Няма възможност, Аллах да не съществува. За това не трябва да се отдава важност на такива мисли. Всяко създадено същество ни показва на умовете, че Аллах съществува. Както всяко изкуство не може без майстор, всяка книга не може без писател, така и тази вселена с всички живи и не живи създания не може да се създаде без Аллах.
И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях![1]
Не може едно село да бъде без кмет. Не може една игла да бъде без майстор. Една буква не може без писар, знаеш. Как тогава тази (безкрайна) степен на спретнатост може без стопанин‘‘[2]
Умствено, възможно е съществуването на дадено нещо, което можем да разберем чрез новина. Ако трябва да съобщим от нещо или някое място, не трябва изрично да отидем до това дадено нещо или място, или да го видим с очи. Примерно астрономията ни разказва за звезди и галактики. В космоса има звезди, чиято светлина все още не достига до нас. Тогава, кой е отишъл и се е върнал от там? Ние не се съмняваме за съществуването на тези галактики и звезди, без да сме ходили до тях, защото имаме доверие на астрономите, които са експерти в своята професия. Тези хора, които дават информация от собствената си научна област, е достатъчна за да им повярваме.
Ето и експерти и източници достойни за доверие: На първо място всички пророци, после Корана след това всички светци и ислямски учени, които са доказали съществуването на Аллах, отвъдното и повторното съживяване след смъртта. Разбира се, по истински и добри новини от това не може да има.
Сливането на толкова много доверена силна и праведна информация от такива стабилни източници е достатъчно да се разбере, за съществуването на Аллах и отвъдното.
[1] Сура Юсуф 12/105
[2] Бедиуззаман Саид Нурси, Слова, Десето Слово.
