може също така да се каже, че негативното отношение, възприето от обществото по онова време към момичетата и натискът, който бе създаден върху семействата, е предизвиквало тогавашните хора за това разбиране. Тук не бива също да се забравя, че тогавашните хора са завършвали физическото си развитие по-рано, по отношение на подходящи климатични и географски условия. Момичетата са се считали за същества, които трябва да растат в къщата на съпруга си (това е било разбира се преди исляма да дойде) . Освен, това не е проблем само, за момичетата; Когато погледнем практиките от онова време, разбираме, че и момчетата също са сключвали бракове в ранна възраст. Например, разликата във възрастта между Амр ибн Аас и сина му Абдуллах е само дванадесет години, като в този случай Амр трябва да е бил женен, когато е бил на девет или десет години.6
Въз основа на тази информация можем да кажем, че дори и Айша да е била омъжена, когато е била на девет години, тогава е нямало нищо странно в това.
Независимо от резултата, тази информация сама по себе си има достатъчна сила, за да докаже, че не е имало отрицателна ситуация по отношение на брака на Айша р.а.
- Е, каква е ситуацията в действителност? Само горната информация ли е единствената алтернатива за определяне на възрастта ѝ?
За да се получат отговори на тези въпроси, разбира се, е необходимо да се отвори вратата на онези дни и да се разгледа въпросът чрез доказателствата, като се влезе през тази врата. Ако желаете, нека да разгледаме какво ни казват доказателствата:
1. Докато изброяваме имената на онези, които станаха мюсюлмани в първите дни на пророчеството, се споменава и името Есма и Айша, които са сестри. Забележителното е, че това споменаване не имената на Айша и сестра ѝ е точно след най-изтъкнатите, наречени "Сабикун ал-Еввелун", като Осман, Зубайр ибн Аввам, Абд ал-Рахман ибн Ауф, Саад ибн Аби Ваккас, Талха ибн Убайдула, Абу Убайда ибн Джара и Аркам ибн Абил-Аркам; Това се случва и пред имената като Абдуллах ибн Масуд, Джафар ибн Аби Талиб, Абдуллах ибн Джахш, Абу Хузайфа, Сухайб ибн Синан, Амар ибн Ясир и Хабаб ибн Ерет.7 Така, че Айша е бил на възраст, в която е можела да избира със свободна "воля" в този ден, и е била в позиция да бъде от първите мюсюлмани. Фактът споменат във въпросната информация, е направен запис като "Тя беше малка в онзи ден", също потвърждава това значение.8
2. Позицията на по-голямата ѝ сестра Есма също укрепва това убеждение; защото е известно, че Айша е станала мюсюлманка, когато е била на петнадесет години.9 Добре известен факт е, че Есма е родена през 595 г.10 Всичко това сочи към датата 610 г., първата година от пророчеството. И това означава, че Айша става мюсюлманка през 610 г., въпреки младата си възраст. За това в този ден тя трябва да е била най-малко на пет, шест или седем години, а когато към тази дата се добавят тринадесет години живот в Мека и поне седем месеца11 в Медина, следва, че тя е била най-малко на осемнадесет години в деня на брака си с Пратеника на Аллах, въз основа на възможността да е родена пет години преди Пророчеството.
3. Относно дните на Мека Айша разказва:
"Когато бях момиче, играещо по улиците на Мека, се низспосла айет на Пророка Мохамед мир и благословиите на Аллах да бъдат над него) рече: "Наистина, истинската им среща е Часът на Възкресението; А ужасът на Часа на Страшния съд е неописуемо ужасяващ и болезнен!" (Камар, 54:46)."12
Тази информация ни отваря различни врати по отношение на възрастта на Айша. А именно:
4. Въпросният стих е 46-ти айет от сура ал-Камар има различни разкази, че тази сура, която е разказана изцяло, е била разкрита в дома на Ибн Аркам след четвъртата година на пророчеството тоест (614)13 (618) или (619)14 По-специално, някои учени, вземайки предвид събитието на разделянето на луната на две и необходимостта от това в този ден, подчертават, че въпросната дата трябва да бъде 614 г., а въз основа на тази дата това означава, че Айша или още не е родена, или е новородена. Ситуацията не се променя много, когато за основа се вземе датата 618 или 619 г. Защото в този случай тя е само на четири или пет години и двете възрасти не изразяват зрялост за да разбере въпросното събитие (низпослания айет) и да го предаде години по-късно. В този случай тя трябва да е родена преди пророчеството за да предаде така информация години по-късно.15
Друг момент, който привлича вниманието тук, е че докато описваше този ден, самата Айша каза: "Бях момиче, което играеше игри". е изявлението под формата на. Думата момиче по онова време е еквивалент на "Джария", която тя използва, за да изрази себе си, и това изразява прехода към юношеството ѝ. Ибн Йера, един от арабските поети, говори за човек на тази възраст и изразява целта си по следния начин: "Когато е на осем години, тя вече е джария за мен, с която мога да сключа брак.“ Някои учени твърдят, че тази дума е била използвана за момичета на възраст над единадесет години.16
Ако вземем за отправна точка годината 614, когато е низспослана сура Камер, се оказва, че Айша е родена най-малко осем години преди това, или в 606 година. Това означава, че в деня на брака си е била на седемнадесет години.
Ако приемем 618 година за дата на низпосланието на сурата камар това показва, че е могла да е родена през 610 година, което от една страна означава, че Айша е била на четиринадесет години в деня на брака си, а от друга страна доказва, че не би могла да се е родила четири години след разкритото послание.
Когато съпоставим тази информация с първата точка, можем да заключим, че Айша е родена през 606 година и се е омъжила на възраст между седемнадесет и седемнадесет години и половина.
5. Някои спомени на Айша относно годините в Мека също подкрепят това. Например:
1) Събитието със слоновете в сура Ал-фил, който се е случило четиридесет години преди пророчеството, разкрива критерий при определяне на исторически дати.
Айша която е казала17 че е видяла последните двама души от събитието с слоновете да просят в Мека;
2) Да описва с подробности, как в най-трудните дни на Мека, Пророкът на Аллах е идвал сутрин и вечер с големи мъки в своя дом, и как баща ѝ Ебу Бекр, който не е могъл да понесе тези трудности, е направил опит да мигрира в Етиопия;18
3) Айша разказва такива неща, които едно дете не може да асимилира. Тя разказва как за първи път молитвата е била назначена да бъде по два рекята, а по-късно за пребиваващите се е увеличена на четири рекята, но при пътувания е оставала на два рекята.19
4) „Ние чувахме за Исâф и Нâила, и че те са били мъж и жена от грах, които са извършили в Кааба и поради това Аллах ги е превърнал в камък.“ – подобни изказвания на дни от началото, потвърждават, че тя е бил на възраст, която може да следи събитията.20
5) Фактът, че Айша е била сгодена за сина на Мут’им ибн Адий, Джубейр, преди женитбата си с Пророка също укрепва това мнение. Освен това, привлича вниманието което е било поставено като “тенденз“ от човек извън семейството, като Хавле бинт Хаким. Ясно е, че това изразява, че тя е била млада мома, достигнала възраст за брак и способна да бъде омъжена.
Също така е добре известен фактът,21 че годежа между Айша и Джубейр е прекратен от семейство на Джубейр от страх, че синовете им може да си променят мненията и да приемат исляма.
Тук възниква също въпросът защо и кога семейство, Ибн Адий и Абу Бакр, са сключили годежа между Айша и Джубейр, за който те се страхували, че ще промени разбирането на сина им.
Най-правдоподобният отговор на този въпрос е, че въпросният годеж е бил сключен или преди откровението, или по време на периода, когато откритото проповядване на исляма не е започнало, и в двата случая няма възможност тя да е родена през четвъртата година от пророчеството; Всъщност, даже тя може и да се е родила по-рано, от предполаганите години.22
Ако разгледаме възможността на това решение да е взето по времето, когато е започнало откритото разпространение на исляма, ще се види, че тази дата се отнася за годините 613-614, които са дните, когато Ибн Аркам е напуснал дома си, което означава да приемем, че тя все още не е била родена тогава. В този случай не е възможно да се говори за въпросния годеж. Тогава Следователно се знае, че тя е била най-малко на седем или осем години, когато се е развалил годежа което показва, че е родена около 605 г.23
7. Нека първо хвърлим око върху възрастовата разлика между Айша и другите й братя и сестри. Както е известно, Абу Бакр (Аллах да го благослови и да му даде мир) имаше шест деца; От Кутайла бинт Умайш; са се родили: Аиша, Абдуррахман, Юммю Руман, син на име Мохамед е роден от Асма бинт Умайс, а Юммю Гулсум е родена от Хабиба бинт Хариджа. В този случай Есма,Абдула и Абдуррахман и Аиша са братя и сестри от една майка и тяхната разлика в годините ни разкриват също много:
а) Първата дъщеря на Абу Бакр, Есма е родена през 595 г., двадесет и седем години преди Миграцията.24 По време на миграцията на Пратеника, тя вече е била омъжена за Зубаир ибн Аввам и е била бременна в шестия месец. С други думи, тя е била на двадесет и седем години в този ден.25 Три месеца по-късно, когато се е преселвала в Медина, тя е родила сина си Абдуллах в Куба. Тя умира на седемдесет и третата година от миграцията на сто години, дори не са ѝ изпадали всичките зъби.
Разликата във възрастта между Айша и нейната по-голяма сестра Есма е десет години.26 Според това (595 + 10 = 605) раждането на Айша е било през 605; Заключението е, че възрастта на Есма по време на миграцията е била на 27, сметнато (27-10=17). Тъй като бракът се е състоял седем месеца след миграцията,27 това означава, че по това време възрастта на Айша е надхвърлила седемнадесет години и е наближила осемнадесетгодишна възраст. След като женитбата се е осъществила след битката в Бедир в месец Шаввал от лунния календар, трябва да приемем, че тя е надхвърлила осемнадесет години и е станала на 19 години.
б) Вниманието което трябва да обърнем тук, е разликата във възрастта между Айша и Абдуррахман, който е брат на Айша р.а както е известно, Абдуррахман е най-големият син на Абу Бакр и става мюсюлманин едва след споразумението Худайбия. Той е този, който се е погрижил да не се срещне с баща си в битката на Бедир, а Абдуррахман е бил на двадесет години в този ден.28 Съответно, той трябва да е роден през 604 година. Според статистиките по онова време в общество, където разликата във възрастта между братята и сестрите обикновено е една или две години вероятността те да имат 10 години разлика е много ниска и няма никакво доказателство за това.
8. Разказите за датата на смъртта на Айша (мир на нея) също засилват това мнение. Защото по отношение на годината на смъртта ѝ и възрастта ѝ на този ден от миграцията сметнато е 55, 56, 57, 58 или 59; Различни дати и числа се споменават във връзка с възрастта,29 като шестдесет и пет, шестдесет и шест, шестдесет и седем или седемдесет и четири.30 Това показва, че няма точна дата на смъртта ѝ, както и точна датата на раждането ѝ.
В разказа, който гласи, че тя е починала 58-мата година от Миграцията на 74-годишна възраст, и че денят на смъртта ѝ е сряда, чиято дата се съвпада със седемнадесетата нощ на месец Рамадан, според завещанието ѝ, тя е погребана в Ченнетул-Баки през нощта след молитвата Витир, и в съответствие с нейното завещание молитвата ѝ е извършена от Абу Хурайра, а в гробът ѝ е сложена от Абдуллах и Урва, двамата синове на сестра ѝ Есма, Касим и Абдуллах, и двамата синове на брат ѝ Мохамед и Абдуллах, и сина на другият ѝ брат Абдурахман. Наличието31 на такива подробности, които създават впечатлението, че тази информация е по-силна от останалите. Следователно, ако направим изчисление въз основа на тази дата, ще видим, че тя е живяла още четиридесет и осем години след смъртта на Пророка (48 + 10 = 58 + 13 = 71 + 3 = 74), което означава, че е родена три години преди пророчеството.
В този случай се разбира, че в деня на брака си тя е преминала седемнадесет години и седем месеца (74 – 48=26 – 9=17+7 месеца).
В допълнение към горната информация, фактът, че тя също е бил на фронта32 в деня на Ухуд, когато дори и момчетата са били връщани обратно от пътя към войната е също факт, че тя вече не е била дете. Това, че тя е била знаеща въпроси и сложни научни теми и зрялото ѝ отношение и изявления пред от случката в Ифк, показва, че тя вече не е дете. Разликата във възрастта между нея и Фатъма, познанията ѝ за миграцията и събитията, които са се случили след миграцията в Медина, когато бракът ѝ е приет от баща ѝ Абу Бакр, и след оценката на мехир фактът, че това се е случило,33 позицията която е заемала предавайки знанията, които е получавала от айети и от Пророка показва също, че тя е образцова личност и била способна да бъде водач в отсъствието на Пророка. Изискването от айети за пълнолетие във връзка с възрастта за сключване на брака,34 фактът, че разказите за нейната възраст и брак не изразяват сигурност по отношение на датите,35и използването на термина "шест или седем" самата Айша при изразяването на възрастта си по това време, което изразява съмнение, Може да се подчертае и фактът, че датите на раждане и смърт не са били определяни толкова ясно, колкото днес.
Заключението обаче не се променя и всичко това засилва убеждението, че тя е родена преди Пророчеството и е била сгодена, когато е била на четиринадесет или петнадесет години и се е омъжила за Пратеника на Аллах (мир иму), когато е била на седемнадесет или осемнадесет години.
В този случай от нас зависи да интерпретираме разказите, че тя е била на 6 или 7 години, когато се е сгодила, и на 9 години, когато се е омъжила, в смисъл на "Аз бях човек с такъв външен вид".36 Информацията, че Айша е била толкова слабичка приличаща на дете подсилва това тълкуване.
Айша р.а имаше тяло, което бързо се повлияваше от физическите условия и изглеждаше по-малка от връстниците си. факта, че тя се разболяла по време на миграцията към Медина,37 че майка ѝ е обърнала специално внимание и се опитала да я излекува,38 и че при завръщането ѝ от битката на Бани Мусталик , а поставена в коша на камила и като се погледне от вън е била не забележима39 това показва, че е Айша е била слабичка, но не е била дете.
Накратко, дори и Айшаб р.а да се е омъжила на деветгодишна възраст, това беше много естествено според възприятията на обществото по онова време. Когато темата се разгледа по-общо, се разбира, че тя е получила титлата „Майка на вярващите“, когато е била на седемнадесет или осемнадесет години. Тук възниква въпросът, като например: „Ако случаят е такъв, защо този въпрос не е бил повдигнат на дневен ред досега?“ Както беше посочено в началото, доскоро не е имало отрицателно изявление по този въпрос; и никой не е имало възражения срещу този брак, нито от някой с фараонски характер като Абу Джахл, който е използвал всяка възможност срещу исляма, нито от някой като Абдула ибн Убай ибн Селул, който е всеял раздори и клевети от нищото и е станал обект на лицемерие.
Това е така защото няма ситуация, на която да се възразява. Според възприятията от онова време, е имало естествено приемане и на двете ситуации и тази ситуация вероятно не е довела до необходимостта да се подходи към въпроса по-различен начин и да се предложи нова перспектива, следователно не е било възможно ислямските учени да имат различно мнение относно точността на въпросната новина или съществуването на алтернативна информация.
източници
1. Виж Бухари, Манакиб ал-Ансар 20, 44; Мюсюлманин, Никах 71; Фадаилу'с-Сахаба 74; Абу Дауд, Адаб 55; Ибн Маджа, Никах 13; Насаи, Никах 78; Dârimî, Nikâh 56.
2. виж Azimli, Mehmet, The Passe of Defensive Historiography in the Debate on the Age of Marriage of Hz. Âishah, Islamic Studies, Vol. 16, No. 1, 2003, pp. 28 ff.
3. виж Doğrul, Ömer Rıza, Asr-ı Saâdet, Eskişehir Library (Eser Bookstore), Istanbul, 1974, 2/141 ff; Nedvî, Seyyid Süleyman, Hazrat Âişe, Translator Ahmet Karataş, Timaş Publications, Istanbul, 2004, p. 21 ff. War, Rıza, Hz. Подходът на Айше за брачната възраст Бир, D. E. Ü. Списание на Богословския факултет. 4, Измир, 1995, с. 139-144.
Известно е, че дядото на Пророка Абдул Мутталиб се е оженил за Хала бинт Ухайб в много ранна възраст и че Пророкът се е оженил за майка си Амина и баща си Абдула, когато са били на тази възраст, и че и двата брака са се състояли в едно и също събрание, така че разликата във възрастта между Пророка и чичо му Хазрат Хамза е била почти еднаква.
5. С идеята да бъде близък до Пророка по отношение на здравето, Хазрат Умар се жени за Ум Гулсум, дъщерята на Хазрат Али, въпреки разликата във възрастта, и този брак никога не е бил смятан за странен от обществото по онова време.
6. Виж Ибн ал-Асир, Усду'л-Габа, 3/240.
7. Виж Ибн Хишам, Сира, 1/271; Ибн Исхак, Сира, Коня, 1981, 124.
8. Виж Ибн Хишам, Сира, 1/271; Ибн Исхак, Сира, 124.
Навауи, Тахзи ал-Асма, 2/597; Съдия, съветник 3/635.
Невеви, Тахзибул Есма, 2/597; Съдия, съветник 3/635.
Също така се посочва, че Аиша е била омъжена през месец Шаввал от втората година, което се съвпада с периода след битката в Бедир но година по късно. В този случай възрастта й за брак закъснява с още една година. виж Науауи, Тахзиб ал-Асма, 2/616.
12. виж Бухари, Фазал ал-Кор'ан 6, Тафсиру Сура, (54) 6; Айни, Бадрудин Абу Мохамед Махмуд ибн Ахмад, Умдатул-Кари Шарху Сахихил-Бухари, Дару Ихяй'т-Тураси'л-Араби, 20/21; Askalânî, Fath al-Bârî, 11/291.
Suyûtî, Itkân, Beirut, 1987, 1/29, 50; Doğrul, Asr-i Saadet, 2/148.
Спорът за осмата или деветата година се дължи на разликата в луната. Защото в някои разкази, където се описва темата, внимание привлича детайл като осмия месец на осмата година.
15. Някои хора, които са оценили тази информация и са изчислили вероятностите, са стигнали до заключението, че възрастта на Аиша в деня на брака й е била най-малко четиринадесет години и че има вероятност да е била двадесет и две, двадесет и три, двадесет и четири или двадесет и осем и че ние не сме похвалили такива тълкувания, защото те не се основават на никаква основа.
16. Ибн Манзур, Лисан ал-Араб 13/138.
Освен нея, само сестра й Есма Валиде предава тази информация. виж Ибн Хишам, Сира, 1/176; Al-Haythamî, Majmau'z-Zawaid, 3/285; Ибн Катир, Тафсир, 4/553; Бидая, 2/214; Куртуби, Тафсир, 20/195.
18. Виж Бухари, Салат 70, Кафала 5, Манакиб ал-Ансар 45, Адеб 64; Ахмад ибн Ханбал, Муснад, 6/198. В този случай изявлението на нашия управител на Аиша, когато той изразява въпросния инцидент: "Откакто се помня, винаги съм виждал родителите си като религиозни", трябва да се тълкува като "Когато бях роден, в тази къща имаше ислям", а не "Когато започнах да опознавам заобикалящата ме среда, винаги се занимавах с исляма".
19. Виж Tabarani, Mu'jam al-Kabîr, 2/285, 286; Муджам ал-Аусат, 12/145; Ибн Хишам, Сира, 1/243. Тази информация ни е била дадена освен него, само от Ибн Аб.бас, Салман ал-Фариси и Саиб ибн Язид. Салман ал-Фариси се срещнал с Пророка (мир нему) в Медина, а Саиб ибн Язид се родил в Медина три години след Хиджра. Ибн Аббас, от друга страна, е роден в десетата година на Бисет, три години преди Хиджра и в изгнанието на Ши'б Абу Талиб. Следователно не е възможно и тримата сподвижници да станат свидетели на двете ракат молитви, извършвани в ранните години на Мека, нито да видят и предадат петте ежедневни молитвени заповеди, които идват с нощта на мирадж. Следователно, ако това не е въпрос, който самият Пророк е чул и ни казал, това е факт, който нашият Пророк (мир нему) е наблюдавал и преживял. Това означава, че той е вярвал в ранните дни и че възрастта му е била в точката, в която е можел да разбере всичко това по онова време.
20. Ибн Хишам, Сира, 1/83.
Бухари, Никах 11; Ахмад ибн Ханбал, Муснад, 6/210; Ал-Хайтами, Маджма ал-Зауейд, 9/225; Bayhaqi, Sunan, 7/129; Табари, История, 3/161-163.
Ето защо някои казват, че по това време тя е била младо момиче на тринадесет или четиринадесет години. виж Savaş, Rıza, D. E. U. Journal of Theology Faculty. 4, Измир, 1995, с. 139-144.
23. Виж Berki, Ali Hikmet, Osman Eskioğlu, Hatemü'l-Anbiya Hz. Muhammad and His Life, 210. Тук може да се спомене още една възможност, макар и слаба; тоест в годините след раждането си той е изправен пред "договор между родителите, подобен на люлка". В нито един от съответните текстове обаче няма подробности, потвърждаващи това.
24. Навауи, Тахзибул-Асма, 2/597.
25. Възраст.
26. Bayhaqi, Sunan, 6/204; Ибн Манда, Сахаба на Марифату, Библиотека Кьопрюлю, No: 242, Варак: 195 б; Ибн Асакир, Tārīhu Dimeshk, Tarājīm al-Nisa, Dimeshk, 1982, pp. 9, 10, 28; Масуди, Муруджуз-Захеб, 2, 39; Ибн Саад, Tabaqat al-Kubra, Bayrût, 1968, 8/58.
Има и разкази, които твърдят, че този брак се е състоял шест месеца или осем месеца след Хиджра или около година и половина по-късно и след Бадр. виж Ибн Саад, Табакат, 8/58; Ибн Абд ал-Бар, Истиаб, 4/1881; Nadwî, Sîrat al-Sayyidati 'Aisha Ummi'l-Mu'minîn, Tahkîk: Muhammad Rahmatullah Hâfiz an-Nadwî, Daru'l-Kalem, Dimeshk, 2003, 40, 49.
28. Ибн Атир, Usdu'l-Gâba, 3/467.
29. Ибн 'Абд ал-Бар, Истиаб, 2/108; Тахзи ал-Камал, 16/560.
30. Виж Ибн Саад, Табакат, 8/75; Надуи, Сират ал-Сайидати 'Аиша, 202.
31. Ибн Абд ал-Бар, Истиаб, 2/108; Doğrul, Asr-i Saadet, 2/142
32. виж Bukhari, Jihad, 65.
33. виж Tabarani, Kabîr, 23/25; Ибн Абд ал-Бар, Истиаб, 4/1937; Ибн Саад, Табакат, 8/63.
Сура ал-Ниса, 6.
35. За различни разкази като "една и половина, две или три години преди Хиджра", "когато е била на шест или седем години", "годината на смъртта на Хадиджа или три години след смъртта й", "седем или осем месеца след Хиджра, първата година на Хиджра" или "след Бадр", виж Бухари, Манакиб ал-Ансар 20, 44; Мюсюлманин, Фадаилу'с-Сахаба 74; Айни, Умда, 1/45; Ибн Абд ал-Бар, Истиаб, 4/1881; Надви, Сират ал-Сайидати 'Аиша, 40, 49.
36. Всъщност, някои, които реагират на оценките по темата, виждат твърдението "Бях на шест или седем години" като грешка на разказвача и казват, че това изречение трябва да бъде "Бях на шест или седем години, когато дойде разказът".
37. Виж Бухари, Манакиб ал-Ансар 43, 44; Мюсюлманин, Никах 69; Ибн Маджа, Никах 13.
Бухари, Манакиб ал-Ансар 44; Мюсюлманин, Никах 69; Абу Дауд, Адаб 55; Ибн Маджа, Никах 13; Дарими, Никах 56; Tabarani, Kabîr, 23/25; Ибн Абд ал-Бар, Истиаб, 4/1938; Ибн Саад, Табакат, 8/63; Ибн Исхак, Сира, Коня, 1981, 239
39. Бухари, Шахадат 15; Мегази, 34 г.; Тафсир, (24) 6; Мюсюлманин, Тауба 56; Тирмизи, Тафсир, (63) 4; Ибн Саад, Табакат, 2/65; Ибн Хишам, Сире, 3/310.
. Виж Бухари, Манакиб ал-Ансар 20, 44; Мюсюлманин, Никах 71; Фадаилу'с-Сахаба 74; Абу Дауд, Адаб 55; Ибн Маджа, Никах 13; Насаи, Никах 78; Dârimî, Nikâh 56.
виж Azimli, Mehmet,(Азимли Мехмет) Проходът на защитната историография в дебата относно възрастта на брака на Hz. Âишах, Ислямски изследвания, том 16, бр. 1, 2003, стр. 28 и след.
bk. Doğрul, Ömer Rıza, Аср-ı Саâдет, библиотеката на Ескишехир (Есер Китабеви), Истанбул, 1974, 2/141 и след; Недвî, Сейид Сюлейман, Хазрети Âишe, преводач Ахмет Караташ, Тимаş Издателства, Истанбул, 2004, стр. 21 и след. Саваş, Риза, Различно виждане за брачната възраст на Аиша Д. Е. Ü. Илахият Фак. Дерджи. 4, Измир, 1995, стр. 139-144.
Известно е, че дядото на нашия пророк Абдулмуталиб се е оженил за Хале бинти Ухейб на много ранна възраст, а също така е оженил майката на нашия Пророк Амина с баща му Абдуллах, също в тези години, даже и двата брака са се случили в една и съща сбирка, поради което разликата във възрастта между нашия Pророк и чичо му Хамза е почти еднаква.
С мисълта да бъде близък и по роднинска линия с нашия Пророк, Свети Омар р.а, въпреки разликата в годините, се е оженил за дъщерята на Али р.а (Зет на Пророка) – Юммю Гюлсюм (Ümmü Gülsüm,) и този брак никога не е бил порицаван от обществото по онова време.
Виж Ибн ал-Асир, Усду'л-Габа, 3/240.
Виж Ибн Хишам, Сире, 1/271; Ибн Исхак, Сире, Град Коня, 1981, 124.
Виж Ибн Хишам, Сире, 1/271; Ибн Исхак, Сира, 124.
Невеви, Тахзибу‘л Есма, 2/597; Съдия, съветник 3/635.
Невеви, Тахзибу‘л Есма, 2/597; Съдия, съветник 3/635.
Също така се посочва, че Аиша е била омъжена през месец Шаввал от втората година, което се съвпада с периода след битката в Бедир но година по късно. В този случай възрастта й за брак закъснява с още една година. виж Невеви, Тахзибу‘л Есма, 2/616.
виж Бухари, Фазал ал-Кор'ан 6, Тафсиру Сура, (54) 6; Айни, Бадрудин Абу Мохамед Махмуд ибн Ахмад, Умдатул-Кари Шарху Сахихил-Бухари, Дару Ихяй'т-Тураси'л-Араби, 20/21; Askalânî, Fath al-Bârî, 11/291.
Араби, 20/21; Askalânî, Fath al-Bârî, 11/291
Suyûtî, Itkân, Beirut, 1987, 1/29, 50; Doğrul, Asr-i Saadet, 2/148
Днес някои хора, които оценяват тази информация и правят вероятностни изчисления, стигат до заключението, че възрастта на Аиша към деня на брака й е била поне четиринадесет години, и че има вероятност да е била на двадесет и две, двадесет и три, двадесет и четири или двадесет и осем години, но тъй като това не се основава с доказателства от достоверни източници не бива да се обръща внимание на такива интерпретации.
Ибн Манзур, Лисан ал-Араб 13/138.
Освен нея и сестра й Есма предава тази информация. виж Ибн Хишам, Сира, 1/176; Al-Haythamî, Majmau'z-Zawaid, 3/285; Ибн Катир, Тафсир, 4/553; Бидая, 2/214; Куртуби, Тафсир, 20/195
. Виж Бухари, Салат 70, Кафала 5, Манакиб ал-Ансар 45, Адеб 64; Ахмад ибн Ханбал, Муснед, 6/198. В този случай изявлението на Аиша, когато тя се изразява с това: "Откакто се помня, винаги съм виждала родителите си като религиозни", трябва да се тълкува като "Когато бях родена, в тази къща имаше ислям.“
Виж Tabarani, Mu'jam al-Kabîr, 2/285, 286; Муджам ал-Аусат, 12/145; Ибн Хишам, Сира, 1/243. Тази информация ни е била дадена освен него, само от Ибн Аб.бас, Салман ал-Фариси и Саиб ибн Язид. Салман ал-Фариси се срещнал с Пророка (мир нему) в Медина, а Саиб ибн Язид се родил в Медина три години след миграцията. Ибн Аббас, от е роден в десетата година на Бисет, три години преди миграцията и в изгнанието на Ши'б Абу Талиб. Следователно не е възможно и тримата сподвижници да станат свидетели на двата рекята молитви, извършвани в ранните години на Мека, нито да видят и предадат петте ежедневни молитвени заповеди, които идват от нощта на мирач. Следователно, ако това не е въпроса, която е чула от самият Пророк няма как да го разкаже с подробностите. Това означава, че тя е вярвала в ранните дни и че възрастта ѝ е била в точката, в която е можела да разбера всичко от разказаното.
Ибн Хишам, Сире, 1/83.
Бухари, Никах 11; Ахмад ибн Ханбал, Муснад, 6/210; Ал-Хайтами, Маджма ал-Зауейд, 9/225; Bейхаки, сунен, 7/129; Табари, История, 3/161-163.
Ето защо някои казват, че по това време тя е била младо момиче на тринадесет или четиринадесет години. виж Savaş, Rıza, D. E. U. Journal of Theology Faculty. 4, Измир, 1995, с. 139-144.
. Виж Берки Али Хикмет, Осман Ескиоглу, Хатему‘л- Енбия Хазрети Мохамед и неговия живот,210.
Невеви, Техзибул-=Есма, 2/597.
Възраста.
. Baйхаки, сунен, 6/204; Ибн Менде, Марифату,с Сахаба, Библиотека Кьопрюлю, No: 242, Варак: 195 б; Ибн Асаакир, история на Дъмешк, Тераджиму,н- Ниса, Дъмешк, 1982, стр. 9, 10, 28; Месуди, Муруджуз-Захеб, 2, 39; Ибн Саад, Tabaqat al-Kubra, Табакатюл Кюбра Байрут, 1968, 8/58.
Има и разкази, които твърдят, че този брак се е състоял шест месеца или осем месеца след миграцията или около година и половина по-късно и след битката в Бадр. виж Ибн Саад, Табакат, 8/58; Ибн Абд ал-Бар, Истиаб, 4/1881; Nadwî, Sîrat al-Sayyidati 'Aisha Ummi'l-Mu'minîn, Tahkîk: Muhammad Rahmatullah Hâfiz an-Nadwî, Daru'l-Kalem, Dimeshk, 2003, 40, 49.
Ибн Атир, Usdu'l-Gâba, 3/467.
Ибн 'Абд ал-Бар, Истиаб, 2/108; Тахзи ал-Камал, 16/560.
Виж Ибн Саад, Табакат, 8/75; Надуи, Сират ал-Сайидати 'Аиша, 202.
Ибн Абд ал-Бар, Истиаб, 2/108; Doğrul, Asr-i Saadet, 2/142
виж Бухари, Джихад, 65.
виж Tabarani, Kabîr, 23/25; Ибн Абд ал-Бар, Истиаб, 4/1937; Ибн Саад, Табакат, 8/63
Сура ал-Ниса, 6.
За различни разкази като "една и половина, две или три години преди Хиджра", "когато е била на шест или седем години", "годината на смъртта на Хадиджа или три години след смъртта й", "седем или осем месеца след Хиджра, първата година на Хиджра" или "след Бадр", виж Бухари, Манакиб ал-Ансар 20, 44; Мюсюлманин, Фадаилу'с-Сахаба 74; Айни, Умда, 1/45; Ибн Абд ал-Бар, Истиаб, 4/1881; Надви, Сират ал-Сайидати 'Аиша, 40, 49.
Всъщност, някои, които реагират на оценките по темата, виждат твърдението "Бях на шест или седем години" като грешка на разказвача и казват, че това изречение трябва да бъде "Бях на шест или седем години, когато дойде пророчеството".
Виж Бухари, Манакиб ал-Ансар 43, 44; Мюсюлманин, Никах 69; Ибн Маджа, Никах 13.
Бухари, Манакиб ал-Ансар 44; Мюсюлманин, Никах 69; Абу Дауд, Адаб 55; Ибн Маджа, Никах 13; Дарими, Никах 56; Tabarani, Kabîr, 23/25; Ибн Абд ал-Бар, Истиаб, 4/1938; Ибн Саад, Табакат, 8/63; Ибн Исхак, Сире, град Коня, 1981, 239
Бухари, Шахадат 15; Мегази, 34 г.; Тафсир, (24) 6; Мюсюлманин, Тауба 56; Тирмизи, Тафсир, (63) 4; Ибн Саад, Табакат, 2/65; Ибн Хишам, Сире, 3/310.
4-)
МОЖЕТЕ ЛИ ДА НИ РАЗКАЖЕТЕ НАКРАТКО ЗА ЖИВОТА НА ПРОРОКА МУХАММЕД ﷺ?
Пророка Мохамед Салаллаху алейхи ве селлем е роден в Мека през „571-ва година. Преди да се роди Пророка Мохамед, баща му Абдуллах почина. До 4 годишна възраст остана при кърмачката си Халиме. Когато беше на 6 години почина и майка му. После започна да остава при дядо си Абдулмутталиб. Когато стана на 8 и дядо му почина той започна да остава при чичо си Ебу Талиб. На малки години е започнал да работи и когато е станал на 13 е започнал търговия с чичо си.[1]
Преди да му се даде пророчеството той беше Ханиф.[2] Вярваше в Единството на Аллах. През целя си живот никога не се кланял на идоли и никога не ги е уважавал.
На 25 години се е оженил за Хатидже р.а. от нея са се родили Касъм, Абдуллах, Зейнеп, Рукия, Юммю Гюлсюм и Фатъма общо 6 деца от Хатидже. И едно дете от Марие на име Ибрахим. Касим, Абдуллах и Ибрахим починаха в ранна възраст. Момичетата освен Фатъма починаха също още когато Пророка беше жив. Като един баща е преживял най-големите мъки и болки. През тези трудни и мъчни дни през, които е преминал, ни е дал пример и научил как трябва да бъде един раб слугуващ на Аллах. Той беше избран с най-хубавата нрава и Божие възпитание.
В Корана нравата на Пророка се споменава по следния начин:
“Ти наистина имаш велик нрав.“[3]
По тази тема самия Пророк казва:
“Моят Аллах ме възпита и направи моето възпитание хубаво.“[4]
Свети Мохамед преди да получи пророчеството си, беше известен и обичан със своята велика нрава, справедливост, милост и интелигентност. Както със своята нрава така и в тяло и лице беше много красив.[5] Много хора са станали мюсюлмани, само като са видели вълшебната прелест и доверие излъчващо се от очарователното му лице. От тези най-известният е еврейския учен по онова време Абдуллах Ибн-и Селям.[6]
Свети Мохамед с.а.в от 35 годишната си възраст започна да се отдалечава от очите на хората далеч в пещерата Хира[7]
Един ден, когато той беше в пещерата Хира му се яви Джибирил, ангела на откровението и му донесе първото откровение с заповед която беше, “чети“[8] и така на свети Мохамед с.а.в му бе дадено пророчеството. Той тогава е бил на 40 години.
Знаещ се с това, че не е знаел да чете и пише[9] въпреки това е бил най-знаещия, най-мъдрия, най-справедливия, най-милостивия и когато е обявил пророчеството си е бил сам и за кратко време от 23 години почти целия арабски полуостров е приел неговото пророчество и исляма. Това е знак и едно от големите доказателства, че той е пратеник на Аллах.
Най-бедуинските, най-грубите и най-жестоките общности в течение на 23 години са станали, най-цивилизована, най-знаеща, най-кротка и културна общност, което доказва ясно като слънце, че той е истински Пророк.
Особено известно е, че той е имал много врагове, които са искали да го наранят и убият. Уникално в историята, че почти всички от тези врагове по-късно са станали мюсюлмани и са го обичали повече от всичко.
Пророка Мохамед с.а.в до 40 годишната си възраст се знаеше в Мека с прякора
“Ел-Емин.“ Дори и тези, които не приемаха неговото пророчество нямаха съмнение, че той най-честния човек. Те не приемаха неговото пророчество, не защото не му вярваха, а защото се бояха да не изгубят позициите, парите, репутацията, търговията и превъзходството в Мека.
В края на краищата те са заемали важни позиции в Мека и са печелели доста много пари от идолите. Защото Мека е свято място заради Каабата. Защото Мека е център не само в търговията а и в духовността. Поради тези причини те настояваха в своите отричания.
Предадено от Мугире б. Шубе Разказва как политеистите са се доверявали на Пророка Мохамед с.а.в.
„“… Ебу Джехил се обърна към мен и каза: Кълна се в Аллах, че казаното от Мохамед е истина, но причината която ми пречи да го следвам е нарушаването на равенството ни със синовете на Кусай[10] в почти всяко отношение, защото те казаха: “Пророк дойде измежду нас“ и това означава, (че равенството ни е нарушено и не можем да се конкурираме с тях в това отношение) ето за това се кълна, че няма да приема[11] това. Много добре знам, че Мохамед казва истината. Призна той.
Първите, които му повярва бяха съпругата му Хатидже и Али син на чичо му, който беше при него от 5 годишна възраст. След това Зейд бин Харисе, и след него, Ебу Бекир повярваха. По-късно много хора се вслушаха в това послание и цифрата на мюсюлманите започна да се увеличава. Водещите на Мека обаче не бяха доволни от това и подложиха мюсюлманите на тежки мъчения и ги бойкотираха. За да се предпазят от това някои мюсюлмани мигрираха в Етиопия.
Десетата година от пророчеството му почина чичо му Ебу Талиб и 3 дена след това почина и съпругата му Хатидже. Смъртта на тези двама скъпи роднини натъжи доста много Пророка Мохамед. Когато той е проповядвал исляма се е срещал с много трудности и е бил винаги много подкрепян от първата повярвала Хатидже. А чичо му го е защитавал срещу народа и е мобилизирал синовете на Хашим освен Ебу Лехеб за да го пазят. За това тази година се наричаше годината на скръбта. А политеистите са се възползвали от смъртта на Ебу Талиб и са увеличили мъченията и потисничеството си.
Пророка Мохамед изпълни пророческия си дълг в Мека, в продължение на 13 години. Мъченията, жестокостта и бойкотите продължили, докато той не мигрирал в Медина. Когато обаче водещите политеисти на Мека решават да убият Пророка, той е бил принуден да мигрира в Медина и с негова заповед всички мюсюлмани мигрираха също в Медина.
От пред мюсюлмани последвани от Пророка и Неговия най-близък приятел Ебу Бекир пристигнаха в Медина. Местните жители на Медина (енсар) ги посрещнаха много добре. Местните жители на Медина (енсар) и тези, които мигрирали от Мека (Мухаджири), се обявили за братя. И така в Медина се установи първата ислямска държава. С установяването на ислямската държава, политеистите започнали да нападат мюсюлманите, и втората година от миграцията е станала войната в Бедир.
Мюсюлманите победиха война в Бедир. В резултат на това търговският път към Дамаск се отвори за мюсюлманите. Пленените от войната се освобождаваха при условия, че ще научат 10 мюсюлманина да четат и да пишат.
Политеистите обаче не се спряха. За да отмъстят за войната в Бедир, третата година от миграцията почна войната в “Ухуд“ в тази битка мюсюлманите бяха победители, докато стрелците поставени от Пророка не си напуснаха позициите. Когато те си напуснаха позициите бяха победени, но не напълно. Политеистите не можаха да победят окончателно.
Петата година от миграцията се започна войната в Хендек „окопът.“ С предложението на Селманъ Фариси са се изкопали ями около Медина за защита на града. За това името на тази война е Хендек. Тази война е продължила 27 дена и мюсюлманите са победители.
Шестата година от миграцията на Пророка той реши да отиде на умра заедно със сподвижниците си. Хората на Мека разтревожени от това не ги приеха в Мека и направиха споразумението “Худейбия“[12] споразумението на Худейбия е показвало, че мюсюлманите вече са официално признати.
През седмата година на миграцията мюсюлманите завладяват Хайбар[13] в резултат на това търговията на Дамаск мина в ръцете на мюсюлманите.
След завладяването на Хайбар мюсюлманите за първи път се сражаваха с византийците в района на Мута. Мута е място близо до Белка в района на Дамаск. За това тази война се нарече Мута. Воюващите армии се върнаха без никакъв резултат.
Осмата година от миграцията се установи завладяването на Мека. След това арабския полуостров бързо мина под контрола на мюсюлманите.
А войната на Хунейн[14] между мюсюлманите и идолопоклонниците на арабските племена се завърши с победа за мюсюлманите.
Последната битка на Пророка с.а.в е била Тебук[15] през деветата година на миграцията му.
Някои хора твърдят, че Пророка насила с меч е карал хората да приемат исляма и да станат мюсюлмани, но тези твърдения са абсурдни и лишени от доказателства. Защото Пророка Мохамед с.а.в проповядвал исляма с добро и е давал сигурност на живота и имуществото на хората както и свобода на убеждения на онези, които не са вредили на мюсюлманите и са приемали да плащат данъци. Особено на християни и евреи и на други религиозни членове.
По времето на Пророка никой не е станал мюсюлманин на сила. Тези, които са приели исляма, не са станали мюсюлмани на сила със острието на меча. Те са станали мюсюлмани защото не са могли да устоят на истината и реалността донесена от Пророка Мохамед алейхи селям.
Свети Мохамед алейхи селям прекара първите 13 години от 23-годишното пророчество в Мека. Последните 10 години от пророчеството му бяха прекарани в Медина. Когато е бил в Мека не са ставали войни. Войните започнаха последните 10 години когато той беше в Медина. От тези войни най-големите са Бедир, Ухуд и Хендек. Всички от тези войни бяха започнали с нападението на политеистите.
В нито една война Пророка не е нападал първи. Пророка Мохамед се е опитвал да разреши проблемите без война и без кръв. Защото той не е изпратен да убива хора, но той е изпратен да ги задържи живи! Както в този живот да им осигури дълготрайно състояние на щастие и сигурност, така и да им помогне да си спасят отвъдния вечен щастлив и изобилен живот.
Само когато е била неизбежна войната тогава е стоял начело на мюсюлманите като справедлив и милостив командир.
Освен това ислямската религия е въвела закон дори и по-време на война е забранила[16] превишаването на някои граници като забранява нараняването на не-воюващи деца, жени, възрастни хора, религиозни фигури, да не се разрушават храмове и тези, които са укриват в тях, да не се убиват животни, да не се нараняват дървета и други създания.
Пророкът Мохамед с.а.в е отишъл на поклонение Хадж с мюсюлманите за първи и последен път през единадесетата година от миграцията му. Този Хадж е бил наричан “прощален Хадж“
Пророкът Мохамед който изрече прощална реч пред мюсюлманите по време на прощалния Хадж, почина 50 дена по късно през 632-а година в Медина. Гробът му в момента се намира в “Рауза-и Му-таххара.“[17]
В обобщение този свят е виждал само веднъж такава прекрасна личност, който е пример във всяка област със своята велика нрава. Това земно кълбо повече няма да има честа да се срещне с такава личност като Пророка Мохамед с.а.в до съдния ден.
[1] Хаким, III, 200/4834.
[2] Ханиф са онези, които преди ислям са вярвали в единството на Аллах, следващи Пророка Ибрахим.
[3] Сура Калем, 68,4
[4] Хадис суюти, ел-джамиу‘с сагир, I, 12.
[5] Хадис, ибн-и Хаджер, Фетху‘л-барии, дж. 11, с. 216
[6] Бухари, Енбия‘, 1; Менакибу‘л- енсар, 51.
[7] Пещерата Хира се намира на планината Ан-нур, приблизително на 6 километра северно от Мека.
[8] Алак, 96/1.
[9] Анкабут, 29/48
[10] Абдуменаф бин Кусай е Дядото на Абдулмутталиб, а Абулмутталиб е дядото на Пророка Мохамед с.а.в същевременно те се споменаваха като синовете на Хашим.
[11] Бейхаки, Делаилу‘н- Нюбуве, II, 207.
[12] Споразумението на Худейбия или мирът на Худейбия, е сключено през 628 година март месец, между мюсюлманите на Медина и идолопоклонниците на Мека. Името Худейбия е взето от селото близо до местоположението където са се подписали. С това споразумение хората от Мека са признали законно ислямската държава.
[13] Хайбар е град в района на Медина в Арабия. Градът се намира на 103 километра северно от Медина.
[14] Войната на Хунейн е станала след завладяването на Мека в долината наричана “Хунейн“ тази битка е била много коварна и е преминала много трудно, но победата е била отново на мюсюлманите.
[15] Тебук е на 700 километра от Медина, по търговския път Медина-Сирия. Под ръководство на Пророка, ислямската армия от тридесет хиляди души се е изправила срещу византийската армия в Тебук, но византийците уплашено са се оттеглили без бой.
[16] Хадис, Бухари, Джихад,147,148; Муслим, джихад, 24,25/х. но: 1744; Ебу Давуд, Джихад, 121.
[17] “Рауза-и Му-таххара“ означава чиста градина. Този израз се отнася до мястото между гроба на Пророка и неговия амвон в месджиди ен-небевии (Джамията на Пророка) в Медина. Това е площ от 10х20=200 квадратни метра. Пророка Мохамед е казал: “Мястото между моята къща и моя амвон е една от райските градини“ (Бухари Фадлю‘с Салят. 6)
6-)
КАКВА Е МЪДРОСТТА ЗАД МНОГОБРАЧИЕТО НА ПРОРОКА МУХАММЕД ﷺ И НА КОЛКО ГОДИНИ Е БИЛА АЙША ПРИ БРАКА ИМ?
