Most Read in the Category of Поклонение

Скъпи, братко

   Има значителен брой хадиси които поясняват, че делата в земния живот ще застигнат човека в отвъдния, поощряващи добродеятелността и взаимопомощта.

   Пратеника на Аллах (с.а.с.) казва следното:

   "Когато човек умре, праведните му дела биват прекъснати. Изключение правят три вида дела които не биват прекъснати: Садака дадена в обществена полза(садака-и джарийе), знание или наука от която има полза и оставяне на праведно поколение което да се моли за него."  (Müslim, Vasiyyet, 14; Ebu Davud, Vesâyâ, 14; Tirmizî, Ahkâm, 36; Nesâî, Vesâyâ, 8; Dârimî, Mukaddime, 4; Ahmed İbn Hanbel, 2/372)

   За да разясним по-добре темата ще се опитаме да разделим на точки делата които други хора могат да правят за умрелите им близки или роднини :

1.Да се изплатят дълговете на починалия.

   Когато човек почине, нещо което може и трябва да се направи приоритетно от другите, е ако има задължения те да му бъдат погасени и по този начин да се затворят сметките на правоимащите над него други хора. Понеже както е споменато в следния хадис:

   "Духът на вярващия, остава свързан с него докато не му се изплатят задълженията."  (Tirmizi, Sünen, Cenaiz, 76; İbn Mace, Sünen, Sadakat, 12)

   Поради тази причина, за човек починал но оставил след себе си материални задължения, и в същото време е оставил след себе си наследство, то от това наследство първо се изплащат задълженията му.    Тук заплащането на материалните задължения не биват задължително изплатени от близките на покойникът. Който и да ги изплати, човекът бива избавен от този товар.(Buhari, Sahih, Havalat, 3.)

 2. Молитва и молба за опрощаване на греховете им:

   Една от най-големите добрини които може да се направи за починал човек, е да се молим за него и за опрощаването на греховете му. В тази връзка, Ебу Убейд Малик Ибн Рабиа ес-Саиди е задал следния въпрос:

   "О Пратенико на Аллах, има ли възможност да правя добрини на майка ми и баща ми след като са починали, с какво мога да им бъда полезен."

   На който Пратеника (с.а.с.) отговорил:

   "Да има. Това може да стане чрез молитвата за тях, и молитвата към Аллах да им опрости греховете, изпълняването на завещанието им, поддържане на близки връзки с роднините им, както и нагостяване на приятелите им" (Ebu Davud, Sünen, Edeb, 12; İbn Mace, Sünen, Edeb, 2.)

   А подобни айети като:

   "А които дойдоха след тях, казват: "Господи, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата..."(Сура ал-Хашр 59/10)

потвърждават, че кланянето на погребална молитва, молитвата като цяло и молбата за опрощение на греховете на покойника ще бъдат от полза за него/нея. (Hayrettin Karaman, İslamın Işığında Günün Meseleleri, 107)

   На базата на подобни айети и хадиси учените са стигнали до извода че подобни молитви за мъртвите са от полза за тях. Но условие за това е покойникът да е бил вярващ (му'мин), понеже нищо няма да е от полза на онези които нямат вяра.  И без това не правилно да се прави подобна молитва. Според имам Еш'ари, "Според мнозинството изследователи на хадиси и Ехл-и Суннет, молитвата и садаката, могат да бъдат от полза за мюслюманите и след смъртта им, поради което се счита за правилно да се правят подобни молитви."

   Най-известния хадис по тази тема е:

   "Когато човек умре, праведните му дела биват прекъснати. Изключение правят три вида дела които не биват прекъснати: Садака дадена в обществена полза(садака-и джарийе), знание или наука от която има полза и оставяне на праведно поколение което да се моли за него."  (Müslim, Vasiyyet, 14; Ebu Davud, Vesâyâ, 14; Tirmizî, Ahkâm, 36; Nesâî, Vesâyâ, 8; Dârimî, Mukaddime, 4; Ahmed İbn Hanbel, 2/372)

   От него правим следните заключения:

     a. Така наречената "Sadaka-i cariye" или садака в обществена полза, която може да бъде построяване на път от който могат да се възползват хората, мост, джамия, чешма, месджид и вакъфски учреждения сред които най-полезните и пълзотворни са училища и общежития в които могат да бъдат обучавани пълзотворно младите поколения, биват искрени дела които оставайки в "живот" след покойника, по думите на Пратеника (с.а.с.), понеже дават начало или пример за правене на праведни дела, то той ще бъде възнаграден и с дял от праведните дела които са продиктувани от даването на този тип садака и след смъртта му, докато това учреждение съществува.

    б. Добрите научни разработки също са като садака в обществена полза. Ученият (алим), бива възнаграден спрямо капацитета си. Отделно и подкрепата на учените, и покриването на нуждите им от книги, тефтери, храна и облекло, също биват като постоянно отворена врата за добрини и садака в обществена полза.

   в. Заминаващия дух на умрелия човек, би искал да остави след себе си едно добро поколение което да извършва праведни дела и да отгледа праведни и добри поколения. Само ако след себе си остави подобно поколение, то това поколение би му било от полза и в Съдния ден. Иначе мъртвия не очаква нито да хапне халва, нито седма, четиридесета или педесет и втора вечер, нито мевлит, нито платен хатим,  нито девир, нито закачането на някоя стара снимка на стената.

3. Даване на милостиня (садака):

   Учините от Ехл-и Суннет са стигнали до взаимно съгласие, че милостинята дадена от името на покойника ще бъде от полза за него.

   Има хадиси на Пратеника(с.а.с.) които потвърждават това мнение.

   В хадис предаван от Ибн-и Аббас(р.а.) се казва следното:

   "Един човек дойдe и попита: "О Пратенико на Аллах, майка ми почина. Ако дам милостиня (садака) от нейно име, това би ли било от полза за нея?"

А Пратеника(с.а.с.) отговори: "Да."

След което човекът добави: "Имам една овощна градина, бъди ми свиделтел, че я давам за милостиня от името на майка ми."(Buhari, Sahih, Vesaya, 15, 20, 26.)

   За дадената милостиня в името на покойник независимо дали е дадена от най-близките му като сина или някой друг се счита единодушно че достига като добро дело до покойника.

Са'д Ибн Убаде разказва в друг хадис, коя от милостините давани за покойника е по-добра и значима. Са'д разказва следното:

"О Пратенико на Аллах, майка  ми почина, коя от милостиня направена в нейно име е по-добра и значима."

Отговорът бе: "Вода!...", вследствие на което Са'д изкопа кладенец и каза:

"Този кладенец е за майката на Са'д".

 Този хадис потвърждава че подобен тип милостини от името на покойници са възможни.

4. Отговяването на задължителните дни за постене на починалия от близките му:

   За починалия човек който не си е отговял задължителните дни за постене по време на месец Рамазан има две положения:

    а. Извинителни причини като недостиг на време, болест, пътуване, непосилност за говеене поради, които починалия не е изпълнил това свое религиозно задължение: Според множеството от учените, поради това че причините не са зависими от покойния, то това не го прави грешник и съответно това не изисква и по-нататъшни действия. Понеже тези пости са задължения за които не е получил физическата възможност да бъдат изпълнени. Поради тази причина ако човек умре на път или по време на болест, няма нужда да се отговяват изпуснатите дни за говеене. 

     б. За починалия, който не си e отговял пропуснатите дни, въпреки че е имал физическата и времева възможност за това, няма възможност това богослужене да бъде изпълнено от близките му. По-точно според мнозинството от учените по фъкъх (ислямско право), не е ваджип (положение близко до фарз (задължително)) да се отговеят останалите неизпълнени задължителни дни за постене на починалия. Понеже постенето е тип физическо богослужене и е поставено в Исляма като един от неговите стълбове. Както приживе така и след смъррта на някой, наследсвеността и приемствеността му не се считат за позволени. В това направление то е като намазът (молитвата). В един хадис по темата се предава следното:

"Никой не може отслужва молитва или да пости вместо друг. Но от негово име за всеки ден може да даде храна на бедните в размер на един мюд (мерна единица, равняваща се на съд с вместимост от около 18 литра)"

   По въпроса за постенето вместо починалия човек:

- Ахмед Ибн Ханбел казва че ако починалия не си е отслужил дните за пости от Рамазан, постите за даден обет или постите за кефарет (милостиня или постене с което човекът се надява да му бъде опростен даден грях от Аллах), то те могат да бъдат отслужени от негов настойник (близък или роднина).

- Имам Малик, Шафии и Ебу Ханифе смятат, че настойникът на починалия, трябва да даде милостиня (садака) в размер на 1 'саа' (3.333 кг.) ечемик или половин 'саа' (около 1.667 кг.) пшеница за всеки пропуснат ден от покойника. По същия начин, за всеки намаз (според някои за всеки ден) трябва да се даде милостиня (садака) в същото количество. И мнозинството от учени считат, че физическите бослужения на покойника не могат да бъдат отслужени от друг.

 Поради притеснението, че отварянето на подобна врата, може да навреди на богослуженето на хората в техните здрави и трудоспособни години, някои учени се изказват, че "не може да се отговява никакво говеене за друг човек, а само може се отплати кефарет за него."

5. Хадж който може да се направи от името на починалия:

   Даден човек може да отслужи хадж вместо починал човек и да посвети доброто дело на него. И наистина в хадис предаден от Бурейре(р.а.) и Ебу Давуд(р.а.), на въпрос на една жена, която е питала дали може да изпълни поклонението хадж вместо починалата и майка, която е нямала тази възможност приживе: Пратеника (с.а.с.) отговаря : "Да, направи хадж за\вместо нея."(Müslim, Sahîh, Sıyâm, 27)

Колкото и мнозинството от учени, да твърдят че физическите богослужения не могат да бъдат изпълнени от другиго, с поставяне на условието за непосилност за изпълнението му приживе, само хаджът се счита че може да бъде изпълнен от някой друг. Непосилност се обяснява като, смъртта на човека или хронична болест от която се счита че болния няма да се излекува и го възспира от това богослужене, например инвалидност. (İbrahim Canan, a.g.e, 2/488)

   В друг хадис предаден от Зейд Ибн Еркам (р.а.) се споменава следното:

Пратеника(с.а.с.) каза следното: "Ако някой от вас направи хадж вместо родителите си, то с този хадж ще бъде изпълнен дълга на родителя. Това положение бива възвестено на родителя в отвъдното. Дори този човек да не се е подчинявал на родителите си, поради тази негова постъпка, пред Аллах бива записан измежду добрите Му раби(служещи Му)." 

   Разбира се, причината и смисълът на тези предания, е да се покаже възможността на извършването на това богослужене вместо друг. С надеждата че с безмерната милост на Всевишния, поради това направено добро ще опрости неизпълнените задължения на своите раби, но в случай че имайки тази възможност в своите здрави години те изоставят това богослужене и умрат в това положение то със сигурност от тях ще се търси равносметка за тези им постъпки.

   Както се изразява Ибн-и Кудаме, починалия може се възползва от богослужения направени в негова полза от други хора. Понеже богослужения като говеенето, молитвата (дуа), молитвата за прошка и хаджът са физически. Аллах Теаля позволява достигането на тези добрини до починалия човек.

   Но причините поради които тези богослужения не са изпълнени от починалия, трябва да са от рода на болестно състояния поради което болния не може да говее и преди да е оздравял или да е имал физическата възможност да говее за  пропуснатите дни, да умре. Само имайки подобни причини неизпълнените и пропуснати богослужения на починалия могат да се изпълнят от близките му и те да бъдат приети от Аллах, а не изоставените нарочно и безпричинно.

6. Правене на курбан от името на покойника:

   Възможно е да се направи курбан от името на покойника и да се раздаде като милостиня (садака). Следния случай който ще споменем потвърждава това мнение:

" Видях Али (р.а.) да прави курбан на два козела, като каза следното:

"Единия е за мен, а другия за Пратеника (с.а.с.)" и добави "Пратеника(с.а.с.) ми постанови така и докато съм жив няма да го изоставя"" (Tirmizi, Dâhâyâ, 2; Ebu Davud, Dâhâyâ, 2)

   Курбанът който прави Али (р.а.) е след кончината на Пратеника (с.а.с.).   Ебу Давуд записва хадиса в една глава озаглавена "Курбан от името на покойник". Тирмизи от своя страна отбелязва че някои учени дават позволение за подобен курбан докато други са против това.

   Отделно от това, има различни хадиси които споменават, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е правил курбан в името онези от своята общност които свидетелствали за единството на Аллах и за неговото пратеничество.

   Следователно от действията на Пратеника (с.а.с.) разбираме че подобни действия които се правят за умрелите, ще ги застигнат и те ще получат дял от направените добрини за подобни действия. В това отношение обаче, много от хората, правят курбани пред гробовете с цел за да удовлетворят покойниците или правят курбана за покойника (а не за Аллах, и да се надяват доброто дело да достигне до покойника), като това едно напълно погрешно разбиране и е нововъведение (би'да) в религията. Поради тази причина Пратеника (с.а.с.) казва следното:

"В исляма няма правене на курбан в(покрай) гроба на покойника."

   Понеже курбанът е вид богослужене, а те се правят единствено заради Аллах. И поради тази причина правенето на курбан заради гроб или гробници, да оставим настрана доброто, може да ни навреди на вярата или да ни доведе до идолопоклоннически действия. И категорично човек трябва да се пази от подобни действия. Това е обичай останал от времената на невежеството, защото арабите от онова време, са правели курбан в определени времена или веднага след погребването на покойника и раздавали месото му.

А всъщност Пратеника(с.а.с.) казва,

"Странете от противопоставянето в религията, всяко нещо добавено в религията впоследствие е нововъведение (би'да) и всяко нововъведение води до отклоняване от правия път." (Dârimî, Mukaddime, 16)

с което ни и предупреждава, в друг хадис пък се казва,

"Оставям ви две неща за които докато се придържате здраво, няма да бъдете отклонени от правия път: Книгата на Аллах и сунната на пратениците . . ."

с което пък ни насочва как да отсяваме нововъведенията и отклоняванията от правия път.

7. Четене на Коран и възжелаването добрината за това да бъде дадена на покойника:

   По въпроса дали може добрите дела от намаз и четене на Коран да бъдат направени от името на покойника учените се разделят на две основни течения: 

   Според учените от мезхебите Ханбели и Ханефи а и на някои от по-скорошните учени от Шафии и Малики добрината от четенето на Коран и правенето на молитва (дуа) за покойник, достига до него дори и четящия да не е до гроба му. А и четенето на молитва (дуа) след четенето на Коран се счита за по-подходящо и човек може да се надява повече за нейното приемане.

   Според първите учени от Малики и Шафии, добродетелта от богослуженията не достигат до никой освен до онзи който ги извършва.

   Според Ханефиите, човек може да дари добрината от делата си на някой друг. Дали това ще е намаз, говеене, милостиня или други дела не е от значение. Даряването на добрините от тези дела на покойникът не намаля от дела на неговата добрина.

Според Ханбелиите, не се счита за проблемно четенето на Коран до гроба на някой.

Според Маликиите, четенето на Коран над човека след смъррта му или над гроба му е нежелателно (мекрух). Понеже първите мюслюмани не са предприемали подобни действия. Но по-съвременните Маликии считат че няма нищо порицателно в четенето на Коран и споменаването на Аллах, покрай гроба на покойника както и в даряването на добрините от тези дела на покойника.

Известното според Шафиите виждане е, че нищо освен собствените дела на покойника не ще му бъде от полза. Но по-съвременните учени от Шафии, твърдят че подобно четене и даряване на добри дела би било от полза за покойника. Като по този начин се вижда че и четирите мезхеба стигат до единно отношение към този въпрос.

   Според Ибн Салах, след четенето на Коран би било подходящо да се каже "О Аллах, предай добрините от четенето на Коран на ...(името на покойника)". В това отношение близостта на човека не е от значение. Необходимо е човек да е убеден че това ще бъде от полза за покойника. Дори пратеника понякога посещаваше гробищата и правеше молитва за покойниците там.

Понякога Пратеника (с.а.с.) отиваше на гробищата Баки' и казваше така:

"О покойници в дома на вярващите! Селям на вас! И ние ще се завърнем при вас с позволението на Аллах. И моля Аллах да опрости и нас и вас, и да ни опази от трудностите и страховете на отвъдния живот и да ни дари с мир и спокойствие."(Müslim, Sahih, Cenaiz, 102; Farklı rivayetler için bkz.: Ebu Davud, Sünen, Cenaiz, 79; Neseî, Sünen, Taharet, 109, Cenaiz, 103; İbn Mace, Sünen, Cenaiz, 36, Zühd, 36)

   Както се вижда Пратеника (с.а.с.), се моли за заминалите от този свят хора и им пожелава сладост и спокойствие. И всъщност ако подобен зов(дуа) би бил безмислен то той не би го направил. Понеже както се споменава в Корана той никога не би говорил заради показност. Каквото и изказване да е правил то то е обвързано с низпосланите му знамения. 

   Добрините от делото за четене на Коран могат и е препоръчвано на първо място да бъдат дарявани на Пратеника(с.а.с.). Защото той е причнителя за избавянето ни от отклоненията в религията. С това се изразява благодарност и е една красива отплата. Четенето на Фатиха, Ясин и на целия Коран за покойниците могат да бъдат дарени на безброй умрели души едновремено, и всички те биха получили от това благо. Понеже това не би било непосилно за величието на Аллах.

   Някои учени твърдят, че освен добрините от четенето на Коран, така и всякакви други добрини могат да достигнат и до покойника при условие че това бива споменавано при извършването им. Само че условието за това е в тези дела да се търси задоволството на Всевишния Аллах. Както и всъщност не може да се плаща за четене на Коран и после да се дарява доброто от това четене. Защото четенето на Коран е богослужене. А богослуженето бива прието като добрина когато се прави за задоволството на Аллах, а не за пари, и чак тогава това би било от полза на покойника. В противен случай не би било добрина, пък камо ли някой да се възползва от нея.

   Според известното мнение на Маликии и Шафиите, понеже делото и изборът не е личен, дори и четенето на Коран или каквото и да е друго физическо богослужене не може да бъде от полза за покойника, освен в случаите когато Коранът се чете до гроба на човека, тогава той бива възнаграден за това че се явява слушател на това четене.

   Други учени твърдят че само близки роднини и деца могат да отслужат пропуснатите, хадж, молитва (намаз) и пости. Но като най-сполучливо считаме мнението, че без да отпада отговрността за пропуснатите богослужения, покойните мюслюмани могат да получават добрини за дарени за тях богослужения. (Hayrettin Karaman, İslamın Işığında Günün Meseleleri, 108)

   Не бива да забравяме и следната истина,  покойникът със сигурност ще бъде питан за пропуснатите и игнорираните от него религиозни задължения. А не както се счита от някои неуки хора, че покойникът не ще бъде отговорен за действията си след като примерно му се изплати милостиня за пропуснатите задължителни богослужения. Ако подобни деяния са направени по подобаващ начин, с подобно даряване на добрини, може само да се надява да бъде опростен за тази своя нехайност.

( съкратен превод от Doç. Dr. Hüdaverdi ADAM, Köprü Dergisi, Güz 2001, Sayı: 76)

С пожелания Всевишния да ви дари със благо за което дори и не сте подозирали.

   Привикване към молитва (намаз), правене, изпълняване, извършване на камет. В оригинал от арабски "икамет", в турския губи звука "и" и се използва като "камет". Терминологично означава четене на думи наподобяващи езанът преди задължителен(фарз) намаз от сам човек (ако няма джемаат) или от муеззин при наличие на джемаат (общност от хора). Каметът е сунна специфична само за мъже, за жените той не се прилага.

Спрямо сунната каметът звучи по следния начин.

"Аллаху екбер -Аллаху екбер

Аллаху екбер -Аллаху екбер

Ешхеду енля иляхе илляллах

Ешхеду енля иляхе илляллах

Ешхеду енне Мухаммеден Ресулюллах

Ешхеду енне Мухаммеден Ресулюллах

Хаййе алес-салях, Хаййе алес-салях

Хаййе алел-фелях, Хаййе алел-фелях,

Кад каметис-салях

Кад каметис-салях

Аллаху екбер, Аллаху екбер

Ля иляхе иллеллах"

Скъпи братко;

По време на "Битката при Ровът" Пратеника на Аллах (с.а.с.) бил възпрепятстван да изпълни четири от задължителните молитви(намаз), дори е изтекла и част от нощта. Накрая Пратеника (с.а.с.), казал на Билял Хабеши да прочете езан (призоваване на хората към молитва). Билял прочел езан, направил камет и са отслужили обедната молитва. След това пак направил камет и са отслужили следобедната молитва, после отново направил камет и са отслужили вечерната молитва, и последно направил камет и са отслужили нощтната молитва. Ебу Саид ел-Худри(р.а.) предава, че в този момент е бил низпослан следният айет(стих):

"Аллах върна онези, които отричат, заради яростта им. Те не получиха никакво благо. Достатъчен бе Аллах за вярващите в сражението. Аллах е всесилен, всемогъщ."(Ал-Азхаб, 33/25).

В случая трябва да се има предвид, че по време на "Битката при Ровът" все още не бе низпослан айетът свързан с молитвата при страх(опасност). В този айет Всевишния Аллах казва следното:

" И ако имате страх, спазвайте молитвата и като ходите, и като яздите! А щом сте в безопасност, споменавайте Аллах, както ви е научил на онова, което не сте знаели!" (Бакара, 2/239; виж. Ан-Ниса. 4/101-103).

Пратеника (с.а.с.), споменава че вярващия има само две оправдателни причини за пропускане на молитва чрез следния хадис(думи на Пратеника):

"Който се оспи или забрави да изпълни молитвата навреме, да я изпълни след като се опомни." (Тирмизи, Салят, 16, Мевакит, 53; Ибни Мадже, Салят, 10).

Понеже тук се споменава, че молитвата може да бъде пропусната само в случаи на оспиване и забравяне, някои учени като Ибн Хазм, казват че безпричиннно оставената молитва, не може да бъде отслужена по-късно, с че е по-уместно вместо това да се направи покаяние пред Всевишния (İbn Rüşd, Bidâyetü'l-Müctehid, Terc. Ahmed Meylânî, İstanbul 1973, I, 268).

За разлика от това, обаче една голяма част от ислямските учени са на мнението, че задължителните молитви неизпълнени навреме, са задължителни да се отслужат впоследствие. Понеже ако се отслужва впоследствие молитва при забравяне или оспиване, би следвало и че безпричинно изоставената молитва трябва да се отслужи приоритетно. Отделно от това е необходимо и покаяние пред Аллах заради изоставянето на молитвата в определеното и време. Покаяние при което молитвата не е изпълнена, не би било приемливо. Понеже една от предпоставките за поканието е изоставянето на греха. (İbnü'l-Hümâm, a.g.e., I/485 vd.; İbn Âbidin, a.g.e., II/62-67).

Според Ебу Бекир ибнул-Араби Пратеника (с.а.с.) по време на своите пътувания, е отслужил сутешната молитва, заедно със своите сподвижници, извън времето и, заради оспиване общо три пъти. Това се е случило един път при връщането от обсадата на Хайбар. В предание от Ебу Хурейра (р.а.), когато Пратеника на Аллах (с.а.с) усетил умора в мястото за лагеруване се е оттеглил в покоите си ,  и заръчал на Билял да ги събуди за сутрешна молитва. Билял, изпълнил допълнителна молитва, но когато наближила сутринта, е заспал подпрян на животните си. Докато слънцето не огряло лицата им нито Пратеника (с.а.с.), нито сподвижниците му са се събудили. Пръв се събудил Пратеника(с.а.с.) след което събудил и Билял. Поради напредването на неверниците след известно време е било казано на сподвижниците на вземат абдест(обредно измиване), Пратеника отслужил два рекята, след което Билял направил камет, и отслужил пропуснатата молитва заедно със сподвижниците. След тази случка Пратеника(с.а.с) казал:

" Който забрави молитвата, да я отслужи веднага след като се сети за нея. Защото Аллах каза: "...и извършвай молитвата, за да Ме споменаваш! ""(Та-Ха, 20/ 14) (Муслим, Месаджид, 309; Ебу Давуд, Салат, 11; Тирмизи, Тефсиру Суре, 20; Ибн Мадже, Салят, 10; Ахмед бин Ханбел, Муснед, IV, 47).

Както се вижда Пратеника(с.а.с.) е отслужвал пропуснатите молитви. Задължително е да се отслужват пропуснатите задължителни молитви.

Относно времето за отслужване на пропуснати молитви, няма конкретно време, но е добре да се избягва отслужването в непрепоръчителните времена за молитва.

Със селям и дуа...

((СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ ЗА ЕДНО ДЕТЕ))

(Това е писмо, изпратено  по повод смъртта на любимото  дете на едно семейство.)

"И няма нещо, което да не прославя Неговата възхвала."(17:44)

"И благовествай търпеливите, които щом бе­да ги сполети, казват: "Ние на Аллах принад­лежим и при Него се завръщаме." (2: 155-156)

Братко, много ме заболя от вестта за смъртта на детето ти, но присъдата е от Аллах. Девизът на исляма е да се задоволяваме с отредената ни участ и да се примиряваме със съдбата.

Моля Аллах, Пречистия и Всевишния, да ви удостои с прелестно търпение и да стори покой­ното дете да стане ваш защитник в отвъдния свят и застъпник в Съдния ден.

ПЪРВО ПОЛОЖЕНИЕ

Смисълът и тайната на кораничното знамение  "вечномлади юноши" (56: 17) е както следва. Непълнолетните починали рожби на вярващите ще бъдат подобаващо увековечени в Рая като обичани деца, ще са източник на вечна радост в обятията на бащите и майките, които са отишли там, и ще са средоточие, осигурява­що на родителите най-нежното от вечните чув­ства - любовта към децата и ласката към рож­бите.

И понеже в Рая ще са на разположение вся­какви наслади, не е прав онзи, който казва, че там няма място за обичта и грижите към децата, защото хората не ще се плодят и множат. Напро­тив, в Рая е великата победа, постигана чрез лю­бов към малчуганите и игра с тях в пълна чис­тота и наслада. Там това ще продължи милиони години, без да го опорочи нито болка, нито скръб, и то ще замени обичта към децата и за­бавленията с тях в продължение на няколкото кратки, тленни и помрачени десетилетия на земния живот.

Всичко това става реалност в споменатото коранично знамение чрез израза "вечномлади юноши", превръща се в средоточие на най-голя­мото щастие за вярващите и стига до тях като най-великото благовестие.

ВТОРО ПОЛОЖЕНИЕ

Веднъж в затвора попаднал благороден чо­век, чийто любим син го последвал и дошъл с него. Бащата много страдал от тегобите на свое­то безсилие да осигури на детето си спокой­ствие наред с личните болки, които понасял.

Милостивият владетел изпратил при него вестител, който да му съобщи следното: "Въп­реки че това дете е твое, то е един от моите по­даници и човек от народа. Ще го взема от теб, за да го отгледам в красив и пищен дворец." Чове­кът започнал да плаче, да скърби и да охка, каз­вал: "Не, не давам и не пускам детето си! То е извор на утеха за мен." Приятелите му в затвора възразявали: "Човече, няма защо да тъжиш и няма смисъл да те боли. Ако страдаш заради де­тето си, то ще отиде в разкошен и просторен дворец вместо да пребивава в тази мръсна, смрадлива и тясна тъмница. Ако пък те боли за теб самия и търсиш лична полза, то при престоя си тук, след като не напусне, твоето дете ще страда от много тегоби наред с голямата теснотия и силната мъка, за да можеш ти да се сдо­биеш с временна и съмнителна облага. А ако отиде там, ще се превърне в средство да полу­чиш хиляди ползи и облаги. Така е, защото че­дото ти ще стане причина владетелят да те удо­стои със своето милосърдие и то ще се застъпва за теб. Би трябвало господарят да пожелае ня­кой ден да те ощастливи, като те срещне със си­на ти, и да поиска ти да си готов за подобна сре­ща. Несъмнено той не ще го изпрати при теб в затвора, а ще те заведе при него, ще те освободи оттук и ще те изпрати в онзи дворец, за да се на­сладиш на срещата с детето си, ако си бил вер- ноподаник и си имал доверие на владетеля."

В светлината на този пример, скъпи братко, трябва да разсъждават и другите подобни на теб вярващи, когато починат децата им, и да си каз­ват: "Това дете е невинно, а Творецът му е ми­лосърден и прещедър. Вместо ограничената нежност и недостатъчното възпитание, което давах на своето чедо, то сега се намира в пре­гръдката на Божията милост и Божията грижа го е прибрала под великото си крило, като го е извадила от затвора на земните тегоби, беди и болки, и го е изпратила в сенчестата Градина на великия си Рай. Честито за това дете!

Кой знае какво би правило то и как би по­стъпвало, ако бе останало на този свят. Затова не страдам за него, а го виждам с щастлива участ. Остава ми да мисля за личната си насла­да. Да, ако покойната ми рожба не бе напуснала земния живот, тя би ми осигурила за десетина години временната детска любов и игра, опоро­чена от болки. Чедото ми би могло да бъде пра­ведно и читаво, да е способно да се справя със земните дела, да е по силите му да помага и да си сътрудничим. Но със смъртта си то ми обез­печава детската обич за десетки милиони годи, при това - във вечния Рай, става ми и застъп­ник, за да вляза там и завинаги да блаженствам. И значи не бива силно да страдам нито за него, нито за себе си, защото ако някой изгуби бърза и съмнителна полза, но спечели хиляда отложе­ни и и все пак сигурни облаги, той не ще изпит­ва болезнена скръб и въобще не ще оплаква за­губата отчаян.

ТРЕТО ПОЛОЖЕНИЕ

Покойното дете е само творение на милосър­ден Творец и Негов раб. С цялото си същество то е едно от произведенията на Пречистия и е поверен от Него приятел на родителите, за да бъде под тяхна грижа. Той е отредил майка му и баща му да бъдат негови верни слуги и е дарил на всеки от тях сладостно състрадание - неза­бавна награда за това тяхно дело.

А сега Всемилостивия Творец - истинския Владетел на детето, Който го притежава девет­стотин деветдесет и девет процента от хиляда, си го взима съгласно законите на Своето мило­сърдие и мъдрост, като слага край на грижите за него. При това положение не подобава на вярва­щите хора да тъгуват в отчаяние и да плачат в ридания, което би означавало, че се оплакват пред действителния му Господар, Притежателя на хилядата процента, заради един въображаем процент. Така биха могли да постъпят единстве­но нехайните и заблудени хора.

ЧЕТВЪРТО ПОЛОЖЕНИЕ

Ако земният свят бе вечен вовеки веков, ако хората в него бяха безсмъртни и обезсмъртени, ако раздялата бе завинаги, тогава болезнената скръб и отчайващата мъка биха имали някакъв смисъл. Ала докато земният свят е странно­приемница, дотогава всички - и аз, и ти, и ние - неизбежно ще отпътуваме там, където е отишло покойното дете.

И още нещо, тази смърт не е събитие, споле­тяло единствено него, а е път, следван от всич­ки. Няма човек на земята, който някой ден да не тръгне по него.

След като раздялата не е завинаги, тогава в идните дни ще се срещнем в Междинния свят (барзах) и в Рая. Затова трябва да кажем: "При­съдата е от Аллах. Нему привадлежи онова, кое­то Той взима и дава. Безропотно, с добро търпе­ние и благодарност казваме: "Слава на Аллах за всяко състояние!"

ПЕТО ПОЛОЖЕНИЕ

Състраданието, което е най-нежното, най- красивото, най-милото и най-сладкото от прояв­ленията на Божието милосърдие, е сияен елек­сир. То е много по-всеобхватно в сравнение с любовта и е най-бързото средство за стигане до Истината (ал-хак) - до Преблагословения и Всевишния. Метафоричната и земната обич се превръщат в истинска любов с огромни труд­ности и влюбеният открива Аллах, превелико е величието Му. Така и състраданието, но без трудности, привързва сърцето към Аллах Пре­славния, за да се стигне до Него по най-краткия път и в най-чистата форма.

Майката и бащата еднакво обичат детето си с любов, колкото цялата земя, и когато им бъде отнето, ако са били щастливи и вярващи, те ще отвърнат лице от земния живот и ще му обърнат гръб, и ще открият, че истинският Благодетел присъства. Тогава ще си кажат: "Докато зем­ният живот е мимолетен и тленен, той не заслу­жава сърцето да се привързва към него." И ще открият, че неразривно са свързани със света, в който детето им е заминало, и ще придобият ду­ховна извисеност.

Нехайните и заблудените са лишени от щас­тието и благовестията на тези пет истини. Пре­ценете от следващите редове колко болезнено е за тях да видят единственото си и всеотдайно обичано дете да се гърчи в предсмъртна агония. Те веднага си мислят, че рожбата им ще легне в гроба вместо в меката си постеля, защото си представят смъртта като отиване в небитието и вечна раздяла, и си въобразяват, че в пръстта се остава завинаги. В резултат на нехайството и за­блудата на тези хора не им хрумва мисълта за състраданието на Всемилостивия, Милосърд­ния, и за блаженството на вовеки пребъдващия Му Рай. Можете да прецените доколко ги из­мъчва болка и отчаяна, безпросветна скръб.

А вярата и ислямът - средствата за постига­не на щастие в двата Дома - казват на вярващия: "Това дете, обзето от предсмъртна агония, ще бъде изпратено от милосърдния си Творец в светостта на Рая, след като е било изведено от този скверен свят. И нещо повече, Той ще го стори да бъде застъпник за родителите си, както и тяхна вечна рожба." Затова не се тревожи, не скърби! Раздялата е временна. Бъди търпелив и си казвай:

"Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме."(2:156)

Пребъдващият, Той е пребъдващият вовеки!

                      Саид Нурси

   "Наистина Аллах, Всечистия и Всевишния, Богатия сам по Себе Си, няма абсолютно никаква нужда от твоето богослужене, човече, а и въобще от нищо, ала ти имаш насъщна потребност от него. Духът ти боледува и богослуженето е изцелителният балсам за раните му и за болките на личност­та ти. Това бе доказано в много Послания от светлина (Рисале-и Нур).

   Представи си, че някой болен разговаря с някой милосърден лекар, който му съчувства и настоява да си взима лекарството, а той му казва: "Каква нужда имаш от това лекарство, че да ме караш толкова настоятелно да го взи­мам?" Не би ли разбрал от думите му колко глупави и нелепи са разсъжденията му и кол­ко слабоумна е логиката му?

   А ето какво тълкуване може да се даде на предупреждението, отправено от Свещения Коран за изоставянето на молитвата, и на страховитата заплаха за болезнено наказание. Както султанът, за да запази и защити подани­ците си, наказва сурово някой долен човек, извършил престъпление, засягащо правата на другите хора, така и Владетеля на вечността и безсмъртието наказва строго онзи, който из­оставя молитвата, защото грубо нарушава, потъпква и погазва правата на създанията - Неговите поданици и творения - и ги подлага на свиреп духовен гнет. Така е, защото съвър­шенствата им се изявяват под формата на въз­хвала и богослужене с лице, обърнато към Всемъдрия създател, всевишен е Той. Който изоставя молитвата, не вижда и не ще види богослуженето на създанията. И нещо повече, той отрича поклонението и в това се съдържа огромно подценяване на създанията и прене­брегване на стойността им. А всяко от тях е извисено вечно послание, изписано със зна­менията на богослуженето и възхвалата, с които се обръща към Създателя, най-великият и най-върховният е Той. Всяко от тях е и огле­дало за изява на Господните Имена, излъчва­щи светлина. След като се отрече богослуже­нето, създанията се низвергват от високото им и издигнато положение, съществуването им не изглежда иначе освен само като празно и лишено от смисъл, нравствените им функции отпадат и се предполага, че тези създания са мъртви, безполезни, безплодни и без значе­ние. Който изоставя молитвата, той ги прези­ра, смята ги за жалки и нищожни, пренебрег­ва достойнството им, отрича съвършенствата им и атакува основанията за съществуването им.

Да, всеки човек гледа света от собствен ъгъл и в съответствие с онова, което собстве­ното му огледало показва. Създателя и Ваятеля, всечист е Той, е сътворил човека с облик, който позволява вселената да се съизмерва и съпоставя с него, дарил го е със специфичен свят - част от необята - и е обагрил този интимен мир в зависимост от убежденията в сърцето на конкретната личност.

Тъжният, отчаян и плачещ човек вижда създанията разплакани и отчаяни, докато щастливият със самочувствие ги вижда ус­михнати и радостни. Така и онзи, който из­пълнява богослуженето и споменава Аллах сериозно, с пълно съзнание, с чувство и ми­съл, открива част от богослуженето и просла­вите на другите създания и дори ги вижда като непоколебима истина и реалност. А кой­то изоставя поклонението ибадет от небреж­ност или защото го отрича, той твърде много се заблуждава и греши за творенията, отрича напълно и изцяло се противопоставя на исти­ната за техните съвършенства, и така наруша­ва правата им.

И нещо повече, изоставящият молитвата угнетява също и душата си, която не е негова собственост, а е подвластна рабиня на своя Стопанин, Господар, Създател и Творец. Именно затова истинският му Господар го предупреждава строго и му отправя сурова заплаха, за да получи Неговата рабиня от по­веляващата зло душа онова, което u се полага по право. В допълнение, когато човек изоста­ви богослуженето - плод на природата му и цел на естеството му, - той престъпва допус­тимите за него граници пред Божията мъд­рост и Господната воля, за което заслужава сурово наказание.

От казаното дотук можем да обобщим, че изоставящият богослуженето угнетява душа­та си, която е подвластна на Истината (Ал- Хак), всечист е Той, и е Негова рабиня, но съ­що така нарушава и правата на съвършенства­та на вселената, и ги угнетява. Да, както неверието е презрение и пренебрежение към създанията, така изоставянето на богослуже­нето е отрицание на съвършенствата на вселе­ната и престъпление срещу Божията мъдрост. Затова изоставящият богослуженето заслужа­ва сурова заплаха и строго наказание. Тук се крие причината за заплашителния и предуп­реждаващ стил, избран в Свещения Коран, за да се изрази споменатото по-горе право и да се изкаже истината. Стилът е в пълна хармо­ния със съдържанието и съответства напълно на контекста, а именно това е красноречието."

Избрани части от "Послание за природата"

ВТОРА ТЕМА

Тя се състои от пет пункта, които засягат щас­тието и злощастието на човека

С оглед на факта, че човек е сътворен в най- прекрасната форма и е надарен с най-пълноценните способности, той може да излезе на арената на изпитанието, където да бъде подложен на провер­ка в рамките на различни ситуации, степени и рав­нища в такъв порядък, че да се започне от Затво­ра (сиджжин) на най-презрените сред презрените в Ада и се стигне до Градините на най-върховните сред върховните, и да се извисява или да се спус­ка, и да се издига или да пада по степени от влаж­ната земя до Най-върховния Престол, от атома до Млечния път. Пред него се разкриват два безкрай­ни пътя за действие: или възход, или падение. Та­ка този човек е изпратен на земята като чудо на Могъществото, плод на Сътворението и удивител­на рожба на Майсторството.

Сега в пет положения ще ти разясним тайните на това забележително издигане и възнасяне или ужасяващо принизяване и падение.

Първо положение

Човекът се нуждае от повечето видове творе­ния и с тях го свързват близки отношения. Потреб­ностите му се разпространяват по всички кътчета на света, желанията и мечтите му се простират до вечността. Както иска маргаритка, така също иска просторна цъфтяща пролет; както иска прелестна ливада, така иска и вековечна градина; както жа­дува да зърне обичан човек, такa копнее и да ви­ди в Рая Красивия, Владетеля на могъществото; както се налага да отвори вратата на стаята, за да види близък свой приятел, който се намира там, така чувства потребност и да посети Междинния свят (барзах), където се намират деветдесет и де­вет процента от любимите му хора и другарите му; така му е нужно и да потърси убежище при Двери­те на Абсолютния Всемогъщ, Който ще затвори вратата на широката вселена и ще разтвори врата­та на пълноводния отвъден свят, преизпълнен с чудеса, и Който ще унищожи долния свят, за да го замени с отвъдния за избавление на окаяните хо­ра от болката на вечната раздяла.

При такова положение човекът може да обожа­ва само Онзи, в Чиято Ръка се намират ключовете за всички неща и на Когото принадлежат съкро­вищниците на всяко нещо, и Който наблюдава всичко, и присъства навсякъде, но не е обвързан с никое място, и е лишен от слабост, и е пречист откъм недостатъци, и е превисоко над всеки по­рок. Той е Всемогъщият, Владетелят на величие­то, Той е Милосърдният, Владетелят на красотата, Той е Премъдрият, Владетелят на съвършенство­то. Така е, защото никой не може да удовлетвори потребностите на човек с безгранични надежди и стремления освен Онзи, Който притежава безкрай­на мощ и всеобхватно безпределно знание. Само Той заслужава богослужене.

Човече, ако си повярвал единствено в Аллах и си станал раб единствено на Него, ти си спечелил завидно положение над всички творения. Ако си загърбил богослуженето и си го игнорирал, тогава ще станеш унизен раб на безпомощните творения. Ако си се възгордял от собствените си способнос­ти и своето аз, отказал си се от зова и упованието, големееш се, отклонил си се от пътя на истината и правилността, тогава по добротворство и съзида­ние ще бъдеш по-слаб от мравка и пчела, и дори по-слаб от муха и паяк. И ще бъдеш по-тежък от планина, и по-вреден от чума по злосторство и раз­рушения.

Да, човече, у теб има две насоки:

Едната е насоката на съзиданието, присъстви­ето, добротворството, позитивността и делото.

Другата е насоката на разрушението, отсъстви­ето, негативността и възбудата.

От гледна точка на първата насока, насоката на съзиданието, ти си по-незначителен и от пчелата, и от врабчето, по-слаб и от мухата, и от паяка. От гледна точка на втората насока, насоката на раз­рушението, би могъл да превъзхождаш земята, планините и небесата. Ти си способен да носиш на рамото си нещо, от което те биха се побояли, и да придобиеш още по-голямо и значително положе­ние, защото когато добротворстваш и съзидаваш, ти работиш според обхвата на възможностите си, според количеството на усилията си и границите на силата си. А когато злосторстваш и рушиш, злосторството ти прелива и се превръща в заплаха, и разрушението ти се разширява и разпространява. Например, неверието е злосторство, разрушение и опровергаване на истината, но само този единс­твен грях води до презрение към всички създа­ния, до издевателство и неодобрение спрямо тях, а съдържа също и фалшифициране, и отричане на всичките прекрасни Божествени имена. Създани­ята са издигнати, заемат високо положение и из­пълняват значима мисия, те са Господни посла­ния, огледала на Преславния, слуги под Господна повеля. Освен че низвергва тези създания от рав­нището им на такива, които служат на Аллах и са Негови подчинени и раби, неверието ги принизява до степен да бъдат плод на игра и случайност, и не вижда у тях ценност и значимост, поради изчез­ването и раздялата, които ги сполетяват и със сво­ите разрушения и беди ги превръщат в безплодни, нищожни, Тленни материални тела без значение и без полза. В същото време неверието отрицава и игнорира Божествените Имена, чиито гравюри, про­явления и красоти са видни във всички създания като в огледала, и дори онова, което се нарича чо­вечност и което е премъдра поема, по прекрасен начин възвестяваща всички проявления на свеще­ните Божествени Имена, и е чудо на ярко всеобх­ватно могъщество като семе за стволовете на вековечно дърво, неверието отхвърля тази човечност - нейния жив образ, с който превъзхожда земята, планините и небесата, защото е поела на рамене­те си голямото доверие и е предпочетена дори пред ангелите, и е издигната до степен да бъде наместница на земното царство. Тази човечност е хвър­лена от високия си връх на дъното, по-унизена и по-презряна от което и да било бедно, слабо, без­помощно, тленно и презряно творение, и дори е низвергната до равнището на най-противните и бър­зо изчезващи образи.

Накратко казано, повеляващата зло душа е спо­собна да извършва безкрайни престъпления по по­сока на злотворството и разрушенията, но по отно­шение на добрите дела и съзиданието нейният ка­паците е ограничен и частичен. Човек може да раз­руши дом за един ден, ала не може да го построи и за сто дена. Обаче ако човек се освободи от своя егоизъм и потърси добротворството и съзиданието от Божията подкрепа и повери това на Него, и се отдалечи от злотворството и разрушението, и изос­тави следването на страстите на душата, и стане съвършен раб на Всевишния Аллах, като се по­кайва, моли за прошка и споменава Преславния, тогава ще бъде проявление на кораничното зна­мение: 

 "На такива Аллах ще подмени злините с добрини." (25: 70). И великата му склонност към злосторство ще се превърне във велика склонност към добротворство, той ще придобие стойност на "най-прекрасното създание" и ще отлети нависоко, до най-издигнатите върхове.

 Нехайни човече, погледни колко милостив и ще­дър е Преблагословеният и Всевишният! Когато справедливостта изисква едно лошо дело да се записва като сто, и едно добро - само като едно, или въобще да не се записва, доколкото това бла­го или ползата от него се получава от самия човек, Той, превелика е мощта Му, записва злото като ед­на злина, а доброто го измерва с десет подобни на него, или със седемдесет, или със седемстотин, или понякога със седем хиляди.

Разбери оттук, че влизането в Ада е възмездие за деяния и то е самата справедливост, а влизане­то в Рая е Господна милост, чиста щедрост и не­подправено милосърдие.

                                                                                         ((( 23'то Слово, Рисале-и Нур)))

   Това дали козметиката съдържаща алкохол се счита за чиста или не, е въпрос отнасящ се за това дали алкохолът се счита за мръсотия (неджасет). Както се знае в религията ни алкохолът е забранен (харам), с цел запазване на разума и се счита за един от големите грехове. Последния низпослан айет относно алкохола е следния.   

"5.90.  О, вие, които вярвате, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!

5.91.  Сатаната иска именно да посее между вас вражда и ненавист чрез виното и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?" 

   Както се вижда тук алкохолът е описан, като "мръсен". Това е първата важна точка относно нашата тема. Ако приемем, че алкохолът е "мръсен", пред нас ще се появи темата какво е алкохол "хамр", а това е втората важна точка в нашата тема. Преди да минем към пояснения на тези точки би било полезно да припомним следното: забранения в Ислямът алкохол, в най-широкия смисъл е "хамр", а именно опияняващия алкохол, а не всеки вид "алкохол". Следователно, ако има неопияняващи алкохоли, то те не влизат в забранения клас напитки, или по-точно не са "хамр".

   Също така, това едно нещо да е мръсно и да не се пие са две различни неща. Поради тази причина, не всяко нещо, което не се пие е и мръсно. Ето защо, някои стари и нови учени (алими) са на мнение, че бивайки алкохолът "хамр" забранен за пиене, самия той не е мръсен, и допира му с тялото и дрехите не пречи на намаза. Например с това мнение от старите учени са Раби'а, Лейс б. Са'д, приятелят на Имам Шафи ел-Мюзени, а от по-съвременните някои Багдатски и Кайравански учени, а още по-близки съвременници са Сан'ани, Шевкани и Съддък Хасан Хан. Останали като едно малко малцинство, тези учени се обосновават по следния начин: Споменаването на алкохола, като "мръсен" (риджс), не пояснява, че той е физческа мръсотия, а духована мръсотия. Също така, когато бива забранен алкохолът, изсипването му по улиците на Медина също доказва, че е чист. Защото ако беше мръсен, нямаше да бъде позволено улиците да бъдат замърсени с него.

   Освен, че тези учени са малцинство, също така и доводите, които извеждат се считат за слаби. Поради тази причина, "Мучтехидите (имамите, които могат да се изказват по религиозни правни въпроси), са достигнали до иджма (единно решение), че алкохолът е неджис." (5)

Поради следните дов:

1. Алкохолът е описан като мръсен с думата "риджс". В арабския "риджс" се използва за, лоша миризма, изпражнения, фекалии, както за физическа така и за духовна мръсотия, "риджс" може да се използва за наказание, докато "рикс" означава физическа мръсотия. Ако се имаше предвид духовна мръсотия, не би била използвана думата "риджс"(6).

2. Когато Пратеника (с.а.с.) бил запитан за използването на приборите на езичниците, той отговорил, да ги измият и тогава да ги използват. Имайки предвид, че  те за разлика от нас употребяват свинско и алкохол, то поради тази причина се изисква техните прибори да бъдат измити преди да се използват (7).

3. В айета се изисква непременно "избягване" на алкохолът, не е казано само "не пийте". Избягването е не само да не се пие, а и да не се припарва до него. 
 

   След като установихме, че според мнозинството учени "хамрът" е мръсен, ако разберем на какво се казва "хамр", ще разберем и отговора на въпроса в началото.

Според Имам Ебу Ханифе и учените от Куфа "хамр" е веществото приготвено от грозде без топлинна обработка, чрез изчакване и отделяне на пяна, което предизвиква пиянство. На другите вещества се казва "набиз". Почти всички други фъкъхски учени (учени по ислямско право) са на мнението, че "хамр" е всяко опияняващо вещество. Защото:

1. Има различни хадиси (предания), които поясняват че всяко опияняващо вещество е "хамр". (9)

2. В хадис от Енес (р.а.) се казва:

"Когато алкохолът беше забранен, много малко от алкохолът (хамр) се правеше от грозде. Питиетата (хамр-овете) ни основно се приготвяха от сухи и пресни фурми" (10)

оттук може да се заключи, че алкохолните напитки които са направени и от фурми се наричат "хамр".

3. В хадис от Ибн Омар се казва : "Когато беше низполслана забраната за алкохолът (хамр), той се произвеждаше от пет неща: Грозде, фурми, пшеница, ечемик и царевица."

"Хамр е онова, което забулва съзнанието." (11) е израз, който е много по-ясен по тази тема. 

4. Както беше споменато и в предишния хадис, значението на думата "хамр" е забулване, покриване, затваряне, а буквалния речников превод е покриващ съзнанието, или по-точно всяко опияняващо нещо се нарича "хамр". Фахреддин Рази в този ред на мисли счита това за силно доказателство, "помислете върху това, че това е подкрепено и от множество хадиси" казва той самия. (12)

5. В айета, в който е забранен алкохолът е забранен и хазартът, като причина за тази забрана (или мъдростта в нея) е заявено, че шейтанът чрез тези две неща иска да посее между хората вражда и ненавист. Имайки предвид, че това може да се причини от всяка опияняваща напитка, няма разлика между коя да е от тези напитки.

6. Също така в този айет е забранен хазартът, от което алимите (ислямските учени) са заключили еднозначно чрез иджма (единно решение), че всеки вид хазард е харам (забранен). (13). От което следва, че същото е валидно и за всякакъв вид алкохол. И без това съществува и хадисът: 

"Това което опиянява в голямо количество е харам и в малко колиичество."(14)

Това е виждането и в трите основни мезхеба (мезхеб - ислямска правна школа), също така фетва в това направление е дадена и в Ханефитския мезхеб.(15)

След като се убедихме чрез тези и множество други хадиси, че всяко опияняващо вещество се нарича "хамр", а "хамр"-ът според множеството ислямски учени е мръсен, то тогава излиза наяве, че алкохоли като одеколон, спирт и т.н. с опияняващи свойства според множеството от учени са харам (забранени) и са мръсни. Но при Ханефитите и особено при имам Азам (Ебу Ханифе) и Ебу Юсуф (по тези теми имам Мухаммед в основни линии мисли, като другите мезхеби) са анализирали темата в дълбочина присъща за химици и са разделили напитките спрямо свойствата им на седем различни групи. Обясненията и обосновките дадени от тези имами по темата не бива да се подминават или пренебрегват. Според техия анализ, който може да се намери в книгите на Имам Касани "Бедайине" (V/1 12) и на Имам Серахси "Ел Мебсут" (XXIV/2):

1. Вино (хамр) е течност, която е производна от гроздов сок без топлинна обработка, чрез изчакване и отделяне на пяна. Това според всички имами е голяма мръсотия. Дори малко количество от него (1 дирхем) е пречка за намаза (молитвата). (16)

2. Питиета производни от пресни или сушени фурми, както и от стафиди. Тези се считат също за голяма мръсотия, също като виното. Съществува и едно предание, че не са мръсотия. Според Ебу Юсуф (считайки ги за малка мръсотия) само в големи количества са пречка за намаза.(17)

3. Останалата част от седемте групи алкохолни напитки - дори и да е харам да се пият - не са мръсни и не възпрепятстват намаза.

Изводът, който може да направим от всичко това е, че единодушно алкохолните напитки направени от грозде и фурми без топлинна обработка са харам (забранени) и мръсни (неджс).

Според мезхебите извън Ханефи, всяка опияняваща в голямо количество напитка е забранена и в малко количество и е мръсна (неджс).

Според Ханефи мезхеба, особено според Ебу Ханифе и Ебу Юсуф, напитките, които не са направени от фурми и грозде, въпреки че са харам за пиене, не са мръсни.

Ако се върнем на основния ви въпрос: Одеколон, спирт, шампоан, парфюм, крем или подобна козметика съдържащи алкохол с различен произход от грозде или фурми, или пък са с подобен алкохолен произход, но този вид алкохол не е опияняващ, според гореспоменатите два имама те не са мръсни и не представляват пречка за намаза. Според друга част от учените, които образуват мнозинство, в случай, че съдържат опияняващ алкохол са мръсни. В този случай пред мюсюлманинът има два избора:

1. Ако е в състояние - да избягва дори тези козметични продукти и да прояви религиозна чувствителност, като следва мнението на мнозинството учени

"Остави съмнителното, предпочети онова, което не е."(18)

"Хелялът и харамът са ясни... Между тях има неща, в които има съмнение. Който страни от тях, пази религията си."(l9)

и взима за мерило споменатите хадиси.

2. Или; да счете, че е достатъчно Имам Азам (Ебу Ханифе) и Ебу Юсуф да са на това мнение. "В религията има облекчение."(20) е споменато в хадис. За неща които са неизбежно често срещани, ако има вратичка за допустимост, вероятно е по-добре да се каже че е допустимо. И казвайки "Нашето време не е времето за избягване на съмнителните неща", да не избягва подобни продукти. 

Както се вижда темата е по-скоро свързана и със религиозната чувствителност на самия човек. Трябва обаче да се отбележи и следното: В подобни козметични продукти, с изключение на одеколон и спирт (етилов алкохол), е много вероятно алкохолът да образува нови съединения с други вещества и да загуби опияняващите си свойства. Както казахме в началото, не всичко, в което съдържа в съставките си алкохол е харам (забранено) или неджис (мръсно), но за по-конкретни отогвори по въпроса с видовете алкохоли (като химически съединения) са нужни мюсюлмани химици с познанания и в Исляма и в химията. 

Аллах да улеснява изборите, чувствителността и съобрателността ни спрямо Неговата религия.
Селям алейкум.

Превод: Екип vaprosiislam.com
Автор:  Prof. Dr. Faruk Beşer

Източници:

(01) Kurtubi, VI/288.
(02) es-Seylü'l-Cerrâr, 1/35-36.
(03) Karaman, Meseleler, 1/312.
(04) Kurtubî, същия
(05) Ebu Abdillah, Rahmetü'l-ümme, 373.
(06) Kurtubî, VI/287-288.
(07) същия.
(08) Kurtubi, VI/289.
(09) Виж за пример bk., Müslim, eşribe, 73; Ebu Dâvud, eşribe, 5; Tirmizî, eşribe, I.
(10) Müslim, eşribe, 7,8.
(11) Buhâri, Tefsir, (5) 10, eşribe, 2; Müslim, Tefsir, 33, 34; Ebu Dâvud, eşribe, l; Nesai, eşribe, 20, 24, 46.
(12) Fahruddin Râzî, VI/43. '' (85) Kurtubi, III/52.
(13) Ebu Davûd, eşribe, 5; Tirmizi, eşribe, 3; Nesai, eşribe, 25; Ibni Mace, eşribe, 10.
(14) Elmalılı, H/763.
(15) Kasânî,VI/ll3.
(16) Kasani, VI. l 15.
(17) Buharî, Buyu', 3; Tirmizî, kıyâme, 60; Müsned, III/153.
(18) Buharî, iman 39, Buyu', 2; Müslim, Müsâkât 107, 108; Ebu Dâvûd, Buyu', 3; Tirmizî, Buyu', 1; Nesâî, Buyu', 2; Müslim, Müsâkât, 107, 108; Ebu Dâvûd, Buyu', 3; Tirmizî, Buyu', I; Nesâî, Buyu', Kudât, II; Ibn Mâce, Fiten, 14.
(19) Buharî, iman, 29; Nesâî, iman, 28; Müsned, V/69.
(20) İbn Nüceym, el-Eşbâh, II/108.

Скъпа сестро,

  С изключение на сутрешната молитва,  краят на времето на всяка молитва е началото на времето за следващата молитва, тук  или тук (извън България) може да проверите времената на молитвите за определен ден от годината. 

   Зора - обуславя началото на времето за сутрешна молитва (сабах намаз)  на текущия ден и края на времето за нощтна молитва (ятсъ намаз) от предходния ден.

   Изгрев - обуславя края на времето за сутрешна молитва за текущия ден.

   Обяд - обуславя началото на времето за обедна молитва (ойлен намаз) на текущия ден.

   Следобяд - обуславя края на времето за обедна молитва на текущия ден и началото на времето за следобедна молитва (икинди намаз) на текущия ден.

    Залез - обуславя края на времето за следобедна молитва на текущия ден и началото на времето за вечерна молитва (акшам намаз) за текущия ден.

   Нощ - обуславя края на времето за вечерна молитва за текущия ден и началото на времето за нощна молитва (ятсъ намаз) за текущия ден, като времето за тази молитва продължава до следващия ден до времето за началото на сутрешната молитва.

   Със селям и дуа,

   Екип vaprosiislam.com

    Селям,

   Възнамеряването за среднощтна молитва може да се прави по следния начин "Възнамерявам заради Аллах, да изпълня среднощтна молитва. (техеджуд)"

   Тук е нужно да обърнем внимание на следния въпрос: Основата на намерението се намира в сърцето. От тази гледна точка, ако човек е с правилно намерение в сърцето си, то неговото намерение е валидно. Например, ако човек изпълнява обедна молитва и в сърцето си е възнамерил да изпълни обедна молитва, но чрез езикът си погрешка възнамери да изпълни следобедна молитва, понеже намерението на сърцето е валидното, то тогава и молитвата е валидна.

Със селям и дуа,

Екип vaprosiislam.com