Most Read in the Category of Аллах

1-) КАКВИ СА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АЛЛАХ?

На небесата и на земята има знамения за вярващите.[1]

Много е лесно да се докаже съществуващото отколкото не съществуващото. Ако покажем една ябълка вече сме доказали, че тя съществува, но ако отречем, че  тя не съществува, трябва да обиколим и проверим цялото земно кълбо за да докажем, че я няма, а това е невъзможно.

Също като горе дадения пример ако някой отрече, че Аллах не съществува, трябва да обиколи цялата вселена и отвъдното, което също е не възможно.

А тези които казват, че Аллах Го има, те имат доста мъдри и умствени доказателства и откровението е едно от ясните доказателства за съществуването на Аллах.

Това са няколко от доказателствата:

Съоръжение и доказателства за възможността:

Ако нещо ще се случва, или няма да се случва, то тогава това притежава равен шанс. Както в ежедневието си казваме, може да бъде или не може да бъде, тоест всяко създание с присъствието си ни казва: Моето съществуване и не съществуване беше равно, ако аз в момента съществувам, Някой с безкрайна наука, воля и мощност е Предпочел моето присъствие пред моето отсъствие, а това може да бъде само Аллах.

 

Доказателство на изкуството: От атоми и клетки, от зеленчуци и плодове, от животни и хора, от звезди и галактики, едно фино и ослепително прекрасно изкуство което се откроява в нашите очи и съзнания. Както като най-простото изкуство не може да се появи на яве по случайност, така и най-великите създания, като тази вселена и създанията в нея, които са без живот и без съзнание, не могат да се появят по случайност.

Доказателство на мярка и ред. Ако нещо е измерено и подредено то значи, че някой го е измерил и подредил. Създание което е с мярка и размер не може да се появи по случайност. Цифрата на галактиките във вселената достига до милиарди. Сред толкова галактики има неизчислими звезди, които са подредени перфектно движещи се с мярка и мъдрост, без да се блъскат един в друг държащи се във въздуха по умопомрачителен начин. Това ни показва, че това изкуство е само и само на Аллах.

Слънцето което е светлината на това земно кълбо е по голямо с 1 милион и 300 хиляди пъти от земята планета. Представете си хиляди планети като земното кълбо, които са пълни по хиляди пъти с въглища, дърва и газ. Всички тези планети трябва да се изсипят в слънцето, за да може то да функционира само за един ден. Слънцето което се движи с мярка и мъдрост, гори без никакви дърва и въглища, това не може да бъде случайност. Тази ситуация показва като слънце на умовете ни, Собственика на безкрайна воля, мощност, знание и мъдрост, и това не може да бъде друг освен Аллах.

Мъдрост и цел. Във вселената всяко едно създание е създадено по изумителен начин, мъдрост и стил, това оставя “случайността“ извън всичко. Тоест това го може само Аллах, който има безкрайно знание и мъдрост, всичко показва Него Който е Всемогъщ.

Доказателство на чистотата. Чистотата която се вижда на това земно кълбо и във вселената ни съобщава за Аллах Всевишния. Ако в една къща живеят пет или десет души и не се изчисти за една седмица, къщата ще започне да мирише на лошо. А този свят в който живеем е пълен с неизчислими живи и мъртви създания, въпреки това виждаме колко е чисто. Няма възможност тази безупречна чистота да бъде случайност. Това може само с Единството на Аллах да се обясни.

Доказателството на лицата ни, които се различават едно от друго. Милиарди лица, които се различават едно от друго. Аллах, Който е създал всички лица по най-премерена, с различие и правилна форма, сред безкрайните Си възможности оставя случайността деактивирана. С безкрайното Си знание, Аллах показва как знае всички форми на всички лица до най-малкия детайл.

Доказателството на Корана. Корана доказва, че неговото слово е словото на Аллах, същевременно доказва и съществуването на Аллах. Има хиляди доказателства за това. Тези доказателства до най-малкия детайл се намират в ислямски източници. Всички тези доказателства заедно със себе си свидетелстват,[2] че Аллах съществува.

Доказателствата на пророците. В един хадис се казва, че Аллах е изпратил 124 хиляди[3] пророка, а в друг хадис се казва, че са изпратени 224 хиляди[4] пророка, но само Аллах знае колко пророка е изпратил. На всичките тези пророци общото доказателство е ‘Аллах Го има и Е Един‘. Защото целта на пророците е да напомнят на хората и докажат като обявят Единството на Аллах. Най-прекия и не поклатим пример за това е Пророка Мохамед с.а.в.

 Доказателствата на ислямските учени. Приблизително 1400 години, цифрата им надвишава и милиони. Ислямските учени доказват по безпрецедентен начин съществуването на Аллах, с научните си трудове, и все още го доказват.

Доказателствата на светците. Наричащи се светци, тези благородни личности чиято цифра минава и милионите, доказват съществуването на Аллах. Те с хубавите си нрави и характери са показвали и чудотворни дела, с които са доказвали и продължават да доказват съществуването на Всевишният Аллах.

В обобщение доказателствата на Аллах нямат край, тук дадохме примери, които могат да отворят врата към ума.

 

[1] Сура Ел-Джасия 45/3.

[2] За чудо дейността на Корана можете да погледнете от Рисале-и нур Ишарату-л и‘джаз и 25‘то слово.

[3] Хадис Ахмед б. Ханбел, ел-мюснед 5/265-266; ибн Хиббаан, ес-Сахих, 2/77

[4] Бурсеви, Исмаил хаккъ,Тефсиру Руху‘л беян, 2/323; 6/49; 8/125.


2-) КЪДЕ Е АЛЛАХ?

Всемогъщият Аллах, Който създаде пространството, материята и времето разбира се, че Той няма да бъде в създаденото пространство, време и материя. Подобна мисъл е суеверна и не мислима.

Присъствието някъде на някое място е характеристика на създанията. Аллах не е създадено същество, Той е Създател. Следователно не е правилно да Му преписваме място (локация).

Притежаващ абсолютен суверенитет, Всемогъщият Аллах има сила за всичко.[1]

“Собствеността на небесата и земята е Негова.“[2]

“Всичко на небесата и земята е на Аллах“[3]

А някои айети и хадиси по този въпрос са мутешабих.[4]

“Всемилостивия, Който се въздигна (Безподобен) на Трона.“[5] 

Подобни айети като този: “Нима имате сигурност, че Онзи Който е на небето, не ще накара земята да ви погълне?“[6]

Ние не сме в състояние да разберем истината на този и подобни алегорични айети и хадиси. Защото подобни въпроси са далеч отвъд способността на нашите умове. Затова се обясняват метафорично. Точно както на дете се обясняват сложни въпроси с примери, така и Аллах  ни обяснява тези въпроси метафорично.

От друга страна, точно както слънцето е на всякъде със своята светлина, така и Аллах е на всякъде със Своите Имена и Качества. Що се отнася до Неговата същност, Той е отвъд всички наши мисли.  

Този хадис ни уведомява за тази истина> “Замисляй те се над създанията на Аллах, но не мислете за Неговата Същност. Наистина няма да ви стигне силата за това.“[7]

Наша длъжност е да се обърнем Към Него с вяра, добри дела и поклонение, и да изпълним своят дълг към Него. 

 

[1] Мулк, 67/1.

[2] Зумар, 39/44.

[3] Юнус, 10/66.

[4] Мутешабих: Означава чието значение не е разкрито за нас, както някои айети и подобни хадиси.

[5] Та‘ха, 20/5; Хадид, 57/4. 

[6] Мулк, 67/16.

[7] Хадис, Суюти, ел-джами‘ус Сагир, I, 132; Аджлуни, кешфю‘л хафа, I, 311.


3-) ЗАЩО АЛЛАХ В КОРАНА ПОНЯКОГА КАЗВА „НИЕ“ ВМЕСТО „АЗ“?

Нашият Господ Аллах споменава Себе си на много места в Корана в множествено число. Това означава ли, че (с извинение) има няколко богове?  Корана разказва от началото до края единство и че няма друг Бог освен Аллах.

Първо трябва да знаем, че всеки език си има собствен стил и характеристики. Понякога превода не една дума от друг език може да прозвучи странно. В този случай думата е “Ние“ докато думата ‚Ние‘ напълно съответства на арабската граматика, някои я намират за странна когато се преведе на друг език като например турски. Даже поли теистите по онова време, които са сравнявали Аллах с други богове не са разбирали думата ,Ние‘ като друго божество, те са се възхищавали на стила, литературата и красноречието[1] на Корана.

С това заедно Аллах казва “Ние“ вместо “Аз“ а в това има доста мъдрости, ето и няколко от тях:

  1. В корана има изрази като Аз, Ние и без родствено наименование което на Български се изразява като “Той“. Исмаил Хаккъ Бусреви[2] го обяснява така:

 

Владетелите имат 4 начина на израз:

  1. Аз направих.
  2. Ние направихме.
  3. Без да споменава себе си казва, това беше заповядано.
  4. Казва само със заглавие като трето лице, (вашият владетел ви забрани или това ви е било забранено от вашия владетел. Също така се посочва и като Той в без родствено наименование.

 

Начинът, по който Всемогъщият Аллах понякога казва „Аз“, Понякога казва „Ние“ и понякога казва „Той“, е стил на обръщение,[3] специфичен за владетелите, които са познати на хората.

  1. Терминът „Ние“ се използва от Султани, Императори и Крале. Те винаги започват речите си в писмата като „Ние реших ме“, а този израз изразява величието на тяхната позиция. Аллах е Владетелят и Кралят на вселената и вечността. От това се разбира, че термина „Ние“ изразява Неговото Достойнство и Величие.
  2. Аллах казва „Ние“ за да посочи присъствието на ангелите, които имат определени задачи като един от тях е Ангела на откровението.

 

Например: Аллах казва „Ние низспослахме този Коран“ което се отнася за ангелите. Когато Аллах казва „…и Изсипваме чиста вода от небето“ насочва вниманието на ангелите, които са отговори да свалят всяка една капка дъжд.

 

Тези ангели обаче нямат собствена воля с която да смъкват водата, защото волята принадлежи само на Аллах в това отношение.

  1. Предимно в айетите където се описва сътворението, Аллах обикновено казва „Аз“ като например „Аз създадох джиновете и хората само на Мен да служат“  

но, в някои айети използва термина „Ние“ това означава, че ангелите са присъствали на това творение. С това Аллах държи ангелите като свидетели за Неговото Величие и Могъщество. Примерно, когато Аллах казва „Ние създадохме небесата и земята и това в тях“, се разбира, че Аллах е сътворил всичко само и ангелите са били свидетели на това.

 

[1] Способност да се говори красиво и ясно; ораторско изкуство.

[2] Исмаил Хаккъ Бусреви е роден през 1653 г. в Град Айтос, който е в пределите на днешна България. Дълго прекараното време в Град Бурса стана причина за известността му с прякора Бусреви. Исмаил Хаккъ умира на 20 юли 1725 г. Гробът му се намира в джамията която той построил в Тузпазаръ. Гробът му се намира точно от страната на Киблата. Най известното му творение е тефсира Рух-ул Беян фи тефсирул Коран. 

[3] Исмаил Хаккъ Бусреви, Рух-ул Беян фи тефсирул Коран. Том 1, страница, 37.

 


4-) КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ СРЕЩУ ЛОШИТЕ МИСЛИ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АЛЛАХ И ОТВЪДНОТО?

Няма възможност, Аллах да не съществува. За това не трябва да се отдава важност на такива мисли. Всяко създадено същество ни показва на умовете, че Аллах съществува. Както всяко изкуство не може без майстор, всяка книга не може без писател, така и тази вселена с всички живи и не живи създания не може да се създаде без Аллах.

И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях![1]

Не може едно село да бъде без кмет. Не може една игла да бъде без майстор. Една буква не може без писар, знаеш. Как тогава тази (безкрайна) степен на спретнатост може без стопанин‘‘[2]

Умствено, възможно е съществуването на дадено нещо, което можем да разберем чрез новина. Ако трябва да съобщим от нещо или някое място, не трябва изрично да отидем до това дадено нещо или място, или да го видим с очи. Примерно астрономията ни разказва за звезди и галактики. В космоса има звезди, чиято светлина все още не достига до нас. Тогава, кой е отишъл и се е върнал от там? Ние не се съмняваме за съществуването на тези галактики и звезди, без да сме ходили до тях, защото имаме доверие на астрономите, които са експерти в своята професия. Тези хора, които дават информация от собствената си научна област, е достатъчна за да им повярваме.

Ето и експерти и източници достойни за доверие: На първо място всички пророци, после Корана след това всички светци и ислямски учени, които са доказали съществуването на Аллах, отвъдното и повторното съживяване след смъртта. Разбира се, по истински и добри новини от това не може да има.

Сливането на толкова много доверена силна и праведна информация от такива стабилни източници е достатъчно да се разбере, за съществуването на Аллах и отвъдното.

 

[1] Сура Юсуф 12/105

[2] Бедиуззаман Саид Нурси, Слова, Десето Слово.


5-) КАКВИ СА КАЧЕСТВАТА НА АЛЛАХ?

Вярата във Всевишният Аллах означава: Той да се знае с Неговите Възвишени Имена и качества, и с възхвала да го възвишаваме от несъвършени качества. Качествата на Всевишният Аллах са вечни. Неговите качества нямат нито край нито начало. Качествата на Аллах не са едни и същи като на хората и нямат прилика с тях. Колкото и да си приличат в наименованията си, те нямат нищо общо с качествата на хората, като на пример: Неговото знание, воля, живот и словото Му не приличат на нашите знания, воля, живот и слово.

Понеже ние хората не можем да проумеем Неговата личност, ние Го познаваме с Неговите имена и качества. В Корана казва: “Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите. Той е Всепроникващия, Сведущ.“[1]  Заповядвайки това Аллах разяснява, че не е възможно да се опознае Неговата Личност. В тази тема Пророка Мохамед с.а.в разказва следното: “Замисляй те се над създанията на Аллах, но не  мислете за Неговата същност. Наистина няма да ви стигне силата за това.“[2]

Качествата на Неговата личност се наричат Затии (лични качества)  тези лични качества се разделят на две като “Селбии-Тензихи и Субутии.“

КАЧЕСВАТА СЕЛБИИ- ТЕНЗИХИ:

Тези качества се намират само и само в Неговата личност и не могат да се оприличават с тези на хората. Това и не е редно. Тези качества са шест.

  1. Вюджуд: Означава “съществуване“  Аллах Го има Неговото съществуване не е чрез друг. Това изисква Неговата личност, тоест съществуването Му е необходимо. Противоположното на вюджуд е немота, а немотата не може да се даде на Аллах. Като казваме Ваджиб-ул Вюджуд споменаваме Аллах Който е Създал всички създания и Който е Пречист от това да се създаде Самият Той. В съществуването Си Той няма начало и няма край.
  2. Къдем. “Означава Вечен, който няма начало.“ Колкото и назад да се върнем, не можем да се срещнем с такова време, което да е с Неговото отсъствие. Защото времето е създадено от Него. Не е същество което да се е появило от после. Присъствието Му е вечно. Противоположното на това качество е от после се е появил, а това не може да се помисли за Аллах.
  3. Бека. Означава съществуването Му няма край и е Безкраен. Аллах няма край. Който е Безкраен трябва да е и Вечен. Противоположното на Бека е краен, а това не може да се даде на Аллах.
  4. Вахданиет. Това означава Единство. Всемогъщият Аллах Е Един Единствен в Своята Същност, Качества и Действия. Няма равен или равен партньор. Противоположното на Вахданиет е множенство, тоест да има съдружник или конкурент (ширк), които са противоположното на Единството. А това е невъзможно да се мисли за Аллах.
  5. Къям бинефсихи. Това изразява, че съществуването на Аллах е необходимост произтичаща от Самият Него. Той не се нуждае от друго същество за да съществува. Неговото съществуване не зависи от някой или от нещо. Не Се Нуждае от създател, място, време или причина за да Съществува.
  6. Мухалефетун- лил- Хавадис. Това означава Създател на цялото съществуване. Той не прилича на нито едно създание, което е създал от после. Всяко същество е създадено от Аллах, и нито едно няма прилика с Него. Аллах не прилича по никакъв начин на никое от създанията, които е създал. Противоположното на това качество е “Прилика“ което е немислимо за Аллах.

 

Качествата Субутии. ( Показателни качества.)

 

Тези качества съществуват в безкрайна съвършеност във Всемогъщият Аллах, но се срещат в ограничена степен и в други същества. Въпреки, че има сходство в наименованието, конкретните качества по никакъв начин не са подобни на качествата открити в други живи същества. Защото на Аллах знанията, волята и силата са вечни.

Качествата на създадените са крайни, записани и ограничени, създадени са от после и са непълни и недостатъчни.

  1. Хаят. Означава живот “Да бъдеш жив и жизнен.“ Всемогъщия Аллах е жив. Той е Този Който дава живот на всичко, на сухата земя и мъртва пръст. Той има вечен живот. Противоположното на живота е смъртта, а това е немислимо за Аллах.
  2. Илим. Означава ( Знание. Наука.) Аллах знае всичко. Той знае какво е било, какво е, и какво ще стане, какво е станало, какво е минало, какво е скрито и каквото е открито. Знанието на Аллах не прилича на знанието на хората. Знанието Му не се увеличава нито пък намалява. Той знае всичко с вечното Си знание. Показател на Неговото вечно знание са хармонията и спретнатостта на този свят и вселената. Невежеството е противоположно на знанието, и това не може да се мисли за Аллах.
  3. Ираде. Това означава “желание. Воля.“ Аллах е пожелаващ. Аллах е Желаещият, Който определя позициите, ситуациите и характеристиките на съществата. Всичко което Аллах пожелае то става, а ако не пожелае то не става.  Липсата на воля е противоположно на Ираде, което е немислимо за Аллах.
  4. Кудрет. Означава (Сила. Могъщество.) Аллах има безкрайна сила и мощ. Слабостта и липсата на сила, които са противоположни на качеството (Кудрет) са немислими за Аллах. Няма нищо, което Неговата сила да не може да достигне. Във вселената всичко се случва със силата и мощта на Аллах.
  5. Сем. Означава “ Чуване. Слух.“ Аллах е Все чуващ. Всичко, което се каже тайно, явно, шепнешком, бавно или бързо, Аллах го чува. Това, че Той Чува едно нещо не Му пречи да чуе и второто в този момент. Да не може да чува е немислимо за Аллах.
  6. Басар. Означава зрение. Всемогъщият Аллах вижда всичко. Нищо не остава скрито от Неговите очи. Всичко което е скрито, открито, светло и тъмно, Той го вижда. Да не вижда или да не вижда напълно е немислимо за Аллах.
  7. Келям. Това означава слово. С това качество Аллах изпрати книги на Своите пророци и говори с някои от тях. Значението на вечното Му слово и реч не може да се знае от нас хората. Неговите думи са отвъд  (пречисти) от звуци и букви. Противоположното на Келям е да си ням, а това е немислимо за Аллах. С качеството (Келям) Аллах повелява, забранява, и информира.
  8. Теквин. (Генезис) Означава създаване  „да въвежда несъществуването в съществуване“ Всемогъщият Аллах е Единственият Създател на всичко. Той създава всичко което знае и желае с безкрайната Си сила и мощ. Създаване, осигуряване на Препитания, Възкресяване, Убиване, Благославяне, Наказване и оформяне са резултатите на качеството Му теквин (Генезис).

 

[1] Ен’ам, 6/103.

[2] Хадис, Суюти, ел-джами‘ус Сагир, I, 132; Аджлуни, кешфю‘л хафа, I, 311.


6-) ВСИЧКИ СЪЗДАНИЯ ГИ СЪЗДАДЕ АЛЛАХ, НО КОЙ СЪЗДАДЕ АЛЛАХ?

Аллах не е създаден, а е Създател. Ако Аллах се беше появил от после (с извинение) щеше да е създание. Точно както светът ни, вселената и нещата в нея са създадени от после та и за това се наричат създания. Следователно, когато казваме Аллах, ние говорим за Същество, което няма преди или след, няма създател и има вечно знание, сила и воля.

Същият въпрос беше зададен от мюшриците [1] към нашият любим Пророк Мохамед с.а.в. И всемогъщият Аллах разказва за Себе Си на своят любим Мохамед със Сура Ихляс: Кажи „Той е Аллах Единственият. Аллах е Самед. (Всичко се нуждае от Него; А Той не се нуждае от нищо.)“ Не са родени деца от Него. (И не е на никого Баща.) Нито е роден (Той не е ничие дете). „Нищо не е равно или подобно на Него.“[2]

 Тази сура заявява Съществуването, Единството и Уникалността на Аллах.

Нашият Пророк казва в следния хадис какво трябва да правим ако възникне такава лоша мисъл (Весвесе) в нас:  “Когато дявола прошепне, ‘кой те създаде‘ в отговор на това се казва (Аллах), Но сатаната този път пита шепнешком, „Кой създаде Аллах? Следователно човек трябва да отговори, аз вярвам в Аллах и Неговият пратеник.[3]

“Замисляй те се над създанията на Аллах, но не мислете за Неговата Същност.[4]

 

[1] Мюшрик или Политеист: този който свързва партньори с Аллах.

[2] Ихляс, 112/4.

[3] Хадис, Бухари.

[4] Хадис, Ебушшейх


7-) ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ЕДИН СЪЗДАТЕЛ ДА УПРАВЛЯВА ЕДНОВРЕМЕННО БЕЗБРОЙ ТВОРЕНИЯ НА БЕЗБРОЙ МЕСТА, БЕЗ ЕДНО ДЕЛО ДА МУ ПРЕЧИ НА ДРУГО?

ПЪРВИ ПРИМЕР:

 

Нека обясним това по следния начин:

Една-единствена личност може да притежава множество огледала, всяко от които е различно по своята същност. Тези огледала са като отделни прозорци към различни светове.Например, когато слънцето е едно, то се проявява в множество огледала. То оставя своето отражение във всяко от тях. Макар да е едно, в огледалата се появяват множество негови отражения.Също така, отраженията на слънцето в огледалата са различни според самите огледала: в някои се проявяват като светлина, в други - като цвят, а в трети - като образ. Във всяко огледало то се проявява според неговите особености.По същия начин, когато Божиите имена се проявяват в творенията, те се отразяват във всяко творение според неговата същност и способност за възприемане.Тъй като всяко творение има различна природа и различни способности, проявленията на Божиите имена също се различават. И понеже тези проявления са съобразени с възможностите на творенията, те се проявяват във всяко от тях по различен начин. И техните отражения, както не са самата същност на материалното тяло, така и не притежават дори неговите свойства. Те се считат за мъртви.

 

Например Слънцето, макар да е конкретно и единично същество, посредством блестящите предмети придобива качеството на нещо всеобхватно. То изпраща свое отражение, един образ на слънцето, върху всички блестящи неща по земната повърхност, дори върху всяка капка вода и всяка малка стъклена частица, според тяхната способност да го отразяват.Топлината и светлината на слънцето, седемте цвята в неговата светлина и един вид отражение на самото му същество присъстват във всяко блестящо тяло.Да предположим, че слънцето притежаваше знание и съзнание. Тогава всяко огледало би било като негово своеобразно жилище, трон и седалище. То би могло непосредствено да се докосва до всяко нещо и чрез огледалата си да общува с всяко разумно същество, сякаш те са телефони, дори чрез зеницата на окото.Едно нещо не би било пречка за друго. Едно съобщение не би възпрепятствало друго съобщение. Макар да присъства навсякъде, то всъщност не би се намирало никъде.

А сега помисли: Слънцето, което е само материално, частично и неодушевено огледало на името НУР (Светлина) измежду хилядата и едно имена на Едно Същество, въпреки своята конкретна и единична същност се проявява чрез отраженията си на безброй места и във всеобхватни дела. Нима Този, Който е Притежателят на величието и могъществото, не може със Своята лична Единственост (Ехадият) да извършва безкрайно много дела едновременно?

ВТОРОТО ПРИМЕРНО СРАВНЕНИЕ

Тъй като Вселената е подобна на едно дърво, всяко дърво може да бъде пример за истините, които съществуват във Вселената. Ето защо ние ще вземем едно величествено дърво, което е един огромен чинар като умален пример за Вселената и чрез него ще покажем проявлението на Ехадият във Вселената. А именно:

Това дърво има най-малко десет хиляди плода. Всеки негов плод съдържа най-малко по сто крилати семена. Всичките десет хиляди плода и един милион семена едновременно и заедно са проявление на едно изкуство и едно сътворяване.

При все това в първоначалното семе на това дърво, в неговия корен и ствол, чрез едно частично и конкретно проявление на Божествената воля, наречено жизнен възел, и чрез една зародишна същност на Господната повеля се намира центърът на законите, по които се изгражда това дърво. Този център присъства в края на всеки клон, във всеки плод и до всяко семе. Чрез него всичко се осъществява, без да бъде пропуснато или оставено непълно дори най-малкото нещо и без отделните части да си пречат една на друга.

И това единствено проявление на волята и този закон на повелята не се разпространяват навсякъде като светлината, топлината и въздуха. Защото по дългите разстояния между местата, през които преминават, и сред различните сътворени неща не оставят никаква следа и не се забелязва никакво тяхно въздействие. Ако това ставаше чрез разпространение, щеше да се вижда тяхната следа и въздействие. Напротив, те присъстват непосредствено до всяка част, без да се разделят и разпространяват.

Тези всеобхватни дела не противоречат на Неговата Единственост и индивидуалност. Дори може да се каже, че това проявление на волята, този закон на повелята и този жизнен възел присъстват до всяка част, но в същото време не заемат място никъде. Сякаш в това величествено дърво има толкова очи и уши на този закон на повелята, колкото са плодовете и семената. Дори всяка част на дървото е като отделен център на възприятие на този закон. Всички негови дейности не възпрепятстват проявлението му, а напротив, подобно на телефонните жици, служат като средства за осъществяване и приближаване. Така най-далечното е като най-близкото.

Щом пред очите ни едно-единствено частично проявление на едно качество на Единствения и Самодостатъчния Аллах, например Неговата воля, видимо служи като средство и основа за милиони действия на милиони места, то несъмнено трябва с увереност, достигаща до степента на непосредственото свидетелство, да вярваме, че Аллах, Притежателят на величието, може чрез проявлението на Своята мощ и воля да управлява цялото дърво на сътворението заедно с всичките му части и атоми.

Както е доказано и обяснено в Шестнадесетото Слово, казваме следното:

Щом безсилни и подчинени творения като слънцето, създания, които са ограничени от материята и притежават само частична светлина, като духовните същества, както и духовната светлина на този чинар, която е подобна на неговата душа, неговият жизнен възел, законите, които са центърът на неговото управление, и проявленията на волята, благодарение на тайната на светлинната си природа, могат да присъстват на много места и да извършват много действия едновременно, макар да се намират на едно място и да представляват само една конкретна и единична част, тогава те могат видимо да присъстват на безброй места и в безброй дела.

Макар да са единични и ограничени от материята, те придобиват качеството на нещо всеобхватно. И чрез едно-единствено частично действие на волята могат едновременно да извършват множество различни действия. Ти самият виждаш това и не можеш да го отречеш.

Тогава какво може да остане скрито от проявлението на Ехадият на Единствената Свещена Същност, Която е свободна от материята и възвишена над нея, пречиста и неподвластна на ограниченията и мрака на плътността? Всички тези светлини и цялото това сияние са само плътни сенки и отражения на Неговите свещени проявления чрез Божествените Му имена. Цялото битие, целият живот, светът на духовете и светът на образите са полупрозрачни огледала на Неговата красота.

Какво може да се скрие от проявлението на Единствеността на тази Единствена Свещена Същност, Чиито всеобхватни качества и всеобхватни проявления се разкриват чрез Неговата всеобща воля, абсолютна мощ и обхващащо всичко знание?

Кое дело може да Му бъде трудно? Кое място може да остане скрито от Него? Коя личност може да се приближи до Него, без да придобие всеобхватност? Кое място може да остане далеч от Него? Може ли нещо да остане скрито от Него? Може ли едно дело да възпрепятства друго? Има ли място, което да е лишено от Неговото присъствие?

Както е казал Ибн Аббас, Аллах да бъде доволен от него: Нима за всяко съществуващо нещо няма едно духовно око, което го вижда, и едно духовно ухо, което го чува?

Нима цялата верига на съществуващите неща не се превръща в жици и кръвоносни съдове, по които Неговите повели и закони се осъществяват с бързина? Нима препятствията и преградите не могат да се превърнат в средства и посредници за Неговото управление? Нима те не могат да бъдат такива навсякъде? Нима причините и средствата не могат да бъдат само една външна завеса?

Нима Той не присъства навсякъде, въпреки че не заема място никъде? Нима не присъства навсякъде, въпреки че няма пространствено положение и местопребиваване? Могат ли разстоянието, малките размери и завесите на различните степени на съществуването да бъдат пречка за Неговата близост, управление и наблюдение?

И още нещо: Могат ли свойствата на материалните неща, възможните същества, плътните и множествените неща, ограничените и крайни същества, както и особеностите, присъщи и присъединени единствено към материята, възможността, плътността, множествеността, ограничеността и крайността, като промяната, преобразяването, заемането на пространство и разделянето на части, да принадлежат на Една Свещена Същност, Която е освободена от материята, Необходимо Съществуваща, Светлина на светлините, Единствена и Еднородна, пречиста от всякакви ограничения, свободна от граници, свещена и възвишена над всякакъв недостатък и несъвършенство?

Нима безсилието изобщо Му подобава? Нима недостатъкът може да се доближи до полите на Неговото величие?


8-) КАКВО ПРАВЕШЕ АЛЛАХ ПРЕДИ ДА НИ СЪЗДАДЕ?

Например, ако имате приятел, който никога през живота си не е виждал морето и не знае, че във водата има създания, как бихте му обяснили тази ситуация? Вероятно би било много трудно за обяснение и разбиране. Защото вие му говорите за съвсем непонятна област от която се намира самият той.  Също като този пример можем да кажем, че живеем в „море от време“ и ето защо ни е трудно да разберем понятието „безвремие“, което е извън времето.

Този въпрос е доста срещан и популярен. И когато задаваме този грешен въпрос го задаваме така, че все едно Аллах е във времето. Аллах обаче не е обвързан с времето, Той е Създателят на времето. Ние живеем във времева линия и имаме живот, който живеем в тази вселена. „Минало време“, „настояще време“, и „бъдещо време“ Когато казваме, че Аллах е вечен нямаме само предвид, че Аллах е присъствал в самото начало на миналото. С вечността  имаме предвид, че Той обхваща миналото, настоящето и бъдещето.

Аллах, който има безкрайно знание, обхваща всички времена, в които се намираме едно временно. Тоест понятия като „преди“ и „след“, които са валидни само за нас, не могат да бъдат валидни за Аллах. Така че задаването на въпрос като: “Какво правеше Аллах преди да създаде вселената“ е грешен зададен въпрос, произтичащ от не понятието за вечността. Все едно да зададем въпрос: “Аллах Който няма преди и след, какво правеше преди?“ Или “какво правеше Аллах Който не е имал предишно преди?“

Когато Аллах създава вселената, Той създава и времето в нея. Естествено, е че Той няма да бъде подчинен на времето което е създал.

Както слънцето го е Създал от после, така и времето е създадено от после.

Примерно: Ако се зададе въпрос дали Аллах се влияе от слънчевите лъчи? Този въпрос няма да ви е логичен. „Влиянието на слънцето е насочено към нас“. Също като това и влиянието на времето е насочено към нас. Аллах както не се влияе от слънцето таке и не се влияе от времето. Всъщност колкото повече опознаваме Аллах, тези въпроси стават все по лесни за разбиране.  


9-) ЗАЩО НЕ МОЖЕМ ДА ВИЖДАМЕ АЛЛАХ НА ТОЗИ СВЯТ?

Има много причини и мъдрости да не виждаме Аллах. Някои от тях са следните:

  1. Едно от причините да не можем да виждаме Аллах на този свят е изпитанието. Ако Аллах се виждаше на този свят, това щеше да противоречи на изпитанието. Целта да сме изпратени тук на тази земя е да опознаем Аллах, да Му служим и да Го почитаме с Поклон. Хората и джиновете са оставени свободно да избират дали да вярват или да не вярват. Ако всеки виждаше Аллах щеше да бъде принуден да вярва и нямаше да има смисъл от изпитание. Както е казал Бедиуззаман: Хора с мръсни омърсени духове като Ебу Джехил, щяха да са на равно с тези чисти като диаманти духове, като на Ебу Бекр. И правото на избор щеше да се отнеме от всеки ум.
  2. Нашето творение и капацитет не са подходящи и достатъчни, за да видим Аллах на този свят.[1] Сътворението и способността на онези, които ще влязат в рая, ще бъдат подходящи и достатъчни за да видят Аллах. Нашият Пророк Мохамед с.а.в преди да се издигне до възнесението (мирач) той претърпя операция[2] -така да се каже- и беше докаран до способността да види Всевишният Аллах.
  3. Ние не можем да видим Аллах (с.т.) на този свят с очите си, но -така да се каже- ние виждаме съществуването Му с очите на умът ни, на Неговата същност и проявления (отражения), и Неговите имена и качества. Както виждаме слънцето. Стига да знаем как да гледаме.

 

[1] Араф, 7/143.

[2] Хадис, Бухари, Тевхид, 37. 


10-) ТЕЗИ, КОИТО ВЛЯЗАТ В РАЯ, ЩЕ ВИДЯТ ЛИ АЛЛАХ?

21. Тези, които влязат в рая ще видят ли Аллах?                                                             

Джарир ибну Абдуллах (Р.а) разказва: Пророка Мохамед (с.а.в) в една ясна пълнолунна нощ погледна луната и каза;

“Както виждате тази луна така и ще видите (без пречки) Аллах…“[1]

Учените на ехли сунна[2] се обединяват с горе казаното и са на едно и също мнение, че ще видят Руйетуллах[3]. Те също се обединяват в това,  че най-големият дар и благословия е виждането на Аллах от рая.

Предадено от Ибн Омър р.а Пророкът Мохамед е казал: Тези, които са на най-ниската степен в рая, ще виждат  градините си, половинките си, изобилните си благословии, служещите си, и местата си с трапеза простираща се на разстояние от хиляда години. Ще виждат[4] сутрин и вечер лицето[5] на Аллах.

После Пророкът ни каза следния айет: “Някои лица в този ден ще възсияят от щастие гледайки своят Господар.[6]

Споменатият айет и хадиси по горе, ни съобщават чудната новина по ясен начин, че най-голямото благословение на райските обитатели, е че ще видят Аллах.

 

[1] Хадис, Бухари, Мевакиту‘с-салят 6, 26, Тефсир, Каф 1, Тевхид 24; Муслим, месаджид 211,(633); Ебу Давуд, Суннет 20, (4729); Тирмизи, Дженнет 16, (2554).

[2] Ехли суннет вел джемаат: тези, които се придържат към суннета на Пророка и пътя на неговите сподвижници, и които приемат религиозен път и метод следван от тях. Ехли сунна е общност която е обединена върху Корана и суннета и приема Корана и суннета за свой източник. Тези, които следват Пророка се наричат ехли сунна. А тези, които следват Пророка и неговите сподвижници и техните методи се наричат ехли суннет вел джемаат.

[3] Руйетуллах: Според ехли суннет, задължително обитателите на рая ще видят Аллах (с.т). 

[4] Хадис, Мюснед, 4395.

[5] Тук се споменава лице, но това не е от лицата, които ние знаем, Аллах е пречист и отвъд всичко. Това което трябва да разберем от „лице“ е че обитателите на рая ще видят Аллах по незнаен начин.

[6] Къяме, 75/22-23.