Most Read in the Category of След смъртта

1-) ВЪЗМОЖНО ЛИ Е НЕМЮСЮЛМАНИТЕ, КОИТО НЕ СА ЗАПОЗНАТИ С ИСЛЯМА, ДА БЪДАТ СПАСЕНИ ОТ АДА?

От първия Пророк Адам, до последния Пророк Мохамед алейхи селям, са изпратени много пророци, вярващите в донесеното на тях се наричат, мюсюлмани. Името на религията която е дадена на тези пророци, -при условие, че името на религията не е изопачена от хора- е исляма. Следователно, тези, които са вярвали на пророците по онова време, и на книгите донесени от тях, -при условие, че книгите също не са изопачени от хора- те ще влязат в рая. Тоест ако са вярвали във религията и книгите донесени от тези пророци, те ще влязат в рая.

С идването на Пророка Мохамед с.а.в всички религии бяха премахнати и отменени.[1] Тази истина я разбираме от следния айет: “ А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той ще бъде от губещите.“[2]

С това заедно, хората са отговорни, за донесеното от Мохамед. Тоест тези, които са дошли след него, и които още ще дойдат, са отговорни да повярват на него, и на  донесеното от него. На кратко, не-мюсюлманите няма да влязат в рая.

Има хора, които не са чували за Мохамед с.а.в и донесеното от него, има и такива, които са чували за него, но по негативен начин, които и не чувстват нужда да го разследват. И така, какво ще стане с тях? Следния айет ни го разказва открито: “Аллах възлага на всяка душа само според силите ѝ.“[3]  Тоест, Аллах не налага на Своите раби  бреме, което не могат да понесат.

“И не наказваме докато не изпратим Пророк.“[4] Този айет гласи следното: Че отговорността започва с изпращането на Пророк.

Нека да го обясним, с някои примери:

-Този, който е болен до степен такава, че да не може да стои прав, ще си кланя молитвата седнал.

-В Рамазан ако някой яде по погрешка не му се разваля говеенето.

-Ако някой е накаран насила да яде харам, не е отговорен.

- Бедния мюсюлманин не е длъжен да дава милостиня, или да ходи на хадж.

Примерите могат да се размножат.

Както човешкото тяло има неща, които не може да понесе, или материален недостатък, така и има истини, които самият човешки ум не може да достигне сам самичък.

Аллах държи отговорни онези, които са на ниво да разбират истините за вярата. Тоест Аллах не е натоварил умовете с товар, която не могат да понесат.

След тези изяснения нека дойдем до същността на темата:

Имам-ъ Газали[5] обсъжда положението на християните, живеещи по онова време, и турците, които все още не приели ислям, той ги разделя на три групи:

Според моето вярване, Всемогъщият Аллах ще прояви милост към много от римляните, християни и турците на нашето време. Под това имам предвид римляни и турци, които живеят в далечни земи, и до които не е достигнал призивът на исляма. Те са разделени на три групи:

  1. Тези, до които е достигнало известието.
  2. Тези, които не получили уведомлението.
  3. Тази група остава между двете, тоест те са чували името на Пророка Мохамед с.а.в, но по негативен начин.

Според мен ситуацията на тази трета група е подобна втората група, защото те са чували името на Пророка заедно с противоположностите на неговите характеристики. А това няма да накара някого да се замисли и потърси истината.[6]  

От тези твърдения разбираме, че възможността, хората от втора и трета груба да бъдат включени в милостта на Аллах. Но да се каже, че окончателно със сигурност ще стане така не е правилно.  

Аллах е справедлив. Той не потиска никого. Ние не се съмняваме, че Той ще отреди на всеки, това което е заслужил. Тук ние имаме задължение да предадем на всички,  Неговото съобщение с мъдрост в подходящо време, по най-хубавия и разбираем начин.

 

[1] Едно религиозно правило, премахнато от друго религиозно правило и доказателство. 

[2] Ал-и Имран, 3/85

[3] Бакара, 2/286

[4] Сура Исра, 17/15.

[5] Имам-ъ Газали е един от известните улеми (знаещи). Роден е в Тус, гр. Хорасан, през 1058. Почина в градът Тус намиращ се в Иран. 75 книги написани от него са дошли до днешния ден.  Най-извесната му книга е “Ихя-у улуми‘д-дѝн.

[6] Имам-ъ Газали: толерантност в исляма. Превод Сюлейман Улудаг, стр, 60-61.


2-) КАК ДА РАЗБЕРЕМ И ПОВЯРВАМЕ В ОТВЪДНИЯ ЖИВОТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО?

Създаването на отвъдния живот е много лесно за Всевишния Аллах. Има много доказателства за съществуването на отвъдния живот. Желанието в нас винаги да съществуваме и да не се свършваме е едно от силните доказателства за съществуването на отвъдния живот. Срещу чувството за глад и жажда Аллах е създал храната и водата.

Всемогъщият Аллах, който е създал водата, за да противодейства на чувството на жаждата, и храната за да противодейства на чувството на гладът, със сигурност е създал и отвъдния живот за да противодейства на чувството ни за вечен живот.

Ако Аллах не беше създал вечния свят, (отвъдният живот) в форма, в която бихме могли да живеем вечно, Той нямаше да ни даде най-висшето желание за вечен живот. Щом Аллах ни е дал чувството за постоянен живот, със сигурност ще ни даде и безкрайния вечен отвъден живот.

Бедиуззаман Саид Нурси заявява, че желанието на човека за вечен живот е силно доказателство за съществуването на отвъдният вечен живот, както следва: “ Ако не Искаше да даде, нямаше да даде искането.“[1]

Ако Този Който ни е Създал не искаше да видим този свят, щеше ли да ни сложи очи когато бяхме в майчините си утроби? Ако не искаше да чуваме тези красиви гласове щеше ли да ни даде слух? Ако не искаше да ни даде вечен живот, нямаше да даде на човешката душа желанието за вечен живот.

Най- голямото доказателство за съществуването на отвъдния живот, е това желание за „вечен живот“ заложено в човешката душа.

Въобще възможно ли е Аллах който е обещал на вярващите, че ще ги възнагради с вечен и изобилен живот, да не създаде вечното отвъдно и да ги разочарова пред неверниците, които са отричали Аллах, не са имали вяра в Него, както са и отричали вечния отвъден живот, възможно ли това? Разбира се, че това не е допустимо.

Както по времето на Пророка с.а.в така и в по-късни периоди въпросът зададен относно съществуването на отвъдния живот е бил следния: “Дали Аллах може да ни пресъздаде след като ние умрем?“

Расуллулах (с.а.в) когато е съобщил на хората от мека за съживяването след смъртта, един от неверниците по онова време Убай Бин Халеф намери и взе една кост от гробището и я разчупи с ръце, забравяйки собственото си създаване, дойде при Пророка и подигравателно го пита:

“О Мохамед кой ще даде живот на тези изгнили кокали?

Ти вярваш, че Аллах ще съживи тези кокали от ново?

И Пророка отговори: “Да, Аллах ще те съживи и ще те вкара в ада.“[2]

след тази случка започнаха да се низспослават следните айети: И не вижда ли човекът, как Ние го сътворихме от частицата на една вмирисана вода? И после стана- явен Наш противник. И даде той пример на Нас, забравяйки своето сътворение, и каза: “Кой ще съживи костите ни, след като изгният и се разпръснат? Кажи им: “ Ще ги съживи Онзи (Създател), Който ги сътвори първия път. И Той знае най-добре как всичко се сътворява.“[3]

Създаването на отвъдния живот е много лесно за Аллах. Това е обещанието на Аллах, това е най-голямата ни нужда. Стотици айети ни разкриват тези добри вести за отвъдния живот.

Ние нямаме същите клетки днес, каквито сме имали, когато сме се били родили. Клетките в човешкото тяло се обновяват постоянно и на няколко години тялото се пресъздава почти напълно. Невъзможно е да не се учудваме, как човек може да отрича възкресението след смъртта въпреки, че знае и вижда всичко това.

Всемогъщият Аллах Който ни представя примера за възкресение, като създава милиони растения и животни всяка пролет за няколко седмици, да питаме как ще ни съживи след смъртта, произлиза от не познаването Му. Защото, който познава Аллах не би задал такъв въпрос.

 

[1] Бедиуззаман Саид Нурси, Писмата, двадесет и четвърто писмо пета точка. 

[2] Ибну Кесир, тефсир, VI,593. Рияд,1997.

[3] Ясин, 36/77-79.


3-) ИМА ЛИ ЗАДГРОБЕН ЖИВОТ И ИМА ЛИ В НЕГО НАКАЗАНИЕ И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ?

След смъртта без изключение всички отиват на първата спирка на отвъдния живот, която наричаме задгробен живот или живота в Берзах.[1] Всеки човек независимо как е починал ще прекара известно време в междинното гробно царство.

Има, някои хадиси и айети, които показват съществуването на наказания и благословии в гроба. Един от айетите гласи следното: “В огъня ще бъдат слагани и сутрин, и вечер. А в Деня, когато настъпи Часът: Ще се каже: “Въведете хората на Фараона в най-суровото мъчение!“[2]

Първата част от този айет описва мъченията на фараона и неговите хора в съдния ден, докато втората част описва мъченията в ада след съдния ден. И става ясно, че мъченията преди съдния ден са мъченията в гроба.

Следното е казано в Корана относно мъчениците[3] в гроба:

“И не смятай за мъртви убитите по пътя на Аллах! Не, живи са! При своя Господ те се препитават.“[4]

Този айет е доказателство, че мъчениците не са мъртви. Те са свободни в гробния живот и не знаят, че са мъртви.

Пророка Мохамед (с.а.в) казва: “Мъченикът не усеща болката на смъртта.“[5]

В хадис книгите са споменати много хадиси за мъченията в гроба. Ето и няколко от тях: “Гробът, или е една от райските градини, или е яма от бездните на ада.“[6]

“Когато починалият се положи в гроба, докато стъпките на присъстващите на погребението се все още се чуват, идват два ангела, на име Мюнкер и Некир и започват да го разпитват: “Какво казваш за Мохамед?“ Когато вярващия отговаря, че Мохамед е слуга и пратеник на Аллах, ангелите му дават благата вест, че заради това свидетелство мястото му от ада е променено с място от рая.“

А Когато Мюнкер и Некир питат лицемера неверник: Какво казваш за Мохамед? “Той отговаря по този начин: Не знам, аз казвах това което казват другите.“ С този отговор започва тяхното наказание. Плачовете на неверниците и лицемерите ще се чуват от всички живи освен от хората и джиновете.“[7]

Един ден Пророка Мохамед минаваше покрай гробището и видя двама човека, които  се мъчат в гробовете си. Единият от тези е разнасял приказки от човек на човек (Клюкар) а другият не се е пазел от урината си докато уринира. Бил е нехигиеничен. В последствие Пророка е взел един зелен клон, разделил го е по средата на две, и на всеки гроб е насадил по едно. Сподвижниците, които са видели това са попитали защо е направил така? И той отговорил: Надявам се, че докато изсъхнат тези два клона, ще им се облекчат болките.“[8]    

Има още много хадиси относно мъченията и благословиите в гроба.

Мъченията в гроба се прилагат на духа или на тялото?

Тялото и духа са като крушка и ток. Като изгори или се счупи крушката токът не се свършва, а продължава да присъства. Дори и да не виждаме тока, ние вярваме, че все още го има. Също като този пример, човек като умре духът му излиза от тялото и продължава да съществува. Всемогъщият Аллах е дал тялото като облекло на духа. Така и в гроба ще облече човешкият дух с подходящо фино облекло, и с това облекло ще стане ясно, дали ще се наказва или ще се възнаграждава.   

Според предания разбираме, че всеки дух има връзка с тялото в гроба, но това не означава че духат е в тялото на гроба. Духат е в съвсем различен свят. Както слънцето е далеч от нас доста много, но има няколко връзки с нас, тоест светлина, топлина и цвят така и има връзка и с огледалото което държим, но слънцето не е в огледалото, а е на много високо.

 

[1] Така нареченото царство на Берзах е място където отиват всички умрели души и чакат там докато дойде апокалипсиса и започне големият съден ден.

[2] Мумин, 40/46

[3] Мъченици са онези мюсюлмани, които са умрели от болести или убити без причина по пътя на Аллах. Мъченик е онзи който бива убит по време на война, воювайки срещу злото.

[4] Ал-и Имран, 3/169.

[5] Хадис, Тирмизи, Джихад, 6; Несай, Джихад, 35; Ибни Мадже, Джихад, 16; Даримй, Джихад,7.

[6] Хадис, Тирмизи, къямет, 26.

[7] Хадис, Бухари, Дженаиз, 87; Муслим, дженнет, 17.

[8] Хадис, Бухари дженаиз, 82; Муслим, Иман, 34; Ебу Давуд, Тахарет, 26.


4-) ТВЪРДИ СЕ ЧЕ ВСИЧКИ ЩЕ ВИДЯТ АДА ТОВА ВЯРНО ЛИ Е ?

Коранът съобщава, че всеки човек ще стигне до Ада и след това Аллах ще спаси богобоязливите и праведните. Аллах казва: „И няма никой от вас, който да не стигне до него. Това е решение на твоя Господ, което непременно ще бъде изпълнено. После ще спасим богобоязливите и ще оставим угнетителите там на колене.“ Коран, Марям 19:71–72

Според тълкуването, предадено от Ибн Масуд رضي الله عنه, този айет показва, че хората ще преминат над Ада по моста, наречен Сират. Този мост се намира над Ада и всеки ще трябва да премине по него. Но преминаването няма да бъде еднакво за всички. Благочестивите[1] и праведните ще преминат според силата на своята вяра и според стойността на своите дела. Някои ще преминат много бързо, а други по-бавно и с трудност.

Онези, които са вярвали в Аллах, живели са праведно и са пазили Неговите заповеди, ще бъдат спасени и ще преминат Сират. След това ще влязат в Рая по милостта на Аллах. Хората, които са се противопоставяли на Аллах и са вършили зло, ще бъдат изложени на наказание според Неговата справедливост.

Невярващите ще останат в Ада, докато вярващите, които са имали големи грехове и не са получили опрощение, могат да бъдат наказани за определено време. Те обаче няма да останат там вечно, ако са починали с истинска вяра. След като понесат наказанието, което Аллах е определил, могат да бъдат изведени от Ада по Неговата милост и чрез ходатайството, което Той позволява, и след това да влязат в Рая.[2]

Това показва, че не всеки, който достига до Ада или вижда неговата реалност, непременно ще остане в него. За праведните преминаването над него ще бъде част от пътя към Рая, а за други той ще бъде място на наказание. Така в Съдния ден ще се проявят едновременно справедливостта и милостта на Аллах.

[1] Бухари, Тевхид 19, 31, 36, 37; Муслим, Иман 322, Муватта, 1/212. Допълнително можете да погледнете и превода на Кутуб-у Ситте на споминалия се Ибрахим Джанан.

[2] Ибн Атийе тефсир засягащ тези айети.


5-) КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ХОДАТАЙСТВОТО (ШЕФААТ) В ИСЛЯМА?

Ходатайството (Застъпничество) е милост от Всемогъщия Аллах. С Неговото позволение и милост, в съдния ден Той прави добрина като позволява застъпничеството за някои определени грешни хора.

Ходатайството е заслуга. Хадисите за застъпничеството са толкова много, че не могат да се отрекат.  Същността и основата на ходатайството е милостта и прошката на Аллах, за някои Негови слуги. Една от Мъдростите на Ходатайството е това, че Аллах ще определи духовните статуси на слугите си, (Особено на Пророка Мохамед (мир на духът му) и ще разчуе на всички, които са на площада на апокалипсиса, кой какво е спечелил като е следвал Пророка и праведните слуги на Аллах, и кой какво е изгубил като не ги е следвал.

“И в част от нощта извърши молитва допълнително за теб. Че твоят Господ да те издигне на похвално място.“[1]

В този айет е споменато похвалното място (Макам-ъ Махмуд)  тълкувано като мястото на ходатайството, което ще бъде дадено на Пророка Мохамед с.а.в в съдния ден. Всъщност в един хадис сподвижник пита Пророка какво е Макам-ъ Махмуд? И Пророка отговаря с: Това е ходатайство.[2]

Всички пророци, светци, пречистените светци[3] и мъчениците ще могат да се застъпват за грешните хора, според духовното ниво, които са достигнали, но върхът на тези нива принадлежи на Пророка Мохамед с.а.в. Докато всеки Пророк е използвал правото си за застъпничество на този свят, Пророка Мохамед е запазил това право за отвъдното.  

“ Всеки Пророк има молитва която се приема. Всеки Пророк избърза да изкаже тази молитва. (Тоест знаейки, че ще се приеме, си се моли тук на земята) Но Пророка казва аз оставих тази молитва за отвъдното.“[4]

И за това светия Пророк в отвъдното ще бъде собственик “шефат-ъ узма“ [5] и на “Лива-ул Хамд.“ [6]

Знак за това е сура Духа 5 айет: “И ще ти въздаде твоят Господ, и ти ще си доволен.“ [7]Това е знак, че неговата молитва там ще се приеме.

Но да не се забравя, че и застъпничеството на Пророка е ограничено, тоест всяко застъпничество се извършва с разрешението на Всемогъщият Аллах. Следния айет гласи точно това: 

“Кой ще се застъпи пред Него, освен с Негово позволение?“ [8]

Нашият водител Мохамед (с.а.в) казва: “Моето застъпничество е за онези от моята общност, (умма) които са извършили големи грехове.“[9] И цялата умма намира утеха в тези негови думи и се надява да получи неговото застъпничество.

Ние виждаме айети в корана гласящи следното: „Не ще им помогне ничие застъпничество.“[10]

Разрешението за ходатайство го дава единствено Аллах. Ние трябва да живеем по такъв начин, че да може да спечелим ходатайството на Пророка. А тези, които отричат ходатайството нищо не печелят нито на този свят нито в отвъдния, това тяхно отрицание ще ги лиши и от ходатайството на Пророка в отвъдният свят. Защото Аллах ще се отнася със своите раби в отвъдното според това как те познават Аллах.[11] 

 

[1] Сура Исра 17/79.

[2] Хадис, Ахмед Б. Ханбел, ll, 444.

[3] Пречистени светци са онези, които ходят по пътя на Пророка. Настойници на знания и благочестие. 

[4] Хадис, Ибн Мадже, 4307; ибн, Хиббан, 6426.

[5] Шефат-ъ узма означава най-висшият престол на ходатайство (застъпничество).

[6] Лива-ул Хамд: Знамето на хвалението, принадлежащо на Пророка Мохамед. Според едно предание, всички вярващи от времето на Адам до Деня на Страшния съд ще се съберат под това знаме, което принадлежи само на пророка Мохамед и не се среща сред други пророци. (Мубаракфури, Тухфе-тю'л-Ахвези, Бейрут н.д., IV, 130).

[7] Ад-Духа, 93/5.

[8] Бакара, 2/255

[9] Хадис, Ебу Давуд, 4739. 

[10] Мудассир, 74/48 Гафир, 40,18.

[11] Хадис, Бухари, Тевхид 15; 35‘ Муслим, Зикр 2, (26 75) Товба 1, (2675).


6-) МОЖЕТЕ ЛИ ДА НИ ДАДЕТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЪЧЕНИЯТА В АДА? КАКВИ СА ТЕ?

Мъченията в ада са доста много, но все пак можем да ги категоризираме на три групи:

Първото, Когато чуем думата мъчение в ада се сещаме за агонията изпитвана от изгарянето на телата в огъня.

Второто, Скръбта и мъката, които душите ще изпитат. 

Третото, Тъй като огънят в ада е без светлина, към мъките се добавя и непонятно страдание от това да си в постоянна тъмнина. 

Адът е царство на наказанията на Аллах. Адът е обиталище на болка и страдание, адът е земя на скръб и съжаление. Точно както удоволствието и насладата се изживяват в рая, така и наказанието и Божия гняв ще се изпитат в ада, в непрогледен мрак. Айетите 43-44 в Сура Уакиа споменават непрогледната тъмна част от ада. “Те ще бъдат под сянката на не прохладен дим, който не е нито хладен нито приятен.“

Както удоволствието изпитано от Божието доволство надхвърля удоволствието от рая, така и духовната болка която се изпитва от бунтуващият срещу Аллах надхвърля болката от изгаряне в огъня, на всичкото отгоре ще се прибави и мъката от това, че ще остане далеч от райското население и ще гори заедно със сатаната, и така този невярващ човешки дух ще остане завинаги гърчещ се във вечна агония.

Онези, които се държат арогантно срещу Божиите заповеди на този свят, в ада ще изпитат вечен позор. Онези, които се подчиняват на страстите си на този свят, ще страдат от непрестанно съжаление там. Онези, които следват сатаната (шейтанин) тук на земята, там ще му бъдат врагове. А изразът там на дявола (шейтанин) ще е следния: “Аз не съм ви направил нищо, да бяхте си използвали умът.“[1] С тези думи те ще се вбесят още повече.

Влезлите там ще бъдат врагове на злия другар, който ги е отклонил от правилния път, но тогава ще бъде твърде късно.

Нашият Пророк с.а.в ни информира, че  “Адът е заобиколен от неща, които радват душата.“[2] Следователно когато извършим грях, веднага трябва да усетим топлината на ада и с разкаяние да се отречем от извършения грях за да се отдалечим от ада…

 

[1] Ибрахим, 14/22

[2] Хадис, Тирмизи, Дженнет, 31.


7-) КАКЪВ ЩЕ БЪДЕ ЖИВОТЪТ В РАЯ?

В един хадис се казва: “ Тези, които пътуват към рая, ще усетят уханието му от 100 годишно разстояние.“[1]

После ще бъдат посрещани от ангелите: “А богобоязливите ще бъдат поведени към рая на групи. Когато стигнат там, вратите му ще се отворят. И неговите пазители ще кажат: „ Мир вам! Бяхте праведни, затова влезте, тук ще пребивавате вечно!“[2]

                                    Всичко което се пожелае в рая ще се сбъдва:

 Аллах създава всичко с някаква причина (с изключение на някои неща). А в рая ще създава без причина. Както тук всичко се сътворява за определено време, там ще се сътворява без време. Докато тук са необходими търпение и усилие за да се постигне нещо, в рая няма да има усилие и търпение защото тук работим и там се възнаграждаваме.

Аллах е този, Който създава каквото пожелае, във всякаква форма и време, без никакъв прецедент, Аллах не се нуждае от нищо. Следователно Аллах не се нуждае от причина, инструменти или сцена за Своето творение. Фактът, че този свят е подчинен на специфични причини и време, заради изпитанието в което се намираме, точно това не бива да подвежда хората.

Всъщност тъй като творението основано на причини и време, то ще бъде премахнато в рая, и всеки откъснат плод от дърво ще бъде незабавно заменен с нов плод, и нищо няма да намалее.

Обитателите на рая ще могат да поискат всичко, което пожелаят, и с позволението на Аллах ще го получат на момента.

Някои от разказите за живота в рая са следните: Един човек попитал Пратеника на Аллах: В рая има ли коне? Светия Пророк му е отговорил: “Ако Аллах те постави в рая, дори и да поискаш кон от рубин, който да яздиш, Аллах ще ти го даде и този кон ще те отведе навсякъде където пожелаеш по въздух.“ Друг човек дойде и попита Пророка: В рая има ли камили? Този път Пророка Мохамед не отговори като на предишния човек, а каза следното: “Ако Аллах те постави в рая, ще намериш там каквото ти желае душата и каквото искат да видят очите ти.“[3]

Изказаното в горния хадис, за всичко : “каквото ти желае душата и каквото искат да видят очите ти.“ Не може да се ограничава в светските хоризонти на нашите въображения.

Всемогъщия Аллах казва в Корана следното: “Обслужвани са с блюда от злато и със стакани, и има в тях, каквото душите поискат и каквото радва очите. Там ще пребивавате вечно.“[4] С този айет Аллах обръща внимание на разкоша и богатото изобилие в рая.

Нека погледнем следните айети по темата: “… Ще имате там, каквото пожелаят душите ви и ще имате там, каквото поискате.“[5]

“… В това, което са желали, те ще пребивават вечно.“[6]

А в един хадис Пророка Мохамед с.а.в разказва за изобилието и даровете в рая, и разказва, че Аллах е издал указ по следния начин: “Приготвил съм за Моите праведни слуги дарове в рая не виждани с очи и не чувани с уши.“[7]

Моментално постигане на желанията в рая.

Всеки, който желае вкусна храна на този свят, ще трябва да инвестира време и усилие за да си я наготви. Ако без да се потруди човек, примерно само с мисъл да придобие желаната храна, и тя да се появи докато си помисли за нея, сигурно на всяка душа ще ѝ хареса. Но в светските условия това не е възможно. В рая обаче това ще е възможно, защото всички причини ще бъдат премахнати и даровете ще бъдат представяни по начин, по който ще доставят най-много удоволствия. Това е илюстрирано в следния хадиса със следният пример:

“В рая ще ти се прияде птиче месо и то веднага ще ти се сервира изпечено.“[8]

В рая няма нощ.

Нощта е създадена с цел за отдих и почивка за хората. Понеже в рая няма да има умора, няма да има и нужда от нощта за почивка. Това е обяснено в следния хадис.

“В рая няма нощ. Той е от светлина и сияние.“[9]

В рая няма да има сън: Сънят е една от нуждите и слабости, които хората се нуждаят на този свят. В рая обаче слабости като сън и умора не съществуват. Аллах е разкрил тази истина на Своите слуги в айета “Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени.“[10]

Пророка е бил попитан: “спят ли обитателите на рая?“ Той отговорил: “Сънят е сестрата на смъртта. Обитателите на рая не спят.“[11]

В рая няма да има разногласия:

Една от най-важните характеристики на райските обитатели е техният отличен морален характер. Следния айет обръща внимание на красивата нрава на вярващите в рая, както следва: “И ще премахнем от сърцата им всяка омраза- Братя на престоли един срещу друг.“[12]

А в хадиса, тази среда е описана по следния начин: “Сърцата им са като едно сърце. Няма разделение и вражда по-между тях.“[13]

Там няма да има негативни емоции като тъга и страдание:

С милостта на Аллах райските обитатели ще живеят свободно завинаги далеч от чувства като тъга, страдание и безпокойство. Тези благословии се разказват в следните хадиси: “Всяка тревога ще бъде премахната, освен тревогата на Адските обитатели…“[14]

“Те ще си кажат така: Ние сме вечни, никога няма да загинем, ние сме щастливи личности, никога няма да скърбим.“[15]

“Там няма никакви проблеми и опасности.“[16]

Почти всичко на този свят е създадено с липса и трудности поради изпитанието в което се намираме. Вярващия в Аллах срещайки се с тези трудности и недостатъци, проявява красиво търпение уповавайки се на Аллах.  

Светия Пророк в друг хадис казва: “Човек ще намери истинска утеха само когато влезе в рая“[17] [18]

 

[1] Хадис, Хаким, Мюстедрек 2/126.

[2] Сура Зумар, 39/73.

[3] Хадис, Тирмизи, Кутуб-у Ситте, XIV/431.

[4] Сура Зухруф, 43/71.

[5] Сура Фуссилат, 41/31.

[6] Сура Анбиа, 21/102.

[7] Хадис, Румуз ел-Ехадис-1, с. 149/5.

[8] Хадис, Големия сборник на хадиси, V/414/10123.

[9] Хадис, Румуз ел-Ехадис-2, с. 366/4

[10] Сура Хиджр, 15/48.

[11] Хадис, Големия сборник на хадиси, V/414/10125.

[12] Сура Хиджр, 15/47.

[13] Хадис, Кутуб-у Ситте- 14, с. 449/3

[14] Хадис, Румуз ел-Ехадис-2 с. 342/15

[15] Хадис, Тирмизи, Големия сборник на хадиси-5, с. 409/10099

[16] Хадис, Румуз ел-Ехадис-1, с. 170/1

[17] Хадис, Румуз ел-Ехадис-1, с.138/13

[18] Свързано с рая ви препоръчваме да прочетете 28-мо слово от книгите на Бедиуззаман Саид Нурси.